Мотиви към
Присъда №69 от 06.12.2019 година, постановена
по НОХД № 424/2019 година по описа на РС -
Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт, с който против
А.Д.А.
/***/, роден на ***
година в гр.Идлиб, Сирийска Арабска Република, сирийски гражданин, живущ ***,
САР, със средно образование, студент, безработен, неосъждан, женен, е повдигнато обвинение по чл.
279, ал.1 от НК, за това, че на 23.10.2019 година около 02.00 часа в
района между 200 и 201 гранична пирамида в землището на с. Воден, община
Болярово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия
обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както от
обективна, така и от субективна страна. Предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като с оглед на
събраните по делото доказателства, в случай, че съдът намери, че са налице
предпоставките на чл.279, ал.5 от НК,
да не го наказва.
Подсъдимият участва в съдебното производство лично и
със служебен защитник. Признава се за виновен по предявеното против него
обвинение. В дадените в хода на съдебното следствие по реда на чл. 277 от НПК
обяснения, подсъдимият сочи, че е напуснал страната си по произход - Сирийската
арабска република заради съществуващите там военни конфликти, като се е
установил в Република Турция, но поради възприетата от турското правителство
политика на депортиране на сирийски граждани е предприел действия по незаконно
влизане в пределите на Република България. Заявява, че желае да остане да живее
в страната ни, като е подал и молба за закрила пред компетентните органи.
Участващият в хода на съдебното производство служебен
защитник на подсъдимия не оспорва, че същият с деянието си е осъществил от
обективна и субективна страна съставът на престъпление, наказуемо по чл.279,
ал.1 от НК, като пледира приложението на чл.279, ал.5 от НК - след като
подсъдимият бъде призната за виновен, предлага същият да не се наказва, предвид
причините и мотивите за извършване на деянието.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност
събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият А.Д.А. /***/, е сирийски
гражданин, роден на ***
година.
Поради съществуващите в
Сирия военни конфликти и свързаните с това опасности за живота и здравето му, подсъдимият
напуснал Сирийската арабска република през месец септември 2019 година, като влязъл
незаконно в Република Турция. Там пребивавал около месец и половина. Тъй като
започнала кампания от страна на турското правителство за депортиране на
сирийски граждани, подсъдимият решил да напусне Република Турция и да премине
незаконно границата с Република България. В изпълнение на това свое намерение
на 23.10.2019
година около 02.00 часа в района между 200 и 201 гранична пирамида в землището
на с. Воден, община Болярово, обл. Ямбол, подсъдимият влязъл през границата на
страната от Република Турция в Република България. Влизането подсъдимият осъществил
заедно с други свои сънародници, като непосредствено след преминаване на
възпрепятстващото съоръжение бил задържан от граничните власти.
От приложената по делото справка за съдимост, издадена
от МП на РБ, се установява, че подсъдимата не е осъждан.
От доказателствата по делото се установява, че
подсъдимият е подал молба за закрила пред ДАБ при МС, регистриран е в ДАБ при
МС на 07.11.2019 година с ЛНЧ **********, като към момента лицето е в
производство по предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут,
съгласно ЗУБ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства-
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, от показанията
на свидетеля Г.В., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Между обясненията на подсъдимата
и показанията на свидетеля В. съдът не констатира противоречия. Показанията на
свидетеля са правдиви, логични и последователни, поради което същите се
възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от свидетелят факти са пряко относими към времето, мястото и механизма
на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля
са и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, в които
се съдържа самопризнание за извършеното деяние от обективна страна. Доколкото
не се установи обратното, съдебният състав прецени обясненията на подсъдимият за
достоверни и ги цени при формиране на фактическите и правните си изводи.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Подсъдимият А.Д.А. /***/, роден на *** година в гр.Идлиб,
Сирийска Арабска Република, сирийски гражданин, живущ ***, САР, със средно
образование, студент, безработен, неосъждан, женен, ЛНЧ **********, е осъществил с деянието си от
обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй
като на 23.10.2019
година около 02.00 часа в района между 200 и 201 гранична пирамида в землището
на с. Воден, община Болярово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на
властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от
наказателния кодекс.
От обективна
страна подсъдимият
А.Д.А. /***/ е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично- пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в
страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която идва - Република Турция.
Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване
през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти,
каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се
съдържат в показанията на свидетеля В. и самопризнанията на подсъдимият. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения
в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в
страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да
премине държавната граница. Довършено "влизане" и "излизане"
през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато
деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от
властта за по-ефикасна защита на границата. Така очертани обективните белези на
престъпния състав, сочат на довършеност на деянието.
От
субективна страна
инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите
последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият
е бил наясно с обстоятелството, че за влизането му в Република България са
необходими съответните визови документи, както и за липсата на изискуемите се
такива за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен
граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Освен това е
съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти,
следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния
характер на деянието и за неговите общественоопасни последици, които е
предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да
реализира крайната си цел – да достигне до Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият А.Д.А. /***/ за виновен
в извършването на престъпление по чл.279,
ал.1 от НК.
Съдът намери, че са налице
основанията, предвидени в разпоредбата на чл.279,
ал.5 от НК за ненаказване на подсъдимият. До този правен извод съдът
достигна, изследвайки мотивите му за осъществяване на деянието, като данни в
тази насока се съдържат в дадените от подсъдимия в хода на ДП обяснения и
приложените по делото писмени доказателства
По смисъла на чл.27, ал.2 от Конституцията на Р България право на убежище се предоставя на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Правото на убежище, визирано в разпоредбата на
чл.279, ал.5 от НК не следва според настоящия съдебен състав да се разглежда в
тесния смисъл на понятието, което е интерпретирано в Конституцията, а в аспекта
на приложимото по силата на препращащата норма на ал.3 от Конституцията, национално
законодателство /ЗУБ/, оносимо към бежанците и убежището, и
международноправните актове като на международно ниво статутът на бежанеца е
регламентиран в Конвенцията за статута на бежанците от 28.07.1951г., допълнена
с Нюйоркският протокол от 1967г., която е ратифицирана с ДВ бр.36/05.05.1992г.,
обн.ДВ бр.88/ 15.10.1993г., в сила за Р България от 10.08.1993г. Посочените два
международноправни акта /Конвенция и Протокол/ са одобрени в рамките на ООН и
към момента 110 държави са страни по Конвенцията, Протокола или и по двамата
документа, в т.ч. е и държавата по произход на подсъдимият – Сирийската арабска
република. В цитираната Конвенция, в чл.31, параграф 1, е залегнало относимото
отпадане на наказуемостта за извършено според националното ни законодателство
престъпление по чл.279, ал.1 от НК. Съгласно посочената разпоредба
от Конвенцията, договарящите държави се задължават да не налагат наказания
заради незаконно влизане и пребиваване на тяхна територия на бежанци, които
пристигайки направо от територията, където са били застрашени животът и
свободата им, са влезли или пребивават на тяхна територия без разрешение при
условие, че те се представят незабавно на властите и приведат уважителни
причини за незаконното им влизане и пребиваване на територията на страната. В приложимото национално
законодателство – в чл.3 от Закона за бежанците от 1999г. /отм. с ДВ. бр.54 от 31.05.2002г./ законодателят е
разгледал в по-широк смисъл понятието „убежище“, включвайки в него като закрила
и статута на бежанец, хуманитарната закрила и правото на убежище по чл.98, т.10
във връзка с чл.27, ал.2 и 3 от Конституцията на Република България.
Действащият към момента Закон за убежището на бежанците, в сила от 01.12.2002
година, определя условията и реда за предоставяне на особена закрила на чужденци на
територията на Република България, както и техните права и задължения, като по смисъла на чл.1, ал.2 от с
.закон, особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по този
закон, включва убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна
закрила. Статут на бежанец в Република България, съгласно чл.8 от ЗУБ, се предоставя
на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса,
религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради
политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и
поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея. Хуманитарен
статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, се
предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход,
тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства,
като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или
унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или
личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или
международен въоръжен конфликт.
Процедурата за предоставяне на закрила започва по
молба на заинтересованото лице, която може да бъде в устна,
писмена или друга форма. В
настоящия случай се установи, че подсъдимият е напуснал пределите на държавата
си по произход през месец септември 2019 година, с намерение да потърсят
закрила и сигурност в друга държава. Установил се за кратко в Република Турция,
но поради съществуващата реална опасност да бъде депортиран обратно в
Сирийската арабска република, подсъдимият предприел действия по незаконно
влизане в пределите на Република България. Непосредствено след влизането си в
пределите на Република България, подсъдимият е подал молба за закрила пред ДАБ
на МС по реда на ЗУБ. При преценката за приложимостта на материалноправната
норма на чл.279, ал.5 от НК, съществено е както установяването на подадена от
дееца молба за закрила, каквато в случая е налице, така и причините, мотивирали
чуждия гражданин да осъществи деянието по чл.279 ал.1 от НК. Въз основа на
доказателствата по делото съдът прие, че подсъдимият е напуснал страната си по
произход – Сирийската арабска република, поради това, че там е бил изложен на
реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота
и личността му като физическо лице,
поради насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт.
Горното
мотивира съда да приеме, че подсъдимият е извършил деянието по чл.279, ал.1 от НК – незаконно влизане през границата на страната ни, единствено с целта да
потърси закрила на територията на страната ни, поради съществуващата в
държавата му по произход реална опасност от тежки посегателства, като тежки и
лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради
насилие, вследствие на въоръжен конфликт.
Предвид на
гореизложеното, съдът, след като призна подсъдимият А.Д.А. /***/ за виновен
в извършване на престъпление по чл.279,
ал.1 от НК, на основание чл.279,
ал.5 от НК, вр. чл.27, ал.2 и ал.3 от Конституцията на Република България, вр.
чл.31, параграф 1 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 година, допълнена с Нюйоркският протокол от 1967г. /ратифицирана ДВ бр.36/05.05.1992г.,
обн.ДВ бр.88/15.10.1993г., в сила за Република България от 10.08. 1993г./, не го наказа.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: