РЕШЕНИЕ
№ 2080
гр. Бургас, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120103885 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод предявените от В. Г. Д. против ГД „Гранична
полиция“ на МВР и изменени в открито съдебно заседание искове, с които се моли да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 697,45 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за 84,94 часа извънреден труд, положен през периода ********* г. -
********* г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1,143, сумата от 158,94 лв., представляваща сборна лихва за забава върху отделните месечни
вземания, дължима за периода ******* г. – ******* г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на
задължението, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че през периода
******** г. - ******** г. е полагал труд на длъжността „**********“ в ************, към
***************, към **************. Твърди също така, че след преизчисляване на
положения от него през процесния период нощен труд към дневен с коефициент 1,143 се
получава разлика от 84,94 часа (след направеното изменение на иска в съдебно заседание),
за която му се следва възнаграждение за извънреден труд в размер на 697,45 лв. (след
направеното изменение в размера на иска), което не му е заплатено от ответника.
Процесуалният представител на ищеца поддържа иска в съдебно заседание, ангажирани са
доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2, и ал. 6 от ЗМВР, а акцесорните искове са с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите
са допустими.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер. Не се
оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност,
както и че е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени, съгласно графици,
1
като отработеното време се е изчислявало сумирано. Твърди се обаче, че в резултат на това
сумирано изчисляване е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни
часове му е заплащан като извънреден труд, съгласно нормативната уредба на ЗМВР.
Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., поради което Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата не следва да се прилага по отношение на ищеца. Твърди
се също така, че за да е налице положен от ищеца извънреден труд, който не е заплатен от
ответника, следва ищецът да е работил извън установеното за него работно време по график
и да не му е изплатено съответното възнаграждение, а в случая всеки положен от него час
труд, вкл. за извънреден и нощен труд, своевременно му е заплащан ежемесечно. Моли се
исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по
делото, включително юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание не се
явява процесуален представител на ответника, но с писмена молба е заявено поддържане на
отговора, представени са доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори, че през процесния период страните са били в служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал посочената в исковата молба
длъжност.
Не се спори също така, че ищецът е работил на смени, включително и през нощта – за
времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., по предварително утвърдени графици, при сумирано
изчисляване на работното време.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, през периода ******** г. - ********* г. ищецът е отработил 74 нощни смени,
като през този период е положил общо 594 часа нощен труд. Според вещото лице,
положеният от ищеца през процесния период нощен труд след преизчислението му с
коефициент 1,143 се равнява на 678,94 часа дневен труд, като е налице разлика между
преизчисления и положения труд в размер на 84,94 часа, за които възнаграждението,
изчислено като за извънреден труд, възлиза на 697,45 лв. Видно е също така от експертизата,
че сборът на лихвите за забава върху дължимите от ответника суми за допълнително
възнаграждение за извънреден труд, дължими за периода ******** г. – ******* г., е в
размер на 158,94 лв.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е обективно и безпристрастно, като
страните не са го оспорили, поради което следва да бъде кредитирано.
По делото са представени от страна на ответника множество писмени документи –
протоколи за отчитане на работното време между 22,00 ч. и 06,00 ч. и платежни бележки,
които са използвани от вещото лице при изготвяне на заключението, поради което съдът не
следва да ги обсъжда отделно от него.
При така ангажираните доказателства, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно
възнаграждение на ********* на МВР се състои от основно възнаграждение и
допълнителни такива.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от същия закон, на ********** се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е
предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
2
заповед.
Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно
възнаграждение на *********** в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
До 10.07.2020 г. (преди изменението й с ДВ, бр. 60 от 2020 г.) разпоредбата на чл.
187, ал. 1 от ЗМВР е предвиждала, че нормалната продължителност на работното време на
********* в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3
е предвиждала, че работното време на *********** се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през
което време работните часове не е следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В ал. 5, т. 2 на същия член до 10.07.2020 г. е било предвидено, че за служителите,
работещи на смени, работата извън редовното работно време - до 280 часа годишно, е
следвало да се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е било предвидено, че извънредният труд не може
да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (в редакцията й до 10.07.2020 г.), редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на *********** извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за ********** се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
През процесния период са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-36/07.01.2020 г., които предвиждат възможност ********* в МВР да полагат труд и
през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В тези наредби обаче не е предвидено, че при сумирано
отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с
определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а
впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в наредбите от 29.07.2016 г. и
от 07.01.2020 г. според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща
********** в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно
прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар
и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по
трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно
положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
Горният извод на съда не се променя и от постановеното Решение на СЕС от
24.02.2022 г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит,
съгласно което чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88 ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния
труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда
през деня, тъй като до 10.07.2020 г. (включително през процесния период) в националното
ни законодателство не е съществувала норма, която да определя каква е нормалната
продължителност на работното време на полагания от ********* в системата на МВР
нощен труд. В горното решение също така е прието, че във всички случаи в националното
законодателство следва да има предвидени други мерки за защита на тези работници под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд, а в
3
нашето законодателство такива мерки не са предвидени (посочените в становището на
ответника компенсаторни механизми не представляват мерки, конкретно компенсиращи
тежестта на полагания от *********** в МВР нощен труд), поради което се налага
извършване на процесното преизчисляване на полагания от ********* в МВР нощен труд с
горепосочения коефициент и заплащането на възнаграждение за получената разлика.
Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като
съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8
часа към 7 часа).
В случая от заключението на назначената по делото експертиза се установи, че през
процесния период ищецът е положил общо 594 часа нощен труд, които преизчислени с
коефициент 1,143 се равняват на 678,94 часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 84,94 часа,
за които на ищеца се полага допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на
697,45 лв. По делото липсват твърдения и доказателства ответникът да е заплатил на ищеца
такова допълнително възнаграждение, което води до извода за основателност на
предявената искова претенция.
Предвид забавата в плащането на дължимото допълнително възнаграждение за
съответните тримесечни отчетни периоди, на осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца
и обезщетение за забавено плащане, считано от датите на изпадане в забава до датата на
предявяване на исковата молба – ******* г., което е в общ размер от 158,94 лв., съгласно
заключението на вещото лице, поради което и акцесорният иск следва да бъде уважен
изцяло.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид липсата на извършено от ответника доброволно
плащане на дължимото допълнително трудово възнаграждение, в полза на ищеца следва да
бъде присъдено и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
главницата за периода от ******** г. до окончателното й изплащане.
С оглед уважаването на исковете и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на 400 лв. –
платено адвокатско възнаграждение. Предвид факта, че са предявени два съединени иска,
съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на платеното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
БРС дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове, която е в размер на
100 лв., както и платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице - 150 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. С******, бул.
**********, да заплати на В. Г. Д., ЕГН **********, съдебен адрес гр. Б*******, ул.
****************, сумата от 697,45 лв. (шестстотин деветдесет и седем лв. и четиридесет и
пет ст.), представляваща допълнително трудово възнаграждение за 84,94 часа извънреден
труд, представляващи разликата между реално положения от нея нощен труд през периода
******* г. - ******* г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, сумата от 158,94 лв. (сто
петдесет и осем лв. и деветдесет и четири ст.), представляваща сборна лихва за забава върху
4
отделните вземания, дължима за периода ******** г. – ********* г., законната лихва върху
главницата от 697,45 лв., считано от ******** г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 400,00 лв. (четиристотин лв.), представляваща направените от ищеца разноски по
делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. С*****, бул.
*********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас
държавна такса в размер на 100,00 лв. (сто лв.), както и разноски в размер на 150,00 лв. (сто
и петдесет лв.) – платено възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от обявяването му на 03.10.2022 г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5