№ 22928
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110129886 по описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
12.12.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на осми декември през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Антоанета Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров
гр. дело № 29886/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.
С Решение от 15.04.2024 г. по гр. д. № 2886/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти
състав е допуснато извършването на съдебна делба следния недвижим имот: Апартамент №
**, находящ се в гр. София, ж. к. „Л.“, бл. ***, ет. *, ВХ. *, с площ от 84,00 кв. м., състоящ се
от три стаи и кухня, със съответните идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж върху мястото, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор: 68134.4359.214.7.11, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД****/****** г. на ИД на АГКК, който самостоятелен обект се
намира в сграда с идентификатор 68134.4359.214.7, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище-апартамент, с площ от 84,00 кв. м., при съседи самостоятелно обекти в
сграда с идентификатори: на същия етаж 68134.4359.214.7.10, под обекта
68134.4359.214.7.8, над обекта 68134.4359.214.7.14 между Т. И. Л., действаща чрез
1
настойника си Р. П. Г., Р. И. Л., ЕГН: **********, и Т. К. Л., , при следните квоти в
съсобствеността: 1/6 ид. част за Т. И. Л., 1/6 ид. част за Р. И. Л. и 4/6 ид. части за Т. К. Л.,
както и извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: Двуетажна жилищна
сграда-близнак в горния край на парцела, находяща се в с. Зл., община Б., обл. София, със
застроена площ от 60 кв. м., заедно с прилежащото мазе и таван с площ от 60 кв. м.,
състояща се от приземен етаж: състоящ се от две летни кухни и две мазета, първи етаж:
състоящ се от дневна, кухненски бокс, балкон, втори етаж: състоящ се от две спални, баня и
тоалетна, която е построена в УПИ-III-2 от кв. 1 по плана на с. Зл., съобразно документа за
собственост, при съседи от три страни: УПИ-II-1, улица и УПИ-IV-22, между Т. И. Л.,
действаща чрез настойника си Р. П. Г., Р. И. Л., и Т. К. Л., при следните квоти в
съсобствеността: 1/3 ид. част за Т. И. Л., 1/3 ид. част за Р. И. Л., и 1/3 ид. част за Т. К. Л..
С Решение от 12.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 11929/2024 г. по описа на СГС,
II-Б състав е обезсилено Решение от 15.04.2024 г. по гр. д. № 2886/2022 г. по описа на СРС, II
Г. О., 156-ти състав в частта досежно следния недвижим имот: Двуетажна жилищна сграда-
близнак в горния край на парцела, находяща се в с. Зл., община Б., обл. София, със застроена
площ от 60 кв. м., заедно с прилежащото мазе и таван с площ от 60 кв. м., състояща се от
приземен етаж: състоящ се от две летни кухни и две мазета, първи етаж: състоящ се от
дневна, кухненски бокс, балкон, втори етаж: състоящ се от две спални, баня и тоалетна,
която е построена в УПИ-III-2 от кв. 1 по плана на с. Зл., съобразно документа за
собственост, при съседи от три страни: УПИ-II-1, улица и УПИ-IV-22, като е отменено в
тази част и е допусната делба на следния недвижим имот: находящ се в югоизточната част
от двуетажна жилищна сграда-близнак в горния край на парцела, находяща се в с. Зл.,
община Б., обл. София, като тази югоизточна част се състои от сутерен, със застроена площ
от 31,10 кв. м., първи жилищен етаж от 43,30 кв. м., втори жилищен етаж от 48,10 кв. м. и
тавански етаж от 46,80 кв. м., която е построена в УПИ-III-2 от кв. 1 по плана на с. Зл.,
съобразно документа за собственост, при съседи от три страни: УПИ-II-1, улица, УПИ-IV-22,
при следните квоти межди страните: 1/6 ид. част за Т. И. Л., 1/6 ид. част за Р. И. Л. и 4/6 ид.
части за Т. К. Л..
Решението по първата фаза на делбеното производство е било редовно връчено на
страните, като същото в едната част влязло в сила, а в другата с оглед решението на СГС
същото е влязло в сила. Въпреки, очевидния диспозитив на СГС, който е извън
правомощията, тъй като „обезсилва“ винаги се поставява с „прекратява“ или „връща“, то
очевидна е волята, че всъщност решението е отменено в едната част и е допуснат до делбата
„друг“ имот, въпреки поставеното решение на СРС за поправка на ОФГ, което obiter dictum
не е обжалвано.
С молба от 28.05.2025 г. ответниците Т. К. Л. и Р. И. Л. са направили възлагателна
претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, като са развили доводи, че имат абсолютното право да
изкупят дела на техния съделител, съобразно определена цена на равностойност на дела от
заключението на СТЕ.
В о. с. з. от 02.06.2025 г., ищцата е посочила с молба, че няма възлагателни претенции,
като иска уравняването на дяловете в пари.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 34 ЗС.
2
Производството е във втора фаза на делбата – по извършване на делбата.
С Решение от 15.04.2024 г. по гр. д. № 2886/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти
състав е допуснато извършването на съдебна делба следния недвижим имот: Апартамент №
**, находящ се в гр. София, ж. к. „Л.“, бл. ***, ет. *, ВХ. *, с площ от 84,00 кв. м., състоящ се
от три стаи и кухня, със съответните идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж върху мястото, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор: 68134.4359.214.7.11, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД****/****** г. на ИД на АГКК, който самостоятелен обект се
намира в сграда с идентификатор 68134.4359.214.7, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище-апартамент, с площ от 84,00 кв. м., при съседи самостоятелно обекти в
сграда с идентификатори: на същия етаж 68134.4359.214.7.10, под обекта
68134.4359.214.7.8, над обекта 68134.4359.214.7.14 между Т. И. Л., действаща чрез
настойника си Р. П. Г., Р. И. Л., ЕГН: **********, и Т. К. Л., , при следните квоти в
съсобствеността: 1/6 ид. част за Т. И. Л., 1/6 ид. част за Р. И. Л. и 4/6 ид. части за Т. К. Л.,
както и извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: Двуетажна жилищна
сграда-близнак в горния край на парцела, находяща се в с. Зл., община Б., обл. София, със
застроена площ от 60 кв. м., заедно с прилежащото мазе и таван с площ от 60 кв. м.,
състояща се от приземен етаж: състоящ се от две летни кухни и две мазета, първи етаж:
състоящ се от дневна, кухненски бокс, балкон, втори етаж: състоящ се от две спални, баня и
тоалетна, която е построена в УПИ-III-2 от кв. 1 по плана на с. Зл., съобразно документа за
собственост, при съседи от три страни: УПИ-II-1, улица и УПИ-IV-22, между Т. И. Л.,
действаща чрез настойника си Р. П. Г., Р. И. Л., и Т. К. Л., при следните квоти в
съсобствеността: 1/3 ид. част за Т. И. Л., 1/3 ид. част за Р. И. Л., и 1/3 ид. част за Т. К. Л..
С Решение от 12.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 11929/2024 г. по описа на СГС,
II-Б състав е обезсилено Решение от 15.04.2024 г. по гр. д. № 2886/2022 г. по описа на СРС, II
Г. О., 156-ти състав в частта досежно следния недвижим имот: Двуетажна жилищна сграда-
близнак в горния край на парцела, находяща се в с. Зл., община Б., обл. София, със застроена
площ от 60 кв. м., заедно с прилежащото мазе и таван с площ от 60 кв. м., състояща се от
приземен етаж: състоящ се от две летни кухни и две мазета, първи етаж: състоящ се от
дневна, кухненски бокс, балкон, втори етаж: състоящ се от две спални, баня и тоалетна,
която е построена в УПИ-III-2 от кв. 1 по плана на с. Зл., съобразно документа за
собственост, при съседи от три страни: УПИ-II-1, улица и УПИ-IV-22, като е отменено в
тази част и е допусната делба на следния недвижим имот: находящ се в югоизточната част
от двуетажна жилищна сграда-близнак в горния край на парцела, находяща се в с. Зл.,
община Б., обл. София, като тази югоизточна част се състои от сутерен, със застроена площ
от 31,10 кв. м., първи жилищен етаж от 43,30 кв. м., втори жилищен етаж от 48,10 кв. м. и
тавански етаж от 46,80 кв. м., която е построена в УПИ-III-2 от кв. 1 по плана на с. Зл.,
съобразно документа за собственост, при съседи от три страни: УПИ-II-1, улица, УПИ-IV-22,
при следните квоти межди страните: 1/6 ид. част за Т. И. Л., 1/6 ид. част за Р. И. Л. и 4/6 ид.
части за Т. К. Л..
Решението по първата фаза на делбеното производство е било редовно връчено на
страните, като същото в едната част влязло в сила, а в другата с оглед решението на СГС
същото е влязло в сила. Въпреки, очевидния диспозитив на СГС, който е извън
правомощията, тъй като „обезсилва“ винаги се постановява с „прекратява“ или „връща“, то
очевидна е волята, че всъщност решението е отменено в едната част и е допуснат до делбата
„друг“ имот, въпреки поставеното решение на СРС за поправка на ОФГ, което obiter dictum
не е обжалвано.
По делото са приети заключението на СТЕ и заключението на повторна СТЕ по
3
отношение цената на процесните имоти. От заключението на първоначалната СТЕ се
установява, че както имотът в с. Зл. – Югоизточна сграда близнак, така и апартаментът в гр.
София са неподеляеми. Експертът е посочил, че средната пазарна стойност на имота в с. Зл.
е 113368,00 лева, а средната пазарната стойност на апартамента в гр. София е 250145,00
лева. В о. с. з. от 25.09.2025 г., вещото лице подробно е изяснил как е достигнал до
направените изводи по отношение на средната пазарна цена
От заключението на повторната СТЕ се изяснява, че средната пазарна стойност на
имота в с. Зл. е 103050,00 лева, а на апартамента в гр. София 263849,00 лева. В о. с. з. от
08.12.2025 г., вещото лице подробно е изяснило и аргументирало как е достигнало до
изводите си по отношение на средната пазарна стойност, като изрично е посочило, че по
повторното заключение не са поставявние задачи по отношение на поделяемост на
процесните имоти.
Съдът, като взе предвид заключенията на СТЕ и повторната СТЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани
от изхода на правния спор или са недобросъвестни. С оглед направените от ответника
оспорвания следва да се отбележи, че възприемането на заключението на вещото лице от
решаващия съд не е обусловено от оспорването му или не от страните по делото, поради
което отсъствието на направено възражение е правно ирелевантно както за неговата
обективност, така и за значението му за крайния правен резултат по делото – в този смисъл
напр. Решение № 144 от 7.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 806/2009 г., II т. о., ТК; Решение №
393 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II г. о., ГК. В случая няма съмнение за
съда, че по отношение на поделяемостта на процесните имоти заключението на
първоначалната СТЕ следва да се цени, като същото в тази му част не е и било оспорвано, а
изводите на вещото лице са обективни, вкл. и с оглед броя съделители по делото, при
спазване на нормативната уредба. По отношение частта за оценката, съдът намира, че
принципно и двете заключения дават обективен извод, като разликите между тях са
минимални, но доколкото заключението в частта за средната пазарната стойност на
повторната експертиза е извършено в по-близък период от време, то същото следва да се
възприеме, като релевантно по отношение на средната пазарна стойност както към
приключването на съдебното дирене, така и към момента постановяването на съдебното
решение. В този смисъл, единствено на ответниците не е ясно очевидно как е извършена
оценката на процесните имоти и какви обстоятелства са били взети предвид. И при двете
заключения подробно и двете вещи лица са обяснили как е изготвено заключението по
отношение на процесните имоти, извършен е оглед, посочени са методите по които е
извършена оценката, като в случая с оглед минималното разминаване в оценките за
настоящият съдебен състав изначално е ясно, че оспорването на първоначалното заключение
е неподкрепено от нищо освен от необосновани доводи без обосновката на предпоставките
на чл. 201 ГПК, което се установява и от самото повторно заключение на СТЕ. В този
4
смисъл, трябва да се посочи основното нещо, което при оспорването си ответниците не
отчитат – ноторно е обстоятелството, че цените на пазара на недвижими имоти флуктуират,
като вещите лица предоставят заключението си по отношение пазарните цени към момента
на извършването на заключението. В случая разликата между първоначалното и повторното
заключение като период на извършване е около шест месеца (половин година), което
житейски и правно води до логичният извод, че е възможно, а не само и сигурно, че в пазара
на недвижими имоти има флуктуации. Казано иначе – не случайно в експертната практика
по оценяването на имоти и вещи въобще, а така и дори за данъчни цели (напр.
предоставянето на данъчна оценка), същите имат период на валидност, които обикновено е
около шест месеца – именно защото след това трябва да се отчетата съответните изменения в
цена, за които както в процесния случай, настоящият съдебен състав е изяснил не са
флагрантни, а разликите са минимални, което всъщност потвърждава извода, че и двете
заключения са обективни, компетентни и добросъвестно извършени.
Предмет на втората фаза на производството по съдебна делба е ликвидирането на
състоянието (т. нар. в общотеоретичен план правна аномалия) на съсобствеността чрез някои
от предвидени в закона способи – изнасяне на имотите на публична продан, възлагане на
неподеляем имот, извършването на разделителен протокол и теглене на жребий или
поставяне на имотите в дял. В производството по съдебна делба въпросът по какъв начин
следва да се извърши делбата се решава съобразно императивните норми на чл. 348 ГПК, чл.
349 ГПК, чл. 350 ГПК, чл. 353 ГПК, за чието служебно приложение от съда е необходимо
преди всичко да бъде изяснен въпросът: дали имотът - предмет на делбата е поделяем,
съответно неподеляем.
Основният принцип при извършване на делбата е по възможност всеки съсобственик
да получи реален дял от съсобственото имущество, като такова право съсобственикът има
както по отношение на всеки един имот (при наличие на възможност за реалното му
поделяне), така и по отношение на всяка съвкупност от имущества от съответен вид.
Делбата следва се извърши по начин, осигуряващ получаване на реален дял, ако броят на
допуснатите до делба имоти (или на обособените дялове) е равен или по-голям от броя на
съделителите – така напр. Решение №140/24.03.2011г. по гр.д.№373/2010г. на I ГО на ВКС;
Решение №74/25.03.2013г. по гр.д.№744/2012г. на II ГО на ВКС; Решение
№29/21.02.2014г. по гр.д.№561/2013г. на II ГО на ВКС; Решение №118/05.11.2015г. по
гр.д.№1262/2015г. на II ГО на ВКС.
Законът предвижда различни основния, при които имотът, ако е неподеляемо
жилище, да може да се възложи в дял на един от наследниците, като специално са защитени
правата на някои от тях – напр. наследници, които са живяли с наследодателя при откриване
на наследството, преживял съпруг, или бивш съпруг, на когото е предоставено
упражняването на родителските права. Спрямо преживелия съпруг изискването е да се касае
за неподеляемо жилище, бивша съпружеска имуществена общност, както и липсата на
собствено жилище. Наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл. 349, ал. 1 от
ГПК изключва разглеждането на евентуалните претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК.
Конкуренцията на правните основания следва да се разреши според принципа, че
специалният закон изключва приложението на общия. Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК ще
5
намери приложение, доколкото не са налице условията за възлагане на основание чл. 349,
ал. 1 ГПК – вж. Решение № 72 от 8.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6017/2014 г., I г. о., ГК.
За да бъде уважена възлагателната претенция на ищцата по чл. 349, ал. 2 ГПК, следва
да са налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1) имотът трябва да е
жилищен по предназначение, т.е. да служи за задоволяване на жилищни нужди и да
отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище; 2) да е реално неподеляем; 3)
съсобствеността да е възникнала от наследяване; 4) съделителят, който е предявил
претенцията да е живял в имота към момента на откриване на наследството; 5) страната,
която е направила възлагателната претенция да не е притежавала друг имот към момента на
възникването на съсобствеността чрез наследяване.
С оглед т. 5 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС посочените материални
предпоставки следва да са налице към момента на приключването на устните състезания.
Според т. 9 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ВКС, когато съсобствеността е
възникнала в резултат на наследяване, то за възлагане на имота по чл. 349, ал. 2 ГПК се
изисква претендиращия съделител да е живял в имота при откриване на наследството, от
което черпи права.Досежно направените възлагателни претенции по реда на чл. 349 ГПК,
съдът намира следното:
С Протоколно определение от 02.06.2025 г., съдът е указал доказателствената тежест
на ответниците във връзка с направената и приета от съда възлагателна претенция по чл.
349, ал. 2 ГПК.
В случая въпреки указаната доказателствена тежест, съдът констатира, че
ответниците не са ангажирали никакви доказателства по отношение на четвъртата и петата
материална предпоставка, поради което и съдът намира, че следва да приеме недоказанията
факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
За пълнота трябва да се спомене, че принципно липсата на друг имот, според
трайното разбиране на ВКС може да се установи и чрез декларация, която, ако бъде
оспорена може да се ангажират доказателства в друга насока, като в случая нито е налице
отделяне на спорното от безспорното, доколкото страните не сочат изрично подобни
обстоятелства, нито е налице дори индиция по отношение на посоченото обстоятелство. А
съвсем отделен е и въпросът, че по част от другите материални предпоставки, въпреки
разпределената доказателствена тежест, липсва каквото и да било доказване. Отделен е и
въпросът, че не се установява по делото и трайното живеене на страните в имота към
момента на смъртта на наследодателя.
Следователно възлагателната претенция на ответниците следва да бъде отхвърлена.
Не са налице хипотезите за извършването на делбата чрез тегленето на жребий по
реда на чл. 352 ГПК, тъй като имотите нито са обособени в отделни дялове според броя на
страните като отделни такива и не са равностойни. Тоест, при тегленето на жребий не може
да се спази правилото на чл. 69 ЗН – всяка от страните да получи реален дял, като при
тегленето на жребий не недопустимо да се поставя в имот в общ дял на съделителите.
На следващо място, съдът намира, че в случая извършването на делбата чрез
обявяването на разделителен протокол и тегленето на жребий по реда на чл. 352 ГПК не
може да се извърши. За да извърши делбата чрез тегленето на жребий следва да са налице
следните материални предпоставки: 1) от допуснатите с решението по първа фаза имоти са
налице толкова, че всеки от съделителите да може да получи реален дял (арг. чл. 69, ал. 2
ЗН); 2) квотите на съделителите, съобразно решението по чл. 344 ГПК, трябва да са равни; 3)
6
или броя на имотите да е равен на знаменателя на дробта, посредством която са определени
квотите на съделителите с решението по допускане на делбата; 4) да не са налице
обстоятелства, които правят невъзможно извършването на делбата чрез този способ или да
правят извършването на делбата посредством теглене на жребие много неудобно.
В случая следва да се отбележи формалният аргумент, че при съобразяването на
решението по първа фаза на делбеното производство (чл. 344 ГПК), настоящият съдебен
състав констатира, че квотите на страните във връзка с допуснати до делба имоти не са
равни, което прави невъзможно тегленето на жребие. В този смисъл трябва да се спомене
принципната постановка за делбата, че ако дяловете на страните от допуснатите до делба
имоти са различни е невъзможно да се тегли жребий, освен ако съотношението между
квотите на съделителите и броя на имотите позволява извършването на делба чрез изтегляне
при жребия на повече от един дял - Решение №140/28.05.2014г. по гр.д.№7627/2013г. на І
ГО на ВКС. В тази насока трябва да се посочи, че дори когато допуснатите до делба имоти
съществено се различават по площ, обем и стойност, но дяловете на съделителите са равни,
делбата се извършва чрез теглене на жребий, а не чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК,
освен ако не е налице неудобство по смисъла на закона и т.5, буква “б” ППВС №7/1973 г.
Следователно в случая, според настоящият съдебен състав следва да бъде допусната
делбата или по реда на чл. 353 ГПК – чрез поставянето в дял на обособен имот на страна,
или чрез изнасянето на допуснатия до делба имот до публична продан (чл. 348 ГПК).
Следва да се посочи, че принципно делба би могла да се извърши чрез разпределение
по реда на чл. 353 ГПК при групиране на съделителите чрез поставяне на имот в общ дял по
тяхно общо съгласие – така Решение №158/22.03.2010г. по гр. д. № 668/2009г. на І ГО на
ВКС, Решение № 356/25.10.2011г. по гр. д. № 1508/2010г. на І ГО на ВКС, Решение
0100/27.07.2015г. по гр. д. №6463/2014г. на Първо ГО на ВКС.
Към извършване на делбата чрез разпределяне на делбените имоти по реда на чл. 353
ГПК съдът пристъпва когато броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите
и същевременно жребият е невъзможен или много неудобен по критериите, посочени в т. 5
от ППВС №7/1973г., когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един
от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни
или съделителите са направили с отделен дял подобрения на значителна стойност; жребието
е невъзможно и тогава, когато делбата се извършва по колена или имотите се разпределят
при групиране на съделителите, защото тогава не се получава самостоятелен дял от всеки
съделител. При разпределянето по чл. 353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на
имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците като по възможност следва на
всеки съделител, респ. група съделителити, да се разпределят равностойни имоти не само
според тяхната цена, но и според вида и предназначението им - Решение №100/27.07.2015г.
по гр.д.№6463/2014г. на Първо ГО на ВКС и Решение №91/20.06.2017г. по гр.д.
№4198/2016г., Първо ГО на ВКС; Решение №60/26.07.2010г. по гр.д.№534/2009г. на І ГО
на ВКС; Решение №826/22.11.2010г. по гр.д.№257/2009г. на І ГО на ВКС; Решение
№140/24.03.2011г. по гр.д.№373/2010г. на І ГО на ВКС; Решение №300/27.06.2011г. по
гр.д.№1040/2010г. на І ГО на ВКС; Решение №832/06.07.2011г. по гр.д.№219/2010г. на І
ГО на ВКС; Решение №397/24.10.2011г. по гр.д.№1499/2010г. на І ГО на ВКС.
В процесният случай до делба са допуснати два недвижими имоти между трима
съделителите, като изрично още в първата фаза на делбата, съдът е отбелязал, че в случая
7
наследяването е по глава, а не по колена, поради което е недопустимо по реда на чл. 353
ГПК да се извърши делбата чрез поставянето на имот в общ дял между страните. Освен тази
пречка подобно искане в настоящото производство – за поставяне в общ дял не е правено.
Напротив ответниците с възлагателната си претенция единствено искат да изкупят дела на
ищеца, но това не предполага общо съгласие за поставяне на имот в общо дял, а от
становището на ищеца също не се установява подобна воля, а воля за изплаща не на дела му.
Единствено при съдебна спогодба в рамките на делбеното производство е допустимо страна
да получи имот или имоти, а друг съделител единствено парично уравнение. Нито по реда
на чл. 353 ГПК, нито при жребие по чл. 352 ГПК, нито при възлагателна претенция по чл.
349 ГПК е допустимо страната да получи само имот, а другата парична равностойност, като
в хипотезата на възлагателната претенция това би могло да се случи, единствено ако
последната е основателна, но това е последица от предвидения в закона императивен способ
за извършването на делбата.
Отделно от горното трябва да се посочи, че действително ответниците не сочат общо
съгласие (както по-горе е отбелязано), което в действиетност не е необходимо от всички
съделители за поставянето на имота в общ дял, но при наследяването по коляно, а не по
глава, като в случая ответникът не е изразил съгласие в подобна насока. Необходимо е да се
отчете факта, че извършването на делба по колена, респ. чрез поставянето на имота в общ
дял постига част от целите на делбата – получаването на вещ в натура, но не постига
основната й цел – да прекрати съсобствеността. Тоест, на първо място логиката на делбата
по чл. 353 ГПК, чрез поставяне на имот или имоти в дял по коляно изисква принципно
всички колената да са съгласни, като противопоставянето само на едно не е достатъчно, тъй
като то би получило, каквото е останало. Но процесният случай не е такъв – в случая се
наследява по глава, а не по колена, поради което способът при съгласие по чл. 353 ГПК за
поставянето в общ дял е изобщо неприложим. Единствено при съдебна спогодба същият би
могъл да се приложи по делото. За пълнота на изложеното трябва да се посочи, че когато
броят на имотите съответства на броя на наследниците, групирани по колена и
съсобствеността е възникнала само от наследяване, делбата следва да се извърши по
колена, за да получи всяко коляно дял в натура, а неравенството на дяловете се уравни
парично – Решение №138/14.03.2012г. по гр.д.№609/2011г. на първо ГО на ВКС; Решение
№904/20.11.2009г. по гр.д.№534/2009г. на Пето ГО на ВКС; Решение №60/26.07.2010г. по
гр.д.№534/2009г. на Първо ГО на ВКС; Решение №634/04.12.2010г. по гр.д.№1378/2009г. на
Първо ГО на ВКС; Решение №171/26.05.2010г. по гр.д.№4171/2008г. на Четвърто ГО на
ВКС; Решение №493/18.06.2010г. по гр.д.№3861/2008г. на Трето ГО на ВКС. Ако обаче
съсобствеността не е възникнала само по наследяване, делбата не може да се извърши
по колена – Решение №69/06.07.2015г. по гр.д.№184/2015г. на Второ ГО на ВКС.
От гореизложеното следва, че делбата не може да бъде извършена чрез поставяне в
дял, нито чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий, като са
неоснователно направените от ответниците възлагателни претенции по реда на чл. 349 ГПК.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че делбата следва да бъде извършена чрез
изнасянето на имота на публична продан, като получената от проданта сума бъде
разпределена между съделителите съобразно делбените им права.
С оглед изхода на производството ищецът следва да бъде осъден на основание чл. 355
ГПК, във вр. чл. 8 ТДТКССГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от
2446,00 лева, представляващи дължима държавна такса за първоинстанционното
производство по извършването на съдебна делба.
С оглед изхода на производството ответника Р. Л. следва да бъде осъден на основание
чл. 355 ГПК, във вр. чл. 8 ТДТКССГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата от 2446,00 лева, представляващи дължима държавна такса за първоинстанционното
8
производство по извършването на съдебна делба.
С оглед изхода на производството ответника Т. Л. следва да бъде осъден на основание
чл. 355 ГПК, във вр. чл. 8 ТДТКССГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата от 9784,00 лева, представляващи дължима държавна такса за първоинстанционното
производство по извършването на съдебна делба.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ възлагателните претенции на Р. И. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж. к. „Л.“, бл. ***, ВХ. *, ет. *, ап. 65 и Т. К. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
ж. к. „Л.“, бл. ***, ВХ. *, ет. *, ап. 65, с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК по отношение
на недвижим имот: Апартамент № **, находящ се в гр. София, ж. к. „Л.“, бл. ***, ет. *, ВХ.
*, с площ от 84,00 кв. м., състоящ се от три стаи и кухня, със съответните идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, който имот представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 68134.4359.214.7.11, по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД****/****** г. на ИД на АГКК, който
самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор 68134.4359.214.7, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище-апартамент, с площ от 84,00 кв. м., при
съседи самостоятелно обекти в сграда с идентификатори: на същия етаж
68134.4359.214.7.10, под обекта 68134.4359.214.7.8, над обекта 68134.4359.214.7.14 и
недвижим имот: находящ се в югоизточната част от двуетажна жилищна сграда-близнак в
горния край на парцела, находяща се в с. Зл., община Б., обл. София, като тази югоизточна
част се състои от сутерен, със застроена площ от 31,10 кв. м., първи жилищен етаж от 43,30
кв. м., втори жилищен етаж от 48,10 кв. м. и тавански етаж от 46,80 кв. м., която е построена
в УПИ-III-2 от кв. 1 по плана на с. Зл., съобразно документа за собственост, при съседи от
три страни: УПИ-II-1, улица, УПИ-IV-22.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъдат изнесени на публична продан
следния недвижим имот: Апартамент № **, находящ се в гр. София, ж. к. „Л.“, бл. ***, ет. *,
ВХ. *, с площ от 84,00 кв. м., състоящ се от три стаи и кухня, със съответните идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, който имот представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 68134.4359.214.7.11, по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД****/****** г. на ИД на АГКК, който
самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор 68134.4359.214.7, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище-апартамент, с площ от 84,00 кв. м., при
съседи самостоятелно обекти в сграда с идентификатори: на същия етаж
68134.4359.214.7.10, под обекта 68134.4359.214.7.8, над обекта 68134.4359.214.7.14 като
получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените
им права от изнесения на публична продан имот, както следва: 1/6 ид. част за Т. И. Л., ЕГН:
**********, 1/6 ид. част за Р. И. Л., ЕГН: ********** и 4/6 ид. части за Т. К. Л., ЕГН:
**********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъдат изнесени на публична продан
следния недвижим имот: находящ се в югоизточната част от двуетажна жилищна сграда-
близнак в горния край на парцела, находяща се в с. Зл., община Б., обл. София, като тази
югоизточна част се състои от сутерен, със застроена площ от 31,10 кв. м., първи жилищен
етаж от 43,30 кв. м., втори жилищен етаж от 48,10 кв. м. и тавански етаж от 46,80 кв. м.,
която е построена в УПИ-III-2 от кв. 1 по плана на с. Зл., съобразно документа за
собственост, при съседи от три страни: УПИ-II-1, улица, УПИ-IV-22, като получената от
9
проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права от
изнесения на публична продан имот, както следва: 1/6 ид. част за Т. И. Л., ЕГН: **********,
1/6 ид. част за Р. И. Л., ЕГН: ********** и 4/6 ид. части за Т. К. Л., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК, във вр. чл. 8 ТДТКССГПК Т. И. Л., ЕГН:
********** да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 2446,00
лева, представляващи дължима държавна такса за първоинстанционното производство по
извършването на съдебна делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК, във вр. чл. 8 ТДТКССГПК Р. И. Л., ЕГН:
********** да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 2446,00
лева, представляващи дължима държавна такса за първоинстанционното производство по
извършването на съдебна делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК, във вр. чл. 8 ТДТКССГПК Т. К. Л., ЕГН:
********** да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 9784,00
лева, представляващи дължима държавна такса за първоинстанционното производство по
извършването на съдебна делба.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до
страните с въззивна жалба пред Софийският градски съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10