РЕШЕНИЕ
№ 6393
Пловдив, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XX Касационен състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ЯНКО АНГЕЛОВ |
| Членове: | НЕДЯЛКО БЕКИРОВ ХРИСТИНА ЮРУКОВА |
При секретар ЗЛАТКА ЧОБАНОВА и с участието на прокурора МИРОСЛАВ ЕМИЛОВ ЙОСИФОВ като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНА ЮРУКОВА канд № 20257180700999 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Началник група в Сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - [област], подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт, против Решение № 384/04.04.2025 година по АНД № 6842/2024 година на Районен съд - [област]. с което е отменено Наказателно постановление № 24-1030-008139 от 16.10.2024 година на Началник група в Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - [област], с което на С. И. Г. за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/ са наложени следните наказания на основание чл. 175, ал. 3, т. 4 от ЗДвП - глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месеца.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено процесното НП.
Ответната страна - С. И. Г., се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат С., оспорва се жалбата, по същество се прави искане за оставяне в сила на въззивното решение, съображения за което са развити в хода по същество и в депозирана по делото защита. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - [област] дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на въззивното решение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.
Приетата от въззивния съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Относно вмененото на С. Г. нарушение на чл. 103 от ЗДвП настоящият съдебен състав намира, че по делото липсват каквито и да било доказателства за наличието на субективната страна на нарушението под формата на умисъл или непредпазливост, като неустановени са както интелектуалният, така и волевият момент на вината, като субективен елемент на соченото противоправно деяние.
Ето защо настоящият съдебен състав споделя крайния извод на въззивния съд за незаконосъобразност на НП. Според съда е налице несъставомерност на санкционираното деяние от субективна страна поради недоказаност на неговото виновно извършване, което дисквалифицира процесното деяние като административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и представлява абсолютно основание за отмяната на издаденото наказателно постановление, каквато отмяна е постановил въззивният съд.
При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд - [област] е постановил валидно, допустимо и правилно решение.
Искането на ответната страна пред настоящата инстанция за присъждане на адвокатско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 вр. чл. 228 от АПК и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено. От страна на касатора е направено възражение за прекомерност. Представен е Договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че сумата от 800 /осемстотин/ лева е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и разрешенията, направени в Решение от 25 януари 2024г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съд (СЕС), настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което в полза на ответника следва да бъде присъдено такова в размер от 400,00 лева. Ответникът по касацията сам е изготвил отговор на касционната жалба. Упълномощеният по делото адвокат е осъществил само процесуално представителство по проведеното едно съдебно заседание и е представил писмена защита по делото. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК вр. §1, т. 6 ДР АПК, следва ОДМВР [област] да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 400 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 384/04.04.2025 година по АНД № 6842/2024 година на Районен съд - [област].
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - [област] да заплати на С. И. Г., с [ЕГН] сумата от 400 /четиристотин/ лева разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |