№ 12176
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20231110167635 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 239, вр. чл. 238, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу Т. А.
С., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за
сумата в общ размер на 817,43 лева – главница, от която сумата 780,95 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., и
сумата 36,48 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за
сумата в общ размер на 96,75 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 16.07.2020 г. до 19.06.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата Т. А. С. била клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни
актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г.
бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна
енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата
1
ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно:
апартамент № 47, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № 270757, през периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но не била заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот
се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис”
ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни
вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на
ответницата били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна
енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено
и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.07.2023
г. по ч. гр. д. № 38313 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско
отделение, 60-ти състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Т. А. С. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не оспорва предявените искове, като
счита същите за основателни и доказани.
В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
– юрк. А. е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата. С протоколно определение съдът е констатирал, че са налице кумулативните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а именно ответницата не е
представила в срок отговор на исковата молба, не се представлява в съдебното заседание,
редовно е уведомена, без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие,
на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяване в съдебно заседание, а така предявените искове вероятно са основателни при
посочените в исковата молба обстоятелства и с оглед представените по делото
доказателства. На посоченото основание съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че
ще се произнесе с неприсъствено решение.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, като е представил
списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищцовото дружество е извършило
разноски в общ размер на 75 лева, от които 25 лева за внесена държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски не са оспорени от ответницата, а и
2
същите са в минимален размер. В исковото производство разноските са следните: 75 лева за
довнесена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед
изхода на настоящия спор и предвид приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, ответницата Т. А. С. следва да бъде
осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер на 250 лева,
представляваща направените в заповедното и в исковото производства съдебни разноски за
внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Петър Руменов Петров и Милена Стайкова Ценова, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Т. А. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, както следва: по иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за сумата
817,43 (осемстотин и седемнадесет лева и 43 ст.) лева – главница, от която сумата 780,95
лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 47, находящ се в
гр. София, АДРЕС, с абонатен № 270757, и сумата 36,48 лева, представляваща стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда – 07.07.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; и по иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 96,75 (деветдесет и шест лева
и 75 ст.) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.07.2020 г.
до 19.06.2023 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 25.07.2023 г. по ч. гр. д. № 38313 по описа за 2023 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Т. А. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров и Милена
Стайкова Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул.
„Ястребец” № 23Б, сумата 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща направените в
заповедното и в исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. „Проф. Георги Павлов”
3
№ 3, представлявано от управителя Милена Пенкова Стоянова и прокуриста Силвия
Маринова Станчева, като трето лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация
София” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
На страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 38313 по описа за 2023 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4