РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2215
04.11.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, петнадесети
състав, в публично заседание на тридесет и първи октомври, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 2752 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния
кодекс / Обн.
ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на М.И.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат
Н., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-1030-001127
от 09.08.2019г. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с
която на основание чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, е наложена принудителна
административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест / 6
/ месеца.
Според жалбоподателя оспорената
заповед е неправилна и незаконосъобразна. Излагат се подробни съображения.
Претендира се отмяната на
оспорения административен акт и разноските по делото.
Ответникът по жалбата – Началник група към
ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция в придружително писмо с вх. № 17028 от
24.09.2019г. намира административното производство за проведено при спазване на
материалноправните изисквания.
Съдът като разгледа направените
възражения и приложената административна преписка, намери за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е депозирана в срок и от
страна притежаваща правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, е
неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени
доказателства се установи следното:
съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл.
№417401 от 09.08.2019г.
От АУАН се установява, че на 09.08.2019г.
Ч.М.И. ***, около 21,30 часа, управлява МПС –л.а. БМВ320Д, с рег. № ***, който
е чужда собственост, без същият да е правоспособен водач. АУАН е подписан от Ч.И.
без забележки. В АУАН изрично са посочени иззетите доказателства.
Въз основа на установеното
административно нарушение, подробно описано по-горе, Началник група към
ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора
на ОДМВР-Пловдив и Заповед № 8121К-5154 от 02.06.2017г на Министъра на МВР, е
издал оспорената заповед, с която на М.И.И., на основание чл. 171, т2а, б.“а“ от ЗДвП, е
наложена принудителна административна мярка-прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от шест / 6 / месеца.
В
хода на съдебното производство, предвид изричните указания на настоящия съдебен
състав за компетентността на административния орган, издател на оспорения акт,
е представена Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОДМВР-Пловдив , с
която са оправомощени началник група към ОДМВР-Пловдив Сектор „ПП“ да издават
заповеди за налагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.
Съдът установи от приетата по
делото Справка за нарушител /л.15 и сл./, че на М.И. са издадени множество
наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Предвидените в чл.171 от ЗДвП
правни последици не представляват административни наказания, а принудителна
административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон,
поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество
заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален
административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган, което се установи от приетата по
делото оправомощителна Заповед№ 317з-391/06.02.2017г. на Директора на
ОДМВР-Пловдив.
Процесният акт е мотивиран като са
посочени фактически и правни основания.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б.“а“
от ЗДвП прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
Безспорно от доказателствата по
делото се установява наличието на основанията за налагане на мярката, тъй като
не се оспорва, че ППС е собственост на М.И.И..
Жалбоподателят не ангажира доказателства в тази посока.
Освен това Ч.М.И. не е възразил относно
констатациите, обективирани в АУАН.
Съгласно изискванията на чл.
150а, ал.1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.
Следователно жалбоподателят, в
качеството му на собственик, действително е
допуснал моторното превозно средство
да е управлявано от лице, за което са налице обстоятелствата по чл. 171,
т.2а,б. „а“ от ЗДвП.
При издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Оспорената заповед е издадена въз основа на
акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен
орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Процесната заповед е издадена в писмена
форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 от АПК. Пълно и точно са
изложени фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителната административна
мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за
издаването на заповедта. АУАН е оформен по надлежния ред, който е редовно
съставен официален документ и съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП има обвързваща съда
доказателствена сила - до доказване на противното с надлежни доказателствени
средства.
При
наличието на предвидените в закона материалноправни
предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна
преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с
указаното от закона съдържание.
Предвидената
в чл.171, т.2а б. „а“ от ЗДвП принудителна административна мярка е императивна
и административният орган действа в условията на задължителна администрация, т.е.
преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от
законодателя при създаване на самата правна норма. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че в заглавната част на обжалвания административен акт е посочено
изрично, че се касае за Заповед за налагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а б.“а“ от ЗДвП, посочен е и нормативният акт, послужил за
правно основание за издаването й. В диспозитивната
част на заповедта е изписано също, че се налага принудителна административна
мярка по чл. 171, т.2а б.“а“ от ЗДвП- прекратяване на регистрацията на състав
от ППС.
Административният орган е издал процесната
ЗПАМ, спазвайки целта на закона, тъй като правните и́ последици по
необходимост предполагат именно ограничаване на управлението на МПС до решаване
на въпроса за отговорността и в този смисъл тези последици са не в резултат на
волята на административния орган, за да му бъде вменено задължение да
съобразява съразмерността на мярката.
За разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност по конкретно
административнонаказателното производство, наложената принудителна
административна мярка има превантивен характер и цели осуетяване възможността
на дееца да извърши други подобни нарушения. От друга страна мярката има
преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието,
осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния
закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, се
прилага мярката. При произнасянето на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или
след изтичане на определения срок, ако до този момент въпросът за отговорността
не е решен, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала, с оглед
настъпилото прекратително условие, с което е обвързано нейното действие. Също
така с прилагането на ПАМ се изпълнява целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с
чл.171 от ЗДвП, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата
и да се преустановят административните нарушения от водача, управлявал пътно
превозно средство.
По
изложените съображения, следва да се приеме, че наложената ПАМ е правилна и
законосъобразна, а подадената жалба, като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.И.И.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-1030-001127 от 09.08.2019г. на Началник група към
ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“.
Решението е окончателно.
Административен съдия: /П/