№ 485
град П.***, 21.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд-П.***, в открито съдебно заседание на девети октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: СЛАВА Г.
при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Г. административно
дело № 196/2020г. по описа на Административен съд-П.***,
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на Дял трети, Глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал.
1 във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба, подадена „***“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище с. Г.***,
представлявано от управителя Л. И.**** срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
В исковата молба се посочва, че на 12.03.2019г. на ищеца е съставен АУАН №
262896, въз основа на който е издадено НП № 34-0000054/22.03.2019г. от началник ОО”АА”-П.***.
При действия по подновяване на лиценза във вр. с писмо рег. № 30-13-21-7732 от
02.10.2019г. узнал за издаденото наказателно постановление, както и за това, че
е предадено за събиране от органите на НАП. На 04.10.2019г. оспорил
законосъобразността на наказателното постановление пред районен съд-П.***. На
14.10.2019г. превел по сметка на НАП сумата от 1500лв., с основание НП № 34-0000054/22.03.2019г.. С решение № 846 от 06.12.2019г., постановено по АНД №
1734/2019г. по описа на РС-П.*** наказателното
постановление е отменено.
Сочи, че въз основа на отменения
незаконосъобразен акт ищецът е бил принуден да заплати 300 лева – адвокатско
възнаграждение и 1500 лева – предварително платена имуществена санкция.
Иска се Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" гр.С.***
да бъде осъдена да заплати сумата от 1800 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – 300 лв., заплатено адвокатско възнаграждение и 1500лв.
заплатена имуществена санкция, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на
администрацията – наказателно постановление № 34-0000054/22.03.2019г., издадено
от Началник на ОО „Автомобилна администрация“–П.***, отменено с решение № 846
от 06.12.2019г., постановено по АНД № 1734/2019г. по описа на Районен съд–П.***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на поканата –
17.02.2020 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание пълномощника на ищеца адв. В.К., поддържа исковата
молба. Пледира същата да се уважи и да се присъдят сторените в настоящето
производство разноски.
Ответникът по иска – Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" не се явява и не изпраща представител. В писмен отговор
оспорва като неоснователен иска, в частта за присъждане на обезщетение за адвокатско възнаграждение. Не заявява претенция за
присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура-П.***, прокурор Р. Р.*** дава
заключение за основателност на предявения иск.
Административен съд-П.***, като взе предвид доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:
Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по
смисъла на чл.
205 АПК, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество същият се явява частично основателен, предвид
следното:
От представените по делото доказателства се установява, че с НП № 34-0000054/22.03.2019г., издадено от Началник на ОО
„Автомобилна администрация“–П.*** на ищеца, на
основание чл.
105з, ал. 6, предл. 1 от ЗАвт.Пр е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1 500 лева за извършено нарушение
на чл.
10, ал. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002г..
Наказателното постановление е оспорено на 04.10.2020г. и е образувано АНД №
1734/2019г. по описа на районен съд-П.***.
От платежно нареждане от 14.10.2020г. се установява, че ищецът е внесъл по
сметка на ТД на НАП-С.сума в размер на 1500лв. с посочено основание НП № 34-0000054/22.03.2019г.
В хода на съдебното производство по АНД № 1734/2019г. ищецът е
представляван от адвокат по силата на пълномощно от 03.10.2019г.. По силата на договор
за правна защита и съдействие № 14111 от 03.10.2019г. ищецът е заплатил на адв.
В.К. в брой възнаграждение в размер на 300лв. Договорът е в оригинал и е в
кориците на административно наказателното дело.
С решение № 846 от 06.12.2019г., постановено
по АНД № 1734/2019г. по описа на Районен съд–П.*** е
отменено изцяло наказателното постановление. Решението е влязло в сила на
03.01.2020г.
Ответникът по иска е поканен да заплати на ищеца сумата в размер на
1800лв., в едномесечен срок от получаване на поканата. Поканата е достигнала до
него на 17.01.2020г., като претендираните суми
не са заплатени.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК,
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в
резултат на незаконосъобразно наказателно постановление отменено с влязъл в
сила съдебен акт, издадено от длъжностно лице на ответника. Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" е юридическо лице на бюджетна
издръжка към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
със седалище в С.***, съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвП. Следва, че искът за отговорност на държавата
за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, е редовно
предявен от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу
субект по чл. 205 от АПК. По изложените съображения съдът дължи произнасяне по
съществото на правния спор.
Разгледан по същество, искът е
частично основателен.
Съгласно, разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата
и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Ищецът основава претенцията си на отменено като незаконосъобразно НП и от
тази отмяна се твърди настъпили имуществени вреди, представляващи платено
адвокатско възнаграждение, чието обезщетение се претендира с разглежданата
искова молба.
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
(претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от
незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Липсата, на който и да е от елементите на този фактически състав препятства
реализирането на отговорността на държавата по посочения ред. Първото условие е
актът да е в изпълнение на административна дейност.
В разглеждания случай се установи, че издаденият от администрацията на
ответника акт, чийто адресат е ищецът, а именно - НП 34-0000054/22.03.2019г. на Началник на ОО „Автомобилна администрация“–П.***, е
отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. Изхождайки от
мотивите по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело
№ 2/20014 на Общото събрание на колегиите на ВАС и Гражданската колегия на ВКС,
съдът приема, че издаването на това наказателно постановление е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези
задължения по своето съдържание е административна дейност и в този смисъл
наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от
административен орган и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е
резултат от санкционираща административна дейност. Именно такъв акт е отменен
от съда като незаконосъобразен. Следва, че е осъществена първата от визираните
в чл. 204, ал. 1 от АПК предпоставки - отменен като незаконосъобразен акт на държавен
орган, издаден при упражняване на административна дейност.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждащото действие, като цитираната разпоредба е
приложима и по отношение на вредите, причинени от незаконосъобразни наказателни
постановления, отменени по съдебен ред. Провеждането на производство по
обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на наказателното
постановление и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е
виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган. Ако в производството по съдебно обжалване на отмененото НП ищецът е
ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното
възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на
имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно
постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения
като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление, за
обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник (адвокат). Заплащането
на адвокатската защита в съдебното производство е дължим и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в
отношение на обуславяща причина и следствие. Адвокатският хонорар, платен за
осъществяване на тази защита, е имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е
непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското
възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата
на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка
причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и отменения
незаконосъобразен акт, тъй като единствената причина за упълномощаването и
използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита,
включително и чрез съдействие на адвокат, е издаденото наказателно
постановление от орган на ответника. Следва, че ангажирането на адвокатска
помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена
последица от издаденото наказателно постановление. Евентуално намаляване
имуществото на ищеца, следва да се приеме, че е предизвикано от издаването на
това наказателно постановление, което впоследствие е отменено от съда.
Видно от административнонаказателно дело № 1734/2019г. по описа на Районен
съд-П.***, адвокат В.К. е осъществила процесуално представителство и защита на
настоящия ищец в производството пред районния съд, в обема на предоставените й
пълномощия. Т.е. установена е и втората предпоставка на предявения иск.
Съдът приема за установена и третата предпоставка – настъпване на имуществена
вреда, изразяваща се в реално плащане на уговореното адвокатско възнаграждение
от настоящия ищец на адв. В.К. в претендирания размер от 300 лева.
Съобразявайки Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ОСС от I и II колегия на
Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2/2016г., настоящият
съдебен състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по
основание и в претендирания размер от 300 лева, тъй като това е реално
заплатената сума по договора за правна защита и съдействие 03.10.2019г. С
тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във
ВАС, по тълкувателно дело № 2 от 2016 г., се прие, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
Съдът приема, че размерът на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца,
е доказано в настоящото исково производство. Представен е неоспорен от
ответника договор за правна защита и съдействие
от 03.10.2019г., в който изрично е вписано, че уговорената сума е
заплатена в брой в момента на подписване на договора. Този договор е приложен в оригинал в кориците
на АНД № 1734/2019г. Въз основа и съгласно тълкувателно решение № 6/2012г. на
ВКС вписването на направеното плащане в договора за правна защита е достатъчно
за установяване на действително извършеното заплащане и договора в тази му част
има характер на разписка.
Въз основа на изложеното и като се вземе предвид, че не е осъществена
безплатна правна помощ се прима, че за
осъществяване предмета на договора за правна защита и съдействие настоящия ищец
е заплатил на адв. В.К. адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв..
Предявеният иск е основателен. Същият е доказан в размер на 300. 00 лева.
Представлява обезщетение, съответстващо на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. - "справедлив и
обоснован размер" и е в минимален размер, съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно искът е
изцяло доказан и ще бъде уважен в размера, в който е предявен.
Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лв.,
представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди изразяващи
се в платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по АНД №
1734/2019г. по описа на Районен съд-П.***. Налице е доказана пряка
причинно-следствена връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение
в размер на 300.00 лв. и отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление.
Поради изложените съображения искът за имуществени вреди следва да бъде
уважен в пълния размер от 300 лева. Направеното искане за присъждане на лихва
върху претендираната сума е основателно. Предвид уважаване на главния иск,
следва да бъде уважена и акцесорната претенция за законната лихва върху
присъдената сума от датата на поканата за доброволно плащане – 17.02.2020г. до
датата на окончателно й изплащане.
Искът, в частта с която се иска заплащане на причинени имуществени вреди в
размер на 1500 лева, представляващи предварително платена "имуществена
санкция" по отмененото наказателно постановление е неоснователен и като
такъв ще се отхвърли. Доводите в тази връзка са следните:
Ищецът сочи, да е претърпял
имуществена загуба в размер на сумата 1500, 00 лв., доколкото е платил по
банков път наложената с НП административна санкция, преди НП да е влязло в сила.
Видно от данните в приложената
вносна бележка № FT19287512606300 от 14.10.2019г., изд. от "ОББ" АД, Л. Й. И.***
на 14.10.2019г. е внесла по сметка на ТД на НАП-С.***-град ПДВ/публични
държавни вземания/ сума в размер на 1500, 00 лв., с основание за внасяне НП № 34-0000054/22.03.2019г.
От удостоверение за наличие или
липса на задължения с изх. № 140201900250280 от 30.09.2019г. е видно, че НП №
34-0000054/22.03.2019г. е изпратено за събиране от НАП. Видно от НП, върху него
има печат влязло в сила 01.05.2019г., на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
ЗАНН, допуска предварително изпълнение на наказателно
постановление, но само по отношение на нарушител без постоянен адрес в Република България, съгласно чл. 79а от ЗАНН, какъвто не е настоящия ищец и за него е неприложима тази възможност.
Съгласно чл. 94, ал. 2 от ЗАвПр наложеното наказание се заплаща в едномесечен срок от влизането в
сила на наказателното постановление.
Правните спорове, разглеждани от административните съдилища по реда на чл. 203
и сл. от АПК, на материално правно основание чл.
1, ал.1 от ЗОДОВ, са свързани с отговорността на държавата и
общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. Реализирането само на този тип юридическа гражданска
отговорност може да се търси по горепосочения ред и на така визираното правно
основание.
Предварителното плащане на
имуществената санкция не представлява разноски направени
от страната във връзка с обжалването на НП, не е заплатен адвокатски хонорар
или други разноски по приключването на административно – наказателното производство,
поради което исковата претенция в тази част не може да се подведе под
хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Дори и да приемем, че ТП № 2/2014г.
от 19.05.2015г. по т. дело № 2/2014г. на ВАС и ВКС е приложимо в случая, тъй
като е отменено наказателното постановление и решението по отмяната е влязло в
сила, то не е налице пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразно
издадения акт и предварително платената глоба като имуществена вреда.
В случая заплащането на глобата в
размер от 1500.00 лв. е извършено на 14.10.2019г. след узнаване за издаденото
наказателно постановление и след упражнено право на оспорване. Предварителното доброволно плащане Закона за
автомобилните превози не е регламентирал. При отмяна на наказателното
постановление с влязъл в сила съдебен акт, заплатената сума става недължима
поради отпадане на основанието за нейното плащане, тъй като не е ангажирана
административно наказателната отговорност на субекта. Последната се установява
с влязъл в сила акт за налагане на административното наказание, какъвто в
случая не е налице. Както се посочи, законът не допуска възможност за
доброволно предварително плащане на предвиденото наказание, като дължимостта би
възникнала в един по-късен момент - след влизане в сила на наказателното постановление.
Горното дисквалифицира предварително платената глоба като имуществена вреда,
която е в пряка причинно-следствена връзка от незаконосъобразното наказателно
постановление. В случая липсва причинна връзка между последния и обедняването
на ищеца като предпоставка за основателност на предявения иск. Следва
отхвърлянето му като неоснователен.
Допълнителни съображения в
подкрепа на горния извод за неоснователност на иска, съдът излага въз основа на
разпоредбата на чл.
8, ал. 3 от ЗОДОВ. Съгласно чл.
8, ал.3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на
обезщетение, този
закон не се прилага. Безспорно е, че глобата или имуществената санкция по
влезли в сила наказателни постановления представляват публично държавно вземане
по чл.
162, ал. 2, т. 7 от ДОПК и като такова подлежи на възстановяване по
специална процедура, предвидена в ДОПК. Съгласно чл.
129, ал. 1 от ДОПК, възстановяване се извършва по инициатива на органа или
по искане на лицето. В конкретния случай наказателното постановление е
изпратено за събиране от орган на НАП и плащането е прието от НАП. Недължимо
внесената такава, дори и да произтича от отменен акт, както се претендира в
случая, не подлежи на връщане като вреда при приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а по предвидения законов ред за възстановяване на недължимо платено публично
държавно вземане от органа, в чиито бюджет е постъпил паричния доход. В случая сумата е събрана от орган по
приходите и същата подлежи на възстановяване по реда на чл. 128, ал. 1 от ДОПК. Прихващането и възстановяването на
недължимо платени суми от глоби и имуществени санкции е уредено в раздел I от глава шестнадесета на ДОПК, а
съгласно § 2 от ДР на същия кодекс за неуредените от
него случаи се прилага АПК. Следователно в случая е приложим редът разписан в ДОПК,
който ред изключва прилагането на ЗОДОВ, съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ.
На следващо място възстановяването на платена глоба е по съществото си е и претенция
за неоснователно обогатяване, а не за непозволено увреждане и не може да се приеме
за пряка и непосредствена вреда от отмененото НП. Претенции за неоснователно
обогатяване се разглеждат по общия ред.
С
оглед изложеното исковата молба, в частта с която се иска осъждане на ответника
да заплати обезщетение в размер на 1500 лв. е неоснователна и недоказана и
подлежи на отхвърляне.
При
този изход на спора ищецът има право на разноски. Същите са своевременно
поискани и са придружени със списък на разноските. Искът е уважен частично,
поради което ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 10,
ал. 2 от ЗОДОВ разноски в общ размер на 100лв., представляващи 50лв внесена
държавна такса и 50лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
част на иска.
Ответникът
не претендира разноски поради което и не се присъждат такива.
Така мотивиран и на основание чл. 203 и чл. 204, ал. 1 и ал. 4 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
“Автомобилна администрация”, със седалище гр. С.***, ул. “ген. Гурко” № 5 да
заплати на„***“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище с. Габровдол,
общ. Земен, обл. П.***, представлявано от управителя Любка Иванова сумата
от 300.00 (триста) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени от незаконосъобразно наказателно постановление №
34-0000054/22.03.2019г. издадено от
началник на отдел ОО”АА”-П.***, което е отменено с решение № 846 от 06.12.2019г., постановено по АНД №
1734/2019г. по описа на Районен
съд-П.***, заедно със законната лихва върху тази сума от 17.02.2020г. до
окончателното й изплащане, като отхвърля иска до пълния предявен размер от
1800лв..
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, със седалище гр. С.***,
ул. “ген. Гурко” № 5 да заплати на ***“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище с.
Габровдол, общ. Земен, обл. П.***, представлявано от управителя Любка Иванова
сумата от 100 (сто) лева, представляваща
разноски по административно дело № 196 по описа за 2020г. на Административен
съд-П.***.
Решението може да се обжалва от страните пред Върховния административен съд
на Република България в четиринадесет дневен срок от връчването му.
СЪДИЯ: