Решение по дело №2053/2019 на Районен съд - Русе

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

 

гр.Русе, 16.07.2019 г.

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, V-ти гр.с-в, в публично заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         Председател: ТАТЯНА И.

 

При секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2053 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

         Предявени са обективно съединени искове за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и за неоснователно обогатяване, с правно основание чл.59 ЗЗД.

         Ищецът „Мирела 5 и 5“ЕООД, представляван от управителя Л.Д.В. твърди, че на 16.06.2014 г. закупил от Я.И.И. недвижим имот, представляващ апартамент № 2 от 68.40 кв.м. на втори етаж от построената в дворното място сграда, съгласно правилата на етажната собственост, с адрес: гр.Р, ул. „Й.Д.” 7, ет.2, заедно ½ ид.част от дворното място, цялото с площ от 400 кв.м., както и направените подобрения в етажа, със съответните ид.части от общите части на сградата, заедно с избено помещение № 5, намиращо се в югоизточната част на сградата, с площ 8,25 кв.м., отразено в съставения нотариален акт за поправка на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 69, рег.№ 1909 на нотариус Румяна Падалска. Въпросната изба била отразена и в кадастралната схема на имота. В масивната жилищна сграда на посочения адрес били разположени три самостоятелни жилищни обекта, собственост на различни лица, на принципа на етажната собственост, като ответниците притежавали първия етаж. Въпреки, че разполагали със собствена маза, те ползвали и избено помещение № 5 в югоизточната част на сградата, което било прилежащо към новозакупения имот на ищеца и отказвали да го освободят. Продавачката Я.И. още преди продажбата на имота през 2014 г. уведомила „Мирела 5 и 5“, че ответникът Б.Ж. ползва избеното помещение от 5-6 години, но се били разбрали след продажбата на имота да го освободи и предаде ключа на новия собственик. По сведение на продавачката, ответникът започнал да ползва помещението още когато същото и апартамент № 2 били собственост на сина й И.Ц.И., а в апартамента живеела сестра й. След влошаване здравословното състояние на сестра й, опразнили вещите й от апартамента и от избеното помещение и двете се прибрали в гр. С. По-късно, при посещението си в гр. Р, Я.И. установила, че ответникът без да я уведоми скришом сложил собствени вещи в избеното помещение и започнал да го ползва. Тя настоявал да опразни помещението, но след отправените от Б.Ж. молби да го ползва и стопанисва в отсъствието на собствениците, се съгласила ответникът да си служи временно с него докато й потрябва. Макар към момента на продажбата продавачката да ги е поканила да освободят имота и да предадат ключа на новия собственик и те да са се съгласили, такъв ключ не бил предаден на „Мирела 5 и 5”ЕООД. След закупуването на имота през 2014 г. Б.Ж. завел дело за изкупуване на имота по чл.33, ал.2 от ЗС и поискал прогласяване нищожността на изповяданата сделка за покупко-продажба с ищцовото дружество. С влязло в сила решение искът бил отхвърлен. Още тогава ответникът заявил на представителя на „Мирела 5 и 5”ЕООД, че няма да предаде избеното помещение. Последвала покана за предаване на владението от 16.09.2015 г., както и втора покана, връчена само  на първия ответник, на 08.10.2015 г. за освобождаване на имота и за това, че дължи обезщетение в размер на 420 лв. за периода 08.10.2015 г. - 05.05.2016 г. Предвид обстоятелството, че по влязлото в сила и впоследствие отменено решение по гр.д.№ 2477/2016 г. по описа на РС-Русе, било образувано изпълнително дело, по което бил извършен въвод във владение на ищеца в спорния имот, се претендира да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на двамата ответници, че собственик на спорното избено помещение № 5 е ищцовото дружество. Претендира и обезщетение за лишаване от ползване на същото за периода от 08.10.2015 г. до 05.05.2016 г. в размер на 175 лв., както и деловодните разноски.

         В отговора на исковата молба ответниците Б.Н.Ж. и Н.П.Ж., чрез пълномощника си, оспорват исковете, както и твърдението, че избеното помещение било ползвано от сестрата на Я.И. - покойната Е.Р. Твърдят, че от закупуването на имота през 2004 г. до м.октовмври 2015 г. избеното помещение било ползвано от тях безпрепятствено. Оспорват и твърдението за наличие на уговорки за някакво временно ползване на избеното помещението, на които се позовава ищецът. Оспорват иска за собственост на две основания, предявени в условията на евентуалност: първо, че имотът е придобит на законно основание от собственик по нотариален акт и владението му било добросъвестно, и поради придобиването му по давност, тъй като съпрузите необезпокоявани от никого владеели имота безпрепятствено от 16.04.2004 г. до 08.10.2015 г. Оспорват дължимостта на обезщетение за ползване на мазата през исковия период, тъй като по издадения изпълнителен лист по гр.д. № 2477/16 г. по описа на РС-Русе на ищеца е заплатено такова в размер на 136 лв. Претендират отхвърляне на исковете и присъждането на деловодни разноски.

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, в която, въз основа на приложените писмени доказателства, вещото лице е проследило историята на обособяване на самостоятелните обекти в етажната собственост, в която се намира спорното избено помещение и констатира следното: целият имот – дворно място и масивна жилищна сграда, са били предмет на съдебна делба по гр.д.№ 331/1991 г. по описа на РРС между Я.И.И., баща й Илиян Д.В. и сестра й Еленка И. Русанова. В т.2.1. от приложеното заключение на съдебно-техническата експертиза по делбеното дело са описани и оценени в сутерена: 1. бечова стая-маза с площ 11,60 кв.м. и 2. маза, разположена в югоизточната страна на сградата, с площ 8,25 кв.м. На стр.4 от заключението, в стойността на първи етаж е включена и тази на бечовата стая /527 лв./, а в стойността на втория етаж е включена тази на мазата в югоизточната страна на сградата /375 л./, като са обособени два самостоятелни дяла. В самата скица-проект за делба също е отразено, че дял първи включва  първи етаж от къщата и бечовата стая с № 3, а дял втори се състои от втория етаж, мазата в сутерена под № 5 и помещение под покрива. С протоколно определение от 20.03.1991 г. по гр.д.№ 331/1991 г. съдът е одобрил постигнатата между тримата съделители спогодба, с която Я.И. получава дял втори от заключението на вещото лице, като изрично е упоменато „от мазите – пом.№ 5 в югоизточната част на сградата от 8.25 кв.м.“. И. В. и Еленка Русанова от своя страна получават в общ дял дял първи от заключението на вещото лице, „заедно с маза-бечова стая с тоалетна“.

С нот.акт № 113/15.07.1994 г. на РН, Я.И. дарява получения в дял имот на сина си И.Ц.И.     

На 12.07.2012 г. с нот.акт № 154, т.II, д.№ 263/2012 г. на нотариус Цвятко Миланов, И.И.дарява отново на майка си гореописания имот, като в съставения титул за собственост към прилежащите части е посочено „половината от стълбището за тавана и мазата“.

С нот.акт № 85, т.III, д.№ 343/16.06.2014 г. по описа на нотариус Румяна Падалска, ищцовото дружество купува от Я.И.И. ½ ид.част от дворно място, цялото с площ 400 кв.м., находящо се в гр.Русе, по ул.“Й.Д.“ 7, представляващо поземлен имот с идентификатор 63427.4.2481, заедно с жилище /апартамент/ № 2, заемащо целия втори етаж, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземления имот с идентификатор 63427.4.2481, със застроена площ 68.49 кв.м., състоящ се от антре, дневна, спалня, столова, бокс, тоалетна-баня и балкон, със съответните ид.части от половината от главния вход за жилищната сграда, от половината от стълбището за втория етаж, от половината от стълбището за тавана и мазата, със съответните ид.части от припадащите се 55.59 % ид.части от общите части на сградата, ведно с всички трайни подобрения и трайни насаждения в имота, без мансардното жилище и част от тавана-подпокривното пространство.

С нот.акт № 68, т.I, д.№ 18/27.03.2015 г. е направена поправка на нот.акт № 154, т.II, д.№ 263/2012 г., с който имотът е дарен отново на Я.И. от сина й, като е добавено „част от мазите – избено помещение № 5, намиращо се в югоизточната част на сградата, с площ 8.25 кв.м.“.

На същата дата, с нот.акт № 69, т.II, д.№ 19/2015 г., нотариус Цвятко Миланов извършва поправка и на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот от 16.06.2014 г., като след думите „подобрения в етажа“ се добавя „заедно с  част от мазите – избено помещение № 5, намиращо се в югоизточната част на сградата, с площ 8.25 кв.м.“.

И. В. и Е.Д. даряват своята част от имота на другия син на Я.И. – В.Ц.И., като сделката е изповядана с нот.акт № 9/09.09.1994 г. на РН. Последният от своя страна продава имота на ответника Б.Н.Ж., по време на брака му с Н.П.Ж., като в съставения нот.акт № 90, т.II, д.№ 240/16.04.2012 г. на нотариус Цвятко Миланов е вписано, че първият етаж от масивната жилищна сграда се продава „заедно с коридор, маза, бечова стая и сервизни помещения“.   

В съдебно заседание експертът уточнява, че при последното прехвърляне на имота Я.И. продава на ищеца втория етаж заедно с избеното помещение, като си запазва собствеността върху мансардното жилище и в Кадастъра се обособяват три самостоятелни обекта.

Процесното избено помещение фигурира и в издадените през 2016 г. схема и данъчна оценка на закупения от ищцовото дружество имот.

 С телепоща до ответниците, получена на 17.09.2015 г., ищцовото дружество, чрез управителя Латинка Вълкова, ги кани да й предадат ключа за коридора към бечовия етаж и избено помещение № 5, както и да й предадат владението върху него.

С втора телепоща, адресирана до Б.Ж. и получена на 08.10.2015 г., управителят на ищеца отново го кани за освободи процесната маза, както и да заплаща обезщетение за ползването на имота в размер на 60 лв. месечно.

Съгласно писмо на Община Русе, приложено на л.16 от делото, по данни от информационния масив на Д“МДТ“, за ап.№ 2 в гр.Р, ул.“Й.Д.“ 7, ет.2, има подавани данъчни декларации от И.И. през 1998 г., от Я.И. през 2012 г. и от Мирела 5 и 5“ЕООД, като и тримата са декларирали и изба от 8.25 кв.м. и са заплащали начислените данъци и такси до 2016 г. включително.

 Разпитана в качеството на свидетел по делото, Я.И. потвърждава изложеното в исковата молба, че след 2004 г. на втория етаж е живяла сестра й и тя ползвала мазата. Като си е идвала от София пролет и есен, свидетелката също ползвала мазата и преди, и след смъртта на сестра си през 2011 г. Там оставяли буркани, имало куфар с инструменти и други дребни неща. Ответникът помолил свид.И. да му разреши да си оставя някои работи и тя се съгласила, но с уговорката, че ако реши да продава етажа, той трябва да освободи мазата.

Свид.А.В. - братовчедка на първата свидетелка заявява същите обстоятелства. Няколко пъти тя и мъжът й помагали на Е. да смъква неща в мазата. Когато Я.И. се идвала лятото за гроздобера, също е слизала в мазата за щайги, бидони и инструменти.

Свидетелите на ответниците – С.М. и Е.И. от своя страна излагат противоположни твърдения: че от закупуването на първия етаж през 2004 г. само семейство Ж. ползвали приземния етаж – бечовата стая и мазата. От начало помещението било празно. Б. с негови приятели, един от които е и свид.И., правили рафтовете в мазата. И двамата свидетели не са виждали никой друг да ползва мазата.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В задължителната си практика ВКС приема, че мазите нямат самостоятелен статут и не са самостоятелни обекти на собственост. Същите са предназначени да служат като складови помещения. В този смисъл принадлежат към жилищните обекти и като такива следват главната вещ -жилищата, на основание чл.98 ЗС, освен ако не е постановено или уговорено  друго. Това е така, тъй като към всяко жилище следва да бъде предадено поне едно складово помещение /в тавана или избата/, съгласно строителните правила и норми. Лицето, което извършва разпореждане с притежаван от него самостоятелен обект в сградата, не може нито да запази правото на собственост върху складовото помещение, принадлежащо към самостоятелния обект, нито да го отчуждава самостоятелно.

Предмет на спора по настоящото дело е избено помещение, което е прилежаща част към апартамент в режим на етажна собственост, създаден с извършената през 1991 г. доброволна делба между съсобствениците. Както беше посочено по-горе, приетата съдебно-техническа експертиза и писмените доказателства категорично установяват, че при изготвянето на проекта за съдебна делба по гр.д.№ 331/1991 г. по описа на РРС са били обособени два самостоятелни дяла, всеки от които включва жилище и прилежащо към него избено помещение. В описанието на дяловете и тяхното остойностяване, както и в скицата-проект, изба № 5 с площ 8.25 кв.м. попада в дял втори и е прилежаща част към ап.№ 2 на втория етаж, докато бечовата стая е прилежаща част към дял първи, включващ жилището на първия етаж. Ангажираните доказателства по делото налагат извода, че относно процесното избено помещение не е налице изключението на чл.98 ЗС, тъй като не е уговоряно нещо различно между етажните собственици. Освен това, към закупения от ищцовото дружество жилищен имот няма друго помещение в приземния етаж или тавана, което да служи за складово и именно спорното избено помещение е прилежащата част към него. Ето защо при продажбата на имота, представляващ дял първи от извършената през 1991 г. делба, праводателят не е могъл да прехвърли на ответниците повече права, отколкото сам притежава, т.е. В.Ц.И. не е бил собственик на спорната маза, поради което не е могъл и да я продаде на Б. и Н. Ж.

По повод заявеното в условията на евентуалност възражение на ответниците, че са придобили спорното помещение по давност, ВКС дава следния отговор: избено помещение в сграда в режим на етажна собственост може да се придобие по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата, само ако това не е единственото складово помещение на друг обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда наличието на такова помещение. И както беше посочено вече, тъй като към закупения от ищеца самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост няма друго прилежащо складово помещение, то и ответниците - етажни собственици не могат да го придобият по давност.

От изложеното се налага извода, че собственик на процесното избено помещение е ищецът и предявеният положителен установителен иск за собственост, като основателен и доказан, следва да се уважи.

С оглед на това, доказан по своето основание се явява и искът по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на прилежащото избено помещение към жилищния имот на ищеца за периода от получаването на телепощата - 08.10.2015 г. до подаването на исковата молба по делото – 05.05.2016 г.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза, обезщетението за исковия период възлиза на сумата 175 лв. Ето защо изцяло основателна се явява и втората претенция. С молбата от 25.04.2019 г., депозирана по делото, ищецът признава, че по изп.д.№ 1745/2018 г. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов, освен извършеното принудително отстраняване на ответниците от спорния имот, била събрана и сумата 136 лв., присъдена като обезщетение по приложеното гр.д.№ 2477/2016 г. на РРС. Съобразявайки това обстоятелства, съдът намира, че изплатената на ищеца сума следва да бъде приспадната от дължимото му се обезщетение, поради което искът по чл.59 ЗЗД следва да се уважи в размера от 39 лв., ведно със законната лихва от неговото предявяване, а над него, до претендираните 175 лв. следва да се остави без уважение.

На основание чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора и по компенсация, ищецът следва да заплати на ответниците 133.33 лв. деловодни разноски.

Мотивиран така, съдът

 

                                              Р    Е    Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на Б.Н.Ж., с ЕГН ********** и Н.П.Ж., с ЕГН **********, че собственик на недвижим имот – избено помещение №5 с площ 8,25 кв.м., намиращо се в югоизточната част на избения етаж на сграда с идентификатор 63427.4.2481.1, находяща се в гр.Р., по ул.“Й.Д.“ № 7, представляващо прилежащо помещение към самостоятелен обект с идентификатор 63427.4.2481.1.2 в същата сграда, е „Мирела 5 и 5“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул.“Цар Освободител“ 72, вх.1, ет.3, ап.6, представлявано от управителя Л.Д.В..

         ОСЪЖДА Б.Н.Ж., с ЕГН ********** и Н.П.Ж., с ЕГН **********,***, да заплатят на  „Мирела 5 и 5“ ЕООД, ЕИК *********, 39 лв. – обезщетение за лишаване от ползването на гореописаното избено помещение №5, с площ 8,25 кв.м., намиращо се в югоизточната част на избения етаж на сграда с идентификатор 63427.4.2481.1, за периода 08.10.2015 г. - 05.05.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за горницата до 175 лв.

ОСЪЖДА „Мирела 5 и 5“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Б.Н.Ж., ЕГН:********** и Н.П.Ж., с ЕГН **********,  133.33 лв. – разноски по компенсация.

        

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                  Районен съдия: