№ 9473
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. Я.
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110106825 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на з срещу о, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата в размер на
2636,22 лева, представляваща невъзстановена част от регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Булстрад каско
Стандарт“ и ликвидационни разноски за вреди на МПС с рег. № **, причинени при
ПТП, настъпило на 14.05.2023 г. в гр. София, по вина на водача на МПС „Мерцедес
GLC“ с рег. № **, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2024 г., до
окончателното плащане.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 14.05.2023 г. в гр. София,
водачът на МПС „Мерцедес GLC“ с рег. № ** предизвикал пътнотранспортно
произшествие, в резултат на което било увредено имущество на трето лице – лек
автомобил марка „Киа Сийд“ с рег. № **, със собственика на което ищецът имал
сключена имуществена застраховка „Булстрад каско Стандарт“, въз основа на която
заплатил обезщетение в размер на 7769,32 лева. Поддържа, че въпреки получената от
ответника покана за сумата в размер на платеното обезщетение и ликвидационни
разноски в размер на 25 лева, ответникът изплатил само част от дължимата сума –
сумата в размер на 2651,23 лева. По така изложените съображения предявява
разглеждания иск за част от дължимия остатък. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва предявения иск. Счита, че с плащането на сумата от 2651,23 лева е
1
изпълнил задължението си по повод процесното събитие. Твърди, че ПТП е настъпило
по вина и на двамата участници, като приносът на водача на застрахования при ищеца
автомобил е 50 % и при определяне на застрахователното обезщетение е взел предвид
това. Оспорва твърдения от ищеца механизъм за настъпване на ПТП. Поддържа, че
платеното от ищеца обезщетение е в завишен размер и не съответства на
действителните вреди. По така изложените съображения моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на
застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на
вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП
водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена
застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на
настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не
се спори по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства: че на процесната
дата и място между водач на лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № **, застрахован при
ищеца по застраховка „Булстрад каско Стандарт“ и водач на лек автомобил „Мерцедес
GLC“ с рег. № **, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, е реализирано ПТП, както и че ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 7769,32 лева, а ответникът му е възстановил сумата в размер
2
на 2651,23 лева. Посочените обстоятелства са обявени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
и 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване с постановено по делото
определение от 17.09.2024 г., като се установяват и подкрепят и от събрания по делото
доказателствен материал. Следователно, правният спор между страните се
концентрира върху механизма на настъпване на ПТП, нанесените вреди и каква е
тяхната действителната средна пазарна стойност към момента на произшествието.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на Б. П..
При разпита на св. П. се установява, че същият е участвал в ПТП през м. май
2023 г. в гр. София, при управление на лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № **.
Свидетелства, че се е движел направо по една от центарлните пътни алеи в паркинга
на МОЛ „Парадайс“, като на кръстовище с друга пътна алея от лявата му страна се
появил друг автомобил, който не намалил скоростта на движението си, като свидетелят
не могъл да реагира, при което настъпил удар между двете МПС. Ияснява, че
кръстовището не било регулирано със пътни знаци. Ударът по управлявания от
свидетеля автомобил бил нанесен отпред, леко вляво, а по другото МПС – в средната
му дясна част, между двете гуми. Вследствие от удара на управлявания от свидетеля
автомобил били нанесени вреди по капака, бронятя, левия фар, част от мигача.
Посочва, че със другия водач не са имали разногласия по въпроса за вината, тъй като
приели, че като дясностоящ свидетелят е с предимство.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на свидетеля П. за
достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни,
житейски и правно логични. Същественото е, че субективните му възприятия по
отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено, като същите
се потвърждават от останалите ангажирани по делото доказателствени източници.
Описаните от свидетеля обстоятелства във връзка с осъществяването на
произшествието кореспондират в пълна степен с заявеното пред ищцовото
застрахователно дружество посредством заявлението за изплащане на застрахователно
обезщетение от 15.05.2023 г., вкл. съдържащата се в него схема на ПТП, както и на
удостовереното от двамата водачи в схемата към двустранния констативен протокол за
ПТП от 14.05.2023 г. От първостепенно значение е, че при така установения в
показанията на свидетеля механизъм е изготвено и заключението на вещото лице по
САТЕ, което е достигнало до идентичен извод относно конкретните обстоятелства, при
които се е осъществило то.
От приетото и неоспорено заключение на САТЕ се установява, че механизмът
на ПТП-то е следният – на 14.05.2023 г., лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ 220“, с рег. №
**, се движи по алея на подземен паркинг на МОЛ „Парадайс“, като водачът не
изчаква преминаването на движещия се от дясно наляво, лек автомобил „Киа Сийд“, с
рег. № **, и реализира ПТП. Вещото лице е изяснило, че от техническа гледна точка и
3
от приложените по делото доказателства, може да се направи извод, че причината за
настъпване на процесното ПТП, е поведението на водача на лек автомобил „Мерцедес
ГЛЦ 220", с рег. № СВ2333TC, който при движение по алея на подземен паркинг на
МОЛ „Парадайс“ не пропуска и реализира ПТП с движещия се от дясно наляво, лек
автомобил „Киа Сийд“, с рег. № **. Експертът е посочил, че по делото няма никакви
данни, на база на които да се определи дължината на опасната зона на спиране на лек
автомобил „Киа Сийд“, с рег. № **. Съгласно представените по делото доказателства,
пръв в кръстовището, образувано от двете алеи на подземен паркинг на МОЛ
„Парадайс“, е навлязъл водачът на лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ 220“, с рег. № **.
Всички увреждания по лек автомобил „Киа Сийд“, с рег. № **, отразени в описа на
застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие. Експертът е посочил, че стойността необходима за
възстановяване на увреденият лек автомобил, изчислена на база пазарни цени към
датата на ПТП е 6960,66 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да кредитира заключението на
САТЕ, тъй като преценено съобразно правилото на чл. 202 ГПК, последното е
извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило
изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че вещото
лице е недобросъвестно или заинтересовано от изхода на правния спор.
Съдът, при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства намира,
че настъпилото ПТП е по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ 220“, с рег.
№ **, който е нарушил разпоредбата на чл. 48 ЗДвП, според която на кръстовище на
равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна.
Същият извод се потвържвава и с оглед извършеното от ответника частично плащане
на сумата от 2651,23 лева, което по естеството си представлява конклудентно
признание относно наличието на дълг на посоченото основание, доколкото той не бил
сторил това в случай, че е считал, че застрахованият при него водач на лек автомобил
„Мерцедес ГЛЦ 220“, с рег. № **, не е имал вина за настъпване на процесното ПТП.
Съдът намира, че са неоснователно възражението на ищеца за съпричиняване от
страната на водача на лек автомобил „Киа Сийд“, с рег. № **. За да бъде основателно
направеното възражение за съпричиняване е необходимо по делото да бъде доказано
пълно и главно, че увреденото лице (застрахованият по договор за имуществено
застраховане) е допринесъл чрез своето противоправно поведение за настъпване на
процесния вредоносен резултат (при твърдяното от ответника съпричиняване).
Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от
виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, до вредоносния
резултат. По делото не бяха ангажирани преки или косвени доказателства, от които
4
може да се изведе обоснован извод за предприето от водача на увреденото МПС
неправомерно, в нарушение на чл. 47 ЗДвП, поведение, което да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, поради което и с оглед неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт
за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
С оглед на горното съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки, които обуславят възникването на спорното материално право. За
отговор на въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната
практика, постановена от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при
действащия такъв, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.),
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката (в този смисъл
са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52
от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по
т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г.
на ВКС, I ТО). От заключението на вещото лице по САТЕ, се установи, че всички
вреди по процесния лек автомобил „Киа Сийд“, с рег. № **, описани в описа на
застрахователя – ищец, са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП от
14.05.2023 г., като средната пазарна стойност на ремонта е в размер на 6960,66 лева.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените
обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 25,00 лв.
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на
чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума. Така общият размер на дълга възлиза на 6985,66 лева,
като между страните не се спори, че извънсъдебно ответникът е извършил плащане на
сумата от 2651,23 лева. Ето защо, той е останал задължен за разликата между
платената сума и действителните вреди, т.е. за сумата от 4334,43 лева, поради което
предявеният иск се явява основателен в предявения пълен размер, тъй като с оглед
принципа на диспозитивното начало в граждански процес съдът е длъжен да се
произнесе по претенцията, така както е заявена от ищеца, респ. в размера заявен от
ищеца – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 07.02.2024 г. до окончателното плащане.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
присъждането на деловодни разноски разполага само ищецът. Последният е поискал
присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил такива, поради което и
5
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъди сумата от 1161,79 лева,
представляващи деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА о, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на з,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 411 КЗ, сумата от
2636,22 лева, представляваща невъзстановена част от регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Булстрад каско
Стандарт“ и ликвидационни разноски за вреди на МПС с рег. № **, причинени при
ПТП, настъпило на 14.05.2023 г. в гр. София, по вина на водача на МПС „Мерцедес
GLC“ с рег. № **, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2024 г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК о, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: **, да заплати на з, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **,
сумата от 1161,79 лева, представляващи деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6