Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 02.11.2023 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди
двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Таня Пиронкова, като
разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 105/2023 г. по описа на
Административен съд - Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 115 от 12.06.2023 г., постановено по НАХД № 10/2023 г. по описа на Ловешки
районен съд, първи наказателен състав е потвърдил като законосъобразен
електронен фиш серия К № 6518346 на ОД на МВР Ловеч, с който на Г.Д.Ч., ЕГН: **********
***, в качеството ѝ на законен представител на „Чернев Клима Сервис“ ЕООД
е наложена на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП), глоба в размер на 400,00 лева, за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице, което е страна по НАХД № 10/2023 г. по описа на РС
Ловеч – Г.Д.Ч., като законен представител на „Чернев Клима Сервис“ ЕООД.
В касационната
жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно, тъй като мотивите,
съдържащи се в него почиват на недопустими предположения, както и че РС
неправилно е приел, че процесният електронен фиш (ЕФ) съдържа всички изискуеми
реквизити. Касаторът сочи, че Районен съд гр.Ловеч неправилно е постановил, че
мястото на нарушението е описано подробно, както и че ЕФ не съдържа дата на
издаване. На следващо място в жалбата са изложени доводи относно нередовността
на протокола – приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. на МВР, както и по отношение на изправността на АТСС. Според
касатора, не е установено по обективен начин в първоинстанционното производство
дали в действителност извършеното нарушение е от заснетото МПС. В заключение се
иска да бъде отменено решението на първоинстанционния съд, като се претендират
и сторените съдебни разноски.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С
писмено становище чрез упълномощен адвокат с вх.№ 2716/02.10.2023 г. при АдмС
Ловеч касаторът поддържа касационната жалба по изложените в нея аргументи, част
от които преповтаря. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски за
двете съдебни инстанции.
Ответната
страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание и не ангажира
становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Ловеч пледира да не бъде уважавана касационната жалба
и да се потвърди решението на РС Ловеч. Изтъква, че обжалваното решение е
правилно, законосъобразно и обосновано, като в него са обсъдени всички
възражения.
Административен
съд гр.Ловеч, касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери
обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК.
Разпоредбата на чл. 218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната
проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Въз
основа на събраните по делото писмени и веществени доказателства,
първоинстанционният съд е приел за установено, че на 31.10.2022 г., в 10:55 часа, в област Ловеч, на ПП І-4, км 27+700, в землището на с.Сопот, с АТСС „ARH CAM
S1”, насочено в посока гр.Варна, снимащо в двете посоки, при максимално
разрешена скорост за извън населено място от 90 км/ч и приспаднат толеранс 3% е
установено, че с МПС марка „Мерцедес АМГ ГЛЕ 53 4Матик“ с рег.№ *******е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № 120cd3d, при разрешена скорост от 90 км/ч е установена
скорост от 131 км/ч, като по този начин е налице превишаване на разрешената
скорост с 41 км/час.
При така установеното от
фактическа страна, районният съд приел, че не са допуснати сочените от
жалбоподателя нарушения, както и че електронният фиш притежава изискуемите по
закон реквизити, като е бил съставен при пълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая. При обсъждане на събраните писмени и
веществени доказателства районният съд приел, че мобилната система за
видеоконтрол е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа
проверка, а по същество стигнал до извода, че нарушението е безспорно доказано
от събраните доказателства и правилно Ч., в качеството ѝ на законен
представител на „Чернев Клима Сервис“ ЕООД (юридическото лице - собственик на
автомобила) е била санкционирана, след като е получила ЕФ, не е оспорила
констатациите по него и не е депозирала декларация, от която да се установява,
че друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата, като не е
направила и възражение по смисъла на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на касатора за неоснователни, а
решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно,
допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като
е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт.
Оспореното решение е постановено
в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1
от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система,
в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр.2-ро от
същата разпоредба е регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая
то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от
състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират
нарушението от обективна и субективна страна. Процесният електронен фиш съдържа
всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на
нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то
е било извършено, както и законовите разпоредби, които са били нарушени. Дадената
в ЕФ правната квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение. От АНО са
представени безспорни доказателства към преписката, които обосноват
констатациите в обжалвания ЕФ и съответно доказват вмененото на касатора
нарушение. По делото е установено, че скоростта е измерена с автоматизирано
техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, като е разпечатан снимков
материал, който е приложен по делото. Представени са и доказателства за
годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта,
включително и че същото е от одобрен тип и че е минало последваща техническа
проверка. Мястото на извършване на нарушението е ясно и непротиворечиво
посочено в обжалвания ЕФ. В него се съдържа ясно и безпротиворечиво описание на
извършеното нарушение – управление на МПС със скорост над разрешената за
конкретния пътен участък.
Наложеното на жалбоподателя
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, според която за превишаване на разрешената скорост извън населено място
от 41 до 50 km/h наказанието е глоба от 400 лева.
Настоящият съдебен състав също е
на мнение, че няма законодателно приравняване между ЕФ и НП. Съгласно разпоредбата
на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила ЕФ се смята за влязло в сила НП, но
това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в
сила НП и ЕФ и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата
относно процедурата за съставяне или реквизити на НП, въведени в ЗАНН и по
отношение на ЕФ, както правилно е отбелязал и РС.
По същество основните оплаквания
в касационната жалба повтарят част от тези, релевирани и пред РС Ловеч, по
които оплаквания решаващият състав е изложил подробни мотиви, които се споделят
и от настоящата инстанция, поради което и не е необходимо да бъдат повтаряни – аргумент
от разпоредбата на чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК. Районният съд законосъобразно
е приел за неоснователни всички възражения на жалбоподателя, за което е изложил
съобразени с материалния закон мотиви, включително и досежно обстоятелството
относно приложението на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ВАС. След измененията от 2015 г. в ЗДвП, даденото с него крайно решение (макар и в голяма част от
мотивите си да е все още актуално), че по реда на чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП
могат да се санкционират само нарушения установени със стационарни технически
средства, на практика е отпаднало и е дерогирано от закона.
Съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. В изр.2-ро от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на
електронния фиш и в случая, обратно на доводите в жалбата, с оглед формата и
вложеното съдържание то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен
всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти
индивидуализират нарушението от обективна страна.
Според текста на § 6, т.65 (Нова – ДВ, бр.19 от
Съгласно разпоредбата на чл. 165,
ал. 3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи. На база цитирания законов текст е издадена
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи (обн.ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), с която се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.
Изправността на използваното АТСС
безпротиворечиво се установява от събраните от районният съд доказателства
/л.8-9 и л.62-65 от НАХД № 10/2023 г. по описа на Ловешки районен съд/, като
решаващият състав е изложил подробни мотиви в тази връзка, които се споделят
изцяло от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо да бъдат
повтаряни на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК.
По отношение релевираното с
касационната жалба възражение относно авторството на административното
нарушение, то в разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е предвидена специална
процедура за възражение, с представяне на писмена декларация с данни за
действителния нарушител. Тази правна възможност коректно е отбелязана и в ЕФ. В
чл.189, ал.5 от ЗДвП изрично е предвидено, че при несъгласие на санкционирания
собственик на автомобила и ако последният е бил управляван от друго лице,
собственикът следва да подаде писмена декларация в съответното ОД на МВР, в
която да посочи лицето, извършило нарушението и към която задължително да
приложи копие от свидетелството му за управление на МПС. Видно от доказателствата
по делото, Г.Ч., в качеството ѝ на законен представител - управител на
юридическото лице, което е собственик на автомобила, не е направила възражение
по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП, поради което правилно е санкционирана като
законен представител на юридическото лице собственик на процесния автомобил, с
който е извършено нарушението. Това ѝ качество е ясно и недвусмислено
посочено в оспорвания ЕФ. Отделно, решаващият съд е изложил подробни доводи по
отношение на възраженията относно твърдението на жалбоподателката, че не е
доказано, че именно процесното МПС е извършило нарушението, които напълно се
споделят и от настоящата касационна инстанция. Както правилно е посочил РС, в
конкретния случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е
посочила, че автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния пътен
участък е този, управляван от жалбоподателката, като средството за измерване
може да фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако
автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС, а
такива и в конкретния случай, видно от вещественото доказателство /снимка на
л.12 от делото на РС/ не са налични.
Спазено е било и
изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, в съответствие
с изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на
вътрешните работи, видно от приложените и приети по първоинстанционното дело
доказателства: снимка на разположението на АТС и протокол за използване на АТС
с peг. № 906р-9639/01.11.2022 година /л.18-19
от НАХД № 10/2023 г. по описа на Ловешки районен съд/.
Неоснователни се
явяват и оплакванията, съдържащи се в касационната жалба досежно липсата на
дата на ЕФ и следващите от това обстоятелства. Видно от разпечатката на л.11 от
НАХД № 10/2023 г. по описа на Ловешки районен съд, ЕФ за извършеното нарушение
от 31.10.2022 г. е съставен на 10.11.2022 г. и е връчен лично на Г.Ч. на
12.12.2022 г. – известие за доставяне на л.20 от първоинстанционното дело. В
тази връзка, категорично не могат да бъдат споделени и доводите относно спазването
на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Същите са давностни и касаят съставянето на акт
за установяване на административно нарушение и издаването на наказателно
постановление, но са неприложими при санкционирането на нарушения по реда на
облекчената процедура по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Относно електронните
фишове не съществува задължение за административнонаказващите органи да
съблюдават сроковете по чл.34 от ЗАНН при издаването им. За последните важи
единствено абсолютната погасителна давност по чл.82, ал.4, във връзка с ал.1,
т.5 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН, но в разглеждания случай, предвид
времето, когато е било извършено нарушението – 31.10.2022 г., тя не е изтекла.
ЕФ са приравнени към наказателните постановления единствено по последиците след
влизането им в сила – чл.189, ал.11 от ЗДвП, но не и по реда и начина на
издаването им, реквизитите, начина и сроковете за оспорването им.
От касационната инстанция не бяха
констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от
въззивния съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички
възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни.
Събраните доказателства са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата
фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото
доказателства. В решението си първоинстанционният съд е стигнал до правилния
извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш.
С оглед на изложеното, настоящият
съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна, а решението
постановено от състав на Районен съд гр.Ловеч за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което
същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата
отмяна.
Водим от горното и на основание
чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, Ловешки
административен съд, касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 115 от 12.06.2023 г., постановено по НАХД № 10/2023 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.