№ 387
гр. Стара Загора, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Александър Георгиев
при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело №
20225530103843 по описа за 2022 година
Производството е с основание чл.128,ал.2 КТ и чл.86 ЗЗД.
Делото е образувано по искове с правно основание чл.128, вр. чл.245, ал.2 КТ,
предявени от И. Д. Н. против „АСПРО” ЕООД - Стара Загора, като твърди, че работил в
ответното дружество /по трудов договор, сключен с „АСПРО“ ЕООД/, като трудовото му
правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на страните, като не бил получил
трудово възнаграждение за времето от една година, през което е работил при ответника,
като не получил дължимите му се трудови възнаграждения за месеците от юни 2020г. до
юни 2021г. включително - дванадесет възнаграждения по 857,11лева месечно или общо
10286лева, като претендира и законна лихва върху главниците и направените по делото
разноски. В срока по чл.131 от ГПК за отговор, такъв не е постъпил.
В исковата си молба ищецът твърди, че работил при ответника от 04.08.2016 г. въз
основа на трудов договор № 29/03.08.2016г. /който договор се намирал в трудовото досие на
ответника/ и последващите допълнителни трудови споразумения /приложени като писмени
доказателства по делото/ до момента на прекратяване на трудовите правоотношения с
работодателя-ответник по делото, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ на 15.06.2021 г. със
Заповед № 43/15.06.2021г. Към момента на прекратяване на трудовите правоотношения с
ответното дружество, то било претърпяло трансформация от „АСПРО" ООД в „АСПРО"
ЕООД, като управителя и собственик на по-голямата част от капитала Д.Г.Т., бил явно
изкупил дяла на другия съдружник и търговското дружество стана ЕООД с едноличен
собственик на капитала и еднолично управлявано от Д.Г.Т., тази трансформация била
станала на 31.05.2021г. /това било видно от публичната част на търговския регистър и било
обществено достъпна информация/ тоест трудовите му правоотношения били прекратени от
„АСПРО" ЕООД представлявано и еднолично управлявано от едноличния собственик на
капитала Д.Г.Т.. Според сключения с търговското дружество трудов договор №
29/03.08.2016г. продължителността на работното време била 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, при основна работна заплата съгласно последното му допълнително
споразумение към трудовия договор от 04.01.2021г. в размер на 852 /осемстотин петдесет и
1
два/ лева и допълнителни трудови възнаграждения, както следва: допълнително трудово
възнаграждение за отработено време и професионален опит - 0.6%-5.11лв. Общо брутното
му трудово възнаграждение било в размер 857,11 /осемстотин и петдесет и седем лева и
единадесет стотинки/ лв. месечно. За времето от включително м.06.2020 г. до м.06.2021 г.
включително, общо 12 месеца до прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника
работодател не му били изплатени полагаемите му се трудови възнаграждения. За това
време, той бил изпълнявал трудовите си задължения добросъвестно и в съответствие с
поставените му изисквания от Работодателя. Съобразявайки се с разпоредбите на КТ,
същите му давали право да предяви иск към бившия си работодател в лицето на „АСПРО"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управлението гр. Стара Загора, ул.
"Воевода Стойно Черногорски" № 56 управлявано и представлявано еднолично от Д.Г.Т. с
3-годишна давност съгласно чл.358, ал.1, т.3 от КТ. Като за начало на срока се считала
датата, от която съответното задължение от страна на ответника по делото ставало
изискуемо. Тъй като трудовото му възнаграждение се изплащало месечно, това означавало,
че дължимата сума ставала изискуема от 01.07.2020г. Последното му трудово
възнаграждение при ответника за месец 05.2020г. било изплатено със сериозно закъснение
на 15.12.2020г. Ето защо предявява иск към „АСПРО" ЕООД, ЕИК *********, управлявано
и представлявано еднолично от Д.Г.Т., в размер на 10 286 /десет хиляди двеста осемдесет и
шест/ лева, представляващи 12 месечни трудови възнаграждения за времето от месец
06.2020г. до месец 06.2021г. включително, като към горепосочената сума следвало да се
прибавят и дължимите законни лихви за забавеното плащане. Работодателя ответно
търговско дружество било декларирало в НАП осигуровки върху дължимите на ищеца
трудови възнаграждения за визирания срок, но дали било платило осигуровките не му било
известно /видно от представените по делото писмени доказателства справки по личната му
партида в НОИ/. Моли съда да уважи така предявените обективно съединени искове с
правно основание чл.128, т.1 и т.2, вр. чл.124, вр. чл.270 от КТ и чл.245, ал.1 от КТ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД и да осъди „АСПРО" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управлението гр. Стара Загора, ул. "Воевода Стойно Черногорски" № 56, управлявано и
представлявано еднолично от Д.Г.Т., да заплати забавените трудови възнаграждения в едно
със законните лихви за забавеното плащане. Моли ответника да бъде осъден да заплати
направените разноски по делото съгласно чл.78 от ГПК, а именно адвокатски хонорар в
размер 820/осемстотин и двадесет/лв.
В изпълнение на указанията на съда, дадени с Разпореждане № 354/ 06.02.2023г. по
гр.д. № 3843/2022 г. в молба от 13.02.2023 г. ищецът дава следните разяснения: претендира
заплащане на трудовите възнаграждения за включително м.юни 2020г. до м.юни 2021г.
включително. Като по месеци сумите са, както следва - юни 2020г.- 857,11 лв., юли 2020г. -
857,11лв., август 2020г. - 857,11лв., септември 2020г. - 857,11лв., октомври 2020г. -
857,11лв., ноември 2020г. -857,11лв., декември 2020г. - 857,11лв., януари 2021г. - 857,11лв.,
февруари 2021г. - 857,11лв., март 2021г. - 857,11лв., април 2021г. -857,11лв., май 2021г. -
857,11лв., юни 2021г. - 857,11лв., или общо 13 неизплатени трудови възнаграждения в общ
размер 11 142,43лв.; претендира мораторна лихва по претендираните със заведения иск суми
считано от 01.07.2020 г. /трудовото му възнаграждение се изплащало месечно, това
означавало, че дължимата сума ставала изискуема от 01.07.2020г. до 04.08.2022 г.-датата на
завеждане на иска - в размер от 2367,77 лв., като това била законната лихва за този период
върху исканата сума общо 11142,43 лв. представляваща 13 неизплатени трудови
възнаграждения по 857,11лв. Моли съда да допусне изменение на предявения иск по размер,
като претендирания размер е за сума общо 11142,43 лв., представляваща 13 неизплатени
трудови възнаграждения по 857,11лв., както и мораторна лихва за периода 01.07.2020г. до
04.08.2022г. /деня на завеждане на иска/ в размер от 2367,77 лв., както и законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното и заплащане. Претендира
разноските по така изменения иск, предявени с първоначалния иск, а именно ответника да
2
бъде осъден да заплати направените разноски по делото съгласно чл.78 от ГПК- адвокатски
хонорар в размер 820 /осемстотин и двадесет/лв.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощника си адв. И., като прави
изменение по отношение на размера на претенциите, а именно по отношение на главницата
до нетния размер на 13 трудови възнаграждения, от м.юни 2020 г. до м. юни 2021 г.
включително, в общ размер на 7697,31лева, както и за мораторна лихва върху неизплатените
трудови възнаграждения, за периода от 01.07.2020 г. до 04.08.2022 г., в размер на
1635,67лева, като съдът е допуснал исканото изменение.
Поддържа претенциите си за заплащане на 13 нетни трудови възнаграждения, в общ
размер на 7697,31лева, които не са изплатени на ищеца от ответника, както и за мораторна
лихва върху неизплатените трудови възнаграждения, за периода от 01.07.2020 г. до
04.08.2022 г., в размер на 1635,67лева. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответното дружество не изпраща представител в съдебно заседание и не взема
становище по претенциите.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, обсъди доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
По делото не е спорно и от представените и приети като писмени доказателства по
делото се установява, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, съгласно
трудов договор № 29 от 03.08.2016 г., на длъжност „машинист автовишка“, с основно
месечно възнаграждение 600лева, което се изплаща всеки месец до 25-то число следващо
месеца в брой или по банков път, като с допълнително споразумение към договор № 29 от
01.02.2017 г. основното месечно възнаграждение е изменено - в размер на 650лева, с
допълнително споразумение към договор № 29 от 03.02.2017г. трудовият договор бил
изменен от срочен на безсрочен, с допълнително споразумение към договор № 29 от
04.01.2021 г., основното месечно трудово възнаграждение на ищеца било изменено - на
852лева. На 15.06.2021 г. със заповед № 43 от 15.06.2021 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1
КТ, трудовото правоотношение между страните със срок – за неопределено време, било
прекратено по взаимно съгласие на страните.
За изясняване на обстоятелствата по делото съдът е назначил съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение е прието изцяло като компетентно и добросъвестно
изготвено, отговарящо на поставените задачи. Видно от заключението вещото лице при
изготвянето му е извършило проверка в счетоводството на ответното дружество. От същото
се установява, че нетния размер на трудовото възнаграждение на ищеца за процесния
период, изчислено поотделно, като от основното възнаграждение се приспаднат удръжките
за пенсионни, здравни осигуровки и данъци, е както следва: -за м. юни 2020 г. нетният
размер на възнаграждението е в размер 661,75лв.; -за м. юли 2020 г. нетният размер на
възнаграждението е в размер 661,75лв.; -за м. август 2020 г. нетният размер на
възнаграждението е в размер 661,75лв.; -за м. септември 2020 г. нетният размер на
възнаграждението е в размер 661,75лв.; -за м. октомври 2020 г. нетният размер на
възнаграждението е в размер 661,75лв.; -за м. ноември 2020 г. нетният размер на
възнаграждението е в размер 661,75лв.; -за м. декември 2020 г. нетният размер на
възнаграждението е в размер 490,82лв.; -за м. януари 2021 г. нетният размер на
възнаграждението е в размер 577,99лв.; -за м. февруари 2021 г. нетният размер на
възнаграждението е в размер 209,64лв.; -за м. март 2021 г. нетният размер на
възнаграждението е в размер 708,73лв.; -за м. април 2021 г. нетният размер на
възнаграждението е в размер 708,73лв.; -за м. май 2021 г. нетният размер на
възнаграждението е в размер 708,75лв.; -за м. юни 2021 г. нетният размер на
възнаграждението е в размер 322,17лв., всичко общо в размер 7697,31лева, в тази част съдът
възприема заключението на вещото лице, като компетентно и добросъвестно изготвено.
3
Съдът не възприема заключението на вещото лице, в частта, относно представени
ведомости за заплати, касаещи процесния период – от м.06.2020г. до м.06.2021 г.
включително, тъй като е ответникът не е взел становище – въпреки дадената му възможност
и вменено задължение от съда за това, дали ще се ползва от представените по делото
писмени материали - оригинални платежни ведомости, съхранявани в счетоводното
дружество „МММ Консулт“ ООД, гр. Стара Загора, с оглед на което ведомостите за заплати
за периода от м.06.2020г. – м.06.2021г. включително са изключени от доказателствата по
делото – след направеното от ищеца оспорване на приложените към заключението на
вещото лице материали.
Съгласно чл.245, ал.1 и ал.2 от КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите
задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудово
възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната,
като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се
изплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния
период. Полаганият от работника труд по съществувалото с работодателя трудово
правоотношение е възмезден и последният следва да го изплаща ежемесечно и в пълен
размер, съобразно договореностите между тях. Това е основно задължение като насрещна
престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или
служителя. То е основният интерес на работника или служителя от създаването на
трудовото правоотношение. Съдът приема за безспорно установено, че ищецът
добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за процесния период, а именно от м.
юни 2020г. до м. юни 2021г. вкл., тъй като ответникът не е направил възражение относно
това обстоятелство, поради което същият дължи изплащане на пълния размер на трудовото
възнаграждение, договорено между страните по трудовия договор.
Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При неизпълнение на това
задължение на работодателя, работникът или служителят има право на иск срещу
работодателя за изплащане на дължимото уговорено трудово възнаграждение. Разпоредбата
на чл. 270, ал. 3 от КТ изчерпателно регламентира доказателствата, чрез които се установява
изпълнението на задължението за заплащане на трудовото възнаграждение – чрез подпис на
работника или служителя в разплащателната ведомост или разписка, а при изрично писмено
искане - по негова банкова сметка. В случая от страна на ответника не е взето становище
дали ще се ползва от представените със заключението на експертизата по делото и оспорени
от ищеца писмени материали - оригинални ведомости от счетоводното дружество „МММ
Консулт“ ООД, гр. Стара Загора, за периода от м. юни 2020г. вкл. до м. юни 2021г. вкл., с
оглед на което същите са изключени от доказателствата по делото.
Видно от представените и приети като писмени доказателства по делото трудов
договор № 29 от 03.08.2016 г., с допълнителни споразумения към договора, както и от
заповед № 43 от 15.06.2021г., за прекратяване на трудовото правоотношение между страните
на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, се установява, че ищецът е бил в
трудово правоотношение с ответника, на длъжност „машинист автовишка“. В случая
работникът е изпълнявал задължението си за полагане на труд за периода от м. юни 2020г.
вкл. до м. юни 2021г. вкл., като работодателят (чиято е доказателствената тежест съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК) не е представил доказателства, че е платил трудовото му
възнаграждение за посочените месеци, то съдът намира, че ответникът дължи заплащане на
претендираното от ищеца трудово възнаграждение, чийто нетен размер се доказва и от
заключението на съдебно-икономическа експертиза, както следва: за м. юни 2020 г. нетният
размер на възнаграждението в размер 661,75лв.; за м. юли 2020 г. нетният размер на
възнаграждението в размер 661,75лв.; за м. август 2020 г. нетният размер на
възнаграждението в размер 661,75лв.; за м. септември 2020 г. нетният размер на
възнаграждението в размер 661,75лв.; за м. октомври 2020 г. нетният размер на
4
възнаграждението в размер 661,75лв.; за м. ноември 2020 г. нетният размер на
възнаграждението в размер 661,75лв.; за м. декември 2020 г. нетният размер на
възнаграждението в размер 490,82лв.; за м. януари 2021 г. нетният размер на
възнаграждението в размер 577,99лв.; за м. февруари 2021 г. нетният размер на
възнаграждението в размер 209,64лв.; за м. март 2021 г. нетният размер на
възнаграждението в размер 708,73лв.; за м. април 2021 г. нетният размер на
възнаграждението в размер 708,73лв.; за м. май 2021 г. нетният размер на възнаграждението
в размер 708,75лв.; за м. юни 2021 г. нетният размер на възнаграждението в размер
322,17лв., всичко общо в размер 7697,31лева. Следователно същите следва да бъдат
заплатени на ищеца – т.е. претенцията за заплащане на нетно трудово възнаграждение за
периода от м. юни 2020г. вкл. до м. юни 2021г. вкл. следва да бъде уважена, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска – 04.08.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
При неизпълнение или забава в изпълнението на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД, а съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Дължимостта на законната лихва върху
трудовите възнаграждения се извежда и от чл. 245, ал. 2 КТ. В случая страните са уговорили
периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение до 25–то число на месеца,
следващ този, за който е дължимо. Следователно относно процесния период работодателят е
изпаднал в забава за заплащане на трудовото възнаграждение, както следва:
- за м. юни 2020 г. считано от 26.07.2020 г. - от този момент дължи обезщетение за
забава до 04.08.2022г. /дата на завеждане на исковата молба в съда/, като нетният размер на
неплатено трудово възнаграждение (чиста сума за получаване) е 661,75 лева, то съдът
намира, че ответникът му дължи обезщетение за забава по чл. 86,ал. 1 ЗЗД във чл. 245, ал. 2
КТ върху тази сума, което след служебно изчисление от съда възлиза на сумата от 136лева;
- за м. юли 2020 г. считано от 26.08.2020 г. - от този момент дължи обезщетение за
забава до 04.08.2022 г. /дата на завеждане на исковата молба в съда/, като нетният размер на
неплатено трудово възнаграждение (чиста сума за получаване) е 661,75 лева, то съдът
намира, че ответникът му дължи обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във чл. 245, ал. 2
КТ върху тази сума, което след служебно изчисление от съда възлиза на сумата от
130,32лева;
- за м. август 2020 г. считано от 26.09.2020г. - от този момент дължи обезщетение за
забава до 04.08.2022 г. /дата на завеждане на исковата молба в съда/, като нетният размер на
неплатено трудово възнаграждение (чиста сума за получаване) е 661,75 лева, то съдът
намира, че ответникът му дължи обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във чл. 245, ал. 2
КТ върху тази сума, което след служебно изчисление от съда възлиза на сумата от
124.62лева.
- за м. септември 2020 г. считано от 26.10.2020 г. - от този момент дължи обезщетение
за забава до 04.08.2022 г. /дата на завеждане на исковата молба в съда/, като нетният размер
на неплатено трудово възнаграждение (чиста сума за получаване) е 661,75 лева, то съдът
намира, че ответникът му дължи обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във чл. 245, ал. 2
КТ върху тази сума, което след служебно изчисление от съда възлиза на сумата от
119.11лева;
- за м. октомври 2020 г. считано от 26.11.2020 г. - от този момент дължи обезщетение
за забава до 04.08.2022 г. /дата на завеждане на исковата молба в съда/, като нетният размер
на неплатено трудово възнаграждение (чиста сума за получаване) е 661,75 лева, то съдът
намира, че ответникът му дължи обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във чл. 245, ал. 2
КТ върху тази сума, което след служебно изчисление от съда възлиза на сумата от
113.41лева;
5
- за м. ноември 2020 г. считано от 26.12.2020 г. - от този момент дължи обезщетение
за забава до 04.08.2022 г. /дата на завеждане на исковата молба в съда/, като нетният размер
на неплатено трудово възнаграждение (чиста сума за получаване) е 661,75 лева, то съдът
намира, че ответникът му дължи обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във чл. 245, ал. 2
КТ върху тази сума, което след служебно изчисление от съда възлиза на сумата от
107.89лева;
- за м. декември 2020 г. считано от 26.01.2021 г. - от този момент дължи обезщетение
за забава до 04.08.2022 г. /дата на завеждане на исковата молба в съда/, като нетният размер
на неплатено трудово възнаграждение (чиста сума за получаване) е 490,82лева, то съдът
намира, че ответникът му дължи обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във чл. 245, ал. 2
КТ върху тази сума, което след служебно изчисление от съда възлиза на сумата от 75.81лева;
- за м. януари 2021 г. считано от 26.02.2021 г. - от този момент дължи обезщетение за
забава до 04.08.2022 г. /дата на завеждане на исковата молба в съда/, като нетният размер на
неплатено трудово възнаграждение (чиста сума за получаване) е 577,99лева, то съдът
намира, че ответникът му дължи обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във чл. 245, ал. 2
КТ върху тази сума, което след служебно изчисление от съда възлиза на сумата от 84.29лева;
- за м. февруари 2021 г. считано от 26.03.2021 г. - от този момент дължи обезщетение
за забава до 04.08.2022 г. /дата на завеждане на исковата молба в съда/, като нетният размер
на неплатено трудово възнаграждение (чиста сума за получаване) е 209,64лева, то съдът
намира, че ответникът му дължи обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във чл. 245, ал. 2
КТ върху тази сума, което след служебно изчисление от съда възлиза на сумата от 28.94лева;
- за м. март 2021 г. считано от 26.04.2021 г. - от този момент дължи обезщетение за
забава до 04.08.2022 г. /дата на завеждане на исковата молба в съда/, като нетният размер на
неплатено трудово възнаграждение (чиста сума за получаване) е 708,73лева, то съдът
намира, че ответникът му дължи обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във чл. 245, ал. 2
КТ върху тази сума, което след служебно изчисление от съда възлиза на сумата от 91.73лева;
- за м. април 2021 г. считано от 26.05.2021 г. - от този момент дължи обезщетение за
забава до 04.08.2022 г. /дата на завеждане на исковата молба в съда/, като нетният размер на
неплатено трудово възнаграждение (чиста сума за получаване) е 708,73лева, то съдът
намира, че ответникът му дължи обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във чл. 245, ал. 2
КТ върху тази сума, което след служебно изчисление от съда възлиза на сумата от 85.83лева;
- за м. май 2021 г. считано от 26.06.2021 г. - от този момент дължи обезщетение за
забава до 04.08.2022 г. /дата на завеждане на исковата молба в съда/, като нетният размер на
неплатено трудово възнаграждение (чиста сума за получаване) е 708,75лева, то съдът
намира, че ответникът му дължи обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във чл. 245, ал. 2
КТ върху тази сума, което след служебно изчисление от съда възлиза на сумата от 79.73лева;
- за м. юни 2021 г. считано от 26.07.2021 г. - от този момент дължи обезщетение за
забава до 04.08.2022 г. /дата на завеждане на исковата молба в съда/, като нетният размер на
неплатено трудово възнаграждение (чиста сума за получаване) е 322,17лева, то съдът
намира, че ответникът му дължи обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във чл. 245, ал. 2
КТ върху тази сума, което след служебно изчисление от съда възлиза на сумата от 33.56лева,
всичко общо в размер от 1211,24лева.
Следователно предявеният иск за обезщетение за забава в изплащането на нетния
размер на трудовото възнаграждение на ищеца, за периода от м. юни 2020г. вкл. до м. юни
2021г. вкл., следва да бъде уважен в размера от 1211,24лева и отхвърлен над този размер до
пълния претендиран от 1635,67лева.
От ищеца се претендират разноски в размер от 820лева - адвокатско възнаграждение,
съгласно представения списък с разноски по делото. На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да
бъде осъден ответника да заплати частта от направените от ищеца по делото разноски общо
6
от 820лв. платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете –
до 782,70лева.
Ответникът не е претендирал заплащане на разноски, поради което такива не му се
присъждат съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78,ал.6 ГПК следва ответника да бъде осъден да заплати по сметка
на Бюджета на съдебната власт дължимите деловодни разноски – сумата от 356,34лева
представляваща дължимата държавна такса за исковете, както и по сметка на
Старозагорския районен съд заплатеното възнаграждение на вещо лице по назначената и
изслушана експертиза в размер на 238,63лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ”АСПРО“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, ул. „Войвода Стойно Черногорски“ № 56, друг адрес гр.Стара Загора,
ул.“Христо Ботев“ № 22, представлявано от управителя Д.Г.Т., ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. Н., с
ЕГН **********, от ********, съдебен адрес *************** 4, чрез адв. Г. И., от АК-
Стара Загора, на основание чл. 128, т. 2 от КТ обща сума от 7697,31лева/седем хиляди
шестстотин деветдесет и седем лева и 31 ст./ - нетен размер на неизплатени трудови
възнаграждения при ответника за периода от м. юни 2020г. до м. юни 2021г. включително,
както следва:
За м. юни 2020г. - дължимо нетно трудово възнаграждение в размер на
661,75лв./шестстотин шестдесет и един лева и 75стотинки/,
- за м. юли 2020 г. - дължимо нетно трудово възнаграждение в размер на 661,75лв.
./шестстотин шестдесет и един лева и 75стотинки/,
- за м. август 2020 г. - дължимо нетно трудово възнаграждение в размер на
661,75лв./шестстотин шестдесет и един лева и 75стотинки/
- за м. септември 2020 г. - дължимо нетно трудово възнаграждение в размер на
661,75лв./шестстотин шестдесет и един лева и 75стотинки/,
- за м. октомври 2020 г. - дължимо нетно трудово възнаграждение в размер на
661,75лв./шестстотин шестдесет и един лева и 75стотинки/,
- за м. ноември 2020 г. - дължимо нетно трудово възнаграждение в размер на
661,75лв./шестстотин шестдесет и един лева и 75стотинки/,
- за м. декември 2020 г. - дължимо нетно трудово възнаграждение в размер на
490,82лв./четиристотин и деветдесет лева и 82стотинки/,
- за м. януари 2021 г. - дължимо нетно трудово възнаграждение в размер на
577,99лв./петстотин седемдесет и седем лева и 99стотинки/,
- за м. февруари 2021 г. - дължимо нетно трудово възнаграждение в размер на
209,64лв./двеста и девет лева и 64стотинки/,
7
- за м. март 2021г. - дължимо нетно трудово възнаграждение в размер на
708,73лв./седемстотин и осем лева и 73стотинки/,
- за м. април 2021 г. - дължимо нетно трудово възнаграждение в размер на
708,73лв./седемстотин и осем лева и 73стотинки/,
- за м. май 2021 г. - дължимо нетно трудово възнаграждение в размер на
708,75лв./седемстотин и осем лева и 75стотинки/,
- за м. юни 2021 г. - дължимо нетно трудово възнаграждение в размер на
322,17лв./триста двадесет и два лева и 17стотинки/; ведно със законната лихва върху сумата
от датата на завеждане на исковата молба - 04.08.2022г. до окончателното й заплащане,
ОСЪЖДА ”АСПРО“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Войвода Стойно Черногорски“ № 56, друг адрес гр.Стара Загора,
ул.“Христо Ботев“ № 22, представлявано от управителя Д.Г.Т., ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. Н., с
ЕГН **********, от ********, съдебен адрес *************** 4, чрез адв. Г. И., от АК-
Стара Загора, както и на основание чл. 245, ал. 2 от КТ обща сума от 1211,24лева /хиляда
двеста и единадесет лева и 24 ст./ - обезщетения за забава в размер на законната лихва върху
неизплатеното трудово възнаграждение за периода от м. юни 2020г. до м. юни 2021г.
включително, разпределени месечно, както следва:
- м. юни 2020 г. – обезщетение за забава в размер на 136/сто тридесет и шест/лева;
- м. юли 2020 г. - обезщетение за забава в размер на 130,32лева/сто и тридесет лева
и 32стотинки/;
- м. август 2020 г. - обезщетение за забава в размер на 124.62лева/сто двадесет и
четири лева и 62стотинки/;
- м. септември 2020г. - обезщетение за забава в размер на 119.11лева/сто и
деветнадесет лева и 11стотинки/;
- м. октомври 2020 г. - обезщетение за забава в размер на 113.41лева/сто и
тринадесет лева и 41стотинки/;
- м. ноември 2020 г. - обезщетение за забава в размер на 107.89лева/сто и седем
лева и 89стотинки/;
- м. декември 2020 г. - обезщетение за забава в размер на 75.81лева/седемдесет и
пет лева и 81стотинки/;
- м. януари 2021 г. - обезщетение за забава в размер на 84.29лева/осемдесет и
четири лева и 29стотинки/;
- м. февруари 2021 г. – обезщетение за забава в размер на 28.94лева/двадесет и
осем лева и деветдесет и четири стотинки/;
- м. март 2021 г. - обезщетение за забава в размер на 91.73лева/деветдесет и един
лева и 73стотинки/;
- м. април 2021 г. – обезщетение за забава в размер на 85.83лева/осемдесет и пет
8
лева и 83стотинки/;
- м. май 2021 г. – обезщетение за забава в размер на 79.73лева/седемдесет и девет
лева и 73стотинки/;
- м. юни 2021 г. - обезщетение за забава в размер на 33.56лева/тридесет и три лева
и 56стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихви за забава, за периода от м. юни 2020г. до м.
юни 2021г. включително, в останалата му част, над присъдения общ размер от 1211,24лева
до общо търсената сума от 1635,67лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ”АСПРО“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес гр. Стара Загора, ул.
„Войвода Стойно Черногорски“ № 56, представлявано от Д.Г.Т.-управител, да заплатят на И.
Д. Н., с ЕГН **********, от ********, съдебен адрес *************** 4, чрез адв. Г. И., от
АК-Стара Загора, сумата от 782,70лева/седемстотин осемдесет и два лева и 70 ст./
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА ”АСПРО“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес гр. Стара Загора, ул.
„Войвода Стойно Черногорски“ № 56, представлявано от Д.Г.Т.-управител, да заплатят по
сметка на Бюджета на съдебната власт сумата от 356,34лева /триста петдесет и шест лева и
34 ст./ дължима държавна такса по уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ”АСПРО“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес гр. Стара Загора, ул.
„Войвода Стойно Черногорски“ № 56, представлявано от Д.Г.Т.-управител, ДА ЗАПЛАТЯТ
по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 238,63лева /двеста тридесет и осем лева
и 63 ст./, представляваща частта от заплатеното възнаграждение за вещо лице, съразмерно
на уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба от страните в двуседмичен срок от
посочения в съдебния протокол ден на обявяването му – 09.05.2023г., пред Старозагорския
окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9