Присъда по дело №150/2022 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 20
Дата: 7 юни 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия: Анета Иванова Петрова
Дело: 20223530200150
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 20
гр. Търговище, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
и прокурора М. Люб. К.
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Наказателно дело от общ
характер № 20223530200150 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата М. Р. М. , родена на ********************,
ЕГН: **********, за ВИНОВНА в това, че на неустановена дата за времето
от 09.06.2021 година до 11.06.2021 година включително, в с. П., общ. Т.,
нарушила мерки, издадени против разпространението на заразна болест по
хората, определени със Заповед № РД-01-412 от 03.06.2021г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 61, ал. 2,
чл. 63, ал. 4, 5 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от АПК, и във
връзка с Решение № 426 на Министерски съвет от 26 май 2021 г. за
удължаване срока на обявената с Решение № 325 на Министерски съвет от 14
май 2020г. извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на
Министерски съвет от 12 юни 2020г., Решение № 418 на Министерски съвет
от 25 юни 2020г., Решение № 482 на Министерски съвет от 15 юли 2020г.,
Решение № 525 на Министерски съвет от 30 юли 2020г., Решение № 609 на
Министерски съвет от 23 август 2020г., Решение № 673 на Министерски
съвет от 25 септември 2020г., Решение № 855 на Министерски съвет от 25
ноември 2020г., Решение № 72 на Министерски съвет от 26 януари 2021г. и
Решение № 395 на Министерски съвет от 28 април 2021г. и предложение на
Главен държавен инспектор, като лице по т. 10 от Заповедта – български
1
гражданин, влязъл на територията на Република България от държава,
попадаща в рискова зона – Ч., не представило документ по т. 5 или т. 6 от
Заповедта, поставено под карантина за срок от 10 дни с Предписание за
поставяне под карантина №210609/605636 на РЗИ – София, не е изпълнила
задължението да не напуска мястото за настаняване, в което е посочила, че
ще пребивава за посочения в предписанието срок от 10 дни: от 09.06.2021
година до 18.06.2021 година, включително, а именно в с. П., общ. Т., ул. ****,
като деянието е извършено по време на пандемия – COVID - 19, свързана със
смъртни случаи, поради което и на основание чл. 355, ал. 2, във вр. с ал. 1 от
НК и във връзка с чл. 54 НК я ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ПЕТ МЕСЕЦА и „ГЛОБА“ в размер на 10 000/десет хиляди/ лева.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на
наложеното наказание ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок от днес пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда №20/07.06.2022г. по НОХД №20223530200150 по описа за
2022г. на РС – Търговище:
Подсъдимата М. Р. М. от с.П., общ.Т. е предадена на съд с обвинение по чл. 355, ал.2
във вр. ал.1 от НК за това, че на неустановена дата за времето от 09.06.2021г. до 11.06.2021
г. включително, в с.П., общ.Търговище, нарушила мерки, издадени против
разпространението на заразна болест по хората, определени със Заповед № РД-01-412 от
03.06.2021г. на Министъра на здравеопазването на Република България издадена на
основание чл.61, ал.2, чл.63, ал.4,5 и 11 и чл.63в от Закона за здравето, чл.73 от АПК, и във
връзка с Решение №426 на Министерски съвет от 26 май 2021 г. за удължаване срока на
обявената с Решение №325 на Министерски съвет от 14 май 2020г. извънредна епидемична
обстановка, удължена с Решение №378 на Министерски съвет от 12 юни 2020г., Решение
№418 на Министерски съвет от 25 юни 2020г., Решение №482 на Министерски съвет от 15
юли 2020г., Решение №525 на Министерски съвет от 30 юли 2020г., Решение №609 на
Министерски съвет от 23 август 2020г., Решение №673 на Министерски съвет от 25
септември 2020г., Решение №855 на Министерски съвет от 25 ноември 2020г., Решение №72
на Министерски съвет от 26 януари 2021 г. и Решение №395 на Министерски съвет от 28
април 2021 г. и предложение на Главен държавен инспектор, като лице по т. 10 от Заповедта
-български гражданин, влязъл на територията на Република България от държава, попадаща
в рискова зона – Ч., не представило документ по т.5 или 6 от Заповедта, поставено под
карантина за срок от 10 дни с Предписание за поставяне под карантина №210609/605636 на
РЗИ-София, не е изпълнила задължението да не напуска мястото за настаняване, в което е
посочила, че ще пребивава за посочения в предписанието срок от 10 дни: от 09.06.2021 г. до
18.06.2021 г. включително, а именно в с. П., общ.Търговище, ул. П.М. № ..... като деянието е
извършено по време на пандемия-COVID- 19, свързана със смъртни случаи.
Представителят на Районна прокуратура - град Търговище поддържа повдигнатото
обвинение.
Подсъдимата не се явява в съдебно заседание и след като са изчерпани
възможностите за установяване и призоваване на същата, делото е разгледано в нейно
отсъствие с участието на служебно назначения й защитник адв. В.Н. от ТАК, след направена
констатация от съда, че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимата няма да
попречи за разкриване на обективната истина. По реда на чл. 279 ал.2 във вр.с ал.1 т.2 НПК
на съдебното следствие са приобщени дадените от подсъдимата в качеството й на
обвиняема обяснения на ДП, в които същата се признава за виновна по обвинението, в което
е привлечена, и описва фактите по същото.
Съдът като прецени събрания доказателствен материал по делото прие за
установена следната фактическа обстановка:
Поради разрастващата се пандемия от коронавирус /COVID - 19/, свързана със
смъртни случаи, на 03.06.2021 г. Министърът на здравеопазването въвел временни
противоепидемични мерки относно влизането на територията на Република България,
считано от 04.06.2021 г. до 31.07.2021 г., като издал Заповед РД-01-412/03.06.2021г., на
основание чл. 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4, 5 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от
Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с Решение № 426 на Министерския
съвет от 26 май 2021 г. за удължаване срока на обявената с Решение № 325 на
Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка, удължена с
Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение № 418 на Министерския
съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение
№ 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от
23 август 2020 г., Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г., Решение
№ 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г., Решение № 72 на Министерския съвет
1
от 26 януари 2021 г. и Решение № 395 на Министерския съвет от 28 април 2021 г. и
предложение от Главния държавен здравен инспектор. Според точка 10 от издадената
заповед българските граждани и лицата със статут на постоянно, дългосрочно или
продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на техните
семейства, които не представят документ по т. 5(документ за завършен ваксинационен курс
срещу COVID-19 или документ, показващ положителен резултат от проведено изследване
по метода на полимеразна верижна реакция или бърз антигенен тест за COVID-19 - за
лицата, преболедували от COVID-19 за периода от 15-тия до 180-тия ден, считано от датата
на проведеното изследване, вписана в документа) или т.6(документ показващ отрицателен
резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната изследване по метода на
полимеразна верижна реакция или отрицателен резултат от проведен до 48 часа преди
влизането в страната бърз антигенен тест за доказване на COVID-19, считани от датата на
проведеното изследване, вписана в документа) се поставят под карантина за срок от 10 дни в
дома или в друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с
предписание, издадено от директора на съответната регионална здравна инспекция или
оправомощен от него заместник-директор.
През месец юни 2021г. подсъдимата М. била в Р Ч.. На 09.06.2021г. същата се
завърнала в Р България през ГКПП - „Калотина – Шосе“. Във връзка с пандемията от
коронавирус /COVID - 19/ тя била проверена от служители на РЗИ-Софийска област, София,
които установили, че подс.М. се завръща в Р България от рискова зона - Р Ч.. В изпълнение
на Заповед РД-01-412/03.06.2021 г. на Министъра на здравеопазването, подсъдимата била
поставена под карантина за срок от 10 дни, считано от 09.06.2021г. до 18.06.2021г.вкл. с
Предписание за поставяне под карантина 210609/605636, издадено от заместник – директора
на РЗИ-Софийска област, София. Служителите на РЗИ обяснили на подс.М., че е поставена
под карантина и не трябва да напуска посочения от нея адрес в с.П., общ.Т., ул. „П.М........
Подс.М. посетила адреса, който посочила пред служителите на РЗИ във връзка с издаденото
предписание за поставяне под карантина, но след това решила да гостува на майка си в
гр.Ракитово. В изпълнение на взетото решение на неустановена дата през периода от
09.06.2021г. до 11.06.2021 г. същата напуснала горепосочения адрес в с.П., общ.Т. и
отпътувала с автобус до гр.Р. където посетила дома на майка си.
На 11.06.2021г., полицейските служители – свидетелите В.Д. и П.И., заедно с
полицейски инспектор Г.Г., извършили проверка за изпълнението на издаденото
предписание за карантина от страна на подс.М.. При посещението на адреса в с.П., общ.Т.,
ул."П. м.... служителите на РУ-Търговище установили, че последната не се намира на
посочения в предписанието адрес. След извършени беседи и направена проверка от страна
на полицейските служители била събрана информация, че в периода на карантината
подсъдимата се намира в град Р..
Гореизложената фактическа обстановка се установи от събраните по делото
доказателства : дадените на ДП и приобщени по реда на чл. 279 ал.2 във вр.с ал.1 т.2 НПК
обяснения на подсъдимата в качеството й на обвиняема, показанията на разпитаните по
време на съдебното следствие свидетели и писмените доказателства. В своята съвкупност
всички събрани и обсъдени доказателства очертават ясно и непротиворечиво приетата по –
горе фактическа обстановка. Показанията на свидетелите не показват тенденциозност и
заинтересованост, същите кореспондират помежду си и с другите доказателства, поради
което и съдът ги кредитира.
От изложената и приета фактическа обстановка се установява, че подсъдимата е
реализирала от обективна страна състава на престъплението по чл. 355, ал.2 във вр. ал.1 от
НК. Категорично е според писмените доказателства, че към момента на влизане на
подсъдимата в Р България на 09.06.2021г. е била налице обявена извънредна епидемична
обстановка поради разрастващата се пандемия от коронавирус /COVID - 19/, свързана със
2
смъртни случаи, наложила и въведените със Заповед РД-01-412/03.06.2021г. на Министъра
на здравеопазването ограничителни мерки. Безспорно е, че подсъдимата е била надлежно
уведомена за издаденото й предписание за поставяне под карантина, като този факт се
установява както и от положения подпис на връченото предписание, така и от обясненията
на подсъдимата на ДП. Неспазването на даденото предписание за карантиниране на
посочения от подсъдимата адрес е установено в рамките на указания й срок по надлежния
ред от полицейските служители, разпитани като свидетели по делото. От субективна страна
деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл, тъй като подсъдимата е
съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е целяла настъпването на тези последици. Ето защо съдът призна подсъдимата
за виновна в извършването на престъпление по чл. 355, ал.2 във вр. ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимата наказание съдът се
съобрази с изискванията на чл.54 от НК и отчете степента на обществена опасност на
деянието и дееца. В случая степента на обществена опасност на деянието не може да се
определи като ниска, тъй като неспазването на предписаната карантина не се изразява в
кратковременно излизане от посочения адрес, а в предприето пътуване към другия край на
страната на стотици километри разстояние, което предполага контакти с неограничен брой
хора и в случай на вирусоносителство е можело да доведе до заразяване на много лица.
Обществената опасност на подсъдимата е с ниска степен, тъй като същата не е осъждана и
няма наложени административни наказания по чл. 78а НК, като липсват и отрицателни
характеристични данни за регистрирани противообществени прояви. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да се отчетат направените от извършителката
самопризнания в качеството й на обвиняема и изразеното съжаление за извършеното. По
делото липсват данни за настъпили вредни последици от престъплението, а именно
настъпило разпространение на вируса от страна на подсъдимата. Съдът не разполага със
сведения за други определящи отговорността на подсъдимата обстоятелства, доколкото
процесуалното й поведение, изразяващо се в неявяване в съдебните заседания, не е
позволило да се съберат такива. Ето защо съдът не намери наличие на многобройни и
изключителни смекчаващи обстоятелства, които да доведат до приложението на чл. 55 НК.
По реда на чл. 54 НК съдът определи предвиденото в санкционната част на нормата на чл.
355 ал.2 НК наказание „лишаване от свобода”до пет години при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства като наложи същото в размер на пет месеца, а кумулативно
предвиденото наказание „глоба“от 10 000 лева до 50 000 лева наложи в специалния му
законов минимум от 10 000 лева. Поради факта, че подсъдимата не е осъждана и след като се
съобрази с размера на наложеното наказание, и като прецени, че същата би могла да се
превъзпита без да изтърпява ефективно наказанието „лишаване от свобода”, съдът отложи
изпълнението на последното за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
законна сила, на основание чл. 66 ал.1 НК.
С така наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени специалната и
генералната превенции по чл.36 от НК.
Поради тези съображения и в този смисъл съдът постанови и настоящата си присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
3