№ 3440
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110112032 по описа за 2023 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.84,ал.2 ЗУТ и чл.14 НУРПППВКУ №
4/14.09.2004г. и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „С.В.”АД е предявил установителни искове да бъде
признато със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи следните суми: 1 672,83 лв,
представляващи стойността на „потребена вода” от ответника, доставяна по договорни
отношения между него и дружеството-ищец през периода от 16.08.2017г. до 16.07.2022г. за
обект, находящ се в град София, квартал „****, клиентски № **********, и 51,04 лв,
представляващи мораторна лихва за периода от 16.09.2017г. до 16.07.2022г., заедно със
законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по
чл.410 ГПК- 19.10.2022г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 56595/2022г. по описа на СРС,68 състав,
срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в
настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство , включително и в заседанието на 31.01.2025г. , в
което е даден ход по същество на делото, не се е явил представител на ищеца.
Ответникът Л. Г. В. оспорва исковете според изявленията на пълномощника му в
депозирания на 19.06.2023г. отговор на исковата молба. Предявено е възражение за
нищожност на Общите условия за предоставяне на услугите на потребителите на „С.В.”АД
1
поради противоречие със закона и „заобикаляне на закона”.
В хода на съдебното производство включително и в заседанието на 31.01.2025г. , в
което е даден ход по същество на делото, не се е явил представител на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
56595/2022г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са ОСНОВАТЕЛНИ.
По делото няма спор, че през процесния период от 16.08.2017г. до 16.07.2022г. в
притежавания от ответника имот , находящ се в град София, квартал „****, клиентски №
**********, е доставяна вода и са извърщвани В и К услуги от ищцовото дружество въз
основа на неформални договорни отношения. Това не се оспорва от ответника.
Възражението на ответника е за нищожност на Общите условия за предоставяне на
услугите на потребителите на „С.В.”АД . Това възражение обаче е прието за неоснователно
със съдебното решение № 74742/22.04.2020г. по гр.д. № 26855/2018г. на СРС, 165 състав
(приложено към исковата молба по насотящото дело – б.с.), за което страните не спорят , че е
влязло в сила. Следователно правният спор относно това възражение е разрешен със сила
на пресъдено нещо , т.е. това възражение е преклудирано и настоящият съдебен състав няма
правомощия да го преразглежда с оглед силата на пресъдено нещо на посоченото съдебно
решение (чл.297 ГПК), което е постановено по съдебен спор между същите страни за
вземания за цена на доставена вода за същия имот , но за друг предходен период.
По настоящото дело няма нито твърдения , нито доказателства ответникът да е
оспорвал пред ищцовото дружество правилността и законосъобразността на
начислените от ищеца суми за потребена вода и извършени Ви К услуги през процесния
период.
Според приетото в съдебното заседание на 31.01.2025г. заключение по съдебно-
счетоводната експертиза , неоспорено от страните, според счетоводните записвания при
ищцовото дружество задължението на ответника по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с
чл.84,ал.2 ЗУТ и чл.14 НУРПППВКУ № 4/14.09.2004г. за стойността на „потребена
вода”, доставяна по договорни отношения между нето и дружеството-ищец през периода
от 16.08.2017г. до 16.07.2022г. за обект, находящ се в град София, квартал „****,
2
клиентски № **********, е в размер на 1 672,83 лв , а задължението по чл.86,ал.1 ЗЗД за
мораторната лихва за периода от 16.09.2017г. до 16.07.2022г., в размер на 51,04 лв.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК ,
не е доказал , че тези задължения са платени. Поради тази причина те следва да бъдат
присъдени на ищеца. Предявените искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.84,ал.2 ЗУТ и чл.14 НУРПППВКУ №
4/14.09.2004г. и чл.86,ал.1 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – платените държавна такса (82,44 лв) и депозит за съдебна експертиза
(350 лв).
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение,
каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото
дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен съгласно действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК
-50 лв.
На ответника не следва да бъдат присъждани разноски , тъй като исковете са уважени
изцяло.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство – платената държавна такса
(34,48 лв), както и юрисконсултското възнаграждение, присъдено със заповедта по чл.410
ГПК (50 лв).
На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да бъдат присъдени
разноски , тъй като претенциите срещу него са уважени изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.84,ал.2 ЗУТ и
чл.14 НУРПППВКУ № 4/14.09.2004г. и чл.86,ал.1 ЗЗД, че Л. Г. В., ЕГН: **********, град
София, кв. „*** със съдебен адрес : град София , ул. **, чрез адв. Д. С., ДЪЛЖИ на
"С.В."АД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. *** , следните
суми : 1 672,83 лв (хиляда шестстотин седемдесет и два лева и осемдесет и три стотинки),
представляващи стойността на „потребена вода” от ответника, доставяна по договорни
3
отношения между него и дружеството-ищец през периода от 16.08.2017г. до 16.07.2022г. за
обект, находящ се в град София, квартал „****, клиентски № **********, и 51,04 лв
(петдесет и един лева и четири стотинки), представляващи мораторна лихва за периода от
16.09.2017г. до 16.07.2022г., заедно със законовата лихва върху главницата, считано от
датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 19.10.2022г. до окончателното й
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д.
№ 56595/2022г. по описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА Л. Г. В., ЕГН: **********, град София, кв. „*** със съдебен адрес : град
София , ул. **, чрез адв. Д. С., ДА ЗАПЛАТИ на "С.В."АД, ЕИК : *** със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. ***, следните суми: 432,44 лв (четиристотин тридесет и два
лева и четиридесет и четири стотинки) , представляващи направените от ищеца разноски по
настоящото исково производство– платените държавна такса за предявяване на исковата
молба и депозит за съдебна експертиза(чл. 78,ал.1 ГПК); 50 лв (петдесет лева),
представляваващи полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение
в настоящото исково производство (чл.78,ал.8 ГПК); 34,48 лв ( тридесет и четири лева и
четиридесет и осем стотинки), представляващи направените от ищеца разноски по
заповедното производство по гр.д. № 56595/ 2022г. по описа на СРС,68 състав – платената
държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК (т.12 от ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС), и 50 лв (петдесет лева), представляваващи полагащото се на ищцовото
дружество юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 56595/
2022г. по описа на СРС,68 състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4