Присъда по дело №799/2024 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 39
Дата: 14 април 2025 г.
Съдия: Деян Господинов Илиев
Дело: 20245510200799
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 19 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 39
гр. К., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. ИЛИЕВ
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Наказателно дело частен
характер № 20245510200799 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ В. В. А. - роден на ******г. в гр. К.,
български гражданин, живущ в гр. М., общ. М., ул. „Ю.Г.“ № **, със средно
образование, неженен, неосъждан, ЕГН - ********** и ПОДСЪДИМИЯ К. К.
Л. - родена на ******г. в с.Б., обл. П., български гражданин, живуща в гр. М.,
общ.М., ул. „А.С.“ № **, неграмотна, неомъжена, неосъждана, ЕГН -
**********, ЗА ВИНОВНИ в това, че на 01.03.2024г. в с.Р., в съучастие като
извършители помежду си, са причинили на тъжителката И. К. Л. лека телесна
повреда, изразяваща се в страдание без разстройство на здравето, с което са
извършили престъпление по чл. 130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
На основание чл.78а, ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност подсъдимите В. В. А. И К. К. Л. и на всеки един от тях налага
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер от по 1 000
/ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
ОСЪЖДА подсъдимия В. В. А. и подсъдимия К. К. Л. да заплатят
СОЛИДАРНО на частния тъжител и граждански ищец И. К. Л., ЕГН
********** за причинените му неимуществени вреди сумата от 4 000 лв.,
1
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.03.2024г., а
в останалата му част до 10 000 лева ОТХВЪРЛЯ гражданския иск като
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА подсъдимия В. В. А. и подсъдимия К. К. Л. да заплатят на
частния тъжител и граждански ищец И. К. Л., ЕГН ********** направените
разноски по делото в размер на 213,50 лв.
ОСЪЖДА подсъдимия В. В. А. и подсъдимия К. К. Л. да заплатят по
сметка на РС – К. направените разноски по делото в размер на 1 150 лв., както
и държавна такса в размер на 160 лв. върху уважената част на гражданския
иск.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Присъда № 39 от 14.04.2025 г.
по НЧХД № 799/24 г.


Частното обвинение срещу подсъдимите В.В.А. и К.К.Л. е по чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, на че 01.03.2024 г. в с.Р., в съучастие като извършители помежду
си, са причинили на тъжителката И.К.Л. лека телесна повреда.
Подсъдимите в с.з. не се признават за виновни.
Защитникът им – адв. Р. К. в с.з. пледира за оправдаването им.
Предявен е граждански иск от тъжителя И.К.Л. против подсъдимите В.В.А. и К.К.Л.
за причинените на тъжителя неимуществени вреди в размер на 10000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 01.03.2024 г., както и за направените по
делото разноски.
Повереникът на тъжителя – адв. М.К. в с.з. пледира за налагане на ефективни
наказания и поддържа гражданския иск.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства по
НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Подс. К.Л. била свекърва на тъжителката И.Л., а подс. В.А. бил неин девер, т.е. син
на подс. К.Л. и брат на св. А.В.А.. Тъжителката, св. А.А. и осиновената им дъщеря св. И.А.
живеели в къща в с. Р., общ. К. на ул. „Д.“ № **, собственост на подс. К.Л.. Св. А.А.
навремето дал пари за закупуването на къщата, но нямал деца от тъжителката и затова
къщата била по документи собственост на майка му. След осиновяването на св. И.Л. той
настоявал майка му да я прехвърли безвъзмездно, но тя не била съгласна още повече, че
имала др. мнение по какъв начин и с чии средства била закупена къщата. На 01.03.2024 г.
двамата подсъдими по обед се отправили с автомобил към с. Р. с намерение да вземат
документите за къщата. През това време тъжителката и нейната дъщеря излезли от дома си
и се отправили към автобусната спирка. Пред дома на св. А.М. подс. В.А. видял
тъжителката, спрял автомобила и двамата подсъдими излезли от автомобила. Подс. К.Л. и
тъжителката започнали да се карат за документите на къщата. Към тъжителката се
приближил подсъдимия В.А.. Тъжителката се уплашила и започнала да звъни на вратата на
св. М.. Тогава подсъдимият нанесъл удари в главата предизвикали кръвонасядане на
клепачите на двете очи, носа и дясната ушна мида. От ударите тъжителката паднала и
двамата подсъдими започнали да я удрят и ритат, с което причинили контузия на долната
част на гърба и таза. За да я защити св. И.Л. легнала върху нея, но подс. А. продължил да я
рита. В този момент св. М. се появил на вратата и помолил подсъдимият да спре да я бие за
да не я убие. Други съседи повикали спешна помощ на тел. 112 и по-късно дошли органите
на Полицията и екип на ФСМП-К., които отвели тъжителката в Спешното отделение в 13.31
часа. След като научил за побоя по телефона св. А.А. се отправил към мястото на инцидента.
Вследствие на побоя тъжителката получила остра стресова реакция, която преминала в
протрахирана депресивна реакция.
На 12.03.2024 г. тъжителката подала молба за защита от домашно насилие, за което
било образувано ЧНД № 578/24 г. на РС-К. приключило с Решение № 210 от 17.04.2024 г. и
Заповед за защита № 9 от същата дата, с които такава е била осигурена.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А.А.,
И.А., А.М., И. А., Съдебномедицинско удостоверение (СМУ) № 77/2024 г., Заповед за защита
№ 9 от 17.04.2024 г. и Решение № 210 от 17.04.2024 г., двете по ЧНД № 578/24 г. на РС-К.,
Съобщение по чл. 50 и чл. 81 от НПК на РП-С.З., ТО-К., Постановление от 09.10.2024 г. за
спиране на наказателното производство на РП-К. (пр. № 3197/24 г.) по ДП № 284 ЗМ-
612/2024 г. на РУМВР-К., Постановление за образуване на ДП, Епикриза ИЗ № 2066, копие
1
от амбулаторен журнал, две фотоснимки, експертните заключения на
съдебнопсихиатричната експертиза (СПЕ) № 88/24 г. и Съдебномедицинската експертиза,
които отчасти кореспондират на показанията на свидетелите А.Л., Й. А. и обясненията на
подсъдимите.
В с.з. подсъдимите не се признават за виновни, отричат нанасянето на удари по
тъжителката и както те, така и свидетелите А.Л. и Й. А. установяват, че тъжителката сама се
е спънала и се ударила във вратата на св. М..
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимите и на показанията на посочените
свидетели.
Действително налице е противоречие по отношение на главния факт на доказване по
чл. 102, т. 1 от НПК относно извършването на деянието от двамата подсъдими и показанията
на свидетелите А.А., И.А., А.М., И. А..
Само по себе си роднинските отношения не са причина за предварително игнориране
на тези показания като заинтересовани.
Констатираното противоречие е лесно преодолимо при съпоставяне поотделно на
двете групи гласни доказателства с писмените доказателства, веществените доказателства и
експертните заключения, тъй като последните имат обективен характер.
Съдът отбелязва, че свидетелите А.Л., Й. А., И. А. и А.А. не са присъствали на
инцидента и техните показания имат косвен характер. За разлика от тях св. И.А. е очевидец
на целия инцидент, а св. М. на неговия край.
Св. М. не е в роднински връзки с никой от посочените свидетели и подсъдимите, от
което може да се направи извод, че същият е независим свидетел.
Същият установява, че когато е излязъл от двора си подс. В.А. е ритал тъжителката в
легнало положение, докато св. И.А. я предпазва от него легнала върху нея.
От показанията на св. И.А. се установява, че подс. В.А. е нанесъл удари в главата на
тъжителката, при което тя паднала и в това положение двамата подсъдими започнали да я
ритат в главата и ребрата.
От показанията на св. И. А., които се косвени най-общо се установява, че е имало
женски бой без същият да дава подробности, тъй като не е присъствал.
От показанията на св. А.А., които са косвени също се установява, че двамата
подсъдими са биели съпругата му, а дъщеря им я е защитавала.
Показанията на тази група свидетели съдът приема за достоверни, тъй като се
подкрепят от останалите доказателства – писмените, веществените и експертните
заключения.
От копието на амбулаторния журнал се установява, че в 13.31 часа на 01.03.2024 г.
тъжителката е получила телесни наранявания. Тези наранявания са били констатирани със
СМУ и СМЕ, които макар и издадени на по-късен етап по оцветяването на нараняванията
потвърждават давността им. В този см. е разпита на вещото лице д-р Б..
От Заповед за защита № 9 от 17.04.2024 г. и Решение № 210 от 17.04.2024 г., двете по
ЧНД № 578/24 г. на РС-К. и Постановление от 09.10.2024 г. за спиране на наказателното
производство на РП-К. (пр. № 3197/24 г.) по ДП № 284 ЗМ-612/2024 г. на РУМВР-К.,
Епикриза и СПЕ също се установява, че на 01.03.2024 г. тъжителката е преживяла физическо
насилие довело последствие до остра стресова реакция и продължителна (протрахирана)
депресивна реакция.
Съдът отбелязва, че съгл. чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за
наказателния съд.
Ето защо съдът не приема възражението на подс. В.А., че нараняванията на
тъжителката са могли да бъдат получени по др. време и хипотетично и от св. А.А., за който
подсъдимите и свидетелите А.Л. и Й. А. установяват, че биел тъжителката. Освен това по
2
смисъл тези гласни доказателства установяват предположения, а те са недопустими в
наказателния процес дори и по отношение на оправдателните актове (чл. 303, ал. 1 НПК; Р
12-90-ВК, Р 309-77-II).
И най-сетне от СМЕ и разпита на д-р Б. се установява, че нараняванията на
тъжителката са в различна равнина и не е възможно да се получат от удар във вратата на св.
М., което отрича механизма на нараняванията, установен от подс. А..
Следователно съдът приема, че нараняванията на тъжителката са били нанесени от
двамата подсъдими.
Имайки предвид установената в с.з. фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимите В.А. и К.Л. от обективна и субективна страна са осъществили състава на чл.
130, ал. 2 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
С нанасяне на удари по тялото на тъжителката подсъдимите са осъществили
изпълнителното деяние „причини“ от състава на престъплението.
Съвместното участие в осъществяването на изпълнителното деяние дава основание
на съда да приеме, че двамата са действали като съучастници-извършители по см. на чл. 20,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Видно от експертното заключение на СМЕ нараняванията на тъжителката са
причинили медико-биологичния признак страдание, от което следва, че е налице лека
телесна повреда без разстройство на здравето по см. на чл. 130, ал. 2 от НК.
От обективираните действия на подсъдимите следва извода, че те са действали с пряк
умисъл.
Всеки един от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Всеки един от
тях е съзнавал, че съвместно нанася удари върху тялото на тъжителката с участието на др.
подсъдим, т.е. налице е общност на умисъла и, че нанесените удари причиняват телесни
увреждания. Двамата подсъдими са имали и мотив за това – да получат документи за къща
във връзка с имотен спор между тях.
Имайки предвид изложените дотук мотиви подсъдимите следва да бъдат признати за
виновни и наказани.
При определяне вида на наказанието, съдът взе предвид, че подсъдимите са с
необременено съдебно минало, не са били освобождавани от наказателна отговорност,
деянието е било извършено умишлено, за него се предвижда наказание лишаване от свобода
до шест месеца и др. по-леки наказания и от него не са били причинени имуществени вреди.
Следователно налице основанията на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаването им от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в пределите от
1000 до 5000 лв.
При определяне размера на глобата съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства добрите им характеристични данни и причините за извършване на деянието –
имотен спор. Доказателства за отегчаващи вината обстоятелства не се събраха.
При тези обстоятелства на подсъдимите следва да се наложи минимално наказание
глоба в размер на 1000 лв. като съдът счита, че по този начин целите на чл. 12 от ЗАНН ще
бъдат постигнати в максимална степен.
Извършеното деяние осъществява фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, поради което
предявеният граждански иск се явява основателен.
При определяне на неговия размер по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът взе
предвид характера на телесната повреда – най-леката телесна повреда с причинено
страдание; възрастта на пострадалата – 54 години, формата на вината – пряк умисъл;
възстановителния период – две-три седмици съгласно СМЕ и причинените Остра стресова
реакция и Протрахирана депресивна реакция съгласно СПЕ.
3
При тези обстоятелства съдът намира, че гражданският иск е доказан в размер на
4000 лв., а в останалата му част до 10000 лв., същият се явява недоказан и следва да се
отхвърли.
Върху присъдената сума от 4000 лв. подсъдимите дължат и законната лихва, считано
от датата на увреждането 01.03.2024 г., както и реално платения адвокатски хонорар в
размер на 200 лв. от 1000 лв. договорени и 12 лв. държавна такса за образуване на делото и
1,50 лв. такса за превод.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски за експертизи в размер
на 1150 лв. и държавна такса в размер на 160 лв. върху уважената част на гражданския иск,
следва да се заплатят от подсъдимите по сметка на РС-К..
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
4
Съобщи за изтекли лични данни