РЕШЕНИЕ
гр.София,12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 3488 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 23.12.2019 г. по гр.д. №43734/19 г., СРС, ГО, 156 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Х.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „********, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС, сумата от сумата от 4285,00 лева, прпедставляващи цената на доставена топлинна енергия по договор за покупко- продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „********, аб. № 224249 за периода
01.11.2015 г. до 30.04.2018 г„ както и сумата от 64,20 лева, представляваща припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2015 г. до
30.04.2018 г„ ведно със законната лихва върху двете главници от 30.11.2018 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за сумата над 4285,00 лева до пълния предявен размер от 4660,79 лева и за периода 01.05.2015 г. до
31.10.2015 г., както и иска за припадащата се цена на услугата дялово разпределение за сумата над 64,20 лева до пълния предявен размер от 76,96 лева и за периода
01.05.2015 г. до 31.10.2015 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.12.2018 г. по ч. гр. д. № 76362/2018 г. по описа на CPC, IIГ. О., 156- ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** срещу П.Х.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „********, за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П.Х.А., ЕГН: ********** дължи на Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, сумата от 362,26 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.06.2016 г. до 09.11.2018 г., както и сумата от 13,44 лева, предствляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 30.11.2015 г. до 09.11.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
11.12.2018 г. по ч. гр. д. № 76362/2018 г. по описа на CPC, II Г. О., 156- ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ввъ вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП П.Х.А., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, сумата от 839,00 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******** да заплати на П.Х.А., ЕГН: **********, сумата от 87,87 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата ,с
която се твърди,че решението е неправилно, в нарушение на материалния и
процесуалния закон.Жалбоподателят сочи, че неправилно съдът приел,че
ответницата е ползвател на целия апартамент,а не само на 2/3 от притежаваните
от нея идеални части към момента на разпоредителната сделка.Тя не е признала,че
дължи процесните суми с полагането на подпис върху документите за
отчет.Твърди,че не е налице волеизявление за пораждане на облигационно
отношение по доставка на ТЕ за целия процесен имот.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението в
обжалваната част и да отхвърли исковете изцяло.Претендира разноски.
По въззивната
жалба не е постъпил отговор.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
следва да бъде разгледана
по същество .
На основание чл.272 ГПК съдът препраща
към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите
мотиви.За пълнота:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК
.
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил
на ответницата топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответницата е ползвала
енергията, като за процесния период не е
заплатила дължимата цена.
Ответницата е потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона
за енергетиката .
Между страните е възникнало и съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при
Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Установено е по делото,че ответницата е дарила на синовете си
собствените си 2/3 ид.части от процесния имот като е запазила правото си на ползване
върху тях.По делото са представени неоспорени
главни отчети,подписани от ответницата,което представлява извънсъдебно
признание,че дължи процесните суми.Подписан от нея е и списък на етажни
собственици,с положеин подпис от нея именно като собственик на имота.Така
ответницата е удостоверила,че облигационото отношение е за нея.Вещното право на
ползване позволява на полвателя да ползва целия имот и така изключва облигационната
връзка със собственика.Ползвателят ще
понася разходите за целия имот по аргумент на чл.57 ал.1 ЗС.В този смисъл и ТР
№2/2018 г.на ВКС по т.д.2/17 г.на ОСГК.
Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,
поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.12.2019 г. по гр.д. №43734/19 г., СРС, ГО, 156 с-в в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.