Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 03.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет
и четвърти юли през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
при секретаря Славея Янчева,
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 1575 по описа за 2017г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от ищцата Л.Ю.И. обективно и
субективно кумулативно съединени искове, както следва:
* Искове с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК предявени срещу Е.А.А. и В. Н. А. за приемане за
установено по отношение на тях, че ищцата Л.Ю.И. е собственик на недвижим имот
- апартамент № 1013, представляващ имот
с ид.10135.2570.12.6.127 по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в
гр.Варна, к.к.“Св.Св.Константин и Елена”, ж.к.“Порт палас“ ет.10 с площ от 96
кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 130 с площ от 3 кв.м., както и
0,445323% ид.части от правото на стореж и 0,44532% ид.части от общите части на
сградата, придобит на основание договор за покупко-продажба, обективиран в
нот.акт № 73, том 4, рег. № 3796, дело № 586/2007г. и
* Иск с правно основание чл.108 от ЗС
предявен срещу М.П. за приемане за установено, че ищцата Л.Ю.И. е
собственик на процения недвижим имот - апартамент № 1013, представляващ имот с
ид.10135.2570.12.6.127 по КК на гр.Варна, находящ се в гр.Варна,
к.к.“Св.Св.Константин и Елена‘, ж.к.“Порт палас“ ет.10 с площ от 96 кв.м.,
ведно с прилежащото му избено помещение № 130 с площ от 3 кв.м., както и
0,445323% ид.части от правото на стореж и 0,44532% ид.части от общите части на
сградата и за осъждане на ответника да предаде владението на същия.
В
исковата молба ищцата Л.И. твърди, че е собственик на процесния имот -
апартамент № 1013, представляващ имот с
ид.10135.2570.12.6.127 по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в
гр.Варна, к.к.“Св.Св.Константин и Елена”, ж.к.“Порт палас“ ет.10 с площ от 96
кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 130 с площ от 3 кв.м., както и
0,445323% ид.части от правото на стореж и 0,44532% ид.части от общите части на
сградата, като собствеността е придобила на възмездно основание – договор за
покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 73, том 4, рег. № 3796, дело №
586/2007г. Излага, че същият имот е бил продаден на праводателите на
ответниците А. /В. Б. и О. Б./ чрез пълномощник без надлежно учредена
представителна власт от нейно име, поради което счита, че сделката обективирана
в нот.акт № 167, том 2, рег. № 4675, дело № 385/2015г. е недействителна. Поради
това, че праводателите на ответниците не са станали собственици, сключената от
тях с Е. и В.А. сделка не е породила вещно-транслативно действие, поради което
последните не се легитимират като собственици. Ответникът М.П. в качеството си
на наемател по договор за наем сключен с А. няма валидно правно основание да
ползва имота, поради което моли същият да бъде осъден да предаде владението на
имота на ищеца. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на
съдебно-деловодните разноски. Предявили са и
насрещен иск, който е бил оставен без движение с указания за отстранвяване на
нередовности с разпореждане от 21.09.2017г. С молба от 03.10.2017г. ищците по
насрещния иск – Е. и В.А. са заявили, че няма да правят уточнения на предявения
иск в настоящото производство и го оттеглят.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците Е.А.А. и В.Н.А.. Оспорват предявените срещу тях искове за собственост, като твърдят че
ищцата не е материално-правно легитимирана да ги предяви, поради това че същата
се е разпоредила валидно с имота в полза на праводателите им – В. и О.Б..
Твърдят, че те са собственици на имота, тъй като по време на брака си, на
основание договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт № 42/2016г. са
закупили имота от продавача В.Б., който е бил негов собственик. Излагат, че на
04.10.2016г. са сключили с ответника М.П. договор за наем на процесния имот за
срок от 10 години, който е бил вписан в служба по вписванията Варна на
05.10.2016г. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни
както и да им бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника М.П.. Заявява становище за допустимост, но
неоснователност на предявеният срещу него осъдителен иск. Оспорва твърденията
на ищцата, че е собственик на процесния имот, поради това, че същата се е
разпоредила с имота валидно в полза на праводателите на ответниците А. и
следователно вече не се легитимира като негов собственик. Не оспорва, че на
04.10.2016г. е сключил с ответника Е.А. договор за наем на процесния имот за
срок от 10 години и поради това че същият е вписан в Службата по вписванията с
вх.рег.№ 25068, акт № 7, том 10, дело № 3422/05.10.2016г. наемателят го ползва
на годно правно основание. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и в полза на ответника да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищцата – Л.Ю.И.,
чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.
Излага, че с влязлото в сила решение по гр.д.№ 845/2016г. по описа на ВОС е
признато за установено по отношение на праводателя на ответниците – В.Б., че
сделката, с която той е придобил процесния имот е недействителна, поради което
същата не е породила вещно прехвърлително действие и по отношение на неговите
правопроемници – ответниците А.. Моли предвените искове да бъдат уважени и да
бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответниците - Е. и В.А., чрез
процесуалния си представител оспорват предявените срещу тях искове като
неоснователни на основание изложените в отговора на исковата молба възражения и
молят да бъдат отхвърлени. Правят възражение за прекомерност на заплатеното от
ищцата адвокатско възнаграждение.
Ответникът – М.П., чрез процесуалния
си представител моли предявеният срещу него осъдителен иск за собственост да
бъде отхвърлен като неоснователен, поради това че същият упражнява фактическа
власт по отношение на процесния имот на годно правно основание, а именно
договор за наем вписан в службата по вписванията. Не твърди да притежава
противопоставимо на ищеца право на собственост по отношение на процесния имот.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
С нот.акт № 73, том 4, рег. № 3796,
дело № 586/11.07.2007г. Л.Ю.И. е закупила от „Стария Пловдив“ АД недвижим имот,
а именно: апартамент № 1013,
представляващ имот с ид.10135.2570.12.6.127 по Кадастралната карта на гр.Варна,
находящ се в гр.Варна, к.к.“Св.Св.Константин и Елена”, ж.к.“Порт палас“ ет.10 с площ от 96
кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 130 с площ от 3 кв.м., както и
0,445323% ид.части от правото на стореж и 0,44532% ид.части от общите части на
сградата.
Видно от съдържанието на нот.акт №
167, том 2, рег.№ 4675, дело № 385/07.12.2015г., Л.Ю.И. е продала на В.Б. процесния
имот - апартамент № 1013, представляващ
имот с ид.10135.2570.12.6.127 по Кадастралната карта на гр.Варна, а с нот.акт №
42, том 1, рег.№ 1576, дело № 29/26.05.2016г. В.Б. е продал на Е.А.А. същия
имот. Видно от издаденото удостоверение от Община Варна от 26.07.2017г. Е.А. е
сключил граждански брак с В. Н. А. на 29.06.2004г., за което е издаден акт за
граждански брак № 1024.
С договор за наем на недвижим имот от
04.10.2016г. Е.А.А. е предоставил на М.П. ползването на процесния имот -
апартамент № 1013, представляващ имот с
ид.10135.2570.12.6.127 по Кадастралната карта на гр.Варна срещу заплащането на
наемна цена в размер на 150 лева. Договорът е сключен за срок от 10 години
считано от датата на подписването му и е вписан в Службата по вписвания с акт №
7, том 10, дело № 3422 на 05.10.2016г.
С влязло в законна сила на
28.05.2020г. решение по гр.д.№ 845/2016г. по описа на ВОС е прогласена недействителността
на договор, сключен на 07.12.2015г. с нотариален акт № 167, том II, peг. №
4675, д. № 385 на нотариус peг. № 205 В. П., вписан в Службата по вписванията
вх. peг. № 28851, акт № 106, том LXXV, д. № 15948/2015г. за продажба на жилище,
апартамент № 1013, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2570.12.6.127 по Кадастралната карта на гр.Варна, състоящ се от дневен
тракт с кухненски бокс, една спалня, коридор, санитарен възел /баня и тоалетна/
и една тераса, заедно с принадлежащото му избено помещение № 130 с площ от 3
кв. м, разположено на сутеренен етаж, както и 0,445323 % ид. части от правото
на строеж и 0,44532 % ид. части от
общите части на сградата, тъй като С.С. не е имал представителна власт и
договорът не е потвърден, по иска, предявен от Л.Ю.И., гражданин на Руската
федерация, родена на ***г. в гр. Москва срещу В.Б., гражданин на Украйна, роден
на ***г. на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
По исковете с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК
Предявените
от ищцата Л.И. против ответниците Е. и В.А. положителни установителни искове за
собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК са основани на твърдения за
придобито право на собственост по отношение на процесния имот основано на
валидно сключена сделка за покупко-продажба обективирана в нот.акт №
73/11.07.2007г. Същото не е спорно между страните. Спорът е налице ли е
последващо валидно разпореждане от ищцата И. с процесния имот в полза на
праводателя на ответниицте А. – В.Б.. В тази връзка твърденията на ищцата са,
че не е изразявала съгласие за сключване на разпоредителна сделка и не е
упълномощавала лицето С. С. посочен като нейн пълномощник в сделката с Б.,
поради което продажбата сключена на 07.12.2015г. и обективирана в нот.акт № 167/2015г.
е недействителна.
С влязлото в сила решение по гр.д.№ 845/2016г. по описа
на ВОС е прогласена недействителността на договора, сключен на 07.12.2015г. с
нотариален акт № 167, том II, peг. № 4675, д. № 385 на нотариус peг. №
205 В. П., с който ищцата е продала на В. Б. процесния имот. Горното означава,
че продажбената сделка не е транслирала права в полза на купувача по нея – В. Б. и
той не е станал собственик на процесния имот. Следователно като купувачи от
несобственик и ответниците
А. не са в състояние
да се легитимитат като собственици на спорния имот въз основа на сделката
сключена с нот.акт № 42/26.05.2016г.
Съдът не споделя възраженията на
ответниците Е. и В.А., че като трети за спора и неучаствали по гр.д.№
845/2016г. по описа на ВОС лица не са обвързани от силата на пресъдено нещо по
него, доколкото те имат качеството на частни правоприемници на ответника по
спора и на основание чл.298, ал.2 от ГПК решението има действие и по отношение
на тях.
Въз основа на горното следва да се
приеме, че след придобиването на собствеността по отношение на процесния имот
от ищцата Л.И. през 2007г. същата не се е разпореждала валидно с него в полза
на трети лица, поради което и към датата на предявяване на исковете за
собственост по настоящото дело се явява материално процесуално легитимирана по
тях. Ответниците А. не установиха да притежават противопоставимо на ищцата
право на собственост по отношение на имота, с оглед недействителността на
придобивното основание на праводателя им, поради което съдът намира, че спорът
за собствеността на апартамент № 1013,
представляващ имот с ид.10135.2570.12.6.127 по Кадастралната карта на гр.Варна,
находящ се в гр.Варна, к.к.“Св.Св.Константин и Елена”,
ж.к.“Порт палас“ ет.10 следва да бъде решен в полза на ищцата Л.И..
По иска с правно основание чл.108 от
ЗС
По аналогични на
изложените по-горе съображения следва да бъде прието за установено по отношение
на ответника М.П., че ищцата Л.И. е собственик на процесния имот, още повече че
П. не твърди и не доказва да е придобивал някога право на собственост по
отношение на него. Същият твърди, че разполага само с право да ползва имота в
качеството си на наемател/държател на същия въз основа на валидно сключен
договор за наем от 06.10.2016г. сключен с Е.А. като наемодател.
Договор за наем може да бъде сключен от
собственика на вещта или от титуляра на ограничено вещно право на ползване.
Договорът за наем обвързва валидно сключилите го страни, дори когато наемодателят
няма никакви права върху наеманата вещ /наем на чужда вещ/. Такъв договор обаче
не поражда действие за действителния собственик, също както и договорът за
продажба на чужда вещ. Нещо повече, по аргумент на противното от чл.229, ал.2
от ЗЗД договор за наем за срок от 10 години
може да бъде сключен само от собственика на имота, а носителите на
ограничено вещно право, които могат да извършват действия по обикновено
управление могат да го сключат за не повече от 3 години.
В случая наемодателят Е. А. не е нито собственик, нито носител на
ограничено вещно право по отношение на имота, който е отдал под наем, поради
което договорът е непротивопоставим на ищцата. Спрямо Л.И. ответникът П. няма
качеството на държател на собствения и имот и следователно фактическата власт,
която осъществява към настоящия момент ответника /факт, който се признава от
него/ е лишена от правно основание. Налице са предпоставките за уважаване на
предявения ревандикационен иск, като ответникът М. П. бъде осъден да предаде
владението на имота на ищцата Л.И..
Ищцата е направила искане за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, което съобразно изхода на спора
се явява основателно. В нейна полза следва да бъдат присъдени разноски в размер
на общо 3086,66 лева, формирана както следва: дължимо заплатена държавна такса
по исковете за собственост в размер на 897,66 лева, заплатена такса за издаване
на преписи от исковата молба 24 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2165 лева, което не е прекомерно, а е под минимума определен по реда
на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнагрждния съобразно броя и цената на предявените и разгледани искове.
Доколкото липсва конкретно посочване от ищеца съдът приема, че същият е сторил
половината от общите разходи по предявените искове по чл.124, ал.1 от ГПК и
съответно половината по иска по чл.108 от ЗС. На основание чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответниците А. следва да бъдат възложени разноски в размер на 1543,33
лева, а в тежест на ответника П. – също разноски в размер на 1543,33 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Е.А.А., ЕГН ********** и В. Н. А., ЕГН ********** ***, че Л.Ю.И. - гражданин на Руската федерация, родена
на ***г. в гр. Москва, живуща ***, квартира 69 е собственик на недвижим имот - апартамент № 1013, представляващ имот с
ид.10135.2570.12.6.127 по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в
гр.Варна, к.к.“Св.Св.Константин и Елена”, ж.к.“Порт палас“ ет.10 с площ от 96
кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 130 с площ от 3 кв.м., както и
0,445323% ид.части от правото на стореж и 0,44532% ид.части от общите части на
сградата, придобит на основание договор за покупко-продажба, обективиран в
нот.акт № 73, том 4, рег. № 3796, дело № 586/2007г., на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на М.П. – гражданин на
Република Армения, роден на ***г. в Армения с адрес: гр.Варна,
к.к.“Св.Св.Константин и Елена”,
ж.к.“Порт палас“ ет.10, ап.1013, че Л.Ю.И. - гражданин на Руската федерация, родена
на ***г. в гр. Москва, живуща ***, квартира 69 е собственик на недвижим имот - апартамент № 1013, представляващ имот с
ид.10135.2570.12.6.127 по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в
гр.Варна, к.к.“Св.Св.Константин и Елена”, ж.к.“Порт палас“ ет.10 с площ от 96
кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 130 с площ от 3 кв.м., както и
0,445323% ид.части от правото на стореж и 0,44532% ид.части от общите части на
сградата, придобит на основание договор за покупко-продажба, обективиран в
нот.акт № 73, том 4, рег. № 3796, дело № 586/2007г. и ОСЪЖДА М.П. –
гражданин на Република Армения, роден на ***г. ДА ПРЕДАДЕ на Л.Ю.И. - гражданин
на Руската федерация, родена на ***г. владението на апартамент № 1013,
представляващ имот с ид.10135.2570.12.6.127 по Кадастралната карта на гр.Варна,
находящ се в гр.Варна, к.к.“Св.Св.Константин и Елена”, ж.к.“Порт палас“ ет.10 с площ от 96
кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 130 с площ от 3 кв.м., както и
0,445323% ид.части от правото на стореж и 0,44532% ид.части от общите части на
сградата, на основание
чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА Е.А.А., ЕГН **********
и В. Н. А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Л.Ю.И. - гражданин
на Руската федерация, родена на ***г. в гр. Москва, живуща ***, квартира 69
сумата от 1543,33 /хиляда петстотин четиридесет
и три и 0,33/ лева – сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
М.П. –
гражданин на Република Армения, роден на ***г., с адрес: гр.Варна,
к.к.“Св.Св.Константин и Елена”,
ж.к.“Порт палас“ ет.10, ап.1013 ДА
ЗАПЛАТИ на Л.Ю.И. - гражданин на Руската федерация, родена
на ***г. в гр. Москва, живуща ***, квартира 69 сумата от 1543,33 /хиляда петстотин четиридесет и три и 0,33/ лева – сторени
по делото съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: