№ 1470
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20241000502684 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 23.03.2024 год., постановено по гр.д. № 11076/2020 год. по описа на Софийски
градски съд, ГО, 22-ри състав е отхвърлен предявен от Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество против С. Т. С. и „Симекс 2012“ ЕООД иск с правно основание
чл.153, ал.1 от ЗОНПИ за отнето в полза на Държавата, на незаконно придобито имущество
на обща стойност 1 514 814 лева, както следва:
сумата в размер на 4 680 лева, представляваща пазарната стойност на отчуждения лек
автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра“ peг. № ********;
- сумата в размер на 2 лева, представляваща равностойността на два дружествени дяла
формиращи 100 % от капитала на „2015 СМД“ ЕООД;
- сумата в размер на 2 лева, представляваща равностойността на два дружествени дяла
формиращи 100 % от капитала на „Стела Стор“ ЕООД;
- сумата в размер на 5 000 лева, представляваща равностойността на 100 дружествени дяла
формиращи 100 % от капитала на „Нари“ ЕООД;
- сумата в размер на 2 лева, представляваща равностойността на 2 дружествени дяла
формиращи 100 % от капитала на „Едомайт“ ЕООД;
- сумата в размер на 2 лева, представляваща равностойността на 2 дружествени дяла
1
формиращи 100 % от капитала на „Агром Строй“ ЕООД;
- лек автомобил, марка „Пежо“, модел „406“, peг. № ******** с пазарна стойност към
настоящия момент - 1 980 лв.;
- лек автомобил, марка „Волво“, модел „В70“, peг. № ********, с пазарна стойност към
настоящия момент - 2 700 лева;
- сумата в размер на 100 000 лева, представляваща предоставен заем на Е. С. и „Алекзандер
енд Марк“ ЕООД през 2014 г.;
- сумата в размер на 100 лева, представляваща вноска от С. С. по Разплащателна сметка в
лева, открита в „Търговка банка Д“ АД с титуляр „Веси Строй“ ЕООД;
- сумата в размер на 50 лева, представляваща вноска от С. С. по Разплащателна сметка,
открита в „Банка Пиреос България“ АД с титуляр „Едомайт“ ЕООД;
- сумата в размер на 100 лева, представляваща вноска от С. С. по Разплащателна сметка в
лева, открита в „Тексим Банк“ АД с титуляр „2015 СМД“ ЕООД;
- сумата в размер на 1 045 288,55 лева (- 46 548,75 лева /л. 284 от т. IV), или 998 739.80 лева,
представляваща вноска по Разплащателна сметка в евро, открита в „Тексим Банк“ АД с
титуляр „2015 СМД“ ЕООД;
- сумата в размер на 60 лева, представляваща вноска от С. С. по Разплащателна сметка в
лева, открита в „Търгавска банка Д“ АД с титуляр „2015 СМД“ ЕООД;
- сумата в размер на 159 251.80 лева, представляваща вноска от С. С. по Разплащателна
сметка в лева, открита в „Интернешънъл Асет Банк“ АД с титуляр „2015 СМД“ ЕООД;
- сумата в размер на 119 012.35 лева, представляваща вноска от С. С. по Разплащателна
сметка в евро, открита в „Интернешънъл Асет Банк“ АД с титуляр „2015 СМД“ ЕООД;
- сумата в размер на 125 787.94 лева, представляваща вноска по Разплащателна сметка в
евро, открита в „Интернешънъл Асет Банк“ АД с титуляр „2015 СМД“ ЕООД и
- сумата в размер на 2 лева, представляваща равностойността на 2 дружествени дяла
формиращи 100 % от капитала на „Ки-Ви-Ню-2010“ ЕООД, като с решението ищеца е
осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 99 590.13 лева лева.
С определение от 12.09.2024 год. по същото дело в производство по чл.248 от ГПК съдът е
оставил без уважение молбата на ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито
имущество да измени постановеното решение в частта за разноските досежно дължимата
държавна такса по делото.
Решението е обжалвано от ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество
с доводи за неправилност. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че несъответствието
между имуществото и нетния доход на ответниците, в началото и края на проверявания
период е по-малък от законоустановения /150 000 лева/. Счита, че нормите на закона имат
предвид придобитото имущество през целия проверяван период, а не само наличното
имуществото в края на периода. Поддържа, че тъй като по делото се установи значително
2
несъответствие, са налице предпоставките на специалния закон за отнемане на имуществото,
поради което моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковата
претенция да бъде уважена.
Ответниците С. Т. С. и „Симекс 2012“ ЕООД, чрез процесуален представител оспорват
жалбата, като твърдят неоснователност, тъй като по делото са събрани достатъчно
доказателства, даващи основание да се приеме, че исковата претенция е неоснователна.
Молят за отхвърляне на жалбата, като претендират разноските по делото.
Подадена е и частна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество
срещу определението на съда, постановено в производството по чл.248 от ГПК, в която се
твърди недължимост на държавна такса, тъй като ищецът е освободен от такава в
производството по отнемане на незаконно придобито имущество..
Въззиваемите по частната жалба не вземат становище.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно. Жалбата е депозирана в законоустановения срок,
от надлежна страни в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима. По очертаният от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол,
свеждащ се до наличието на материалните предпоставки за отнемане на незаконно
придобито имущество, намира следното:
Производството пред Софийски градски съд е било образувано по иск на Комисията за
отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ по чл.153 от Закона за отнемане на
незаконно придобито имущество /ЗОНПИ/ срещу С. Т. С. и „Симекс 2012“ ЕООД, като се
твърди, че първият ответник бил привлечен като обвиняем по ДП № 128/2018 г. по описа на
СО - СП, пр.пр. № 394/2018г. за това, че за периода от началото на 2017 г. до 31.08.2018 г. на
територията на Република България, участвал в ОПГ с участници още няколко лица, като
групата била създадена с цел извършване на престъпления по чл.255 и чл.253 от НК и с
користна цел /получаване на доходи от престъпна дейност/ - престъпление по чл. 321, ал. 3,
пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК, които попадат в приложното поле на чл.108, ал.1, т.23 от ЗОНПИ.
Поддържа се, че сроковете за извършената проверка за ответника физическо лице са от
05.09.2008 г. до 05.09.2018 г., а за ответника юридическо лице - от 01.07.2009 г. до 05.09.2018
г., при които са констатирани значителни несъответствия между придобитото и притежавано
имущество и доходите на ответниците, което се твърди да е вследствие на извършваната
престъпна дейност. С оглед това моли съда да отнеме подробно описаното по исковата
молба и молбите уточнения имущество на обща стойност 1 514 814.33 лева.
Ответниците С. Т. С. и „Симекс 2012“ ЕООД оспорват иска, като твърдят, че не е налице
разминаване между доходите и наличното имущество, надхвърлящо 150 000 лева, както и че
ответникът физическо лице не притежава имущество на исковата стойност. Молят за
отхвърляне на иска.
Въззивния съд приема от фактическа и правна страна следното:
Производството на комисията е образувано и се води по Закон за отнемане незаконно
3
придобито имущество /предишно наименование ЗПКОНПИ/ и е предявен след
постановяване на решение № 566/17.03.2020 г. на КОНПИ по реда на чл.110,ал.2 от
ЗПКОНПИ и след приключване на проверката на КОНПИ, инициирана с доклад на ТД-
София и след постъпило уведомление от Специализираната прокуратура, че лицето С. Т.С. е
привлечен в качеството на обвиняем по образявано ДП № 128/18 год. по описа на СО-СП,
пр.пр.1394/18 год., за извършено престъпление по чл.321, ал.3 от НК, което попада в обхвата
на чл.108, ал.1, т.23 от ЗПКОНПИ. Целта на проверката от комисията е установяване дали е
налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т.е. дали
натрупването на неговото богатство може да бъде обяснено с конституционно признатите и
законово регламентирани източници. По смисъла на действащата към този момент редакция
на § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ „значително несъответствие“ е онзи размер на
несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за
целия проверяван период, като „нетни доходи“ според § 1, т.8 от ДР на закона са доходи,
приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и
извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Предмет на
проверката е изясняване на произхода, начина на придобиване и преобразуването на
имуществото на проверяваното лице за определения от закона срок от 10 години. Именно в
хода на тази проверка, проверяващите са събрали необходимите им сведения и са достигнали
до извод за наличието на „значително несъответствие“ между имуществото и нетния доход,
надвишаващ за целия проверяван период 150 000 лева, а от там и до извод за незаконно
придобито имущество, което подлежи на отнемане в полза на държавата.
Съдебното производство по отнемане на незаконно придобитото имущество се развива в
състезателен процес по специалните правила на ЗОНПИ - чл.153 и сл. от закона, а доколкото
няма такива - по правилата на ГПК - чл.159 от закона, като в същото подлежи на изследване
дали имуществото е незаконно придобито.
Въз основа на изложеното, основателността на предявения иск е поставена в зависимост на
първо място от това да се установи, че има увеличение на имуществото на проверяваните
лица в началото на изследвания период и в края му. По делото следва да се установи
значително несъответствие между придобитото от ответника имущество и нетния му доход
/нетния доход е стойността на приходите, намалени с разходи на проверяваното лице и
семейството му, като този нетен доход цели да установи свободната и разполагаема
наличност от законни средства, която може да бъде използвана за придобиване на
имуществото/. Проверката е насочена към установяване на несъответствие, което ако
надвишава 150 000 лева за целия проверяван период ще възникне основание за отнемане на
имущество. Ако това значително несъответствие не бъде оправдано със законни източници
на забогатяване, то последното е незаконно /Решение № 13 от 13.10.2012 г. по
конституционно дело № 6/2012 г. на КРБ/.
В настоящия случай се установи по делото, че периодът на проверката за ответника
физическо лице е от 05.09.2008 г. до 05.09.2018 г., а за ответника юридическо лице - от
01.07.2009 г. до 05.09.2018 г.
4
Пред първоинстанционният съд са приети няколко експертизи, които се кредитират от съда,
като компетентно изготвени и неоспорени от страните. Така от приетата автотехническа
експертиза се установява, че пазарната стойност на товарен автомобил „Ивеко“ към датата
на придобиване /27.05.2015 г./ е била 2 400 лева, а към датата на отчуждаване /28.08.2017 г./
– 1 859.52 лева; лек автомобил „Пежо“, съответно 2 383.33 лева към датата на придобиване и
1 251.96 лева, към датата на отчуждаване; лек автомобил „Опел“, съответно 5 716.67 лева
към датата на придобиване и 3 903.34 лева, към датата на отчуждаване и лек автомобил
„Волво“, съответно3 066.67 лева към датата на придобиване и 1 547.14 лева, към датата на
отчуждаване.
От съдебно-оценителната експертиза се установява, че към датата на придобиване -
25.06.2010 г. пазарната стойност на Нива с идентификационен № 03280.57.17 с площ от
8.636 дка, трета категория, находяща се в землището на с. ***, общ. Видин, в местността
„Ново Бърдо“ е 2 340.35 лева,; Нива с идентификационен № 52283.101.22 с площ от 7.502
дка, трета категория, находяща се в землището на с. ***, общ. Видин, в местността
„Пиперка" - 2 033.04 лева и Нива с идентификационен № 52283.106.17 с площ от 19.200 дка,
трета категория, находяща се в землището на с. ***, общ. Видин в местността „Ново Бърдо“
- 5 203.20 лева. Установява се, че индикативната пазарната цена на нива с
идентификационен № 03280.57.17 с площ от 8.636 дка, трета категория, находяща се в
землището на с. ***, общ. Видин, в местността „Ново Бърдо“ при продажбата на 01.07.2011
г. е в размер на 2 711.70 лева, а индикативната пазарната цена на останалите два поземлени
имоти към датата на продажба 25.10.2010 год. е в размер на: Нива с идентификационен №
52283.101.22 с площ от 7.502 дка, трета категория, находяща се в землището на с. ***, общ.
Видин, в местността „Пиперка“ 25.10.2010 год. - 2 033.04 лева и на Нива с
идентификационен № 52283.106.17 с площ от 19.200 дка, трета категория, находяща се в
землището на с. ***, общ. Видин, в местността „Ново Бърдо“ - 5 203.20 лева.
От съдебно-икономическата експертиза се установява, че несъотвестнието по отношение на
ответника С. Т. С. възлиза на минус 2 529 234.37 лева, като по банковите сметки на този
ответник към 05.09.2008 г. се констатират начални салда в размер на 2 033.73 лева.
Установява се ипотечен кредит от 20.02.2008 г. в размер на 67 000 лева отпуснат на
проверяваното лице като кредитополучател. Ипотеката, обезпечаваща вземането на ОББ АД
е учредена върху 1/2 идеална част от поземлен имот 211 във к-с ”***” на гр. Видин, целия с
площ 259,37 кв.м. ведно с построена в имота двуетажна масивна жилищна сграда, но по
делото липсва оценка на този имот. Установява се, че към 05.09.2018 год. стойността на
еднолични търговски дружество /няколко на брои/ е в общ размер на 10 010 лева.
Експертизата не разполага с оценки на стойността на капиталовите дружества
/дружествените дялове/ към крайна дата на обследвания период, с оглед на което посочва
стойността на придобиването им. Установява се също така, недвижим имот - Поземлен
имот, нива, 301,3554 дка, № 068022, с. ***, местност „Петровска нива“, със стойност на
придобиване към 27.02.2018 год. в размер на 21 983.30 лева. По делото не е приложена
оценка, но е отбелязано че не подлежи на отнемане в полза на държавата, тъй като същият е
5
придобит със законен източник на средства – заем, а Комисията приема стойност на имота
49 300 лева, но не е посочено основанието за това. Не са представени актуални данни за
промяна на собствеността, както и оценка на имотите, описани като налични към началото
на проверката - към 05.09.2008 г. Установява се също така, че С. С. е представил в заем по
договор от 05.12.2014 год. на Е. С. и „Алекзандер енд Марк“ ЕООД, както и налични салда
по банкови сметки в размер на 1.99 лева с титуляр С. С..
От изложеното се установява, че имуществото на ответника физическо лице към момента на
завършване на проверката възлиза на 10 010 лева, както и 49 300 лева, стойност на нива,
която според ищеца и придобита законно и 2 799.10 лева, стойност на лек автомобил и 1.99
лева, наличност по банкови сметки. Освен това се установи и предоставен заем в размер на
100 000 лева. Т.е. общо, дори със стойността на лекия автомобил и абстрахиране от заема,
сумата възлиза на около 63 000 лева. Запорите и възбраните по това производството са
последващи продажбата на лекия автомобил „Опел“ и съобразно експертното заключение,
следва да се извади от сумата, посочена по-горе. Заема е предоставен въз основа на писмен
договор с нотариална заверка на подписа, т.е. носи достоверна дата и предхождаща датата на
която са наложени обезпеченията. В този смисъл не подлежи на отнемане имущество, което
не се намира в патримониума на проверяваното лице, в края на периода. Не се установи и
имущество на юридическото лице, което всъщност е обособена фарма на собственост,
доколкото капиталът му е изцяло собственост на другия ответник – физическо лице, което да
попада в предметния обхват на закона.
В обобщение следва да се посочи, че така установеното несъответствие между
притежаваното имущество в началото на проверявания период и в края му е на по-ниска
стойност от законоустановения критерий - над 150 000 лева. Доколкото не се установява
първата от законоустановените предпоставки, безпредметно се явява разглеждането на
останалите елементи от фактическия състав, предпоставящи уважаване на иска за отнемане.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящия въззивен състав с тези на
първоинстанционният съд, решението на Софийския градски съд следва да бъде потвърдено
изцяло.
По частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК съдът приема следното:
Определението е законосъобразно.
Константна е съдебната практика, която приема, че по предявения иск по чл.74 ЗОПДНПИ
/отм./ и по иска по чл.153 от ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ държавна такса се дължи от
Комисията, но не се внася предварително, а се присъжда с решението в зависимост от изхода
на делото. Поради това позоваването от страна на частния жалбоподател на съдебна
практика, формирана по приложението на ЗОПДИППД /отм./, е неоснователно – тази
практика е създадена при различна правна уредба. По действащия закон е налице изрична
разпоредба /чл.157, ал.2 от ЗОНПИ, идентична на чл.78, ал.2 ЗОПДНПИ /отм.//, от която
следва, че при отхвърляне на исковете на Комисията или респективно отказ от иска, в нейна
тежест се присъжда дължимата държавна такса по делото. От нормата на чл.154, ал.3 от
6
ЗОНПИ следва, че при завеждане на иска държавната такса не се внася, а не че такава такса
не се дължи от ищеца, нито че съдът е освободен от задължението да я събере в полза на
бюджета на съдебната власт в случай, че искът е неоснователен. Изложеното мотивира
настоящия състав да приеме неоснователност на жалбата.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски, които съдът определя в
размер на 5 000 лева, уважавайки направеното възражение за прекомерност, съобразявайки
го с фактическата и правна сложност на делото пред настоящата инстанция и извършените
процесуални действия.
С оглед изхода на делото и на основание чл.157, ал.2 от ЗОНПИ, въззивникът следва да
заплати по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер на 30 296.28 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.03.2024 год., постановено по гр.д. № 11076/2020 год. по
описа на Софийски градски съд, ГО, 22-ри състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.09.2024 год., постановено по гр.д.№ 11076/2020 г. на
Софийски градски съд, ГО, 22 състав в производство по чл.248 от ГПК.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на С. Т. С.
сумата от 5 000 лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати по сметка
на Софийски апелативен съд сумата от 30 296.28 лева, представляващи дължима държавна
такса.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7