Решение по дело №250/2025 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Д. Д. против Решение № 74 от 29.05.2025 г. по АНД № 280/2025 г. на Районен съд - Ямбол. Със съдебния акт е потвърден Електронен фиш Серия К № 10578454, издаден от ОД на МВР [населено място], с който на Е. Д. Д. от [населено място], на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Със същото решение в тежест на Е. Д. Д. са възложени разноски в размер на 100 лева.

С жалбата се претендира отмяната на решението на Ямболския районен съд по съображения за неговата неправилност и необоснованост. Оспорват се изводите на съда за съставомерност на вмененото нарушение. Твърди се, че не е изяснен механизмът на извършване на нарушението. Сочи се също, че не са обсъдени в пълнота наведените от касатора възражения досежно незаконосъобразността на оспорения електронен фиш. Иска се отмяната на съдебния акт и на потвърдения с него ЕФ. Алтернативно се иска отмяната на съдебното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав. Не е заявена претенция за разноски по делото.

В съдебно заседание касаторът Е. Д. Д., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В постъпила от процесуалния представител молба по делото жалбата се поддържа на посочените в нея основания и се излагат съображения по съществото на спора, които преповтарят наведените в жалбата доводи. Заявена е и претенция за разноски пред двете съдебни инстанции в размер на 800 лева.

Ответникът по касацията – Областна дирекция на МВР – Ямбол, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В представен по делото писмен отговор жалбата се оспорва като неоснователна с излагане на подробни съображения по съществото на спора; заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение; направено е и възражение за прекомерност на разноските, направени от касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ямбол намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно. Счита, че е налице административно нарушение, санкционирано по надлежния ред, при което съдът правилно е потвърдил обжалваният електронен фиш. В този смисъл иска постановяване на решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение.

Административен съд – Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 74 от 29.05.2025 г. по АНД № 280/2025 г. на Районен съд – Ямбол, с което е потвърден ЕФ серия К № 10578454, издаден от ОД на МВР гр. Ямбол, с който на Е. Д. Д. от [населено място], на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Със съдебния акт в тежест на Е. Д. са възложени разноски по производството пред ЯРС в размер на 100 лева.

За да постанови този резултат, съдът приема от фактическа страна, че на 02.06.2024 г. в 13:46 часа автоматизирано техническо средство АRH CAM S1 с № 120с520 заснело лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], движещ се в [населено място], община Стралджа, област Ямбол, по [улица] превишена скорост – 90 км/ч при максимално разрешена за движение в населено място от 50 км/ч, определена след приспадане на предвидения в закона толеранс от 3 км/ч. Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил впоследствие бил издаден от ОД на МВР - Ямбол Електронен фиш серия К № 9663337 на собственика на автомобила О. М. Х.. Същият в писмена декларация от 14.03.2025 г. заявил, че автомобилът му е предоставен за ползване на жалбоподателя Е. Д. Д.; декларацията е придружена и от копие от свидетелството му за управление. На основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП на посоченото в декларацията лице, на 21.03.2025 г. е издаден Електронен фиш серия К № 10578454, надлежно връчен на 29.03.2025 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка районният съд приел от обективна и субективна страна, че Е. Д. Д. е осъществил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, и счел, че в хода на производството не са допуснати нарушения нито на материалния закон, нито на процесуалните правила; издаденият ЕФ е напълно законосъобразен, обоснован и мотивиран. Обсъдени са подробно направените от жалбоподателя възражения досежно незаконосъобразността на издадения ЕФ и същите са аргументирано отхвърлени като неоснователни.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

За да постанови решението си, районният съд приема, че не се констатира наличие на процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на електронния фиш, който съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, като нарушението е безспорно установено от приложените разпечатка от автоматизираното техническото средство и снимков материал, явяващи се годно доказателствено средство, а в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти, което при правилно прилагане на материалния закон води до законосъобразност на електронния фиш.

Приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, а постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради което не са налице касационни основания за неговата отмяна.

В мотивите на решението си районният съд е направил пълен, задълбочен и конкретен анализ на всички относими доводи и съображения, наведени от санкционираното лице по повод твърденията му за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон в хода на производството по издаване на оспорения електронен фиш, поради което същите не следва да се дублират и в настоящия акт. В допълнение следва да се посочи, че съдът е уважил доказателствените искания на оспорващия и е събрал относимите към правния спор доказателства, които по никакъв начин не променят възприетата фактическа обстановка и не водят до различни правни изводи. Съдът е обсъдил и всички възражения на страната относно дължимите реквизити, в т.ч. и тези относно годността на техническото средство, за което е посочил обосновани и мотивирани съображения. Обсъдени са и възраженията досежно подадената от собственика на автомобила декларация и за противоречивото отбелязване, че нарушението е извършено при движението в двете посоки.

От доказателствата по делото безпротиворечиво се установява, че с деянието си Е. Д. Д. виновно е осъществил състава на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, доколкото като правоспособен водач на МПС е следвало да съзнава задължението си да съобрази скоростта на движение с въведените с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП ограничения, и по-конкретно за движение в рамките на населено място. Цитираната правна норма изрично забранява в тази хипотеза скоростта на движение да превишава 50 км/ч, а в случая по делото са налице категорични данни, че водачът е управлявал МПС с рег. № [рег. номер] с фиксирана скорост от 90 км/ч., като превишението на скоростта е с 40 км/ч. след приспадане в негова полза на 3 км/ч, които представляват допустимата грешка при измерването. В случая безспорно е идентифицирано превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението и измерената скорост на движението му при осъществявания контрол (наличния по делото снимков материал, отразяващ дата и час, точна локация, разрешена скорост, съответстващи на данните в ЕФ). Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с надлежно попълнен съобразно изискванията протокол, съставен и подписан от обслужващия го полицейски служител. Означените в протокола място на използване на техническото средство в населено място, посока на заснемане, времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в ЕФ място, дата и час чрез техническото средство, е установено нарушение при управление на МПС с рег. № [рег. номер], изразило се в превишаване на допустимата разрешена скорост от 50 км/ч. за населено място. Посоченият в ЕФ участък от пътя като място на извършване на нарушението съответства и на посочените в снимковия материал GPS координати. Наличието на надлежно въведено ограничение на скоростта в населено място, което не трябва да се превишава, и несъобразяването на водача с това ограничение, са релевантните факти, обуславящи противоправно поведение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, респективно основание за налагане на санкция. В случая тези обстоятелства са налице – на посочените в ЕФ дата, час и място Е. Д. е управлявал лекия автомобил със скорост над максимално допустимата такава в населено място от 50 км/ч, с което е осъществил състава на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, несъобразявайки скоростта си на движение с въведените с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП ограничения. От друга страна е достатъчна и една снимка, позволяваща ясна и несъмнена индивидуализация на автомобила, за да бъде наложено наказанието и такава е приложена в административната преписка, поради което развитите в обратна насока съждения са несъстоятелни. При безспорното наличие и на влязъл в сила предходно издаден ЕФ серия К № 7203164 за същото нарушение правилно и законосъобразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на дееца по реда на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, където е предвидено, че когато нарушението по ал. 1, т. 4 от ЗДвП е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. В чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидена глоба в размер на 400 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 31 км/ч. до 40 kм/ч. В случая при превишение от 40 км/ч. над допустимата скорост на движение наложеното наказание по вид и размер („глоба“ от 800 лева) е в съответствие с разписаното в относимите към казуса санкционни норми на ЗДвП. По изложените съображения настоящият касационен състав напълно споделя изводите на РС за доказаност на нарушението от обективна и субективна страна.

С оглед изложеното ЯАС намира, че подадената касационна жалба е неоснователна, поради което решението на ЯРС следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимума от 80 лева по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в относимата към настоящия казус редакция.

Предвид изложеното, ЯАС, първи касационен състав,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74 от 29.05.2025 г. по АНД № 280/2025 г. на Районен съд - Ямбол.

ОСЪЖДА Е. Д. Д. от [населено място], [улица], *, със съдебен адрес: [населено място], ***, адв. С. П. да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ЯМБОЛ сумата от 80 (осемдесет) лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.