№ 773
гр. Силистра, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ
при участието на секретаря Жанет Ж. Иванова
като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело №
20253420101462 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
В постъпилата искова молба от Р. Д. Т., срещу Сити Кеш ООД, се твърди, че
страните са сключили Договор за обезпечен потребителски кредит № 1332069 /
29.06.2025 г. Съгласно чл.3 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да
предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 750.00 лева, а
Кредитополучателят се задължава да върне сумата от 1139 лева, съгласно условията на
договора.
Съгласно Договор за обезпечен потребителски кредит № 1332069 / 29.06.2025 г.
ГПР по кредита е в размер на 56.57%, а ГЛП в размер на 45% , при срок на кредита от
17 вноски.
В чл.7 ал.5 от договора е предвидено, че ако ищцата не предостави
допълнително обезпечение по чл.6 от Договора, то дължи неустойка в размер на 315.99
лева.
Наред с това неустойката е уговорена и в Споразумение за консолидиране на
плащания №1332069 от 29.06.2025г.
В тази връзка на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 315.99 лева,
разпределена на 17 вноски.
Счита, че Договор за обезпечен потребителски кредит № 1332069 / 29.06.2025 г.
е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4
от ЗПК.
Твърди се, че сключеният Договор за обезпечен потребителски кредит №
1
1332069 / 29.06.2025 г. е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски
кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. В случая в Договор за кредит е посочен годишен лихвен процент, но
не е посочено дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е
променлив. Нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е
общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и
съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се
направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително
прилагания от заемодателя.
На следващо място, процесния договор не отговаря на изискваният на чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. В Договор за обезпечен потребителски кредит №
1332069 / 29.06.2025 г. е посочена само абсолютна стойност на ГПР. В настоящият
случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата,
доколкото е предвидена дължимостта на неустойка.
Наред с това Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на
разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11
ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за неустойка не е
включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на
възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха
нараснали, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на
разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за
заплащане на сумата за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за
заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по
2
смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.
При условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.7 ал.5 от Договор за
обезпечен потребителски кредит № 1332069 / 29.06.2025 г. предвиждаща заплащането
на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143,
ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1,
пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение.
Клаузата на чл.7 ал.5 от Договор за потребителски кредит според които се
дължи неустойка в размер на 315.99 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата
на сключване на договора на обезпечения, се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. Подобни уговорки прехвърлят
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване,
съответно е нищожна.
Моли съда да постанови решение, с което да обяви Договор за обезпечен
потребителски кредит № 1332069 / 29.06.2025 г. сключен със Сити Кеш ООД, за
нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от
ЗПК.
В условията на евентуалност, моли съда да обяви за нищожна клаузата на чл.7
ал.5 от Договор за обезпечен потребителски кредит № 1332069 / 29.06.2025 г.
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 315.99 лева, на основание чл. 26,
ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена
при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът оспорва иска и моли съда да
отхвърли същият като неоснователен.
В отговора се твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.
Нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия
договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Неустоечната клауза не е
част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена
между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.
3
Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално
за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия
договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.
Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му
параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма.
Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал.
По отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са
спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора
за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е
размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не
може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ При
нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 60.35%
и ГПР определен в процесния договор в размер на 56.57%, е видно, че в случая
годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за
забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.
Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване
на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне
между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че
кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя
след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно,
че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.
Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно
към датата на сключване на договора. Към датата на сключване на договора
кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума.
Ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях
представлява лихва и главница към всеки един падеж.
Няма как в случая да се твърди противоречие на договорната неустойка с
добрите нрави, т.к. длъжника съзнателно е подписал договора, имал е 14 дни да се
откаже, можел е да удължи срока за предоставяне на обезпечение или да издаде запис
на заповед. Потребителят не е имал намерение да предоставя обезпечение, с
изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си.
Всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в
исковата молба, са неоснователни, не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП,
4
като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя.
Всички твърдения за липса на информация за разходите по връщане на
предоставения кредит са неоснователни, предвид фактът, че клаузите на договора са
съставени на ясен и разбираем език по смисъла на чл. 147 ЗЗП. Значението и
последиците от обвързването с тях са недвусмислено посочени в договора, който
съдържа и погасителен план на вноските за целия период на кредита.
На самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на
договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил общо пет
договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение по кредита.
Моли съда да отхвърли предявените от Р. Д. Т., ЕГН **********, претенции
като неоснователни. Претендира извършените в хода настоящото производство
разноски.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ищецът е страна по Договор за обезпечен потребителски кредит №
1332069 / 29.06.2025 г., сключен с ответното дружество.
Договорът за кредит е сключен при следните параметри: Размер на заема: 750.00
лева, обща сума за плащане 823,01лв. ГПР по кредита е в размер на 56.57%, а ГЛП в
размер на 45%, брой вноски 17. Размер на погасителна вноска 4 х 6.56 лв. и 13 х 61.29
лв.
Съгласно чл.6 от договора:
(1) Страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с
Поръчител/и. Поръчителството може да е от едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия:
1. При един поръчител - осигурителният доход на Поръчителят при договор
за потребителски кредит с размер на кредита до 2000.00 лв., следва да е в размер на не
по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната за годината
на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя. При отпуснат Кредит на
Кредитополучателя в размер над 2000.00 лв., осигурителният доход на Поръчителя
следва да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна
заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от
Кредитополучателя;
2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един
от тях при Договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000.00 лв., следва
5
да е в размер на не по-малко от минималната работна заплата за страната за годината
на усвояване на договора за кредит. При отпуснат Кредит на Кредитополучателя в
размер над 2000.00 лв., осигурителният доход на всеки един от Поръчителите следва
да в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за
страната, за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя;
3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с
Кредитора или свързани с него лица;
4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с
Кредитора или свързани с него лица, по които е налице неизпълнение;
5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен” по активни задължения и/или при липса на активно задължение,
по погасени задължения за последните 12 месеца, предхождащи сключването на
договора за кредит с Кредитополучателя, съгласно справочните данни на ЦКР към
БНБ;
В чл.7 ал.5 от договора е предвидено, че ако ищцата не предостави
допълнително обезпечение по чл.6 от Договора, то дължи неустойка в размер на 315.99
лева.
Между страните е подписано и Споразумение за консолидиране на плащания
№1332069 от 29.06.2025г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, като трябва да
отговаря на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а съгласно чл.24 ЗПК - и на Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/, с установени императивни изисквания, израз на
потребителската защита, относно формата и съдържанието на договора в чл.10 и чл.11
ЗПК, като неспазването на тези по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК
прави договорът за потребителски кредит недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. С
оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено в предмета на - ТР №1/2020 г. ОСГТК ВКС.
По направеното твърдение, че не е посочен приложимият лихвен процент и
липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за
кредита, или е променлив – установява се от стр.1 на договора, че приложимият
лихвен процент е фиксиран и е ясно посочен в договора.
Не е вярно също твърдението, че в договора няма отбелязване какъв е общият
размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
6
главницата по кредита. Това също е посочено в договора.
Въпреки това, настоящият съдебен състав намира твърденията на ищеца за
недействителност на договора за паричен заем за основателни. Договорът паричен
заем следва да отговаря на императивните изисквания на ЗПК, като в случая това
обстоятелство не е налице.
В чл.19 ЗПК е посочено, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В договора за кредит, при изчисляване на ГПР не е включена дължимата
неустойка, съгласно чл.7 ал.5 от договора в размер на 315.99 лева.
Ако неустойката, в размер на 315.99 лева се включи при изчисляване на ГПР,
същият ще надвишава значително законоустановеният максимален размер и няма да
отговаря на посоченият в договора.
Плащането за „неустойка“ се явява възнаграждение, дължимо под условие, т.к.
последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не
са типичните последици от договорно неизпълнение, а вместо това договорът
продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-
висока цена, прикрита като неустойка.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че процесният
договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, с оглед което същият е недействителен.
Не са необходими специални знания, за да се изчисли, че при включване на
дължимата неустойка в ГПР ще бъде нарушен чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като води до
надвишаване на лимитирания от закона максимум на ГПР по потребителски кредит.
Неточното посочване на ГПР отново води нарушаване на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което
прави договорът за потребителски кредит недействителен.
Тъй като главният предявен иск е основателен и следва да бъде уважен,
съответно няма основание за разглеждане на предявеният евентуален иск за
нищожност на клауза от договора.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС – Силистра дължимата по делото държавна
такса в размер на 50лв., тъй като същата не е внесена от заявителя с оглед
разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК.
Представен е и списък с разноски по чл. 80 ГПК от процесуалния представител
на ищеца, към който е приложен и договор за правна защита и съдействие в
7
хипотезата на чл. 38, ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА – за оказана безплатна правна помощ на
материално затруднено лице. Претендираното адвокатско възнаграждение е в размер
на 480лв. с ДДС.
Съдът определя дължимото възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 480 лева с
вкл. ДДС, дължимо на процесуалният представител на ищцата. Предмет на исковото
производство са два иска – главен и евентуален, като е проведено едно открито
съдебно заседание, на което не се е явил представител на ищеца. Осъществената от
процесуалния представител адвокатска защита е адекватна и добросъвестна, като е
допринесла като краен резултат до пълно уважаване на главният иск. Съгласно
разясненията, дадени в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22,
националният съд не е обвързан от размера на установените в Наредба № 1/2004 г.
адвокатски възнаграждения. Съдът трябва да съобрази действителната правна и
фактическа сложност на делото, вкл. и реално извършената работа по предоставената
правна защита и съдействие, при отчитане на обстоятелството, че този труд е
висококвалифициран. Макар да не е явил лично в съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца е проявил активност в процеса, довела до уважаване на
предявеният иск. Въпреки че е налице изобилна практика по множество идентични
казуси, определеният размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото,
и с материалния интерес и обема на осъществената от процесуалния представител
процесуална работа.
По въпроса за дължимостта на ДДС вече е налице Решение СЕС от 23.10.2025 г.
по дело C‑744/23, с което се приема че такова е дължимо.
По отношение на възражението, че между страните е налице и друго идентично
производство – съдът счита, че наведените аргументи, че следва да бъде определено
едно общо възнаграждение могат и следва да бъдат релевирани в производството по
гр. д. 1463/2025 г. на РС-Силистра, по което тепърва ще бъде постановено решение.
По отношение на възражението, че ищецът не е материално затруднено лице –
съдът счита, че не може да изследва този въпрос, поради което не обсъжда това
възражение. С образуваното Тълкувателно дело № 3 /2025 г. ОСГТК се очаква този
спорен въпрос да бъде решен.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Договор за обезпечен потребителски
кредит № 1332069 / 29.06.2025 г. сключен между Р. Д. Т., ЕГН:**********, с постоянен
адрес с.Айдемир, общ.Силистра, ул.Преслав №28А и СИТИ КЕШ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: Столична община, район “Младост”,
8
гр. София, бул. “‘Цариградско шосе” № 115 Е, ет.5, представлявано от Николай Пенчев
Пенчев, е нищожен поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Столична община, район “Младост”, гр. София, бул. “‘Цариградско шосе”
№ 115 Е, ет.5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев да заплати на адв. М. В. М.,
от Адвокатска колегия – Пловдив, Персонален номер:**********, с адрес на кантора
гр.Пловдив, ул.Парк Отдих и Култура №3б, ет.3, ап.11, възнаграждение по чл.38 от
Закона за адвокатурата в размер на 480 лв. с вкл. ДДС за настоящото исково
производство.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Столична община, район “Младост”, гр. София, бул. “‘Цариградско шосе”
№ 115 Е, ет.5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, да заплати по сметка на
Районен съд - Силистра сумата в размер на 50лв. - държавна такса на основание чл.78
ал.6 ГПК
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Силистра в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
9