№ 9764
гр. .... 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110153712 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
27.05.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и седми март две хиляди двадесет и пета година, в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №53712 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, предl. I ЗЗД, вр. чл. 150, вр.
чл. 139 ЗЕ и по чл. 86 ЗЗД.
1
В законен срок в съда е постъпила искова молба от ...., ЕИК:....., със седалище и адрес
на управление гр......., представлявано от ...... – Изп. директори, срещу ......., ЕИК:....., със
седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от ....- Управител. с която се иска
да се установи със СПН спрямо ответника дължимостта на задължение за доставена
топлинна енергия, /ТЕ/, за стоп. нужди за сума от 407,98 лв., за обект в гр.........., аб. №....., за
отчетен период: 01.02.2022г.- 30.04.2023г. и сума от 114,87 лв., представляваща обезщетение
за забава, за периода: 31.03.2022г.- 12.02.2024г., съгласно издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №9807/2024г. на СРС, 165 състав. Претендират се сторените
разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от отв. дружество, чрез
пълномощника Р. К., към който прилага платежни документи, от които е видно, че са
заплатени суми в полза на ищеца.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение, /ФДР/- ...., който представя 2 бр. справки за отчет за отопл. сезони: 2021-
2023г. и 2 бр. индивидуални изравнителни сметки за ТЕ.
Във връзка с дадени съд. указания ищецът посочва, че не е налице изпълнение от отв.
дружество, като представените плат. нареждания са за задължения за ТЕ за м.05.2023г.,
м.02.2024г., м.06 и м.07.2024г.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба е препис на НА за покупко- продажба на недвижими
имоти №81/22.05.2017г., том I, н.д. №55/2017г. на Нотариус Т. В., рег. №....., район на
действие: СРС, с който отв. ......., придобива правото на собственост от ....... върху СОС с
идентификатор ...... по КККР на гр..... съгласно Заповед №РД- 18- 32/01.04.2014г. на Изп.
директор на АГКК, представляващ проц. обект.
Представено е заявление от 02.10.2017г. от отв. дружество до топлинния доставчик за
откриване на партида за доставка на ТЕ на горепосочения адрес.
Между кориците на делото се намират преписи на Договор №...../..... от 02.10.2017г. при
ОУ за продажба на ТЕ за стоп. нужди от .... на потребители в гр.София по чл.149, ал.1, т.3 от
ЗЕ, със срок на действие от 5 год., считано от 01.09.2017г.,и на Договор №...../16.10.2023г.
при ОУ за продажба на ТЕ за стоп. нужди от .... на потребители в гр.София по чл.149, ал.1,
т.3 от ЗЕ, със срок на действие от 5 год., считано от 01.10.2023г.
По делото е изготвено и прието заключение по съдебно- техническа експертиза,
съгласно които в процесния имот се начислява ТЕ по индивидуален топломер с №....... за
всеки отделен имот, отчитан визуално. Начислчване ТЕ за БГВ по водомер за топла вода
№....... На база пълен отопляем обем е начислена сгрдна инсталация от 204 куб.м., съобразно
Методиката към т.6.1 от Наредба 16-334.
Вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза посочва, че не са отчетени
плащания по партидата за процесния период Въз основа на проверка в счетоводството на
ищеца са посочени размерите на задълженията по партидата.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди. Съгласно чл.1, ал.2
от ОУ на ищеца, продажбата на ТЕ на потребители на ТЕ за стопански нужди в гр.София се
извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач. Продажбата на ТЕ на потребители
2
за стопански нужди се осъществява на договорно основание, което изключва приложението
на правилата на неоснователното обогатяване. При валидно договорно правоотношение
между страните е налице валидно съществуващ юридически факт за имуществено
разместване, като неизпълнението на съконтрагента се разглежда на основата на
съществуващото договорно правоотношение. От представените по делото писмени
доказателства настоящият съдебен състав може да направи извод за установено качеството
„потребител на ТЕ“ за стопански нужди на отв. ЮЛ по делото за проц. период.
Видно от заключението по СТЕ и от разпита на в.л. в о.с.з. се установява, че имотът е с
монтиран индивидуален топломер. Индивидуален топломер се монтира при инсталация с
кръгова/ хоризонтална сградна инсталация, при която липсва вертикална сградна
инсталация. Съгласно чл.145, ал.1 -3 от ЗЕ, ТЕ за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, и ТЕ за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между ТЕ за
отопление на сградата, определена по чл.142, ал.1, и ТЕ за отопление на имотите,
определена по ал.1. ТЕ по горния ред се разпределя между всички клиенти пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти. В случая не се установява по делото изпълнението
на горепосочения ред за разпределяне на ТЕ за сградна инсталация при дялово
разпределение чрез индивидуални топломери. Изчислението чрез програмния продукт на
ФДР на крайните резултати за потреблението на ТЕ следва да може да бъде проверено. При
липса на възможност за математическа проверка следва да се приеме, че искът е недоказан
по размер. Видно от заключението по ССч.Е не е начислявана ТЕ за сградна инсталация.
Начислена е ТЕ за отопление и за топла вода /БГВ/, в размер общо на 889,18 лв., от която
сума е приспаднато заплатено задължение от 561,05 лв., с изравнителни сметки от + 79,85
лв.
По отношение на исковете за заплащане на мораторни лихви следва да се приеме, че
съгласно чл.40 от ОУ на ищеца, представени с ИМ, купувачът на ТЕ за стопански нужди
заплаща месечните дължими суми за ТЕ в срок до 20- то число на месеца, следващ месеца
на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. При доставката
на ТЕ за стопански нужди е налице установено в ОУ на ищеца допълнително условие за
дължимостта на задълженията, а именно: получаването от купувача на ТЕ на издадена от
продавача данъчна фактура, с оглед търговскоправния характер на правоотношението.
Доказателства в тази насока не са налице, поради което искът за заплащане на обезщетение
за забава не следва да бъде уважаван.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определена фирма за дялово
разпределение, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила
суброгация в правата на третото лице- помагач по делото относно цената на услугата
„топлинно счетоводство“ в процесния имот и съотв. възникването на право на регрес
спрямо ответника. Приложен към ИМ е препис на Договор за дялово разпределение на ТЕ
между клиенти в сграда- етажна собственост от 07.03.2017г., като съгласно чл.2, ал.1 от него,
стойността на услугата дялово разпределение се заплаща от възложителя по единични цени,
съгласно ценоразпис- Приложение №2, неразделна част от договора, което не е представено.
С оглед на горното исковата претенция следва да се уважи до сумата от 379,16 лв.,
представляваща разликата от исковата претенция с цената на дялово разпределение от 28,82
лв.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държ. такси в двете производства от общо 50 лв.,
3
депозити за експертизи от общо 500 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
производства. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на
страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски,
респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва
да се присъдят разноски в полза на ищеца за двете съдебни производства в размер общо на
507,63 лв., като за исковото производство е определено юрисконсултско възнаграждение в
мин. размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г., които да се
възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ......., ЕИК:....., със
седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от ....- Управител, че в полза на
ищеца ...., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ...... –
Изп. директори, съществува вземане за сумата от 379,16 /триста седемдесет и девет лева и
шестнадесет стотинки/ лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за
битови нужди, за обект в гр.........., аб. №....., за отчетен период: 01.02.2022г.- 30.04.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда– 19.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №9807/2024г. по описа на СРС,
165 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер от 407,98 /четиристотин и
седем лева и деветдесет и осем стотинки/ лв., както и иска за сумата от 114,87 /сто и
четиринадесет лева и осемдесет и седем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода: 31.03.2022г.- 12.02.2024г., като неоснователни.
ОСЪЖДА......., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано
от ....- Управител, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ...., ЕИК:....., със седалище и адрес
на управление: гр......., представлявано от ...... – Изп. директори, сума в размер общо на
507,63 /петстотин и седем лева и шестдесет и три стотинки/ лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.
Решението е постановено при участието на ...., като трето лице- помагач на страната на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5