Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. Oбразувано e по касационна жалба на Иван Стоилов Петров от гр.Кърджали, подадена чрез процесуалния му представител – адвокат Николай Маргаритов, срещу Решение № 73 от 09.11.2006г. по НАХ дело № 375/2006г. на Районен съд – гр.Кърджали, с което е потвърдено Наказателно постановление № 09- 681/11.05.2006г. на Директора на Дирекция “ОИТ” – Кърджали, с което на жалбоподателя, в качеството му на управител на “Стоилов” ЕООД – гр.Кърджали, за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, на основание чл. 416 ал.2 във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева. Атакуваното решение било неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства – свидетелските показания на св.Джелил и приложения писмен договор от 28.02.2006г. се установявало, че между “Стоилов” ЕООД и Ружди Джелил към момента на извършване на проверката имало сключен писмен договор, който съдържал всички реквизити, които трябва да съдържа един трудов договор – място на работа, наименование на длъжността и характера на работа, дата на сключване, времетраене, продължителност на работния ден, размер на възнаграждение и други. С оглед на това не можело да се приеме, че Иван Стоилов Петров бил извършил нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ. Моли да бъде отменено атакуваното решение, вместо което да се постанови друго, с което да се отмени изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание жалбодателят не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба. Посочва, че към момента на извършване на проверката е имало сключен писмен договор. Ако имало извършено административно нарушение, то било по чл. 63 ал.1 от КТ, а не по чл. 62 ал.1 от КТ С оглед на установеното обстоятелство, че Ружди Джелил бил неграмотен не следвало да се кредитират писмените доказателства по делото. В този смисъл Решението на КРС било постановено при неправилно приложение на материалния закон. Ответникът по касация не взема становище по касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание. Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде потвърдено решението на РС - Кърджали, като правилно и законосъобразно. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Районен съд – гр.Кърджали е потвърдено Наказателно постановление № 09- 681/11.05.2006г. на Директора на Дирекция “ОИТ” – Кърджали, с което на жалбоподателя, в качеството му на управител на “Стоилов” ЕООД – гр.Кърджали, за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, на основание чл. 416 ал.2 във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева. Потвърденото НП е издадено против жалбодателя за това, че при извършена проверка по спазаване на трудовото законодателство по работни места на 01.03.2006г. в цех за производство на тахан, находящ се в с.Резбарци, община Кърджали / под студентско общежитие/, стопанисван и експлоатиран от “Стоилов” ЕООД – Кърджали, с Булстат: *********, продължила по документи на 07.03.2006г. в Дирекция “ОИТ” – Кърджали, е установено, че Иван Стоилов Петров, в качеството си на работодател по смисъла на пар.1 т.1 от КТ, е допуснал до работа в цеха като работник обслужващ машините за печене, белене и смилане на фъстък и слънчоглед лицето Ружди Халибрям Джелил с ЕГН: **********, без сключен писмен договор, в нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ. Настоящата инстанция намира, че соченото касационно основание – неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния закон не е налице. За да потвърди издаденото НП, районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Този извод на съда е правилен и обоснован. Настоящата инстанция, действаща в качеството си на касационна, изцяло приема и кредитира приетата от Районен съд – Кърджали фактическа обстановка. Съдът е обсъдил приложените по делото доказателства, като правилно не е кредитирал представената декларация на Иван Стоилов Петров, частично свидетелските показания на Ружди Джелил и представения граждански договор. Същите са непоследователни и противоречат на останалите доказателства по делото. В тази връзка следва да се отбележи, че правилно не са кредитирани показанията на св.Джалил, в частта им, че бил неграмотен и написаното в присъствения списък било под диктовката на проверяващите, тъй като в тази им част показанията му са в противоречие именно с показанията на проверяващите - св.Емин и св.Кехайов. Последните установяват, че данните в присъствения списък са попълнени лично от работника, а и те не са знаели като какъв работи, от кога работи и какъв е размера на договореното месечно възнаграждение на Джелил, за да му диктуват подобни данни. От събраните по делото доказателства - свидетелските показания на актосъставителя Емин и свидетеля присъствал на проверката Кючюков, частично от показанията на Ружди Джелил, присъствения списък от 01.03.2006г., в който Ружди Джелил собственоръчно е вписал, че работи като „работник”, както и от писмо на Директора на Агенция по заетостта, Дирекция “Бюро по труда” към Министерство на труда и социалната политика, в което се посочва, че до 17.03.2006г. е нямало постъпили заявки за подбор за обучение и/или заетост на безработни лица от фирма “Стоилов” ЕООД – Кърджали по проект “Спектър – преработка на ядки” пред фондация “Партньори България”, по един безспорен начин се установява нарушение на правилата за труд, а именно на разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ – допускане до работа без надлежно сключен писмен договор. Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ е императивна – “Трудовият договор се сключва в писмена форма”. Настоящата инстанция не споделя доводът на процесуалния представител на жалбоподателя, че представения договор притежава всички изискуеми от КТ реквизити. На първо място същият е наименован – „граждански договор”, като касае обучение в курс с продължителност 100 часа по проект „Спектър” и възнаграждение в размер на 65 лева, без обаче да е посочено за каква длъжност ще се обучава работника. А както бе посочено по – горе, към момента на проверката такъв курс не се е провеждал, като най-малкото са липсвали обучаващ, респ. обучаван, а това е бил първият ден от действието на гражданския договор. От друга страна в присъствения списък от 01.03.2006г. Ружди Джелил собственоръчно е вписал, че работи като работник от 20 дни, като в съдебно заседание също посочва, че в присъствения списък се е вписал като „работник” и уговореното възнаграждение било за сумата от 160 лева, както и че по време на проверката той мелел тахан. Или изложеното налага извода, че е налице несъответствие между описаното в договора от една страна и от друга установеното от свидетеля и отразеното в присъствения списък. Не на последно място този договор не притежава изискуемото от чл.66 от КТ съдържание – място на работа, длъжността и характера на работа и други. С оглед на изложеното правилно административнонаказващият орган е заключил, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ, както правилно е приложил и съответната санкционна разпоредба, а именно чл.414, ал.3 от КТ, до какъвто краен извод е достигнал и решаващия съд. От изложеното следва извода, че постановеното първоинстанционно решение не е неправилно, поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът правилно е приложил правните норми към установените по делото факти. Изложеното от своя страна води и до извода, че са правилни и обосновани изводите на районния съд, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до неговата отмяна. Предвид всичко изложено, следва обжалваното решение на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл.40, ал.1, предл.1 от ЗВАС, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 73 от 09.11.2006г. по н.ах. дело № 375/2006г. на Районен съд – гр.Кърджали. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |