№ 4094
гр. София, 24.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110167745 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от В. Б. Й. срещу „Софийска вода” АД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Искането на страните за изискване на изп. д. № ****/2014 г. по описа на ЧСИ С Х
и искането на ответника за изискване на изп. д. № ****/2015 г. по описа на ЧСИ С Х е
основателно и следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ДА СЕ ИЗИСКА на осн. чл. 186 ГПК препис от изп. д. № ****/2015 г. и препис
от изп. д. № ****/2014 г. по описа на ЧСИ С Х, като се укаже на съдебния изпълнител,
че преписите следва да бъдат представени в едноседмичен срок от съобщението.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 27.03.2025 г. от 09:40 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Ищецът В. Б. Й. е предявил иск с правно основание по чл. 439 ГПК вр. чл. 124
ГПК за признаването за установено по отношение на ответника, че не му дължи
сумите от: 755,34 лева, представляваща неизплатена сума за потребена вода през
периода от 18.04.2011 г. до 16.10.2014 г., ведно със законната лихва за периода от
19.12.2014 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 123,81 лева за
1
периода от 18.05.2011 г. до 23.09.2014 г., както и сумата от 325,00 лева разноски по
делото, от които: 25,00 лева държавна такса и 300,00 лева юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 30.07.2015 г. въз основа
на влязло в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №
71295/2014 г. по описа на СРС.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № ****/2024 г. при ЧСИ С Х. Сочи се, че
изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в законна сила заповед за
изпълнение по посоченото ч. гр. дело по описа на СРС. Твърди се, че ищецът получил
покана за доброволно изпълнение, издадена по изпълнително дело № ****/2024 г. при
ЧСИ С Х на 29.10.2024 г. Твърди се, че от издаването на изпълнителния лист до
образуването на изпълнителното дело е изминал срок, по-дълъг от 9 години, поради
което вземанията по изпълнителния лист се явяват погасени поради изтекъл 5-годишен
давностен срок. Сочи, че ответникът, в качеството му на кредитор по изпълнителния
лист, е бездействал в периода от 2004 г. до 2017 г. Счита, че в случая е приложим
институтът на петгодишната погасителна давност, като предвиденият в закона срок е
изтекъл. Поради тези и останалите изложени съображения моли предявеният иск да
бъде уважен. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявения
иск. Счита, че вземането не е погасено поради изтекъл давностен срок. Сочи, че
давността за вземането е пет години, считано от влизане в сила на заповедта за
изпълнение, като понастоящем не е изтекла. Твърди се, че преди процесното
изпълнително дело № ****/2024 г. по описа на ЧСИ С. Х, кредиторът, в качеството му
на взискател, въз основа на процесния изпълнителен лист преди това е бил образувал
изпълнително дело № ****/2015 г. по описа на ЧСИ С. Х. По време на висящността на
първоначално образуваното изпълнително дело били предприемани редица
изпълнителни действия, всяко от които водело до прекъсване на давностния срок.
Такива били: наложени запори на 28.03.2016 г., 18.10.2016 г.; на 21.03.2017 г. била
депозирана молба от взискателя с посочване на изпълнителен способ; на 09.01.2019 г.
бил наложен запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение, както и
възбрана върху недвижим имот на длъжника; на 08.03.2019 г. била депозирана молба
от взискателя с посочване на изпълнителен способ. Освен това счита, че давност не е
текла в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. с оглед действието на ЗМДВИП.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК вр.
чл. 124 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти,
които водят до погасяване на установеното изпълняемо право. В тежест на ответника е
да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на
изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване
на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване
течението на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че ответникът е кредитор по процесното
вземане, за което е издаден изпълнителен лист от 30.07.2015 г. въз основа на влязло в
сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 71295/2014 г. по
описа на СРС, за които вземания е образувано изпълнително дело № ****/2024 г. по
описа на ЧСИ С Х.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
2
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3