ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3919
гр. Варна, 04.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502597 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 290336/10.06.2021 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България" , № 49, бл. 53Е, вх. В срещу
Решение № 262460/12.07.2021 г., по гр.д. № 2659/2021 г., на ВРС, IX с., в частта, с която са
отхвърлени предявените искове за приемане за установено, че Д.Б.Д., ЕГН **********, с
местожителство в с. *** дължи сумата 1607.85 лв., главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 10.06.2020 г., до окончателното
изплащане, както и сумата 1094.75 лв., представляваща договорна лихва за периода
05.11.2018 г. - 27.08.2019 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
по ч.гр.д. № 6066/2020 г., на ВРС, IX с.
Жалбоподателят твърди, че изводът на съда за недоказаност на отпускането на сумата
1432.28 лв., която е използвана за рефинансиране на задължение на кредитополучателя по друг
договор за кредит, е неправилен. Сочи, че в р. V кредитополучателя изрично е декларирала
желание с част от отпуснатата сума да бъде рефинансирано друго задължение към въззивника,
поради което и тази сума е била отнесена по друго задължение с вътрешна транзакция, за която
липсвал документ. Счита, че в производството не е бил предмет на спор въпросът за
действителното предоставяне на сумата. Оспорва се и изводът за недължимост на
претендираното договорно възнаграждение, поради недоказаност на размера на отпуснатата
главница. Оспорва извършеното от съда служебно прихващане, с което всички заплатени от
въззиваемата суми са отнесени за погасяване на главницата, без да е отчетен фактът, че част от тях
касаят дължимата възнаградителна лихва. В заключение, се излага, че от отпуснатата главница
общо в размер на 2800.00 лв. следва да бъде приспадната вече платената главница и
възнаграждението за допълнителен пакет, което е признато за недължимо – 788.66 лв., при което
незаплатената част от главницата възлиза на 1607.85 лв., в какъвто размер атакува решението. По
отношение на договорното възнаграждение, счита че дължима се явява сумата 1094.75 лв. По
същество отправя искане за отмяна на атакуваното решение в посочените части и присъждане на
сумите. Претендира разноски за две инстанции.
В границите на срока по чл. 263, ал.1 ГПК, въззиваемата Д. Д., депозира писмен
1
отговор, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по изложените в
нея оплаквания. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и отправя искане за
потвърждаването му.
Въззивната жалба е подадена в границите на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите
съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
По доказателственото искане на въззивника съставът на въззивния съд намира
следното:
В границите на въззивното производство е налице забрана за събиране на
доказателства – чл. 266, ал. 1 ГПК, освен, когато се касае за изрично посочените изключения.
Съобразно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК във въззивното производство може да се иска
събирането на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд,
поради допуснати процесуални нарушения.
В случая, представеното с въззивната жалба писмено доказателство не се твърди да е
нововъзникнало или новооткрито, както и не обосновава допуснато от първоинстанционния
съд процесуално нарушение, което да обуслови приложението на някое от предвидените в
процесуалния закон изключения. Допълнително съдът констатира, че с изготвения проект за
доклад на делото пълно и ясно е разпределена доказателствената тежест в процеса, в това
число и на ищеца са дадени указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК за кои от твърдяните
обстоятелства не са сочени доказателства. Измежду тези обстоятелства е и това, за чието
установяване въззивникът е представил коментираното по-горе писмено доказателство. Поради
което и представеното с въззивната жалба писмено доказателство – снимки на екрани от системата
на въззивника, не следва да бъде приемано.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане допустима и редовна въззивна жалба вх. №
290336/10.06.2021 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „България", № 49, бл. 53Е, вх. В срещу Решение №
262460/12.07.2021 г., по гр.д. № 2659/2021 г., на ВРС, IX с., в частта, с която са отхвърлени
предявените искове за приемане за установено, че Д. Б. Д., ЕГН **********, с местожителство в
с. ***, дължи сумата 1607.85 лв., главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 10.06.2020 г., до окончателното изплащане,
както и сумата 1094.75 лв., представляваща договорна лихва за периода 05.11.2018 г. -
27.08.2019 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. №
6066/2020 г., на ВРС, IX с.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с въззивната жалба искане за приемане на
като доказателство по делото на представените снимки на екрани от системата на въззивника .
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с.з. на 30.11.2021 г., 13.30 ч., за която
2
дата и час да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото определение, на
въззивника ведно с препис от отговора на въззиваемия.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да уредят
доброволно отношенията си като им указва, че при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3