РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. *, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на осемнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №
20251600100230 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано по искова молба на Д.А.,ЕГН **********
против „Д. - О.З.” ЕАД със седалище и адрес на управление: ЕИК*, със седалище и адрес на
управление: гр. *. бул. „*” №*.
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата 50 000 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на съпруга на ищцата Р.А. ,ведно със
законната лихва, считано от от 20.10.2021 г. ./датата на претенцията до застрахователя/ до
окончателното изпълнение на задължението, иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 25
000 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху сумата 90 000 ,считано от
20.10.2021г. до 02.10.2023 г., както и направените в производството разноски .
Ищцата твърди , че на 03.08.2021 г. в гр. *, около 10.35 часа, на ул. „*" №*, е
настъпило ПТП при следните обстоятелства: л.а. марка *, ДК № *, собственост и
управлявано от Г.Г., ЕГН **********, не осигурява достатъчно странично разстояние при
заобикаляне, като удря паркирано МПС марка *. с ДКН *. собственост на Р.А.. От удара л.а.
* се премества напред и с дясната си странична част странично удря /зажулва/ лява страна на
паркиран на тротоара л.а. * *, с ДК № *. След този удар л.а. * продължава своя ход напред и
удря стоящия извън пътното платно негов собственик, а именно - Р.А.. ЕГН **********.
който вследствие на получените от ПТП травми в 19.30 часа умира, в МБАЛ „Д-р С.И.” гр.
*. За ПТП е съставен Констативен Протокол за ПТП № 1023-402 от 03.08.2021 г. изд. от ОД
на МВР *. Образувно е ДП № 874/2021 г,пр.пр. № 1192/2021 г. по описа на Окръжна
прокуратура *,което към настоящия момент не е приключило . Поддържа,че отношенията й
с били изпълнени обич, уважение и подкрепа. Шокът от сполетялата я трагедия е огромен и
непреодолим. Със съпруга си са били заедно повече от 40 години . Животът на ищцата е
излязъл от нормалния му ритъм, същата е съсипана и вече нищо не представляла интерес за
нея. Празниците без него минавали в тъга . Ответникът е дружеството застраховател по
риска ГО на автомобилистите на увреждащото МПС, а именно: л.а. марка *, ДК № *,
собственост и управлявано от Г.Г.. ЕГН **********, видно от полица № BG
1
1061122000066707, със срок на валидност от 03.01.2021 г. до 02.01.2022 г. На 20.10.2021 г.
ответника е сезиран със застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за
търпените от него неимуществени вреди, в следствие загубата на съпруга си,като е
образувана щета № 43072952100241. На 02.10.2023 г. ответното Дружество е изплатило на
ищцата сума в размер на 90 000 /деветдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди. Така изплатеният размер на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 90 000 /деветдесет хиляди/ лева не е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД,
ищцата го намира за силно занижен и не е съгласна с него. По отношение на горният
изплатен размер на обезщетение се твърди, че ответникът е изпаднал в забава за периода от
20.10.2021 г. /датата на сезиране на дружеството/ до 02.10.2023 г. /датата на изплащане на
обезщетението ,поради което и дължи обезщетение за забава в размер на 25500 /двадесет и
пет хиляди и петстотин/ лева върху сумата от 90 000 /деветдесет хиляди/ лева — главница,
доброволно изплатена. Предвид гореизложените съображения моли съда да постанови
решение,с което да осъди ответника да й заплати сума в размер на 50 000 /петдесет хиляди/
лева, представляваща допълнително обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие смъртта на съпругът й Р.А. ведно със законната лихва, считано от 20.10. 2021 г.,
сума в размер на 25 500 /двадесет и пет хиляди и петстотин/ лева, представляваща лихва за
забава върху доброволно изплатената главница от 90 000 /деветдесет хиляди/ за периода от
20.10.2021 г. до 02.10.2023 г. и направените в производството разноски.
Ответникът - Д. - О.З.” ЕАД чрез своя процесуален представител е представил
писмен отговор, в който се въвеждат няколко основни твърдения. Не се оспорва наличието
на сключената застраховка . Правят се следните оспорвания: На първо място се оспорва
изцяло механизма, посочен в исковата молба и в КП за ПТП . На второ място се оспорва
размера на исковата претенция,като се излагат доводи за несъразмерност на претендираното
обезщетение ,като се излагат доводи в тази насока. Ответникът твърди също така,че в
случая е налице съпричиняване от страна на пострадалия , без да е посочено в какво се
изразява това съпричиняване . Оспорва се и искането за присъждане на обезщетение за
забавено плащане с твърдения,че същото не е съобразено с чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ.
Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли предявените искове ,като се присъдят
направените в производството разноски
В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, поддържа
исковата молба, като счита , че искът е доказан, при което моли съда да го уважи изцяло.
Ответникът чрез процесуалния си представител поддържа депозирания отговор и
моли съда да отхвърли иска.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и изслушани
експертизи – съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка “Гражданска отго- ворност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал.1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловено и тъждествена
2
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя е
необходимо към момента на увреждането за съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетение на
причинените вреди.
Не се спори между страните,че ответникът е дружеството застраховател по риска
ГО на автомобилистите на увреждащото МПС, а именно: л.а. марка *, ДК № *, собственост
и управлявано от Г.Г.. ЕГН **********, видно от полица № BG 1061122000066707, със срок
на валидност от 03.01.2021 г. до 02.01.2022 г.
Анализирайки доказателствата по делото, съдът намира,че в настоящото
производство са доказани и елементите на хипотезата на чл.45 ЗЗД по следните
съображения:
От съдебно-автотехническата експертиза (САТЕ) се установява следния механизъм
на ПТП:
На 03.08.2021 г. около 10.35 ч. в гр. * на улица „*“ №* срещу магазин „*“ е
настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на л.а. „*“ с peг. № *, управляван от
Г.Г., л.а. „*“ с peг. № *, л.а. „* *“ с peг. № * и пешеходецът Р.А.. Лекият автомобил „*“ е бил в
движение по посока от * * към фирма „*“. В дясната пътна лента със същата посока и
насоченост е бил паркиран л.а „*“, а вдясно от платното за движение (извън платното за
движение) с насоченост, обратна на посоката на движение, е бил паркиран лекият
автомобил „* *“. Поради неупражнен непрекъснат контрол при управление на л.а. „*“
водачът му не преценил реалната пътна ситуация, в резултат на което се блъснал с предната
си дясна част в задната лява част л.а. „*“, който от своя страна блъснал странично
паркирания от дясната му страна л.а. „* *“ и намиращия се пред л.а. „*“ пешеходец – Р.А..
Експертизата установява, че при процесното произшествие са настъпили три удара:
инициалният удар е настъпил при блъскане на движещия се л.а. „*“ в паркирания в дясната
пътна лента л.а. „*“, вторият удар е настъпил при блъскане на паркирания л.а. „*“, отхвърлен
от първия удар, в паркирания л.а. „* *“, и блъскане на намиращия се пред л.а. „*“
пешеходец, който вследствие на удара е отхвърлен в посока напред на разстояние 7,30 метра.
В условията на произшествието водачът на л.а. „*“ е управлявал със скорост от 42 км/ч,
която е под допустимата скорост за движение в населено място. Експертизата установява, че
скоростта на движение на автомобила не е в причинна връзка с настъпилото произшествие.
В участъка на произшествието не са намерени пътни знаци, които допълнително да
ограничават скоростта на движение от нормативно предвидената, която е до 50 км/ч, нито
други пътни знаци за въвеждане на други забрани в организацията на движението. Видно от
САТЕ причина за настъпване на ПТП са субективните действия от страна на водача на л.а.
„*“, който в условията на произшествието не е упражнявал непрекъснат и адекватен контрол
върху управлението на автомобила си в конкретната пътна ситуация и при възникналата
опасност за движението не е реагирал своевременно. Установява се още, че л.а „*“ не е
създавал опасност за движението на автомобилите по пътя. Настъпилият страничен удар
между л.а „*“ и л.а. „*"*" не е довел до промяна в траекторията на движение на л.а. „*“,
съответно страничния удар между двата автомобила не е в причинно следствена връзка с
блъскането на пешеходеца. Експертът е категоричен,че процесното ПТП е причинено от
противоправното поведение на водача – Г.Г., който управлявал лекия автомобил „*“ с peг. №
*. Същият, поради неупражнен непрекъснат контрол на автомобила и несъобразяване с
възникналата опасност за движението, не реагирал своевременно и причинил настъпването
3
на ПТП. От така установеното съдът намира, че Г.Г. е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1
ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват. Освен това чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП изрично сочи, че водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. Изложеното води до извод за противоправност на деянието на
водача Г.Г.. Съдът не споделя доводите на ответника, че липсват доказателства,
установяващи виновността на водача на лекия автомобил „*“. В тази връзка следва да се
посочи, че Констативния протокол за ПТП в настоящия случай няма обвързваща
доказателствена сила досежно механизма на ПТП, но същият се цени наред с останалия
доказателствен материал, вкл. с приетата съдебно-автотехническа експертиза, която
несъмнено установява механизма на произшествието. Именно въз основа на експертизата,
съдът прави извод, че деянието на водача е виновно и противоправно.
От съдебно-медицинската експертиза (СМЕ), изготвена от вещото лице д-р И. Д., се
установява, че в резултат на произшествието Р.А. е транспортиран в условията на спешност
в поделение на „Спешна помощ“, като след проведени изследвания е настанен в болнично
отделение за наблюдение, изследвания, и лечение,където е починал няколко часа по-късно .
При инцидента пострадалият е получил следните увреждания: Множествена /съчетана
черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна и на крайниците/ травма изразяваща се в: 1.Травма в
областта на главата с: разкъсно-контузна рана на челото в дясно и през външната трета на
дясна вежда; кръвонасядане по горните клепачи на двете очи; кръвонасядане на меките
черепни обвивки в лявата тилна област; счупване на кости те на черепната основа с
фрактурна линия през люспата на тилната кост в ляво; кръ воизливи под твърдата и под
меките мозъчни обвивки и в мозъчните стомахчета; контузия на мозъка с контузионни
огнища в челните дялове на двете голямо-мозъчни полукълба; оток на мозъка с вклиняване
на малкият мозък в големият тилен отвор на черепа. 2.Травма в областта на гръбначният
стълб със счупване на ниво VII-ми гръден прешлен . 3 .Травми в областта на долните
крайниците с: охлузна рана и кръвонасядане по предната повърхност на дясно бедро в
горната му трета; разкъсно-контузна рана по външната повърхност на дясно бедро в долната
му трета с кръвонасядане около нея и по надолу по външната повърхност на бедрото,
колянната става и горната част на подбедрицата.Експертът е категоричен,че
непосредствената причина за смъртта на Р.А. - 61 г. с ЕГН - ********** е тежката черепно-
мозъчна травма със счупване на костите на черепната основа, с кръвоизливи под твърдата и
под меките мозъчни обвивки и контузия на мозъка, довели до оток на мозъка с вклиняване
на малкият мозък в големият тилен отвор на черепа и парализа на жизнено важни мозъчни
центрове - дихателен и сърдечно-съдов.
Следователно, от всичко гореизложено следва да се приеме, че е налице
фактическият състав на непозволено увреждане.
Недоказано пълно и главно остава възражението за съпричиняване, релевирано от
застрахователя. Както бе изложено по-горе, ответникът не е заявил в какво точно се явява
съпричиняването ,затова съдът ще обсъди установените факти и доказателства . Установено
е от заключението на вещото лице по съдебно автотехническата експертиза, че паркираният
л.а. „*“ не е създавал опасност за движението на автомобилите по пътя. Установи се, че
страничния удар между л.а. „*“ и л.а. „*"*" не е довел до промяна в траекторията на
движение на първия, респ. страничния удар между двата автомобила не е в причинно-
следствена връзка с блъскането на пешеходеца. Причините за настъпване на процесното
ПТП, както се спомена горе, са неупражняването на непрекъснат и адекватен контрол върху
управлението на л.а. „*“ от страна неговия водач Г.Г.. Ако последният е упражнявал
непрекъснат контрол върху автомобила си, е щял да има възможност да възприеме реалната
4
пътна ситуация в участъка на произшествието (да възприеме паркирания вдясно на платното
за движение л.а. „*“ и намиращия се пред този автомобил пешеходец) и да предприеме
действия по аварийно спиране преди мястото на удара. С оглед пълнота, следва да се посочи,
че съпричиняване, по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно. Следователно, дори да се приеме, че е налице нарушение на Закона за
движение по пътищата, същото само по себе си не обуславя наличие на съпричиняване, ако
бъде установено, че поведението на пострадалия не е в причинна връзка с вредоносния
резултат. В настоящия случай без всякакво съмнение се установи, че паркирането на л.а. „*“
не е в причинна връзка с настъпилото ПТП.
От показанията на разпитаните С.и А.А. и К. А. се установява,че между съпрузите
са били налице изключително близки отношения.Същите са женени от 1981г.,но са заедно
още от гимназията . Никога между тях не е имало скандали, същите се отнасяли с
изключителна любов един към друг.Ищцата разчитала изцяло на съпруга си както
физически, така и морално . С.ите поясняват,че пострадалата е била в изключително лошо
емоционално състояние след смъртта на съпруга си,което и до настоящия момент не може
да преодолее. След загубата престаала да се храни,не могла да спи,чак няколко години по-
късно започнала да спи в семейното легло. .Анализирайки тези показания се налага
безспорния извод,че смъртта на съпруга е причинила изключителна празнина в света на
ищцата .
Предвид гореизложеното съдът намира,че ищцата е понесла изключително тежко
загубата на съпруга си ,която на практика е преобърнала целия й живот.
Съгласно принципа за справедливо обезщетяване, уреден от нормата на чл. 52 от
ЗЗД тежестта на непозволеното увреждане обуславя и решението за присъждане на също
такова обезщетение, като размерът на обезщетението следва изцяло да отговаря на принципа
на справедливостта.
Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищците
са отношенията им с починалия, мъчителното понасяне и трудното преживяване на загубата
на близкия човек, като се съобрази и константната съдебна практика в тази насока.
В случая е доказано, че неимуществената сфера на ищцата е била засегната.
Смъртта на нейния съпруг й е нанесла сериозна психологическа травма. Обезщетението за
неимуществени вреди имат за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални
последици, възникнали от деликта. Тези нематериални последици в житейски аспект не се
ограничават само до изживените към момента на осъществяването на увреждането
страдания, а продължават и след това. От събраните по делото доказателства се налага
извода, че неговата смърт е причинила сериозен стрес, който не е преодолян и към
настоящия момент. Ищцата е претърпяла и продължава да търпи негативни преживявания,
психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек .
Съобразявайки вида на родствена връзка между починалия и ищцата, характера на
съществуващите отношения на обич и привързаност между тях начина, по който смъртта на
Р. се е отразила на ищцата и степента на преживените от нея психични страдания от загубата
му, на основание чл. 52 ЗЗД съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 140 000
лв. С оглед обстоятелството,че ответното дружество е заплатило доброволно сумата 90 000
лв., съдът намира,че същият дължи на ищцата допълнително сумата 50 000 лв.По преценка
на съда тази сума е справедлива и ще да компенсира неимуществените вреди на ищеца,
5
макар и сумата никога да не замести липсата на неговия баща.Предвид горното искът се
явява основателен в пълен размер .
Предвид основателността на исковата претенция по основния иск, основателна е и
претенцията по акцесорния иск за лихви за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Това се приема по следните съображения:
Ищецът е заявил писмена претенция пред застрахователя на 20.10.2021 г., като към
нея са представени заверени копия на Констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на
местопроизшествие, както и други документи, удостоверяващи родствените отношения на
ищеца с пострадалия. Именно от тази дата следва да се присъди обезщетение за забава върху
изплатената главница от 90 000 лева, считано до 02.10.2023година. В тази връзка по делото
ищецът не е искал назначаване на счетоводна експертиза, но съдът с помощща на
електронен калкулатор установи, че нейния размер е 19200,75 лева, в какъвто и размер се
уважи предявения иск, а над този размер до претендирания от 25500.00лева исковата
претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на спора и съобразно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр.
чл.7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съдът намира, че ответникът следва да плати на адв. К. Л. и адв. Я. С. общо
сумата от 6 650,00 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ, което съдът присъжда в минимален размер, съобразно цитираната законова
разпоредба.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски в размер на
60,00 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. на основание чл.78,
ал.8 ГПК във вр. чл.37 ЗПП във вр. чл.25, ал.2 от Наредбата за правна помощ, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Предвид обстоятелството,че ищецът е освободен от ДТ и разноски, ответникът
следва да заплати на Окръжен съд * сумата 2768 лв.ДТ и разноски в размер на 600 лв.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-*
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.-О.З.” EАД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр.*, р-н „*“,
бул. „*“ №* да заплати на Д.А.,ЕГН ********** сумата от 50 000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния съпруг Р.А. с ЕГН **********
,причинена от настъпилото ПТП на 03.08.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.04.2025 г. до окончателното й изплащане, като и сумата от
19200,75 лева представляваща лихва за забава върху доброволно изплатената главница от 90
000 /деветдесет хиляди/ за периода от 20.10.2021 г. до 02.10.2023година като за разликата до
претендираните 25 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.-О.З.” EАД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр.*, р-н „*“,
бул. „*“ №*, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв. К. Л. и
6
адв. Я. С., и двамата от САК, със съдебен адрес: гр. *, жк. „*“, бл.*, вх.*, партер, офис № *,
общо сумата от 6 650,00 лева , представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, Д.А.,ЕГН ********** да заплати на „Д.-
О.З.” EАД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр.*, р-н „*“, бул. „*“ №* сумата от
60 лева, представляваща направени в производството разноски, както и юрисконсулстко
възнаграждение в размер на 300.00лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „Д.-О.З.” EАД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление:
гр.*, р-н „*“, бул. „*“ №* да заплати по сметка на МОС сумата 2768 лв.ДТ и разноски в
размер на 600 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-* в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – *: _______________________
7