Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
п., 20.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IV-ти
състав в публично съдебно заседание по гр. д. № 04305 по описа на съда за 2019 г., проведено
на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на
секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04305 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
иск с
правно основание чл.422 във вр. 415 ГПК и чл. 107 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от “ЧЕЗ Електро България” АД с
ЕИК/Булстат: *********, със седалище/адрес на управление: гр. София п.к. 1784,
район „Младост“, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център,
представляван от Ярослав Бергер и Кремена Стоянова Стоянова срещу Н.П.Н. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес *** за признаване на установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумите
както следва: сумата 554.84 лв. /Петстотин
петдесет и четири лв. и 84 ст./, представляваща главница за ползвана ел.енергия
за периода от 11.09.2018 г. до 11.02.2019 г., с адрес на електроснабдения имот:
гр.п., кв.****, с клиентски № 310231030850,сумата 13.76 лв. /Тринадесет лв. и 76 ст./ - лихва за периода от 22.11.2018 г. до
27.03.2019 г.и законната лихва върху главницата 554.84 лв., считано от
05.04.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането. Претендира разноски.
В
исковата молба се твърди, че „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД се е намирало в
облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД,
които са общоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния печат
и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на
енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Съгласно тях ищецът е изпълнил задължението си за доставка на
електрическа енергия за периода 11.09.2018 г. до 11.02.2019г. От своя страна
ответникът, не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия по
издадени от ищеца фактури.„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е доставчик на електрическа
енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за
доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция №
Л-409-17/01.07.2013г. Дружеството е доставяло на Н.П.Н. с ЕГН********** с
електроснабден имот находящ се в гр.п., кв.****, с клиентски № 310231030850
ел.енергия за периода от 11.09.2018 г. до 11.02.2019г., за което е издало
отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми, а именно:
1. Фактура
№********* от 22.10.2018г. на стойност 136,99лв. (сто тридесет и шест лева и
99ст.)лева за периода 11.09.2018г. - 11.10.2018г.
2. Фактура
№********* от 21.11.2018г. на стойност 193,76лв. (сто деветдесет и три лева и
76ст.)лева за периода 12.10.2018г. - 10.11.2018г.
3. Фактура
№********* от 20.12.2018г. на стойност 125,14лв. (сто двадесет и пет лева и
14ст.)лева за периода 11.11.2018 - 11.12.2018г.
4. Фактура
№********* от 21.01.2019г. на стойност 63,65лв. ( шестдесет и три лева и 65ст.)
лева за периода 12.12.2018г. - 11.01.2019г.
5. Фактура
№********* от 19.02.2019г. на стойност 35,30лв.(тридесет и пет лева и 30ст.)
лева за периода 12.01.2019г. - 11.02.2019г.
Така посочените задължения по различните
фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за
продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, абонатът разполага с
десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа
енергия през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след
изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по
съдебен ред. Чл.19, ал.8 от Общите условия изрично постановява, че
неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да
заплати в срок дължимата сума.
Според твърденията на ищеца съгласно
действащото законодателство той има право и е начислил лихвата за процесния
период , както следва:
1. 4.80лв.
(четири лева и 80ст.) лева за периода от 22.11.2018 - 27.03.2019г. за
фактура
№*********.
2. 5,54лв.
(пет лева и54ст.) лева за периода от 15.12.2018 - 27.03.2019г. за
фактура№*********.
3. 2.53лв.
(два лв. и 53ст.) лева за периода от 15.01.2019 - 27.03.2019г. за фактура №
*********.
4. 0.76лв.
(седемдесет и шест ст.) лева за периода от 15.02.2019 - 27.03.2019г. за фактура
№ *********.
5. 0.13лв.
(тринадесет ст.) лева за периода от 15.03.2019 - 27.03.2019г. за фактура
№*********.
Според ищеца общата стойност на
непогасения паричен дълг на Н.П.Н. с ЕГН **********, възлиза към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - на 554,84лв.
(петстотин петдесет и четири лева и 84ст) –представляваща главница по неплатени
фактури и 13,76лв.(тринадесет лева и 76 ст.)- представляваща законна лихва за
забава, считано от 22.11.2018г. до 27.03.2019г.
Ответникът, в законоустановения срок от
един месец от връчването му на съобщението по установените в ГПК способи не е
подал отговор.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По
допустимостта:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 98а от ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за процесните суми, за които е издадена
Заповед № 1794/08.04.2019г. по ч. г. д. № 02466/2019г. на ПРС.Същата е
връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите
установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално
допустими.
По основателността:
Съдът
намира, че са налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба, не се е явил в първото
заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради
което съдът постановява настоящото решение на основание наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.238 ГПК настоящият състав намира, че обективно съединените искове
за предявените главница и лихви са основателни и следва да бъдат уважени, като
на основание чл.239 ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение
№4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските както в
заповедното, така и в исковото производства.
На основание чл.78 ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 195.00лв., представляваща
направени по делото разноски, от които сумата от 50.00лв. за държавна така и
сумата от 145.00лв. за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1784, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, район Младост, бл. БенчМарк Бизнес Център, чрез
пълномощника си адв. Ренета Даньовска срещу
Н.П.Н.
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***
че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца
сумата от 554.84 лв. /Петстотин
петдесет и четири лв. и 84 ст./, представляваща главница за ползвана ел.енергия
за периода от 11.09.2018 г. до 11.02.2019 г., с адрес на електроснабдения имот:
гр.п., кв.****, с клиентски № 310231030850, сумата 13.76 лв. /Тринадесет лв. и 76 ст./ - лихва за периода от 22.11.2018 г. до
27.03.2019 г.и законната лихва върху главницата 554.84 лв., считано от
05.04.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми по
ч. гр. дело № 02466/2019г. по описа на Районен съд – гр. п. е издадена Заповед
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА
Н.П.Н. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 159,
район Младост, бл. БенчМарк Бизнес Център, сумата от 195.00лв.,
представляваща направените по заповедното и исково производства разноски за
държавни такси и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което на
основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване в тази му част.
СЛЕД влизане на
решението в сила ч.г.д.№02466/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния
състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
ПРЕПИС от решението да
бъде връчен на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.