Разпореждане по дело №336/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 396
Дата: 27 януари 2015 г.
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20121200100336
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2012 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 1925

Номер

1925

Година

11.3.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

11.13

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Габриела Тричкова

дело

номер

20111210100001

по описа за

2011

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от Л. А. Б, с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] против Ц. А. А и В. Г. А с адрес: [населено място] с която са предявени искове с правно основание чл. 124 от ГПК и с правно основание чл. 87 ЗЗД:

- за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик, като наследник на майка си Л. С. А, на 1/3 /една трета/ идеална част от 680/857 /шестстотин и осемдесет към осемстотин петдесет и седем/ идеални части от Поземлен имот с идентификационен № 04279.608.313 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и осем, точка, триста и тринадесет/, находящ се в [населено място], [община], област Б. по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по Кадастъра, вписан с административен адрес: с площ по скица № 8353/04.01.2007 г., издадена от Службата по кадастъра – [населено място]; 857 кв.м. /осемстотин петдесет и седем/ квадратни метра, с трайно предназначение: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, със стар идентификатор: № 4216 /четири хиляди двеста и шестнадесет/, при съседи /ниско застрояване - до 10 м./, № 04279.608.314, собственост на С. Б. С., ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място], собственост на Л. С. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. ,,М.“ /,,Поп А.“ , собственост на К. С. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място] високо застрояване /над 15 м./, № 04279.608.317, собственост на Община Б., Булстат: 000024695Ю, адрес: [населено място], ул. ,,Г. И.- ниско застрояване /до 10 м./, № 4279.608.319, соб. Л. Г. Е., ЕГН[ЕИК], с адрес: [населено място], ул. ,, ниско застрояване /до 10 м./, № 04279.608.312 соб. К. М. И., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], соб. Г. М. Ч., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], соб. М. К. И., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. ,,П, за второстепенна улица: № 4279.608.464, соб. на Община Б., Ниско застрояване /до 10 м./ № 04279.608.316, соб. И. Е. М., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], соб. И. И. Е., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. ,,Ккойто имот по документи за собственост - нотариален акт № 5, т. I, дело № 10/02.1936 г., Нотариален акт № 45, том I, дело № 39 от 10.02.1971 г. двата на Бнароден съдия, както и съдебно-спогодителен протокол от 06.01.1956 г. по гр.д. № 4/1956 г. на Благоевградския народен съдия, представляващ ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 816 /осемстотин и шестнадесет/ квадратни метра, находящ се в [населено място], при граници: улица, Г. М. Ч., К. М. П., С. Б. С., И. Е. М., И. Е. И. и Л. Г. Е., за което по регулационен план на града се отрежда парцел VI /шести/, пл.сн.номер 4216 /четири хиляди двеста и шестнадесети/ в квартал 156 /сто петдесет и шести/ по плана на кв. , на същия град, одобрен със Заповед № 231/04.05.1994 г. на Кмета,

Ведно с 1/3 /една трета/ идеална част от построената в гореописания поземлен имот ЖИЛИЩНА СГРАДА, с идентификатор 04279.608.313.3 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и осем, точка, триста и тринадесет, точка, три/, находяща се в [населено място], [община], област Б., по кадастрална карта одобрена със Заповед № РД 18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с адрес: ул. ,,П и попадаща в поземлен имот 04279.608.313 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, триста и тринадесет/, съгласно скица № 2278/15.03.2007 г. на Службата по кадастъра-Б., със застроена площ от 75 кв.м. /седемдесет и пет/ квадратни метра и предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, паянтова, брой етажи - 2 /два/,

ведно с 4/6 /четири шести/ идеални части от ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ на двуетажната масивна жилищна сграда, построена в гореописания парцел с идентификатор № 04279.608.313.1 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и осем, точка, триста и тринадесет, точка, едно/, находяща се в [населено място], Община Б., област Б., по кадастралната карта одобрена със Заповед № РД 18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с адрес: ул. ,,П и попадаща в поземлен имот 04279.608.313 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и осем, точка, триста и тринадесет/, съгласно скица № 1066/ 21.02.2007 г. Службата по кадастъра Б., със застроена плот 123 /сто двадесет и три/ кв.метра и предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, масивна с дървен гредоред, брой етажи: 2 /два/, а по документ за собственост: Нотариален акт № 45, том I, дело № 39/1971 г. на Бнароден съдия, както и Съдебно спогодителен протокол от 17.02.1971 г. по гр.д. № 61/1971 г. на Б народен съдия, представляваща жилищна сграда-еднофамилна, двуетажна с дървен гредоред, с гореописаната застроена площ, като се иска да бъде отменено в частта над тези идеални части извършеното прехвърляне с нотариален акт № 179, том. I, рег. № 4389, дело № 164/2007 г. на нотариус К. Т., вписана под № 242 при Нотариална камара с район на действие - Районен съд-;

Иска се да бъде развалено поради неизпълнение на извършеното прехвърляне, тъй като ответните страни не се грижили за бащата на ищцата, не са го издържали и гледали, на следния недвижим имот, което прехвърляне било извършено с нотариален акт № 40, том II, рег. № 5822, дело № 220 от 2007 година на нотариус К. Т. с рег. № 242, вписана при Нотариална камара с район на действие – Районен съд- като и да бъде отменен и нотариалния акт, с който е извършено прехвърляне на : 1/7 /една седма/ идеална част от Поземлен имот с идентификационен № 04279.611.89 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и единадесет, точка осемдесет и девет/, находяща се в [населено място], [община], област Б., по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АС „вписан с административен адрес: ул. ,,С с площ по кадастрална скица № 1062/21.02.2007 г.: 572 /петстотин седемдесет и два/ квадратни метра, с трайно предназначение: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, със стар идентификатор: квартал 41 /четиридесет и първи/, парцел 11 /единадесети/, № 163 /сто шестдесет и три/, при съседи /за второстепенна улица, № 04279.611.27 – собственик Община Б., ниско застрояване /до 10 м./ ,,№ 04279.611.88, собственост на Т. П. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. ,,Б соб. К. Б. ПЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], за второстепенна улица, № 04279.611.9, соб. Община на Б., средно застрояване /от 10 до 25 м./, № 04279.611.56, соб. Община Б., който имот по документи за собственост Нотариален акт № 148, том I, дело № 202/09.08.1959 г. и Нотариален акт № 26, том II, дело № 437 от 09.12.1959 г., двата на Б народен съдия, както и удостоверение за идентичност на Община Б., представлява: ДВОРНО МЯСТО с площ 581.80 /петстотин осемдесет и едно цяло и осемдесет стотни/ квадратни метра, находящо се в [населено място], при граници: от две страни улици, и от две страни - държавни парцели, за които по регулационен план на града от 1955 г. се отрежда парцела XI /единадесета/, пл. № 2409 /две хиляди четиристотин и девет/ в квартал 41 /четиридесет и първи/ по плана на същия град, а по сега действащия план на същия град за III /трети/ микрорайон, одобрен със Заповед № 890/10.11.1997 г., представляващ УПИ XI /урегулиран поземлен имот единадесети/ - 163 /сто шестдесет и три/, квартал 41 /четиридесет и едно/, при съседи: улици от две страни, УПИ X.-162 и УПИ ХХ-129, ведно с 1/7 /една седма/ идеална част от построената в гореописания поземлен имот ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 04279.611.89.1, находяща се в [населено място], [община], област Б., по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-32/.10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с адрес: ул. ,,С. С.”, № 7 и попадаща в поземлен имот: 04279.611.89, със застроена площ 75 /седемдесет и пет/ кв. метра и предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна брой етажи: 2 /два/.

В исковата молба ищцата посочва, че първият от ответниците е неин брат, а втората ответница е негова съпруга. Сочи се, че баща й починал на 29.08.2010 година.

Твърди се, че през 2007 г. баща им А. С. А

е прехвърлил чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, изповядан с нотариален акт № 179, том I, рег. № 4389, дело № 164/2007 г. 4/6 /четири шести/ идеални части от 680/857 /шестстотин и осемдесет към осемстотин петдесет и седем/ идеални части от Поземлен е идентификационен № 04279.608.313 /нула, четири хиляди, двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и осем, точка, триста и тринадесет/, находящ се в [населено място], [община], област Б. по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по Кадастъра, вписан с административен адрес: ул. ,, с площ по скица № 8353/04.01.2007 г., издадена от Службата по кадастъра – [населено място]; 857 /осемстотин петдесет и седем/ квадратни метра, с трайно предназначение: урбанизиран и начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., със стар идентификатор: № 4216 /четири хиляди двеста и шестнадесет/, при съседи /ниско застрояване /до 10 м./, № 04279.608.314, собственост на С. Б. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. ,,П, собственост на Л. С. С., ЕГН [ЕГН], с адрес Б., ул. ,,М.“ /,,П собственост на К. С. С., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място] високо застрояване /над 15 м/, № 04279.608.317, собственост на Община Б., Булстат: адрес: [населено място], ул. ,ниско застрояване /до 10 м/, № 4279.608.319, собственост на Л. Г. Е., ЕГН[ЕИК], адрес: [населено място], ул. ,,С. Ф.“, ниско застрояване /до 10 м./, № 04279.608.312 собственост на К. М. И., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], собственост на Г. М. Ч., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], собственост М. К. И., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място]за второстепенна улица: № собственост на Община Б., Булстат: 000024695Ю, адрес: [населено място], ул. ,,Г. И. - Ниско застрояване /до 10 м/ № 04279.608.316, собственост на И. Е. М., ЕГН [ЕГН], адрес Б., собственост на И. И. Е., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], , който имот по документи за собственост - нотариален акт № 5, т. I, дело № 10/02.1936 г., Нотариален акт № 45, том I, дело № 39 от 10.02.1971 г. двата на Б народен съдия, както и съдебно-спогодителен протокол от 06.01.1956 г. по гр.д. № 4/1956 г. на Б народен съдия, представляващ ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 816 /осемстотин и шестнадесет/ квадратни метра, находящо се в [населено място], при граници: улица, Г. М. Ч., К. М. П., С. Б. С., И. Е. М., И. Е. И. и Л. Г. Е., за което по регулационен план на града се отрежда парцел VI /шести/, пл. сн. номер 4216, /четири хиляди двеста и шестнадесет/ в квартал 156 /сто петдесет и шести/ по плана на кв. , на същия град, одобрен със Заповед № 231/04.05.1994 г. на Кмета, ведно с 1/3 /една трета/ идеална част от построената в гореописания поземлен имот ЖИЛИЩНА СГРАДА, с идентификатор /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и осем, точка, триста и тринадесет, точка, три/, находяща се в [населено място], [община], област Б., по кадастрална карта одобрена със Заповед № РД 18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с адрес: ул. ,, и попадаща в поземлен имот 04279.608.313 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и осем, точка, триста и тринадесет/, съгласно скица № 2278/15.03.2007 г. на Службата по кадастъра -Б., със застроена площ от 75 кв.м. /седемдесет и пет/ квадратни метра и предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, паянтова, брой етаж - 2 /два/, ведно с 4/6 /четири шести/ идеални части от ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ на двуетажната масивна жилищна сграда, построена в гореописания парцел с идентификатор № 04279.608.313.1 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и осем, точка, триста и тринадесет, точка едно/, находяща се в [населено място], Община Б., област Б., по кадастралната карта одобрена със Заповед № РД 18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с адрес: ул. , и попадаща в поземлен имот 04279.608.313 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка шестстотин и осем, точка триста и тринадесет/, съгласно скица № 1066/21.02.2007 г. Службата по кадастъра Б., със застроена площ 123 кв.м. /сто двадесет и три/ квадратни метра и предназначение: Жилищна сграда -еднофамилна, масивна с дървен гредоред, брой етажи: 2 /два/, а по документ за собственост: Нотариален акт № 45, том I, дело № 39/1971 г. на Благоевградския народен съдия, както и Съдебно спогодителен протокол от 17.02.1971 г. по гр.д. № 61/1971 г. на Б народен съдия, представляваща жилищна сграда-еднофамилна, двуетажна с дървен гредоред, с гореописаната застроена площ.

В исковата молба ищцата твърди, че баща й, обаче, не е собственик на тези идеални части от недвижимите имоти, описани в нотариалния акт, които са прехвърлени на брат й. Сочи се, че подробно описаните недвижими имоти са наследствени такива от починалата им майка - Л. С. А Твърди се, че същата е починала на 30.05.1993 г. Сочи се, че имотите не са съпружеска имуществена общност, а са придобити от общата им наследодателка, като такива по наследство от нейните наследодатели и след отказ от наследство от страна на нейните сестри. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете - т.е. при наличие на две родени от брака му с наследодателката им деца, той притежава 1/3 идеална част от наследствената маса. Сочи се, че техният баща А. А като наследник на майка им има равен дял с ищцата и ответника.

От гореизложеното се изтъква, че е невъзможно същия да прехвърли недвижим имот, който реално не притежава.

Твърди се, че е налице правен интерес да се претендира да бъде признато по отношение на двамата ответници, че ищцата като наследник на починалите й майка - Л. С. А и баща А. А е собственик на 1/3 /една трета/ идеална част от описаните по горе недвижими имоти. В исковата молба ищцата претендира да бъде отменен атакувания нотариален акт до размера над 1/3 идеална част от прехвърлените имоти.

По втория иск ищцата твърди, че баща им А. А е притежавал по наследство следния недвижим имот, а именно: 1/7 /една седма/ идеална част от Поземлен имот с идентификационен № 04279.611.89 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и единадесет, точка осемдесет и девет/, находящ се в [населено място], [община], област Б., по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АС ,,вписан с административен адрес: ул. , с площ по кадастрална скица № 1062/21.02.2007 г.: 572 /петстотин седемдесет и два/ квадратни метра, с трайно предназначение: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, със стар идентификатор: квартал 41 /четиридесет и първи/, парцел 11 /единадесети/, № 163 /сто шестдесет и три/, при съседи за второстепенна улица, № 04279.611.27 –собственик Община Б., Булстат 000024695Ю, адрес: [населено място], ул. ,,ниско застрояване /до 10 м/ „№ 04279.611.88, собственост на Т. П. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], уд. ,,Б собственост на К. Б. П, ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], за второстепенна улица, № 04279.611.91, собственост на Община Б., Булстат адрес: [населено място], ул. ,,Г, средно застрояване /от 10 до 25 м/, №04279.611.56, собственост на Община Б., Булстат 000024695Ю, адрес: [населено място], ул. ,,Г който имот по документи за собственост Нотариален акт № 148, том I, дело № 202/09.08.1959 г. и Нотариален акт № 26, том II, дело № 437 от 09.12.1959 г., двата на Благоевградския народен съдия, както и удостоверение за идентичност на Община-Б., представляващ: ДВОРНО МЯСТО с площ 581.80 /петстотин осемдесет и едно цяло и осемдесет стотни/ квадратни метра, находящо се в [населено място], при граници: от две страни улици, и от две страни - държавни парцели, за които по регулационен план на града от 1955 г. се отрежда парцел XI /единадесети/, пл. № 2409 /две хиляди четиристотин и девет/ в квартал 41 /четиридесет и първи/ по плана на същия град, а по сега действащия план на съшия град за III /трети/ микрорайон, одобрен със Заповед № 890/10.11.1997 г., представляващ УПИ XI /урегулиран поземлен имот единадесети/ - 163 /сто шестдесет и три/, квартал 41 /четиридесет и едно/, при съседи: улици от две страни, УПИ X.-162 и УПИ ХХ-129, ведно с 1/7 /една седма/ идеална част от построената в гореописания поземлен имот ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 04279.611.89.1, находяща се в [населено място], [община], област Б., по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с адрес: ул. ,,и попадаща в поземлен имот: 04279.611.89, със застроена площ 75 /седемдесет и пет/ кв.метра и предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна брой етажи: 2 /два/.

В исковата молба ищцата твърди, че баща й е извършил прехвърляне, изповядано с нотариален акт за издръжка и гледане № 40, том II, рег. № 5822, дело № 220 от 2007 година на нотариус К. Т., вписана с рег. № 242 при Нотариална камара, с район на действие - Районен съд - Сочи, че ответниците не полагали грижи за баща й. Твърди се, че той живеел при ищцата и нейното семейство, като се посочва, че последната се е грижила за него. Сочи се, че за ищцата като наследник на А. А е налице правния интерес да претендира развалянето на процесния договор, поради неизпълнение от страна на ответниците, както и отмяна на извършеното прехвърляне с него.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са и доказателствени искания.

Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като препис от исковата молба и доказателствата са изпратени на ответниците за отговор в едномесечен срок от получаване на съобщенията.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците чрез пълномощник, с който се оспорва допустимостта на предявения иск, като се иска същия да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Твърди се, че така формулираното обективно съединение на исковете по чл.124 от ГПК /от изложението на които е видно, че се твърди КУМУЛАТИВНО, а не алтернативно, или при условие на евентуалност - като форма на обективно съединение на исковете/ с иск по чл. 87 ЗЗД - и то за два различни имота, е НЕДОПУСТИМО, като се отправя искане същите да бъдат разделени. Сочи се, че гореописаното е така и защото произнасянето на съда с решение досежно претенцията за разваляне на сделките по прехвърляне срещу задължение и издръжка се явява ПРЕЮДИЦИАЛЕН въпрос за първия иск-по чл.124 от ГПК.

1. По отношение на първия претендиран имот - с адм. адрес: [населено място], ул. ,,П се посочва, че същият, що се касае до дворното място и старата паянтова жилищна сграда, наистина има наследствен характер от праводателя на майката на страните - Л. А, но тъй като не е бил предоставен САМО на последната, а е имало и други наследници на нейния баща-праводател, тя е уреждала наследствените си правоотношения чрез СЪДЕБНА ДЕЛБА - с уравнение на дялове и др., и то по време, когато вече е била В ЗАКОНЕН БРАК с бащата на страните - А. А /бракът им е сключен 1945год./, следователно имотът е придобил характер на СИО. Навежда се, че на това основание преживелият съпруг А. А се е разпоредил - в полза на сина си и неговата съпруга с 4/6 ид.части, и то на правно основание. Във връзка с гореизложеното се посочва, че липсва законен повод да се РЕДУЦИРА до по-малък размер прехвърленото. Отделно от това се посочва, че прави впечатление, че се твърди общо, че А. А е живял при ищцата и ответниците не са се грижили за него, а по отношение на първия претендиран имот НЕ СЕ ИСКА от ищцата разваляне поради неизпълнение на алеаторния договор, а само на претендирани наследствени квоти.

Оспорва се изцяло иска по чл.87 ЗЗД /вероятно се има пред вид ал.З от същия текст!/ и досежно прехвърлителната сделка, материализирана с Н..акт № 40, т. II, д. № 220/2007 год. по описа на Н..К.Т. от 22.06.2007 год.

В отговора ответниците посочват, че НЕ Е ВЯРНО твърдението на ищцовата страна, че баща им А. А е живял при ищцата и тя се е грижила за него. Твърди се, че А. А ВИНАГИ Е ЖИВЯЛ - първоначално със съпругата си Л., а след смъртта и - САМ в старата паянтова жилищна сграда, намираща се в дворното място, където живеят страните по настоящето - на ул. ,,П като се посочва, че за него са се грижили двамата ответници - до смъртта му. Сочи се, че когато последният останал вдовец, бил на 66 год. - още здрав и силен, и работел 4 дка ниви, с които помагал изключително на семейството на дъщеря си - ищцата по настоящето. Ответната страна твърди, че баща им живеел сам в старата си къща, а Л. и съпруга и прехвърлили собствения си етаж на сина си и заживели в една стая от приземния етаж на двуетажната сграда, така че нямало как обективно баща й А. да е живял заедно с тях. Посочва се, че преди 7-8 год., обаче, поради лошото отношение на последната към него, отношенията между баща и дъщеря рязко се влошили - до степен ищцата да се отрече от него, заявявайки му в очите, че „Не си ми баща"! – а, срещайки го на двора да го кълне и обижда и т.н., а сега търси наследство! Твърди се, че той бил ДЪЛБОКО ОГОРЧЕН от това поведение на дъщеря си и с тази болка си починал. Сочи се, че от средата на 2003 год. до датата на смъртта си за А. ИЗЦЯЛО се грижили ответниците - неговия син и снаха, като се посочва, че се хранел при тях, прали го, чистили му стаите, които обитавал в старата къща, осигурявали му лекарски грижи, лекарства и всичко необходимо. Твърди се, че ищцата по настоящето в последните 7 години не се интересувала от баща си, не говорила с него, макар и да живеели в един двор, не му говорела, освен да го обижда и кълне, не се трогнала когато баща им бил болен, не го посещавала и продължавала да демонстрира пренебрежението си, дори по друго дело се явила да свидетелства срещу баща си. Посочва се, че всички съседи са очевидци на грижите, които полагали за А. и колко привързан бил той към тях в последните години от живота си, и дълбоко обиден и огорчен от дъщеря си. Твърди се, че когато починал А. А ищцата въобще не дошла на поклонението му, нито участвала в погребалната церемония като дъщеря.

С оглед на гореизложеното се иска от съда да отхвърли изцяло исковата претенция по чл. 87 ГПК като неоснователна и недоказана, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Към отговора са представени писмени доказателства.

По делото са приети представените от страните писмени доказателства. Събрани са и гласни такива, чрез разпит на свидетели доведени и от двете страни.

Анализа на събраните по делото доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:

Видно от приобщените по делото доказателства, по силата на Нотариален акт за покупко-продажба № 5, том I, peг. № 89, дело № 10/1936 г., К. С. П и С. А са придобили Къща в землището на [населено място], [населено място], местност „“ с двор от около 800 аршина.

От представеното Удостоверение за наследници на С. А. А от 21.09.2010 г. издадено от Кметство [населено място], [община], се установява, че същия след смъртта си на 26.10.1951г. е оставил като свои законни наследници С. С. А, съпруга, починала на 13.11.1973г., Л. С. А дъщеря, починала на 30.05.1993г., Й. С. А син, починал на 11.10.1991г., С. С. С., дъщеря, починала на 01.02.1995г., Д С. А и Е. С. А– дъщери. / л.31 от делото/

От Удостоверение за наследници № 69/06.01.1992 г. се установява, че след смъртта си на 11.10.1991г. Й. А е оставил като свои законни наследници Л. С. А Д С. А С. С. и Е. С. А – сестри. /л.17 от делото/

По делото е прието като доказателство удостоверение № 57/16.01.1992г. на БРС видно от което удостоверението е издадено на Д С. А., С. С. С. и Е. С. И. в уверение на това, че съдът с определението си под № 3/16.01.1992г. е постановил да се впише в специалния регистър при съда молба вх.№ 57 от 16.01.1992г. с която молителките са се отказали от наследството на Й. С. А., бивш жител на Б.. Отказът е вписан под № 1 /1992г. /л.16 от делото/

От представения съдебно-спогодителен протокол от 06.01.1956 г. по Гражданско дело №4/1956 г. по описа на Б народен съд, се установява че е постигната спогодба за делба, по силата на която на К. С. Пинтийски се дава и той получава парцел IV, пл.№ 3538, в кв.156, урегулирана от 742,50 км. по плана на Б., квартал на Л. С. А и Й. С. А. се дава в общ дял и те получават парцел V, пл.3533, в кв.156 по плана на Б., кв.Г около 780 кв.м. на С. А, лично и като майка и законна представителка на малолетните си деца Д и Е. С. А., и С. С. А. вместо имот понеже двете парцели не могат да се поделят се дава и те получават припадащата им се част от парцел V, пл.3533, в кв.156 по плана на Б., в размер на 7 280 лева която сума са получили от Л. С. А. и Й. С. А., тъй като в техен дял е дадена парцелата. /л.18 от делото/

Приети като доказателства са молба за учредяване право на строеж, съгласно чл.56, ал.2 от ЗТСУ за построяване на гаражи от страните по делото и техния наследодател А. А протокол № 68 за дадена строителна линия и ниво от 22.05.1981г., разрешение за строеж № 38/23.02.1999г., за два броя гаражи, протокол № 9/09.03.1999г., които съдът намира че са неотносими към делото.

По силата на нотариален акт № 179, том I, рег. № 4389, дело № 164/2007 г. на нотариус К. Т. – вписана под № 242 при НК, с район на действие БРС А. С. А – баща на страните по делото е направил прехвърляне, чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, на сина си Ц. С. А на 4/6 /четири шести/ идеални части от 680/857 /шестстотин и осемдесет към осемстотин петдесет и седем/ идеални части от Поземлен е идентификационен № 04279.608.313 /нула, четири хиляди, двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и осем, точка, триста и тринадесет/, находящ се в [населено място], [община], област Б. по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по Кадастъра, вписан с административен адрес: ул. ,,П с площ по скица № 8353/04.01.2007 г., издадена от Службата по кадастъра – [населено място]; 857 /осемстотин петдесет и седем/ квадратни метра, с трайно предназначение: урбанизиран и начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., със стар идентификатор: № 4216 /четири хиляди двеста и шестнадесет/, при съседи /ниско застрояване /до 10 м./, № 04279.608.314, собственост на С. Б. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. ,,Псобственост на Л. С. С., ЕГН [ЕГН], с адрес Б собственост на К. С. С., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място] високо застрояване /над 15 м/, № 04279.608.317, собственост на Община Б., Булстат: 00002469510 адрес: [населено място] ниско застрояване /до 10 м/, № 4279.608.319, собственост на Л. Г. Е., ЕГН[ЕИК], адрес: [населено място], ул. ,,С. Ф.“, ниско застрояване /до 10 м./, № 04279.608.312 собственост на К. М. И., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], собственост на Г. М. Ч., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], собственост М. К. И., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], за второстепенна улица: № 4279.608.464, собственост на Община Б., Булстат: 000024695Ю, адрес: [населено място] Ниско застрояване /до 10 м/ № 04279.608.316, собственост на И. Е. М., ЕГН [ЕГН], адрес Б., собственост на И. И. Е., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], който имот по документи за собственост - нотариален акт № 5, т. I, дело № 10/02.1936 г., Нотариален акт № 45, том I, дело № 39 от 10.02.1971 г. двата на Благоевградския народен съдия, както и съдебно-спогодителен протокол от 06.01.1956 г. по гр.д. № 4/1956 г. на народен съдия, представляващ ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 816 /осемстотин и шестнадесет/ квадратни метра, находящо се в [населено място], при граници: улица, Г. М. Ч., К. М. П., С. Б. С., И. Е. М., И. Е. И. и Л. Г. Е., за което по регулационен план на града се отрежда парцел VI /шести/, пл. сн. номер 4216, /четири хиляди двеста и шестнадесет/ в квартал 156 /сто петдесет и шести/ по плана на кв. ,на същия град, одобрен със Заповед № 231/04.05.1994 г. на Кмета, ведно с 1/3 /една трета/ идеална част от построената в гореописания поземлен имот ЖИЛИЩНА СГРАДА, с идентификатор 04279.608.313.3 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и осем, точка, триста и тринадесет, точка, три/, находяща се в [населено място], [община], област Б., по кадастрална карта одобрена със Заповед № РД 18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с адрес: и попадаща в поземлен имот 04279.608.313 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и осем, точка, триста и тринадесет/, съгласно скица № 2278/15.03.2007 г. на Службата по кадастъра -Б., със застроена площ от 75 кв.м. /седемдесет и пет/ квадратни метра и предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, паянтова, брой етаж - 2 /два/, ведно с 4/6 /четири шести/ идеални части от ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ на двуетажната масивна жилищна сграда, построена в гореописания парцел с идентификатор № 04279.608.313.1 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и осем, точка, триста и тринадесет, точка едно/, находяща се в [населено място], Община Б., област Б., по кадастралната карта одобрена със Заповед № РД 18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с адрес: и попадаща в поземлен имот 04279.608.313 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка шестстотин и осем, точка триста и тринадесет/, съгласно скица № 1066/21.02.2007 г. Службата по кадастъра Б., със застроена площ 123 кв.м. /сто двадесет и три/ квадратни метра и предназначение: Жилищна сграда -еднофамилна, масивна с дървен гредоред, брой етажи: 2 /два/, а по документ за собственост: Нотариален акт № 45, том I, дело № 39/1971 г. на Благоевградския народен съдия, както и Съдебно спогодителен протокол от 17.02.1971 г. по гр.д. № 61/1971 г. на Б народен съдия, представляваща жилищна сграда-еднофамилна, двуетажна с дървен гредоред, с гореописаната застроена площ срещу задължението от страна на приобретателя по сделката да поеме всички грижи по гледане и издръжка на своя баща – прехвърлител, които в момента прави до края на живота му, включително при старост, болест и немощ, лично или чрез другиго. /л.103-105 от делото/.

Видно от Н.. акт № 45, т. I, дело т. 39/1971 г. Л. С. А е дарила на децата си Л. А. Б, дъщеря и Ц. А. А син 136/316 идеални части от парцел 5, пл.№3533 в кв.156, по плана на Б., цялата от 816 кв.м., ведно с 1/6 идеална част от новата двуетажна жилищна сграда, построена в същата парцела, от нейната Ѕ идеална част от същата къща. /л. 100 от делото/,

Видно от удостоверение за наследници № 002363/30.09.2010г. Л. С. А е починала на 30.05.1993г., като е оставила за свои законни наследници А. А – съпруг, починал на 29.08.2010г., ищцата Л. Б и ответника Ц. А – син /л.96 от делото/.

Видно от удостоверение за наследници № 002186/09.09.2010г. издадено от Община Б. А. С. А след смъртта си е оставил като свои законни наследници двете си деца страните по делото.

От нгелска и брат й Й. А са получили в резултат на извършенпредставения съдебно-спогодителен протокол от 17.02.1971 г. по гр.д. № 61/1971 г. се установява, че Л. А съдебна делба в общ дял целия приземен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в парцел V, пл.3533, в кв.156 по плана на Б., кв.Г В дял на Л. Б е поставен целия първи етаж, ведно с половината от тавана от двуетажна жилищна сграда построена в парцел V, пл.3533, в кв.156 по плана на Б., кв.Г В дял на Ц. А се дава и той получава целия втори жилищен етаж, ведно с половината от тавана. Старата жилищна сграда, намираща се в същата парцела не е предмет на делбата. Видно от протокола със същия не са уреждани уравнения на дяловете. /л. 93 от делото/

Установява се, че майката на Л. и Ц. – Л. А е била в законен граждански брак /сключен на 04.06.1945 г., видно от приложения към делото Акт № 22/1945 г., издадена от Логодажката община, съдържащ се в сл.ГРАО при Община Б./ със съпруга си А. А – баща на страните по делото.

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 40, том II, рег.№ 5822, дело № 220/2007г. на нотариус К. Т. вписана под № 242 при НК, р район на действие БРС, А. С. А е прехвърлил на сина си Ц. А. А следния свои недвижим имот представляващ индивидуално имущество, получено по наследство, а именно: 1/7 /една седма/ идеална част от Поземлен имот с идентификационен № 04279.611.89 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и единадесет, точка осемдесет и девет/, находящ се в [населено място], [община], област Б., по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АС ,,вписан с административен адрес: ул. ,,С. С.“, № 7, с площ по кадастрална скица № 1062/21.02.2007 г.: 572 /петстотин седемдесет и два/ квадратни метра, с трайно предназначение: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, със стар идентификатор: квартал 41 /четиридесет и първи/, парцел 11 /единадесети/, № 163 /сто шестдесет и три/, при съседи за второстепенна улица, № 04279.611.27 –собственик Община Б., Булстат 000024695Ю, адрес: [населено място], ул. ,,Г, ниско застрояване /до 10 м/ „№ 04279.611.88, собственост на Т. П. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], собственост на К. Б. П ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], за второстепенна улица, № 04279.611.91, собственост на Община Б., Булстат 000024695Ю, адрес: [населено място], ул. ,,Г, средно застрояване /от 10 до 25 м/, №04279.611.56, собственост на Община Б., Булстат 000024695Ю, адрес: [населено място], ул. ,,Г който имот по документи за собственост Нотариален акт № 148, том I, дело № 202/09.08.1959 г. и Нотариален акт № 26, том II, дело № 437 от 09.12.1959 г., двата на Благоевградския народен съдия, както и удостоверение за идентичност на Община-Б., представляващ: ДВОРНО МЯСТО с площ 581.80 /петстотин осемдесет и едно цяло и осемдесет стотни/ квадратни метра, находящо се в [населено място], при граници: от две страни улици, и от две страни - държавни парцели, за които по регулационен план на града от 1955 г. се отрежда парцел XI /единадесети/, пл. № 2409 /две хиляди четиристотин и девет/ в квартал 41 /четиридесет и първи/ по плана на същия град, а по сега действащия план на съшия град за III /трети/ микрорайон, одобрен със Заповед № 890/10.11.1997 г., представляващ УПИ XI /урегулиран поземлен имот единадесети/ - 163 /сто шестдесет и три/, квартал 41 /четиридесет и едно/, при съседи: улици от две страни, УПИ X.-162 и УПИ ХХ-129, ведно с 1/7 /една седма/ идеална част от построената в гореописания поземлен имот ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 04279.611.89.1, находяща се в [населено място], [община], област Б., по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с адрес: ул. и попадаща в поземлен имот: 04279.611.89, със застроена площ 75 /седемдесет и пет/ кв.метра и предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна брой етажи: 2 /два/ срещу задължението от страна на приобретателя по сделката да поеме всички грижи по гледане и издръжка на своя баща - прехвърлител до края на живота му, включително грижи при старост, болест и немощ – лично или чрез другиго. /л.106,107 от делото/

Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 000021/06.02.2012г. издадено от Община Б. А. С. А починал на 29.08.2010г. е бил записан в документи и с името А. Ч. М., като имената са на едно и също лице. /л.213 от делото/. Видно от удостоверение за родствени връзки № 884/18.11.2008г. издадено от Община Б. Ч. С. К. е баща на А. С. А /л.157 от делото/

Останалите събрани по делото доказателства не следва да бъдат обсъждани.

За изясняване на спора от фактическа страна по иска с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД по делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на четирима свидетели.

Свидетелските показания на свидетелката А. Х. сочат, че познава лично А. А Твърди, че той е кум на най-голямата й сестра С. Н. К.. Сочи, че са пет деца от една майка, от един баща. Твърди, че го познава от това, че е бил кум на сестра й. Сочи, че е ходила много пъти у тях, била дори на погребението на неговата съпруга Л., като посочва, че това било през 1993 година, месец май. Твърди, че след погребението се върнали от гробищата в къщата и когато се били събрали в старата къща, която се намирала в[жк], новата и старата къща били в един парцел, в близост. Сочи, че по едно време А. А казал „сега кой ще ме гледа“. Твърди, че лицето Ц. казал ,,аз не мога нито да те пера, нито да ти готвя“. Сочи, че това били приказките на Ц., след погребението на Л., на майка му. Твърди, че след това А. може би над 10 години бил при Л., дъщеря му, тя се грижела за него, перяла го, готвила му, била на нейна издръжка. Сочи, че когато ходила на гости при Л. винаги е бил изпран, като посочва, че той много се хвалел от нея. Твърди, че в един момент, след тези техни дела, как се обърнал незнае. Сочи, че той живеел в старата си къща, той отишъл от страната на Ц. и В. А Твърди, че той си живеел в старата къща, къде се е хранил, но до смъртта му си живеел в старата къща. Сочи, че напоследък той бил много болен, като посочва, че един ден била при Л. на гости, тя не ходила на погребението, защото нещата били много необичайни, Л. много тежко го изживяла, тя много плакала. Твърди, че Л. и Ц. не искали да се виждат, и това принудило Л. да не отиде на погребението на баща си, а били цял ден заедно. Сочи, че след като Л. разбрала, че баща й е болен тя много плакала. Твърди, че един ден отишла при Л., А. А виел от болки и бил сам в старата къща. Сочи, че през последните години Л. не ходила при баща си, заради взаимоотношенията й с Ц. и В., след като се установило, че той е прехвърлил всичко на Ц. и В.. Твърди, че Л. и брат й Ц. били в добри отношения. Сочи, че това станало след като майка им починала. Твърди, че дори и тогава не може да каже, че има някаква омраза, но омразата била породена след като станали сделките. Сочи, че А. А е живял в след това са дошли при родителите на Л., в старата къща, и до смъртта му е живял в старата къща в[жк]на ул Твърди, че Ц. и В. и Л. и К. Б. там имат нова къща, Ц. бил в казармата, когато строили къщата, Л. живеела на първи етаж, а Ц. живеел на втори етаж. Сочи, че в старата къща и до смъртта си А. живял там. Твърди, че тази къща е много стара.

Свидетелката твърди, че А. Аи не й е брат. Сочи, че по документи те не са го признали, тъй като той не носи нито бащино, нито фамилното им име. Сочи, че баща й не е имал брак с друга жена. Твърди, че нейният баща се е оженил за майка й, тъй като се твърдяло, че той е бил женен за друга, но нямало такова нещо. Сочи, че нейният баща не е бил женен за друга жена, освен за майка й. Твърди, че незнае по каква линия се е познавал А. А с нейната сестра за да им стане кум. Твърди, че той никога не е живял при тях, като посочва, че имали стара къща на ул. , при Поликлиниката. Сочи, че никога А. А не е бил при тях, нито пък нейната майка го е гледала. Твърди, че А. А бил кум на сестра й С., когато се омъжила преди 50 години. Сочи, че с Л. и с А. са се уважавали. Твърди, че А. Абил кум на сестра й С., като посочва, че дори и сестра й била на погребението на Л.. Сочи, че А. А е прехвърлил от тяхната къща, от тяхния парцел на Ц. и В.. Твърди, че в същото време става и прехвърлянето на имота които им е съсобствен с Л.. Сочи, че в една и съща година е станало прехвърляне на имота. Твърди, че до момента не са се карали. Сочи, че започнали делата, а тези дела започнали през 2007 година. Твърди, че от 1993 г. след смъртта на Л. били близки с А.. Сочи, че не е ходила често при А. А, но е ходила при него да го вижда. Твърди, че е била очевидка, че той живеел при Л., на първи етаж. Сочи, че не се е качвала при Ц. на етажа. Твърди, че до момента, до който не се оженил сина на Л. - В., Л. си живеела на първи етаж. Твърди, че след това те правили приземен етаж. Сочи, че до преди това време А. А живял 10 години при нея, при Л., винаги бил изпран, изчистен, винаги от нея. Твърди, че нещата станали след като малко по-преди А. да реши да отиде при Ц.. Сочи, че преди преписването си развалили отношенията между Л. и Ц., като посочва, че те не знаели до 2007 г., че А. е прехвърлил всичко на В. и Ц., без да знае Л.. Твърди, че от тогава насетне от 2007 г. Л. престанала да се грижи за А. А Сочи, той кълнял Л., че ще умре преди него. Твърди, че след 2 за периода от 2007 г. до датата на смъртта на А. А007 г. също не е общувала с А. А Сочи, че Л. й е казвала, че не поддържа връзка с баща си след 2007 г. Твърди, че ползвала Л. като свидетел в тяхно дело срещу баща й. Сочи, че след като станали тези неща и при тях Л. била свидетел по другото делбено дело.

Свидетелските показания на свидетелката Л. К. сочат, че познава Л., познава и Ц.. Твърди, че 1993 година починала майката на Л. и на Ц.. Сочи, че били на погребение А., а техния баща ги поканил да отидат в тях. Твърди, че отишли в тях, а А. казал „сега деца, кой ще ме гледа мен“. Сочи, че Ц. вдигнал ръце и казал „аз не мога нито да те пера, нито да ти готвя“. Твърди, че Л. казала „Тате не се притеснявай ще си те гледаме, няма да те оставим така“. Сочи, че наистина А. останал при Л., дълги години бил при тях. Твърди, че когато били на гости са били заедно на маса с А., като посочва, че бил винаги изпран, изгладен. Сочи, че А. се хвалел много от тях. Твърди, че след това какъв обрат е станал, това не може да каже, как А. е отишъл при Ц.. Сочи, че научила, че А. е отишъл при Ц. и се е отказал от Л.. Твърди, че А. А си живеел в старата къща, бил си сам. Сочи, че Л. се грижила повече от 10 години за баща си А., като посочва, че накрая преди да почине незнае нищо, защото не били близки. Твърди, че разбрала, че А. вече бил отишъл към Ц.. Сочи, че не е била на погребение на А.. Твърди, че преди смъртта на А. разбрала, че той си е развалил отношенията с Л. и е отишъл към Ц.. Сочи, че не са контактували и друго незнае по случая.

Твърди, че А. бил при Л., когато ходили на гости при Л., като посочва, че при Ц. не ходили, защото той се държал по-студено с тях. Сочи, че А. си бил при Л., като посочва, че лично го виждала, че живеел при Л., говорейки за периода след 1993 г. Твърди, че Л. и А. не може да каже кога са си развалили отношенията. Сочи, че А. повече от 10 години живял при Л., след смъртта на съпругата му. След това посочва, че А. е преминал към Ц., но защо и коя година незнае. Твърди, че до смъртта на А. А, той бил живял в старата къща, грижили са се за него, не бил изоставен. Сочи, че не е видяла тогава кой се е грижел за него. Твърди, че през този период незнае нито дали Л. се е грижела за А., нито дали Ц.. Сочи, че незнае дали Л. и баща й са си говорили през последните пет години преди да почине А.. Твърди, че няма впечатления кой се е грижел за А. А

Съдът намира, че показанията на свидетелките разпитани по искане на ищеца не установяват релевантни за спора факти. Същите свидетелстват за период преди сключване на договора за прехвърляне на идеалните части от недвижимите имоти, поради което са неотносими.

Свидетелските показания на свидетелката Г. В. сочат, че В. А е нейна колежка, която познава от 30 години, като се твърди, че работят по 8 часа заедно, а бюрата им били едно до друго. Твърди, че през цялото това време са споделяли болки, радости и тревоги. Сочи, че през всичките тези години неведнъж била ходила в дома на В. А като посочва, че познава и свекър й А. А виждала го по чествания, сбирки и рождени дни. Твърди, че изключително грижовна и възпитана е В. А не само към нейния свекър, а и към всички останали колеги. Сочи, че В. А през цялото време се е грижела за А. А но последните години полагала изключителни грижи към него. Твърди, че той е идвал в Младежкия дом когато е бил болен, а тя го е водила на лекар за да му се окаже лекарска помощ, купувала му е лекарства. Сочи, че през последните години споделила, че на майка й била купила и наколенки на доктор Л като посочва, че включително и тези наколенки В. му закупила. Твърди, че А. А починал 2010 г. месец август, като посочва, че някъде 7 години той се хранел в дома им, а си живеел в старата къща, която им е в двора, в дъното. Сочи, че те имат масивна сграда на три етажа, с приземен етаж, като Л., нейната зълва живеела на първи етаж, а на втори етаж била В. и Ц.. Твърди, че А. А си живеел там със съпругата си, а след това сам. Сочи, че в тази стара къща не е била свидетел на почистването, но с колежката като са си споделяли тя й е казвала ,,Аз трябва да изчистя на свекър ми, да изпера да измия и пр.“. Твърди, че за храната му винаги се е грижела, обаждала му се е по телефона за да го пита дали е ходил да се храни в тях. Сочи, че той си е ходил сам от старата къща където си е живеел до втори етаж, където живее В.. Твърди, че В. казвала, че свекър й е много притеснителен, заради това му е оставяла яденото на масата. Сочи, че вечер също й е разказвала, че той се храни с тях, след това гледал телевизия, общувал с тях и чак тогава се прибирал да спи в старата къща. Твърди, че лично познава А. А. Сочи, че последният път, когато дошъл в Младежкия дом тогава наистина е бил сериозно болен, бил много съсипан, огорчен, повикал В. и излезли. Твърди, че го попитала ,,как е“, той казал ,,чедо не е много добре“, като посочва, че му казала ,,нещата ще се оправят“, а той казал - ,,много е лошо да бъдеш огорчен от децата си“, визирайки дъщеря му Л.. Сочи, че на нея лично той не й се е оплаквал от Л., но от разговори с В. била разбрала, че нейната зълва Л. била наричала баща си ,,дъртак, въшляк“, дори не била присъствала на погребението му. Твърди, че А. А бил много кротък, благ, смирен, трудолюбив човек. Сочи, че лично не е била на мястото на работата му, но знае, че в К, откъдето бил той, имали ниви, които е косял, продавал бил сеното, събирал бил дърва за огрев, докато е можел за да помага на Л., в по-късен момент, когато се разболял А. А и отпаднал, което било видимо, че за него се грижела В. и съпруга й Ц.. Твърди, че внуците също са се грижили за А., като посочва, че присъствала на разговори когато В. се била обаждала на дъщеря си Л., че дядо й ще се качи, да му приготви обяд. Сочи, че когато е ходил в болнично заведение В. и Ц. са се грижили за А. А, вкъщи също. Твърди, че В. й била споменала за някакво дело от 2009 г., че Л. била свидетел срещу баща си. Сочи, че В. й била казвала, че А. А е огорчен от това нещо. Твърди, че в един разговор В. й била споделяла, че не е живяла на място там, не е била пряк свидетел, но по телефона тя се обадила на свекър си, освен багажа, който е бил изхвърлен от старата къща, е трябвало да пренася и дървата, които са били там. Това мисля, че като сезон било през зимата. Сочи, че през пролетта на 2007 г. дядо А. по негово собствено желание бил прехвърлил това, което има на В. и Ц.. Твърди, че А. Атака бил решил, тъй като е бил огорчен от поведението на дъщеря си Л..

Свидетелката твърди, че В. й била казвала, че А. А е бил в болница. Сочи, че А. е бил на преглед, последната година, преди да му открият рак на стомаха. Твърди, че в болница не знае дали е бил настанен, като посочва, че може би е бил, но не е убедена. Сочи, че знае само от В., че е бил в Поликлиника на преглед. Твърди, че придружавали са го на прегледи, като посочва, че това е разбирала под болнично заведение. Сочи, че не е ходила в старата къща, където е живял А. А Твърди, че не е видяла при какви условия живее А. А Сочи, че не знае за период, в който А. А да не е живял в старата къща. Твърди, че познавала съпругата на А. А Сочи, че не е ходила на погребението на съпругата на А. А Твърди, че това било много отдавна, като посочва, че не си спомня кога. Сочи, че от 29 години са колеги с В.. Твърди, че В. не е споделяла какво се е случило на погребението, но пък била лично свидетел как по три пъти на ден си ходел в къщи за да се грижи за болната си свекърва. Сочи, че незнае какво е станало на погребението на съпругата на А. А Твърди, че след смъртта на съпругата на А. А, той си бил живял в старата къща, като посочва, че това й го е казвала В.. Сочи, че не й е споделяла В., че А. А е живял на етажа на Л., никога не било ставало на въпрос. Твърди, че през цялото време В. е полагала грижи за свекър й, но най-вече с осигуряване на храна, почистване, осигуряване на лекарски преглед от 2007 година. Сочи, че незнае дали преди смъртта си А. А е бил на легло. Твърди, че В. й споделяла защо са си развалили отношенията с Л., а именно защото А. А им е преписал имот.

Свидетелските показания на свидетелката П Н. сочат, че много отдавна познава В. и Ц. А като е живяла в техния дом от есента от 2002 г. до 2004 г., като посочва, че я приели като тяхна трета дъщеря в дома им, по време на студентски й години. Твърди, че от тогава познава и дядо А. А Мисли, че било 2003 г. есента, след една нейна ваканция, когато се върнала посочва, че той започнал да се качва на втори етаж да се храни, спял в двора, като в най-задната част на двора имало една стара къща на два етажа, представляваща - приземен и етаж, а той живеел в тази къща до смъртта си. Сочи, че до 2003 г. той се хранел на долния етаж, където живеела зълвата на В., като посочва, че там се хранел А. А, а си спал в старата къща. Твърди, че след това започнал да се храни на втори етаж. Сочи, че тогава си спомня, че В. й казала ,,няма да се притесняваш П, дядо А. идва да се храни вече при нас на втори етаж“. Твърди, че това ставало всеки ден. Сочи, че вечерта идвал и вечерял, говорили, обичал да гледа мачове, някакъв сериал и си отивал. Твърди, че незнае защо и зълвата на В., Л. и на нея не й говори. Сочи, че в един момент спряла да я поздравява, когато ходила там. Твърди, че напуснала техния дом, защото заживяла на семейни начала с бившия си съпруг, но пак в Б. и ходела често. Сочи, че живеела в същия квартал, като посочва, че често ходела, често общувала, с Л. се виждали ежедневно-дъщерята на В. и Ц., това било до 2005 г. средата. Твърди, че след това си заминала за П., където започнала работа, но продължила да идва в годината поне по 4-5 пъти с приспивания. Сочи, че след като се родили децата й и с децата оставала с преспиване. Твърди, че близките им отношения са си от преди 2000 година, като посочва, че дори не може да каже от кога ги познава тези хора, а се чувства като част от тяхното семейство. Сочи, че е кръстница на внучката на В.. Твърди, че обгрижването с храна и чистенето продължило до смъртта на А. А, като посочва, че това виждала с очите си, дори и да не е било свързано с празнични поводи гостуването й, дядо А. се е качвал на етажа. Сочи, че това е голяма масивна къща, с два входа към двора, от едната страна се ползва от Л., от другата страна от В., продължава се покрай къщата, има пак постройка, разделена на две, от едната страна живее по-големия син на ищцата на втори етаж, отдолу живеят те, а от лявата страна е дела на В. незастроен. Твърди, че дъщерята на А. минавала покрай тях и не ги забелязвала. Сочи, че чувала Дядо А. да споделя доста грозни думи изречени по отношение на него от Л., а именно, „мръшляк“, дума която незнае какво означава, чувала дядо А. да споделя с чичо Ц., че така е бил обиден от Л.. Твърди, че в очите на Дядо А. винаги имало сълзи, когато е разказвал какво му се е случило, в тези разговори винаги имало някаква тъга у него. Сочи, че доколкото знае, от както се бил качил от 2003 г. на втори етаж да се храни дядо А., впоследствие когато много се е разболял 2010 г. последните месеци не го е виждала, но предполага, че В. го е обслужвала. Твърди, че до 2003 г. А. А бил на долния етаж, като предполага, че Л. го обслужвала. Сочи, че през 2003 г. когато той се качил да се храни в къщата се обслужвал, въпросът не бил в храната, а в прекарването на време с него, в човешки разговори, в прането, в чистенето, в обслужването. Твърди, че е ходила в старата къща веднъж или два пъти, а неговата стая била чиста. Сочи, че чула, че преди да почине Дядо А. Л. му изхвърлила багажа от тази стая и я е заключила. Твърди, че така чула, а това точно не го видяла. Сочи, че всичко там е разделено. Твърди, че за първи път когато отишла да живее в къщата и трябвало да знае какво трябва да ползва, като посочва, че на двора я заведи й и казали какво трябва да ползва. Сочи, че в мазето по стълбите й показали една стая В. и Ц., едно помещение, която те ползвали, като посочва, че е влизала само в стаята с бурканите на В. и Ц.. Твърди, че всичко се знаело как е разделено, знаела къде може да ползвам и къде не. Сочи, че още съвсем в началото когато Дядо А. започнал да се качва на втори етаж, с В. са си говорили, че той е искал да им прехвърли имот, защото е бил доволен от тях, чувствал се е добре обгрижван от тях. Но тя винаги й е казвала, че не иска той това да го прави. Сочи, че впоследствие разбрала, че е имало такова прехвърляне, разбрала, когато започнали делата, че се е направило това прехвърляне. Твърди, че поне три-четири години преди да почине А. А е станало това прехвърляне. Сочи, че В. й е казвала, че бай А. е искал да прехвърли този имот. Твърди, че след тези прехвърляния продължили обгрижванията от страна на В. и Ц.. Установява, че В. е купила наколенките на доктор Л на А., били притеснени когато се установила неговата диагноза, неговото заболяване. Сочи, че В. и Ц. са купували лекарства на А. А Твърди, че самото поведение на Л. докато е била там и дядо А. е бил на двора, сякаш ги няма, сякаш не съществували, сякаш са някакви натрапници, дори заградили тяхната половина с една мрежа, за да не се вижда кой преминава. Сочи, че внуците на А. също го обгрижвали. Твърди, че цялото семейство на В. и Ц. било в помощ на А. А. Сочи, че лично не е присъствала на погребението на дядо А. А а щом починал се чули с В. и Ц., но чула, че Л. не е присъствала на погребението на баща си. Посочва че това са В. и Ц., са изключително добронамерени, изключително добри, готови да подадат ръка на всеки, на всеки му. Твърди, че не и е правило впечатление А. да се качва при В. и Ц. с нежелание, да отказва да се храни, не и е правило впечатление да се чувства неприятно там, а точно обратното винаги е оставал да прекара повече време в разговори, в гледане на телевизия, в правене на коментари от деня. Сочи, че не е виждала по никакъв начин Л. да се грижи за баща си след 2003 година.

Свидетелката сочи, че от есента на 2002 г., до есента на 2004 когато се изнесли с бившия й съпруг на квартира А. А винаги си живеел в неговата стара къща, хранел се на долния етаж. Твърди, че доколкото си спомня той и там си е починал. Сочи, че през 2002 г. пред нея А. и Л. не са си показвали взаимоотношенията. Твърди, че госпожа Б се качвала често при В., довеждала внучката си К., а отношенията им били добри. Сочи, че не може да каже защо са си развалили отношенията, но това, което казвала В. пред нея е, че на долния етаж са много хора и затова е предложила на нейната зълва Л. дядо А. да се качи да се храни на втори етаж. Твърди, че на първи етаж живеели Л. и мъжа й, бившата й снаха, сина й с детето. Сочи, че в този период големият й син живеел на друго място. Твърди, че когато отивала впоследствие виждала заградено дворното място. Сочи, че питала В. ,,Вие ли си сложихте тази ограда“, а тя й отговорила, че не са те. Твърди, че към 2006 г. се родили децата й, и лятото била в Б., като посочва, че си спомня, че имало проблем с една чешма на двора и знаела, че не трябва да ползва чешмата, като тогава пак се знаело половината на двора кой на кого е. Сочи, че от 2007 г. когато започнала да ходи нещата били разделени, оградата между всички половини на двора, в момента В. и Ц. излизали от входната врата, минавали на улицата и влизали в двора си през другия вход. Твърди, че от 2006 г. са спрели да контактуват изобщо В. и Л.. Сочи, че знае, че е свързано с отношенията с дядо А.. Мисли, че самият дядо А. не знаел защо са се получили така отношенията му с Л.. Твърди, че той нямало да го преживява по този начин ако знаел. Незнае коя година е станало прехвърлянето на имотите на дядо А. на В. и Ц., но отпреди това е чувала, че той от много време е искал да го направи, но му е било отказано. Сочи, че дядо А. А е посещавал болнично заведение, но дали е хоспитализиран не може да отговори. Твърди, че докато живеела там А. бил в добро здраве, но като всеки възрастен човек вероятно е имал проблеми със зъбите, дали е ходил на зъболекар незнае. Сочи, че в онзи период 2002-2005 г. А. А нямал здравословни проблеми, поне не е виждала да има, като посочва, че той бил възрастен човек. Твърди, че впоследствие се появили болките му в краката, след това и онкологичното му заболяване. Сочи, че А. А не е боледувал, за да помни така, че да е лежал на легло, като посочва, че може да е прекарвал вирусна инфекция, но не се е залежавал на легло през този период.

Съдът кредитира показанията на свидетелите доведени от страна на ответниците, от които по един категоричен начин се установи, че ответниците са полагали грижи за А. А от 2007г. до смъртта му.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :

ПО ИСКА с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.124 ГПК.

Предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 124 от ГПК, с който последната иска от съда да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на 1/3 ид.ч. от Поземлен имот с идентификационен № 04279.608.313 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и осем, точка, триста и тринадесет/, находящ се в [населено място], [община], област Б. по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по Кадастъра, ведно с 1/3 /една трета/ идеална част от построената в гореописания поземлен имот ЖИЛИЩНА СГРАДА, с идентификатор 04279.608.313.3 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и осем, точка, триста и тринадесет, точка, три/, находяща се в [населено място], [община], област Б., по кадастрална карта одобрена със Заповед № РД 18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с адрес: ул. , и попадаща в поземлен имот 04279.608.313 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, триста и тринадесет/, съгласно скица № 2278/15.03.2007 г. на Службата по кадастъра-Б., със застроена площ от 75 кв.м. /седемдесет и пет/ квадратни метра и предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, паянтова, брой етажи - 2 /два/ се явява частично основателен и доказан.

От представените по делото доказателства по безспорен начин се установи, че общият наследодател на страните по делото – тяхната майка Л. А, приживе през 1971 г. е дарила на децата си – ищцата и първият по делото ответник, 136/816 ид.ч. от гореописаният поземлен имот, ведно с 1/6 ид.ч. от построената в него двуетажна жилищна сграда. Доколкото липсва конкретизация в този нотариален акт досежно жилищната сграда част от която се прехвърля да е идентична на някой от процесните имоти, то намира, че този документ е неотносим и не следва да бъде обсъждан. Предвид гореизложеното след смъртта на Л. А на наследяване подлежат само 680/857 ид.ч. от процесния поземлен имот, при квоти, както следва: по 1/6 ид.ч. от 680/857 ид.ч. за всеки един от наследниците й –ищцата, в качеството на дъщеря, и първият от ответниците, в качеството му на син на наследодателя, като съпругът й е придобил 4/6 от имота. Горното е така поради факта, че съдът намира, че наследодателката Л. А е придобила собствеността върху парцела чрез съдебна делба обективирана в протокол от 06.01.1956 по гр.д.№ 4/1956 г. по описа на Б народен съд, когато е била в режим на законов брак с А. А С оглед обстоятелството, че при извършената делба е имало уравняване на дялове, като Л. А. е заплатила сумата от 7280 лв. съдът намира, че този имот е станал СИО. Идеалната част, придобита по силата на делбата в резултат от нейния ефект на покупко-продажба, представлява СИО, тъй като са налице условията по чл. 19, ал. 1 СК. Придобиването настъпва през време на брака на основание, което има възмезден характер - за придобиването на собствеността върху имота съделителят-съпруг е дължал заплащане на парично уравнение. С оглед горното, и съобразно чл.9 от Закона за наследството след смъртта на Л. А съпругът и е станал собственик на 4/6 идеални части от имота и построената върху него сграда, а всяко от децата й е станало собственик на по 1/6 идеална част.

В хода на развилото се съдебно производство ответниците направиха и признание на иска на ищцата по отношение на претендираните от нея квоти на собственост за гореописаният поземлен имот и изградената в него жилищна сграда, но съдът констатира, че това признание не следва да бъде съобразявано по отношение на тези имоти, тъй като съобразно чл.100 от Закона за собствеността отказът от права, доколкото е призната част по голяма от тази на която ищцата е собственик от поземления имот и построената върху него сграда, има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър.

Наведените възражения от процесуалния представител на ответниците, че предявеният от ищцата иск е недопустим, предвид обстоятелството, че последната владее имотите и следователно не е налице правен интерес от водене на настоящият иск са несъстоятелни, тъй като предявеният установителен иск засяга собствеността на процесните имоти, а не правото им на ползване.

Частично основателен се явява и предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК с който ищцата иска от съда да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на 4/6 /четири шести/ идеални части от ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ на двуетажната масивна жилищна сграда, построена в гореописания парцел с идентификатор № 04279.608.313.1 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и осем, точка, триста и тринадесет, точка, едно/, находяща се в [населено място], Община Б., област Б., по кадастралната карта одобрена със Заповед № РД 18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с адрес: ул. , и попадаща в поземлен имот 04279.608.313 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и осем, точка, триста и тринадесет/, съгласно скица № 1066/ 21.02.2007 г. Службата по кадастъра Б., със застроена плот 123 /сто двадесет и три/ кв.метра и предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, масивна с дървен гредоред, брой етажи: 2 /два/, а по документ за собственост: Нотариален акт № 45, том I, дело № 39/1971 г. на Благоевградския народен съдия, както и Съдебно спогодителен протокол от 17.02.1971 г. по гр.д. № 61/1971 г. на Благоевградския народен съдия, представляваща жилищна сграда-еднофамилна, двуетажна с дървен гредоред, с гореописаната застроена площ. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи, че ищцата е собственик на 1/3 идеална част от приземния етаж, поради следното:

Неоснователно е направеното от процесуалният представител на ответниците възражение, че придобитият по наследство от Л. А приземенен етаж, която към онзи момент е била в законен граждански брак с А. А при действието на СК от 1968 г. е в режим на СИО.

Със СК от 1968 г. се въвежда института на „имуществената общност“ между съпрузите, съгласно който всички вещи и вещни права, придобити през време на брака, освен тези по наследство и дарение, са съвместно притежание на съпрузите.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗПР на СК от 1968 г. се приема, че правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове.

В случая наследодателката на страните по делото е придобила имота чрез делба без уравнение на дяловете, поради което имотът е нейна лична собственост. С оглед гореизложеното се налага изводът, че приземният етаж е бил изключителна собственост на общият наследодател на страните по делото тяхната майка Л. А.. След смъртта си същата е оставила като свои наследници съпругът си А. А и двете си деца страни в производството, като съгласно чл.9 от ЗН съпругът наследява част равна на частта на всяко дете. Т.е всеки от наследниците е станал собственик на по 1/3 от имота. Предвид изложеното предявения иск е основателен в частта за признаване за установено, че ищцата е собственик на 1/3 идеална част от приземния етаж, като следва да бъде ОТХВЪРЛЕН в частта над 1/3 до предявената 4/6 /2/3/ идеални части от същия имот, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

По направеното искане за отмяна на нотариален акт № 179, том I, рег.№ 4389, дело 164/2007г. на нотариус К. Т. по отношение на идеалните части, които е прехвърлил без да е собственик, следва да се отбележи, че това искане е недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане, поради следното: Нотариалният акт, с който се удостоверява извършването на правни сделки с вещни права върху недвижими имоти, е с различна правна същност от констативния нотариален акт и с различни правни последици. Общото между двата нотариални акта е, че и двата се издават в охранителното нотариално производство. В производството по издаване на т.н. конститутивен нотариален акт, се удостоверяват волеизявления на лица, насочени към сключването на сделка, целящи прехвърляне на права, докато при издаването на констативен нотариален акт, с нотариалното удостоверяване се удостоверява съществуването на правото. Вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради което и правата на трети лица не се засягат от нейните последици, които в този случай са облигационни и относителни /само между страните по сделката/- по аргумент от чл.21 ЗЗД. Сделката, обаче, е действителна и поражда права и задължения между страните така, както това е уговорено. Нотариалният акт, обективиращ тази сделка, има значението на форма на действителност и е елемент от фактическия състав, от който възникват последиците на удостоверената правна сделка, като в това се изразява конститутивният ефект на този нотариален акт. Формата за действителност трябва да бъде запазена, предвид бъдещо реализиране на права, произтичащи от неизпълнението на валидния договор, който не е произвел транслативен ефект. При отмяна на т.н. конститутивен нотариален акт би останала писмената форма на договора, но не и изискващата се от закона форма за действителност. На това основание отмяната на този акт по реда на чл.537, ал.2 от ГПК е недопустимо. С процесния нотариален акт който се иска да бъде отменен се обективират правни сделки, които са действителни, и са породили права и задължения за страните по тях. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2012г. от 29.11. 2012г. на ВКС на РБ ОСГК по тълкувателно дело № 3 по описа за 2012г. на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, поради което искането в тази част следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо.

По иска с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД:

Договорът за прехвърляне на имущество срещу издръжка и гледане по своята правна характеристика е алеаторен. Той не е изрично уреден в ЗЗД, като се подчинява на общите правила на договорите, доколкото специфичността на съдържанието на задълженията по тях не налага някакво отклонение. Това е договор, с който едната страна /Приобретател/ поема срочното задължение да гледа и издържа до края на живота /лично или чрез друго лице/ другата страна /прехвърлител/ срещу насрещната престация – имуществено благо, което най често е недвижим имот, която прехвърлителя се задължава да даде. Задължението за гледане и издръжка има за предмет една продължителна във времето престация, определена не с конкретен срок, а с определяем такъв моментът в който лицето следващо да получава грижи и издръжка почине /решение № 26/06.02.2009г. по гр.д. № 5524/2007г. на II г.о. освен ако престацията не е положена в минал момент. Договорът е двустранен и възмезден. Задължението на прехвърлителя се изпълнява още със сключване на договора с оглед на транслативния му ефект, поради което прехвърлителя може да отговаря за неизпълнение само ако не е носител на прехвърляните права. От своя страна задължението на приобретателя следва да се изпълнява от момента на сключване на договора до смъртта на прехвърлителя, т.е касае се до задължение с продължително изпълнение. Обемът и характерът на грижите следва да отговарят на конкретните очаквания и нужди на кредитора при съобразяване възрастта му и здравословното му състояние в рамките на срока за които се поддържа че е налице неизпълнение на договора.Развалянето на договора се осъществява по съдебен ред когато обект на престацията както в процесния случай е недвижим имот. Активно материално правно легитимиран да предяви иск за разваляне на договора е както прехвърлителя, така и неговите наследници. Наследниците на прехвърлителя могат да осъществяват развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на наследените права /Решение № 11/25.02.2011г. по гр.д.№ 1510/2009г. на IVг.о. постановено по реда на чл.290 от ГПК/. В случая иска е предявен от наследника на починалия А. А прехвърлител по договора, а именно неговата дъщеря Л. Б. Насрещната страна по иска в случая е правилно определена от ищеца, а именно длъжника по договора, като доколкото ответника Ц. А е бил в брак към датата на прехвърляне на имота, придобития имот е станал СИО, поради което в производството участва и съпругата на Ц. А– В. А Предмет на прехвърляне по договора са 1/7 идеални части от имота и 1/7 идеална част от сградата находяща се в него. Ето защо, ищцата е активно легитимирана да иска развалянето на договора не изцяло, а само за своята наследствена част от имота – т. е. за Ѕ идеална част от 1/ 7 идеална част от имотите или 1/14 от всеки от имотите. Това е съответстващата на наследствения й дял част от нереализираното приживе от прехвърлителя по договора притезание за развалянето му. Тъй като обаче предявеният иск е за разваляне изцяло на договора без да се отчитат правата на ищцата за това, настоящата инстанция намира, че предмет на искова защита в случая с конститутивния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД могат да бъдат само 1/14 идеални части от прехвърлените имоти. Другите 1/14 ид. части, не могат да бъдат заявени с иск, чрез упражняване на потестативното право за разваляне на договора по отношение на тях (защото принципното положение е, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, съгласно чл. 15, ал. 2 ГПК - отм., чл. 26, ал. 2 ГПК). Затова предявеният иск за тези 1/14 ид. части от имота и сградата е недопустим. Това налага в тази част да бъде отменено постановеното определение, с което съдът е дал ход на устните състезания, като бъде прекратено производството в тази му част поради недопустимост на иска.

За съответстващите на наследствения на ищцата дял 1/14 идеални части от прехвърлените права по алеаторния договор, съдът намира следното: В производството по разваляне ищецът следва да докаже сключването на договора, а в тежест на приобретателите – ответници е да докажат пълното и точно изпълнение, т.е такова, което съответства на нуждите на прехвърлителя. Ищецът не е нужно да сочи в какво се състои неизпълнението, нито да доказва липсата на изпълнение.

В казуса съдът намира, че ищеца доказа сключването на алеаторния договор, като ответниците от своя страна по един безспорен начин установиха пълното и точно изпълнение на договора, в тази насока съдът кредитира показанията на разпитаните от тяхна страна свидетели.

Не се установява неизпълнение на задълженията на длъжника ответник Ц. А и неговата съпруга, поради което искът в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответниците устновиха, че са изпълнявали задълженията си по договора точно поради, което е в тяхна доказателствена тежест поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските :

Ищцата е заявила искане за присъждане на разноски, като не е представила списък по чл.80 от ГПК, съдът констатира, че направените от нея разноски са в общ размер от 222,70 лв. Съдът намира, че доколкото липсват доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение и регламентиране на начина на плащане в договора, същото не следва да бъде присъждано. С оглед частичното уважаване на три от предявените искове, то дължимите разноски на ищцата съразмерно с уважения размер от исковете е в размер на 37,09 лв. Ответниците от своя страна също са претендирали разноски, като са представили списък за направените такива по реда на чл.80 от ГПК и доказателства за реалното им заплащане. Видно от доказателствата за заплащане на разноските, съдът намира, че общия размер на направените от ответниците разноски е 1428 лв., в това число и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лв. Съобразно отхвърления размер от исковете съдът намира, че на ответниците се дължат разноски в размер на 595 лв., като съдът не съобразява направените частични признания от същите. След извършена съдебна компенсация съдът намира, че на ответниците се дължат разноски в размер на 557,91 лв, поради което ищцата следва да бъде осъдена да им заплати същите.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Ц. А. А, с ЕГН [ЕГН] и В. Г. А с адрес: [населено място] че ищцата Л. А. Б, с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] е собственик на 1/6 /една шеста/ ид.ч. от 680/857 идеални части от Поземлен имот с идентификационен № 04279.608.313 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и осем, точка, триста и тринадесет/, находящ се в [населено място], [община], област Б. по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по Кадастъра, вписан с административен адрес: с площ по скица № 8353/04.01.2007 г., издадена от Службата по кадастъра – [населено място]; 857 кв.м. /осемстотин петдесет и седем/ квадратни метра, с трайно предназначение: урбанизиран и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, със стар идентификатор: № 4216 /четири хиляди двеста и шестнадесет/, при съседи /ниско застрояване - до 10 м./, № 04279.608.314, собственост на С. Б. С., ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място]собственост на Л. С. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място] собственост на К. С. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място]високо застрояване /над 15 м./, № 04279.608.317, собственост на Община Б., Булстат: 000024695Ю, адрес: [населено място] ниско застрояване /до 10 м./, № 4279.608.319, соб. Л. Г. Е., ЕГН[ЕИК], с адрес: [населено място], ул. ,,С. Ф.“, ниско застрояване /до 10 м./, № 04279.608.312 соб. К. М. И., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], соб. Г. М. Ч., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], соб. М. К. И., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], , за второстепенна улица: № 4279.608.464, соб. на Община Б., Ниско застрояване /до 10 м./ № 04279.608.316, соб. И. Е. М., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], соб. И. И. Е., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],, който имот по документи за собственост - нотариален акт № 5, т. I, дело № 10/02.1936 г., Нотариален акт № 45, том I, дело № 39 от 10.02.1971 г. двата на Благоевградския народен съдия, както и съдебно-спогодителен протокол от 06.01.1956 г. по гр.д. № 4/1956 г. на Б народен съдия, представляващ ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 816 /осемстотин и шестнадесет/ квадратни метра, находящ се в [населено място], при граници: улица, Г. М. Ч., К. М. П., С. Б. С., И. Е. М., И. Е. И. и Л. Г. Е., за което по регулационен план на града се отрежда парцел VI /шести/, пл.сн.номер 4216 /четири хиляди двеста и шестнадесети/ в квартал 156 /сто петдесет и шести/ по плана на кв. , на съшия град, одобрен със Заповед № 231/04.05.1994 г. на Кмета, ведно с 1/6 /една шеста/ идеална част от построената в гореописания поземлен имот ЖИЛИЩНА СГРАДА, с идентификатор 04279.608.313.3 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и осем, точка, триста и тринадесет, точка, три/, находяща се в [населено място], [община], област Б., по кадастрална карта одобрена със Заповед № РД 18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с адрес: и попадаща в поземлен имот 04279.608.313 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, триста и тринадесет/, съгласно скица № 2278/15.03.2007 г. на Службата по кадастъра-Б., със застроена площ от 75 кв.м. /седемдесет и пет/ квадратни метра и предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, паянтова, брой етажи - 2 /два/ и 1/3 /една трета/ от ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ на двуетажната масивна жилищна сграда, построена в гореописания парцел с идентификатор № 04279.608.313.1 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и осем, точка, триста и тринадесет, точка, едно/, находяща се в [населено място], Община Б., област Б., по кадастралната карта одобрена със Заповед № РД 18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с адрес: и попадаща в поземлен имот 04279.608.313 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и осем, точка, триста и тринадесет/, съгласно скица № 1066/ 21.02.2007 г. Службата по кадастъра Б., със застроена плот 123 /сто двадесет и три/ кв.метра и предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, масивна с дървен гредоред, брой етажи: 2 /два/, а по документ за собственост: Нотариален акт № 45, том I, дело № 39/1971 г. на Благоевградския народен съдия, както и Съдебно спогодителен протокол от 17.02.1971 г. по гр.д. № 61/1971 г. на Б народен съдия, представляваща жилищна сграда-еднофамилна, двуетажна с дървен гредоред, с гореописаната застроена площ, като ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено, че ищцата е собственик по отношение на недвижими имоти поземлен имот и жилищна сграда в частта над 1/6 до предявената от 1/3 идеална част от тях и в частта над 1/3 до 4/6 /2/3/ идеални части от същия имот, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за отмяна на Нотариален акт № 179, том I, рег.№ 4389, дело № 164/2007г. на нотариус К. Т. вписана под № 242 при НК с район на действие РС като недопустимо.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. А. Б, с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] против Ц. А. А, с ЕГН [ЕГН] и В. Г. А с адрес: [населено място] иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД – за разваляне поради неизпълнение на извършеното прехвърляне, поради това, че ответните страни не се грижили за бащата на ищцата, не са го издържали и гледали, на следния недвижим имот, което прехвърляне било извършено с нотариален акт № 40, том II, рег. № 5822, дело № 220 от 2007 година на нотариус К. Т. с рег. № 242, вписана при Нотариална камара с район на действие – Районен съд- а именно: за 1/14 идеална част от Поземлен имот с идентификационен № 04279.611.89 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и единадесет, точка осемдесет и девет/, находяща се в [населено място], [община], област Б., по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05 2006 г. на Изпълнителния директор на АС „вписан с административен адрес: ул. ,,, с площ по кадастрална скица № 1062/21.02.2007 г.: 572 /петстотин седемдесет и два/ квадратни метра, с трайно предназначение: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, със стар идентификатор: квартал 41 /четиридесет и първи/, парцел 11 /единадесети/, № 163 /сто шестдесет и три/, при съседи /за второстепенна улица, № 04279.611.27 – собственик Община Б., ниско застрояване /до 10 м./ ,,№ 04279.611.88, собственост на Т. П. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], соб. К. Б. ПЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], за второстепенна улица, № 04279.611.9, соб. Община на Б., средно застрояване /от 10 до 25 м./, № 04279.611.56, соб. Община Б., който имот по документи за собственост Нотариален акт № 148, том I, дело № 202/09.08.1959 г. и Нотариален акт № 26, том II, дело № 437 от 09.12.1959 г., двата на Б народен съдия, както и удостоверение за идентичност на Община Б., представляващ: ДВОРНО МЯСТО с площ 581.80 /петстотин осемдесет и едно цяло и осемдесет стотни/ квадратни метра, находящо се в [населено място], при граници: от две страни улици, и от две страни - държавни парцели, за които по регулационен план на града от 1955 г. се отрежда парцела XI /единадесета/, пл. № 2409 /две хиляди четиристотин и девет/ в квартал 41 /четиридесет и първи/ по плана на същия град, а по сега действащия план на същия град за III /трети/ микрорайон, одобрен със Заповед № 890/10.11.1997 г., представляващ УПИ XI /урегулиран поземлен имот единадесети/ - 163 /сто шестдесет и три/, квартал 41 /четиридесет и едно/, при съседи: улици от две страни, УПИ X.-162 и УПИ ХХ-129, ведно с 1/14 /една четиринадесета/ идеална част от построената в гореописания поземлен имот ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 04279.611.89.1, находяща се в [населено място], [община], област Б., по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-32/.10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с адрес: ул. ,,С. С.”, № 7 и попадаща в поземлен имот: 04279.611.89, със застроена площ 75 /седемдесет и пет/ кв. метра и предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна брой етажи: 2 /два/, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТМЕНЯ протоколно определение постановено в открито съдебно заседание проведено на 13.11.2014г., с което е даден ход на делото по същество, по отношение на иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД в частта над 1/14 от процесните имоти описани по долу и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1/2011г. по описа на РС поради недопустимост на иска предявен от Л. А. Б, с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], против Ц. А. А, с ЕГН [ЕГН] и В. Г. А с адрес: [населено място] с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД – за разваляне поради неизпълнение на извършеното прехвърляне, поради това, че ответните страни не се грижили за бащата на ищцата, не са го издържали и гледали, което прехвърляне било извършено с нотариален акт № 40, том II, рег. № 5822, дело № 220 от 2007 година на нотариус К. Т. с рег. № 242, вписана при Нотариална камара с район на действие – Р като и за отмяна на нотариалния акт, а именно за следните недвижими имоти: в частта за 1/14 идеална част от Поземлен имот с идентификационен № 04279.611.89 /нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и единадесет, точка осемдесет и девет/, находяща се в [населено място], [община], област Б., по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05 2006 г. на Изпълнителния директор на АС „вписан с административен адрес: ул. ,,С. С.‘, № 7, с площ по кадастрална скица № 1062/21.02.2007 г.: 572 /петстотин седемдесет и два/ квадратни метра, с трайно предназначение: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, със стар идентификатор: квартал 41 /четиридесет и първи/, парцел 11 /единадесети/, № 163 /сто шестдесет и три/, при съседи /за второстепенна улица, № 04279.611.27 – собственик Община Б., ниско застрояване /до 10 м./ ,,№ 04279.611.88, собственост на Т. П. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], соб. К. Б. П ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], за второстепенна улица, № 04279.611.9, соб. Община на Б., средно застрояване /от 10 до 25 м./, № 04279.611.56, соб. Община Б., който имот по документи за собственост Нотариален акт № 148, том I, дело № 202/09.08.1959 г. и Нотариален акт № 26, том II, дело № 437 от 09.12.1959 г., двата на Б народен съдия, както и удостоверение за идентичност на Община Б., представляващ: ДВОРНО МЯСТО с площ 581.80 /петстотин осемдесет и едно цяло и осемдесет стотни/ квадратни метра, находящо се в [населено място], при граници: от две страни улици, и от две страни - държавни парцели, за които по регулационен план на града от 1955 г. се отрежда парцела XI /единадесета/, пл. № 2409 /две хиляди четиристотин и девет/ в квартал 41 /четиридесет и първи/ по плана на същия град, а по сега действащия план на същия град за III /трети/ микрорайон, одобрен със Заповед № 890/10.11.1997 г., представляващ УПИ XI /урегулиран поземлен имот единадесети/ - 163 /сто шестдесет и три/, квартал 41 /четиридесет и едно/, при съседи: улици от две страни, УПИ X.-162 и УПИ ХХ-129, ведно с 1/14 /една седма/ идеална част от построената в гореописания поземлен имот ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 04279.611.89.1, находяща се в [населено място], [община], област Б., по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-32/.10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с адрес: ул. и попадаща в поземлен имот: 04279.611.89, със застроена площ 75 /седемдесет и пет/ кв. метра и предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна брой етажи: 2 /два/.

ОСЪЖДА Л. А. Б, с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], да заплати на Ц. А. А с ЕГН [ЕГН] и В. Г. А с адрес: [населено място] сумата от 557,91 /петстотин петдесет и седем лева и деветдесет и една стотинки/ лв, разноски по компенсация.

На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред О, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: