О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
260048 14.08.2020 година град Бургас
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН
СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четиринадесети
август Година 2020
В закрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ:
1.
Кремена Лазарова
2.
Йорданка
Майска
като
разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска
въззивно гражданско
дело № 1803 по описа за 2020
година, съобрази следното:
Производството по делото пред
настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба вх.№
20297/09.06.2020г. на БРС от М.Д., заявена чрез пълномощника адв.С. ***, с
посочен съдебен адрес ***, оф.108 против Решение № 1094/11.05.2020 г., постановено
по гр. дело № 7125/2018 г. по описа на БРС в отхвърлителните му части.
С обжалваното решение съдът уважил частично исковата
претенция на въззивника, като е осъдил Държавата, представлявана от ОД на
МВР-Бургас за заплати на М.И.Д.
сумата от общ размер от 300 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от принудително довеждане в РУ
на 16.06.2017 година на основание Постановление за принудително довеждане от
08.06.2017 година, което е потвърдено от прокурор при Районна прокуратура
- Бургас, но тези два акта са отменени
от прокурор при Окръжна прокуратурата – Бургас, от които сумата 150 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за страх в ищеца, че срещу
него ще бъде образувано дисциплинарно производство за закъснението му за работа
на 16.06.2017г. и сумата 150 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в невротично
неразположение на 11.10.2017г., сумата от 10 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди от принудително довеждане на 16.06.2017г. като направени
разноски за пътуване до работното му място,
както и сумата 26,11 лева,
представляваща разноски, направени по водене на делото.
В останалата част,
първостепенният съд е отхвърлил исковете како неоснователни, както следва:
Отхвърлени са исковите претенции на М.Д. за осъждане на ОД на МВР-Бургас за заплати на въззивника-ищец
обезщетение за неимуществени вреди за това, че в резултат на принудително
довеждане, направено на основание Постановление за принудително довеждане от
08.06.2017 година, издадено от разследващ полицаи при Първо РУ на МВР, ОД на
МВР – Бургас, което е потвърдено от прокурор при Районна прокуратура - Бургас, но тези два акта са отменени от
прокурор при Окръжна прокуратурата – Бургас,
ищецът е претърпял неимуществени вреди поради коментари на работното му
място от колеги и началници относно тези два случая и личността на ищеца;
променено отношението на колеги и началници; за това, че ищецът е станал обект
на подигравки; за това, че негов колега го е наричал, че е луд и престъпник; по
отношение на случая от 11.10.2017 година за това, че е бил принудително доведен
в Първо РУ на основание на устно разпореждане на Началника на Първо РУ; за
това, че на 11.10.2017 година му било казано, че ще му бъде образувано
незабавно производство за неизпълнение на съдебно решение, че ще бъде задържан
за 24 часа, за това че принудителната полицейска регистрацията е осъществена
изключително принудително, след оказан силен психически тормоз.
Отхвърлени са и
исковите претенции на М.Д. за осъждане на
ОД на МВР-Бургас за заплати на въззивника-ищец обезщетение за неимуществени
вреди за това, че е преживял страх поради възможност срещу него бъде образувано
дисциплинарно производство за закъснението му за работа на 16.06.2017г. и за
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в невротично неразположение на 11.10.2017г. за
разликата между присъдената на тези основания сума от общ размер от 300 лева до
пълния предявен размер на претенцията от 10 000 лева, както и претенцията
за присъждане на разноски за разликата между присъдената на това основание сума
от 26,11 лева до пълния предявен размер
на тази претенция от 1 743 лева.
С обжалваното
решение БРС е отхвърлил исковете предявени от Д. за осъждане на Прокуратурата
на Република България да му заплати сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени в резултат на принудително довеждане в Първо
РУ, ОД на МВР – Бургас, на 16.06.2017г. на основание Постановление за
принудително довеждане от 08.06.2017г. на разследващ полицай, което е
потвърдено от прокурор при Районна прокуратура - Бургас, но тези два акта са отменени от
прокурор при Окръжна прокуратурата – Бургас, за обезщетяване на неимуществени
вреди за принудително довеждане в Първо РУ, ОД на МВР – Бургас, на 11.10.2017г.,
за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 10лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди за транспортни разходи, както и претенцията за
присъждане на разноски, направени по водене на делото в полза на ищеца от този
ответник.
Твърди се, че обжалваното решение на
БРС е неправилно, необосновано и при нарушение на процесуалния и материалния
закон. Сочи, че съдът е направил напълно погрешни правни изводи, включително и
досежно липсата на материална легитимация на Прокуратурата да отговаря по
претенцията за неимуществени вреди. Счита се, че неправилно и
незаконосъобразно, без ясни и точни мотиви БРС е гледал делото в хипотезата на
чл.300 ГПК. Оспорва се позоваване по чл.5 от ЗОДОВ за съпричиняване от страна
на ищеца. Изложен е анализ на доказателствата по делото и изводите по фактите и правото на БРС, като
последните се оспорват. Цитирана е
съдебна практика. Моли съда за отмяна на
решението в обжалваните части и уважаване на претенциите в пълен размер срещу
двамата ответници, както и присъждане на разноските. Има искания по доказателствата,
като на основание чл.266 ал.3 от ГПК претендира за назначаване на
съдебно-психологична експертиза.
В срока предвиден в ГПК не е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни Прокуратурата на Република
България и ОД на МВР-Бургас.
В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор
на въззивната жалба от ОД на МВР-Бургас.
Въззивната жалба е подадена против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, от легитимирано лице, поради което е
допустима.
Пред
районния съд е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
По отношение на направеното искане за
допускане на тройна СПЕ, настоящата
съдебна инстанция намира, че в рамките на производството пред първостепенния
съд не са допуснати процесуални нарушение разглеждането и отклоняването на това
доказателствено искане на въззивника, поради което не е налице хипотезата на
чл.266, ал.3 ГПК.
По изложените съображения и на
основание чл. 267 от ГПК, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА на страните въззивно
гражданско дело № 1803 по описа за 2020
година на ОС-Бургас, съобразно настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
събиране на нови доказателства.
Препис от определението да се връчи на страните
за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.