ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на първоначалния ищец и на ищеца по насрещния иск в срок до първото по
делото съдебно заседание да посочат на осн. чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК собствен адрес, което е
част от задължителните реквизити на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск в срок до първото по делото заседание с
писмена молба да конкретизира размер на наема, който претендира да бъде определен.
При неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2025
година от 14:45 часа, за когато да се призоват страните, както и компетентните Дирекции
„Социално подпомагане“ по местоживеене на родителите и всяко от децата.
УКАЗВА на компетентните Дирекции „Социално подпомагане“ по местоживеене на
родителите и децата, че до датата на съдебното заседание следва да изпрати представител по
делото, който да изрази устно становище, а при невъзможност – писмено, с оглед
изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. УКАЗВА на компетентните Д„СП“, че в социалните
доклади следва да бъдат застъпени констатации за жилищните условия на родителите
(след посещение на жилищата им), за техния родителски капацитет и връзката на всеки
от тях с децата, констатации за обкръжаващата среда на родителите, трудова им заетост,
работно време, подкрепяща среда, роднински и приятелски кръг, наличие на фактори при
родителите, които поставят децата в риск, отношението на децата към всеки от
родителите му. УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане“ по местоживеене на децата
да осигури присъствието на социален работник за датата на открито съдебно заседание, във
връзка с изслушването им, както и да подготви децата.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание
за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК.
ПОСТАНОВЯВА ИЗСЛУШВАНЕ на децата К К. и М К., като задължава родителят,
при когото се намират, да осигури тяхното присъствие в откритото съдебно заседание.
Изготвя следния проектодоклад по делото:
Предявен е иск от К. Р. К. срещу А. В. Й. с правна квалификация чл. 59, ал. 9 от СК –
за изменение на мерките относно упражняването на родителските права спрямо двете деца
на страните – М К., роден на 28.10.2010 г., и К К., роден на 21.01.2012 г., с искане да му
бъдат предоставени родителските права по отношение на тях, както и тяхното местоживеене
да бъде определено при бащата, респ. на майката да й бъде определен режим на лични
отношения и да заплаща месечна издръжка за всяко дете в размер на по 500,00 лева, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Предявен е и обективно съединен иск по
чл. 56, ал. 6 СК с искане за промяна на ползването на семейното жилище.
Ищецът твърди, че с ответницата са родители на децата М К., роден на ****** г., и К
К., роден на **** г., като с решение от 23.03.2015 г. по гр.д. № 68056/2015 г. на СРС, 117-ти
състав, съдът утвърдил постигнатото между страните споразумение, с което упражняването
1
на родителските права е предоставено на майката, при която е определено местоживеенето
на децата, определен е режим на лични отношения с неотглеждащия родител и последният е
задължен да заплаща месечна издръжка в размер на по 500 лева за всяко дете. Излага
доводи, че е налице изменение на обстоятелствата, при които е било сключено
горепосоченото споразумение. Сочи, че след развода са посещавали множество срещи с
медиатор за подобравяне на отношенията им, като няколко месеца след развода отново са
заживели заедно в семейното им жилище, а през септември 2023 г. ответницата го
напуснала. Децата пожелали да останат с баща си и в продължение на половин година са се
виждали с майка си през почивните дни за обяд или за кратки срещи без преспиване. Било
постигнато ново устно споразумение между родителите – за периода от април 2024 г. до юни
2024 г. децата прекарвали поравно с всяка от страните, като две седмици са живеели при
единия родител, две седмици – с другия. След 11.09.2024 г. ответницата ограничила
еднолично контактите на децата с баща им, а самите те искали да бъдат при него. По нейно
настояване ищецът напуснал семейното жилище тогава и си наел жилище под наем.
Гореизложеното счита за изменение на обстоятелствата, поради което моли да му бъдат
предоставени родителските права по отношение на двете деца, тяхното местоживеене да
бъде определено при него, респ. на ответницата да й бъде определен режим на лични
отношения и да заплаща месечна издръжка за всяко дете в размер на по 500,00 лева, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и да му бъде предоставено
ползването на семейното жилище.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от А. В. Й.. Не
оспорва, че страните са разведени с посоченото съдебно решение и че с него са уредени
въпросите относно родителската отговорност, издръжката на децата и ползването на
семейното жилище. Твърди, че исковата молба не съдържа конкретни твърдения за
изменение на конкретни обстоятелства, засягащи интересите на децата. Оспорва
фактическата обстановка и претендирания размер на издръжка. По иска с правна
квалификация чл. 56, ал. 6 СК твърди, че ищецът не сочи жилищна нужда. Предявява
насрещен обективно евентуално съединен иск с правно основание чл. 57, ал. 2 СК за
определяне на месечния наем на семейното жилище, в случай че бъде разпределено
ползването на бащата.
Ответникът по насрещния иск в определения от съда срок сочи, че и досега е
заплащал месечен наем в размер на 2000 евро. Излага, че към настоящия момент жилището
е напуснато от него, но желае да му бъде определено ползването, тъй като децата искали да
живеят там.
УКАЗВА на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, че в
негова тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: 1) че страните са родители на
децата; 2) че с Решение от 23.03.2015 г. по гр.д. № 68056/2015 г. на СРС, 117-ти състав, съдът
е утвърдил постигнатото между страните споразумение, като упражняването на
родителските права е предоставено на майката, при която е определно местоживеенето на
децата и определен е режим на лични отношения с неотглеждащия родител и последният е
задължен да заплаща месечна издръжка в размер на по 500 лева за всяко от тях; 3) всички
твърдени обстоятелства, които са се изменили след влизането в сила на решението, които
обуславят интереса на всяко от децата от изменение на постановените мерки, свързани с
упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и
издръжката; 4) нуждата на всяко от децата от издръжка в претендирания размер и
възможностите на другия родител да я предоставя в този размер.
УКАЗВА на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 56, ал. 6 СК, че в
негова тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: 1) страните по спора са бивши
съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развод с влязло в сила решение, по силата на
което процесният имот, като семейно жилище, е предоставен за ползване на съпругата-
2
ответник; 2) имотът е съсобствен на страните; 3) наличие на жилищна нужда, за който факт
не сочи доказателства; 4) след влизане в сила на решението е налице изменение на
обстоятелствата, които са от значение за предоставяне на ползването.
УКАЗВА на ищцата по евентуалния насрещен иск с правно основание чл. 57, ал. 2
СК, че следва да докаже размера на средния пазарен наем на процесния имот.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по първоначалния иск за
приемане като писмени доказателства на становище от фамилен психотерапве от 27.07.2012
г., съдебномедицинско удостоверение от 2012 г., заповед за незабавна защита от 03.07.2012
г., обезпечителни заповеди – 2 броя, съобщение за наложен запор,като неотносими.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на първоначалния ищец за приемане като
писмени доказателства уведомления чрез ЧСИ Д, уведомление и отговор науведомление,
обезпечителна заповед, съобщение за наложена обезпечителна мярка /2 броя, молба за
обезпечение на бъдещ иск, определение за допускане на обезпечение, като неотносими.
ПРИЕМА останалите представените от страните документи като писмени
доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП, съответно от НОИ, по отношение на
данни относно сключени трудови договори, размер на доходи и данни за самоосигуряващи
се лица по отношение на двете страни за период от 23.10.2024 г. до момента на изготвяне на
справката.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетели при режим на довеждане от ищеца, като на осн. чл. 159, ал. 2 ГПК оставя бе
уважение искането в останалата част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване на информация за задгранични
пътувания на първоначалния ответник като неотносимо.
ДОПУСКА изготвяне на заключение на съдебно-оценителна експертиза, вещото
лице по което, след запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите
справки, даде отговор на следния въпрос: какъв е средният пазарен наем на процесния имот
– жилище, находящо се в гр. С , кв. „Б“, ул. „С“ № **, ет. **, ап..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата, в размер на 500,00 лева, вносим
от ищцата по насрещния иск в едноседмичен срок от съобщението по сметка на СРС, като
указва на страната в същия срок да представи доказателства за внесен депозит.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й П Н с телефон ****** КАТО УКАЗВА на вещото лице
да започне работа след представяне на доказателства по внесения депозит и да представи
заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание.
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ
ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че за
постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че
при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно
заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си,
което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЕХНИТЕ ДЕЦА.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
3
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната
институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без
да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани
рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият
корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са в
състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение,
тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по Програма
„Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд дела.
За повече информация и връзка с координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат
да се обърнат към Мариана Н.а на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2,
ст. 204.
Препис от определението да се връчи на страните, вещото лице, компетентните
Дирекции „Социално подпомагане“ по местоживеене на родителите и децата, а на ищцата
по насрещния иск - да се връчи и препис от отговора на насрещната искова молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4