Присъда по дело №749/2024 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 9/25.02.2025г., постановена по н.о.х.д.№ 749/2024г. на ОС
Хасково.

Против подсъдимия С. Ю. е предявено обвинение за извършено престъпление
по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 от НК за това, че на 16.02.2024г. на автомагистрала „Марица”
при километър 109+300 в землището на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, обл.
Хасково дал дар- парична сума в размер 50 евро на длъжностно лице - полицейски орган, а
именно: Д.Г.Г., **** ****- **** *** ****в *** „**** ****“ към ***- ***** при *** ***, за да
не извърши действия по служба - да не му състави акт за установяване на административно
нарушение по чл. 103 от ЗДвП „При подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най- дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите указания. В съдебно заседание представителят на ОП Хасково
поддържа обвинението във вида, в който е предявено и иска съдът да признае подсъдимия за
виновен в извършване на престъплението, като му наложи наказания при условията на чл.
54 от НК, около минималния размер.
Защитникът на подсъдимия е съгласен със становището на ОП Хасково и
предвид наличните многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства пледира, след
като подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на престъплението да му бъдат
наложени наказания към законовия минимум.
В съдебно заседание подсъдимият Ю. не се яви, а производството протече по
реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК.
Съдът, след като прецени събраните на съдебното производство доказателства
поотделно, в тяхната съвкупност, във връзка и с доводите на страните, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимия С. Ю. е роден на *****г. в гр. ******, Р. ******, живее в гр.
******, *****и с ***образование. Работи като ****** ****** и не е осъждан.
На 16.02.2024г. св. Д.Г.Г. - *** ****- **** *** ****в *** „**** ****“ към ***-
***** при *** *** изпълнявал служебните си задължения като наряд по пътен контрол за
времето от 08:30 часа до 20:30ч., дневна смяна. В 10:00 часа получил разпореждане на
оперативен дежурен при РУ Свиленград и бил изпратен на АМ „Марица“ при км. 107+ 051 в
землището на с. Г., общ. С., обл. Хасково заради образувала се колона от чакащи товарни
автомобили и затруднения в преминаването на граничния пункт, за да регулира движението.
На място, около 10:28 часа Д. Г. забелязал, че товарен автомобил марка „Скания“ с датски
регистрационен № ***** изпреварва колоната от чакащи товарни автомобили и подал
сигнал със „Стоп- палка“, по начин позволяващ възприемането на разпореждането за
спиране. Товарният автомобил, управляван от подс. С. Ю., който решил да спести време и да
не чака на опашка, предприел изпреварване на колоната от товарни автомобили.
Подсъдимият забелязал подаденият от св. Г. сигнал (полицаят бил с униформено облекло, до
служебен автомобил), но вместо да спре, Ю. ускорил и продължил пътя си в посока ГКПП
„Капитан Андреево“. Г. със служебния полицейски автомобил марка „Опел Астра“ с per.
№*****, с включена боди камера, предприел преследване на товарния автомобил, подал
светлинен и звуков сигнал, и на км. 109 +300, вече в землището на с. Капитан Андреево,
водачът спрял плътно вдясно на пътното платно. Преследването продължило около 2 км. Св.
Г. слязъл от автомобила, същото сторил и водача на товарният автомобил и се насочил към
полицая. Приближавайки, С. Ю. извадил от преден ляв джоб на носеното от него яке
банкноти, от които взел една с номинал от 50 евро и я сложил в откопчания джоб на
носената от полицейския служител светлоотразителна жилетка. Заявил на турски език: „Аби,
1

екмек курбан“/„Да яде супа /курбан/“.
От своя страна Д. Г. поискал паспорта и свидетелството за управление на МПС
и установил самоличността на водача: С. Ю., роден на ******** година от Р. ******.
Действията на водача на товарния автомобил били възприети като даване на подкуп от св. Г.,
който от проведения с Ю. преди това разговор разбрал, че парите за курбана/супата са за да
не изпълни служебните си задължения, като не състави акт за установяване на
административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП:„При подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания“. Г. уведомил дежурната част на РУ
Свиленград и дочакал пристигането на група с разследващ полицай. Подсъдимият
впоследствие бил тестван за употреба на алкохол и наркотици, като резултатът бил
негативен. За извършеното нарушение от страна на водача административно нарушение по
чл. 103 от ЗДвП, бил съставен Акт, серия GA № *******.
Местопроизшествието било посетено от разследващ полицай, който извършил
оглед на местопроизшествие, а с протокол за доброволно предаване Д.Г.Г. предал един брой
банкнота с номинал 50 евро със сериен номер № ******. Извършен е оглед на ВД и изготвен
албум, с което е приобщена като веществено доказателство по делото.
Съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, охранителната дейност е дейност по
опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в
Република България. Дейността се осъществява от полицейските органи, съобразно
компетентността им, чрез патрулно-постова дейности др. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2, т. 5 и т.
8 от ЗМВР, контролната дейност се осъществява от органите на МВР в случаите, определени
със закон, чрез проверки на документи и на място; проверки за спазване на правилата за
движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни
средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните
произшествия; изискване на информация и документи. Съгласно чл. 31, т. 1 от ЗМВР,
органите на МВР в предвидените от закон случаи осъществяват административно-
наказателна дейност чрез установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания. Съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, служителите на МВР са
държавни служители - полицейски органи. Според чл. 56, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 от същия
закон, органите на областните дирекции и на техните структури и звена са държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1. Съгласно чл. 57 от ЗМВР, полицейски органи са органите на
„.... областните дирекции на МВР, които пряко осъществяват дейностите по чл. 6, ал. 1 от
ЗМВР: охранителна - по т. 2, контролна- по т. 6, административно-наказателна по т. 9“. От
приложените по делото писмени доказателства се установява, че към инкриминираната дата
свидетелят Д.Г.Г. е бил назначен на служба в ****. Той е заемал длъжността *** ****- ****
*** ****в *** „**** ****“ към ***- ***** при *** *** и е имал качеството на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.„а" от НК - към процесната дата на същия е било
възложено да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение,
несъставляваща дейност само на материално изпълнение. Наред с това св. Г. е бил и
полицейски орган по смисъла на ЗМВР, към който закон препраща нормата на чл.304а НК.
Качеството полицейски орган се извежда от обстоятелството, че е бил назначен в „*****
*****" и е изпълнявал охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване
безопасността на движението, която може да се извършва само от полицейски органи, както
гласи чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, контролна дейност по чл. 30, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 8 от ЗМВР
и административно-наказателна дейност по чл. 31, т. 1 от ЗМВР, също осъществявани само
от полицейски органи, а като младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна
полиция" същият е имал и конкретните правомощия да съставя актове за нарушения по
ЗДвП. Качеството полицейски орган се извежда и от статута му, съгласно чл. 57 и чл. 142,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
2

Описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от
приобщените по реда на чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 обяснения на подсъдимия, подкрепени от
показанията на свидетелите Д. Г. Г.(приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от
НПК, възпроизведените в съдебно заседание записи от боди камерата на полицая,
протоколите за оглед, които са взаимно свързани, непротиворечиви, кореспондират помежду
си, подкрепят се изцяло от прочетените и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, приложени по ДП и от предявените по реда на чл. 284 от НПК веществени
доказателства – банкнота с номинал от 50 Евро.
При така установените факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че
подсъдимия С. Ю. е осъществил състава на престъплението по чл.304а, вр. чл. 304, ал. 1 от
НК защото на 16.02.2024г. на автомагистрала „Марица” при километър 109+300 в
землището на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, обл. Хасково дал дар - парична сума в
размер 50 евро на длъжностно лице - полицейски орган Д.Г.Г., *** ****- **** *** ****в ***
„**** ****“ към ***- ***** при *** ***, за да не извърши действия по служба - да не му
състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП „При
подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“.
От обективна страна подс. Ю. е осъществил състава на т. нар. активен подкуп
при форма на изпълнителното деяние - „даде". В случая престъплението е довършено, тъй
като подкупът /дарът/, представляващ пари, е излязъл от фактическата му власт с
поставянето на банкнотите в джоба на служителя Г., за когото парите са били предназначени
и в чиито правомощия е било да състави АУАН. От своя страна полицаят обективно е имал
възможност да приеме дадения му подкуп, макар да не е сторил това, а незабавно е
сигнализирал за извършеното престъпление. Наред с това впоследствие по отношение на
нарушителя са били извършени всички нужни действия по ЗАНН от страна на контролния
орган. От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при условията на пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК - съзнавал е обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е целял тяхното
настъпване. Подсъдимият е съзнавал длъжностното качеството на свидетеля Г. и
обстоятелството, че е полицейски орган. Същият е бил наясно, че дава подкуп на полицай
именно във връзка със службата му и неговите правомощия /задължения/. По този начин той
е целял да не бъде санкциониран заради неизпълнението на разпореждането за спиране,
каквото действие по служба е било в правомощията на св. Г..
Подбудите и причините за извършване на деянието са ниската правна култура
на подсъдимия, незачитането на установения в страната правов ред, стремежът да не бъде
санкциониран и желанието му да се върне бързо в Т.
При определяне на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на
деянието и на дееца, подбудите за извършване на престъплението, смекчаващите вината
обстоятелства. За такива съдът прие чистото съдебно минало, липсата на отрицателни
характеристични данни, разкаянието в досъдебната фаза на процеса, както и невисоката
стойност на предложената като подкуп сума. За престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал.
1 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” до 10 години и „глоба”
до 15 000 лева. При така посочените обстоятелства, имащи значение за вида и размера на
наказанието, съдът прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността, поради което и
на основание чл. 54, ал. 1 от НК определи размера на редуцираното наказание „лишаването
от свобода” за срок от 6 (шест) месеца. Тъй като подс. Ю. не е осъждан, наложеното му
наказание “лишаване от свобода” е за срок по-малък от три години, съдът счита, че за
постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия не е наложително той да изтърпи ефективно наказанието, поради което отложи
3

неговото изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години. В
тази връзка следва да се посочи, че подсъдимият е намерил своята професионална
реализация Република ******, където живее, работи и се грижи за съпругата си, липсват
негативни характеристични данни; още на мястото на спирането му е осъзнал извършеното
и е съдействал за разкриване на обективната истина от досъдебното производство.
Предвидената наред с по-тежкото наказание „глоба“ съдът не наложи. Посоченото дава
основание на съда да счете, че така определеното по вид и размер наказание лишаване от
свобода, и отлагане изпълнението му на основание чл. 66, ал. 1 от НК ще постигнат личната
и генералната превенция по чл. 36 НК.
На основание чл. 307а от НПК съдът отне в полза на Държавата предмета на
престъплението, а именно: банкнота с номинал 50 Евро с № ******.
В тежест на подсъдимия бяха възложени сторените в производството разноски
от 20 лева, които да се заплатят по сметка на ОС Хасково.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

Председател:
4

Номер на акта:	9
Дата:	25 февруари 2025 г. (в сила от 13 март 2025 г.)
Съдия:	Красимир Димитров Димитров

Дело:	20245600200749
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 ноември 2024 г.

Присъда по дело №749/2024 на Окръжен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите