Определение по дело №1220/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1842
Дата: 1 октомври 2019 г.
Съдия: Вяра Иванова Камбурова
Дело: 20192100501220
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ V - 1842                                        Година 2019, 01.10                 град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти въззивен  състав,

На първи октомври две хиляди и деветнадесета  година

в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА

                                                                                                 мл.с.Ваня ВАНЕВА                                                                                            

Секретар

като разгледа въззивно гражданско дело номер 1220 по описа за 2019 година.  

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№29016/04.07.2019г., подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ищец, чрез пълномощника юрк Ирена Станчева,  срещу  Решение №1447 от 07.06.2019г., постановено от БРС по гр.д.№1391/2018 по описа на същия съд.

С посоченото решение са отхвърлени предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Т. Станчева и Мартин Деспов Деспов, против Т.П.К., ЕГН **********,***, и Г.Т.К., ЕГН **********,***, иск за приемане за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми, произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № 2320671/24.06.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответниците, вземанията по който са били цедирани на ищеца, а именно: сумата от 20 407,74 лв. – главница, сумата от 2 079,03 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода 14.09.2016 г. – 19.04.2017 г., сумата 659,50 лв.  – лихва за забава, дължима за периода от 14.09.2016 г. до 29.08.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на Заповед № 3878/ 31.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6467/2017 г. по описа на БРС и евентуален иск за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми, произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № 2320671/24.06.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответниците, вземанията по който са били цедирани на ищеца, а именно: сумата от 20 407,74 лв. – главница, сумата от 2 079,03 лв.  – договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода 14.09.2016 г. – 19.04.2017 г., сумата 659,50 лв.  – лихва за забава, дължима за периода от 14.09.2016 г. до 29.08.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.                                                          

Въззивната жалба е срещу частта от решението, с която са отхвърлени предявените осъдителни искове срещу солидарните длъжници.

В останалата отхвърлителна част, решението не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила.

С жалбата се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което солидарните длъжници да бъдат осъдени да заплатят посочените в исковата молба суми, както и направените разноски по делото.

Несъгласието с решението в обжалваната част е в две посоки:

Жалбоподателят счита, че неправилно и незаконосъобразно съдът е приел, че не е налице надлежно връчване на уведомлението на ответника за извършената цесия заради това, че е бил представляван от особен представител.

На второ място счита, че неправилно и незаконосъобразно съдът е обявил процесния договор за кредит за недействителен заради това, че шрифтът му е по-малък от 12.

Излага подробни доводи като посочва, че липсва законова забрана цедентът да делегира правата си по уведомяването на длъжника за извършената цесия. В случая е представено пълномощно от законния представител на цедента-кредитор, с което цесионерът –ищец е упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземането. Подчертава, че се касае за упълномощаване, а не за прехвърляне на задължението за уведомяване. Посочва, че от представените доказателства се установяване връчване на уведомлението за обявяване на договора за предсрочно изискуем, а отделно от това с исковата молба и приложените към нея доказателства изявлението е стигнало до ответниците. Цитира съдебна практика на ВКС. Посочва, че същите са връчени по реда на чл.47,ал.5 ГПК-регламентирана законова фикция, а отделно от това са връчени и на назначените особени представители. Отново посочва решение на ВКС, в което е прието, че особеният представител е процесуален представител на ответника и редовно може да получи копие от искова молба и да направи всички възражения срещу нея. Освен това посочва, че кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърляне на вземането не е от значение за основателността на иска, след като по делото е безспорно установено, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено.

 На следващо място се излагат подробни доводи относно големината на шрифта. Най-общо оплакването се състои в това, че съдът е направил извод без да е допускана и назначавана съдебно-техническа експертиза.

Във въззивната жалба е инкорпориран списък на разноските, които се претендират.

С Разпореждане от 10.09.2019г. въззивната жалба е оставена без движение като е указано на жалбоподателя да внесе по сметка на БОС разноски са особени представители на ответниците по въззивната жалба.

С Молба от 27.09.2019г са представени доказателства за отстранените нередовности.

При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:

 Препис от първоинстанционното решение е връчено на процесуален представител на ищцовото дружество на 19.06.2019г.

 Въззивната жалба е изпратена по куриер на 03.07.2019г. и е входирана в деловодството на БРС на 04.07.2019г. и следователно е подадена в законния двуседмичен срок.

Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, жалбата е подадена  от лице с представителна власт, в предвидения от закона срок и е допустима за разглеждане по същество.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са депозирани отговори на въззивната жалба,  подадени от назначените особени представители на двамата ответници-адв.Ченгалов и адв.К.. Оспорват въззивната жалба. Излагате се  подробни доводи по релевираните с жалбата възражения. Молят за потвърждаване на обжалваното решение.

Страните нямат доказателствени искания.

Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.

С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

 ВНАСЯ  в.гр.д.№1220/2019г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 04.11.2019г. от 09,30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

С оглед своевременното призовани, в случай на необходимост, същите да бъдат призовани вкл. на посочените от тях телефони или ако са служебно известни на съда.

                 Ведно с призовките да се връчи препис от настоящото определение.                   Определението е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                    ЧЛЕНОВЕ: