ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 388
гр. В., 19.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно частно гражданско дело №
20221300500294 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.122 от ГПК .
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване вземане на Д
СП В. против Н. И. Л. с настоящ адрес в с.Т., общ.Г.
С определение №1406/20.09.2022г. по гр.д.№1797/22г.по описа на ВРС е
прието, че ответникът е потребител на социални услуги, поради което следва
да се приложи специалната подсъдност по чл.113 ГПК , производството е
прекратено и делото е изпратено на РС К..
С определение №129/10.10.2022г. по гр.д.№ 172/22г.по описа на КРС е
прието, че ответникът не е потребител по смисъла на чл.113 ГПК, поради
което не следва да се прилага специалната подсъдност, тъй като е потребител
на социални услуги, но не е потребител на търговски услуги. Прието е, че
вземането се основава на влязъл в сила административен акт, което прави
страните неравнопоставени, тези правоотношения не са предмет на
ЗЗП,производството е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност.
ВОС, при разглеждане на повдигнатия спор за подсъдност намира, че е
компетентен да се произнесе по същия, с оглед разпоредбата на чл.122, изр.
първо от ГПК.
По отношение на местно компетентния съд,който следва да разгледа делото,
намира следното: Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чиито район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес-на постоянния.
От доказателствата по делото се установява, че ответникът е
потребител на социални услуги, и в това качество на същия е предоставена
целева помощ по чл.40, ал.1 ППЗИХУ във вр. с т.3а от Приложение 7 от
1
ППЗИХУ.
В § 13 , т.1 от Закона за защита на потребителите е дадено следното
определение на потребител по смисъла на закона: всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност.
В чл.46, т.1 от същия закон е постановено, че разпоредбите на чл. 4 и
на този раздел / Раздел I - Договори извън търговския обект и договори от
разстояние на Глава четвърта
- Търговски практики и способи за продажба на закона/, не се прилагат за
договори за социални услуги, включително социално настаняване, грижи за
деца и оказване на помощ за семейства и лица, които са постоянно или
временно в нужда, включително оказване на помощ при дългосрочни грижи.
От тълкуването на посочените разпоредби следва да се направи
извод, че определението за потребител не изключва потребителите на
социални услуги, като специална категория потребители, стояща извън
приложението на Закона за защита на потребителите, ответникът като
физическо лице има качеството потребител и за него е налице специалната
задължителна местна подсъдност по реда на чл. 113 ГПК, която дерогира
общата такава.. По отношение на тази категория потребители не се прилага
единствено чл.4 от ЗЗП, касаеща задължението на търговеца да предостави на
потребителя по ясен и разбираем начин определена информация, освен ако тя
е ясна от контекста или от естеството и характера на стоката или услугата.
В случая, именно поради наличието на такава информация предвид
естеството и характера на социалните услуги, предмет на ЗИХУ /отм/ и
Закона за социалните услуги, този текст не е приложим за потребителите на
социални услуги. ЗЗП изключва по отношение на тази категория потребители
и приложението на Раздел I от Глава четвърта
- Търговски практики и способи за продажба на закона, озаглавен „Договори
извън търговския обект и договори от разстояние“, с оглед отново естеството
и характера на предоставяните социални услуги, които не се предоставят от
разстояние.
Няма основание да се приеме, различно отношение и липса на защита на тази
2
категория потребители. Неоснователни са доводите на КРС за това, че в
заповедното производство съдът не се е позовал на специалната местна
подсъдност, тъй като измененията в разпоредбите на ГПК, касаещи защитата
на потребителите, включително и местната компетентност по настоящ адрес
на потребителя, както в чл.411,ал.1 ГПК, така и в чл.113 ГПК са приети и обн.
в ДВ бр.100/2019г., а заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение до ВРС е подадено на 05.10.2017г.
Обстоятелството дали правоотношението е възникнало от административен
акт или от граждански договор е неотносимо към определянето на
подсъдността и качеството на потребител на ответника.
Предвид изложените съображения настоящия състав приема, че
компетентен да разгледа делото е Районен съд К..
С оглед горното, и на основание чл.122 ГПК , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Постановява, че местно компетентен да се произнесе по спора е
Районен съд – К..
Изпраща делото на РС К. за разглеждане на иска за установяване на
вземане с правно основание чл.422 ГПК, предявен от Д „СП“ В. против Н. И.
Л. с настоящ адрес в с.Т. , общ.Г..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3