Р Е Ш Е Н И
Е
№ 88
гр. Велико Търново, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и първи април две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при секретаря П.И.и прокурора от
ВТОП С.И. разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10087/2023
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Същото
е образувано по касационна жалба на Директора на Национално ТОЛ
Управление-Специализирано звено към АПИ, град София, чрез ... Е.М.П., против
Решение №1 от 03.01.2023г. по АНД №190/2022г. по описа на Районен съд-Свищов, с
което е отменено Наказателно постановление № BG16032022/5800/Р8-373/25.08.2022г.,
издадено от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на Н.А.Н. ***, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 800 лв.
Касаторът
оспорва решението като неправилно поради нарушение на закона – касационно
основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството
по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Твърди, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на санкционираното
лице. В тази връзка посочва, че АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити
по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН, включително и посочване на разпоредбата на
чл.179, ал.3а от ЗДвП, която освен санкционна се явява и материалноправна. Оспорва
и изводите на въззивния съд за недоказаност на авторството на деянието, като се
позовава на липсата на направени от Н. възражения в този смисъл в съставения
АУАН, както и липсата на депозирани възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Посочва,
че в случая нарушението е безспорно установено, доколкото към инкриминираната
дата за процесното ППС не са били изпълнени задълженията за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка
от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа съобразно категорията на
товарния автомобил, като неизпълнението на тези задължения закономерно е довело
до ангажиране на отговорността на водача по реда на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. По
тези изложени в жалбата съображения от съда се иска да отмени оспореното
решение и да постанови ново, с което да потвърди наказателното постановление. Претендира
присъждане на разноски, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание, касаторът не
се явява и не изпраща представител.
Ответникът
по касационната жалба – Н.А.Н., чрез
процесуалния си представител ...М., оспорва основателността на жалбата. Развива
доводи за правилност на обжалваното съдебно решение и незаконосъобразност на
отмененото от въззивната инстанция наказателно постановление. Моли обжалваното
решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново счита касационната жалба за
неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Посочва, че не са
налице доказателства, че именно наказаното лице е автор на извършеното
нарушение, поради което правилно съдът е приел същите за недоказани и е отменил НП. Счита, че извод в обратния
смисъл не може да се направи от текста, вписан от касатора в АУАН
собственоръчно. Предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от Свищовския районен съд и наведените от
касатора възражения намира за установено следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава XII от
АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения
предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за
неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите
на съда за този извод са следните:
От
фактическа страна Свищовският районен съд е приел за установено, че на 16.03.2022г.,
в 17:18 часа, при направление излизане от територията на Р България на ГКПП
„Кулата“ от служители в Отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ на ТД „Митница
София“ в Агенция „Митници“ била извършена проверка на пристигналото на ГКПП МПС
с рег. № ***, влекач, марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.510“, с обща техническа
допустима маса над 12 тона, брой оси – 5, управлявано от жалбоподателя. При
проверката била направена справка в електронната система за събиране на пътни
такси, при която е установено, че на 05.03.2022 г. в 01:02 часа посоченото МПС с рег. № ***
е засечено по път І-3,
км 25+271, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, без да е била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2
от Закона за пътищата. За извършеното административно нарушение е генериран
доказателствен запис от електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с № DA3EE47D65DE674AE053021F160A8773.
Горното е квалифицирано
като нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, за което на NIKOLAY
ANGELOV NIKOLAEV е
съставен АУAН
№BG16032022/5800/P8-373/16.03.2022г., в който водачът отбелязал, че
няма възражения, като такива не са подадени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН, от директора на
Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ е издадено и
обжалваното пред районния съд НП № BG16032022/5800/Р8-373/25.08.2022г., с което на Н.А.Н. на
основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка
районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не са спазени
изискванията на чл. 42, т. 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. В тази връзка е
посочено, че както в АУАН, така и в НП липсва посочване на законовата
разпоредба, която е нарушена. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.179,
ал.3а от ЗДвП, която разпоредба обаче е санкционна. Извън това, съдът е
намерил, че не е доказано авторството на административното нарушение, доколкото
същото е установено няколко дни след извършването му с оглед на което не може
да се приеме за безспорно, че водачът, който е управлявал процесното ППС на
датата на проверката е същият, който го е извършил. Посочено е, че съгласно
представеното СРМПС, МПС е собственост на юридическо лице – „ПОЛ ХЕРМЕС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като според приложения трудов договор №35/03.09.2021г.
жалбоподателят е назначен на длъжността „шофьор товарен автомобил/международни
превози“ в отдел „Транспорт“. Изтъкнато е обаче, че доколкото в този договор не
е упоменато, че на работника се предоставя процесния автомобил или същия е
назначен за негов водач, то водач на процесния автомобил може да бъде и друго
лице, което е назначено на същата или друга длъжност при този работодател. Що
се отнася до възраженията на жалбоподателя, че не може да бъде субект на
нарушението, съдът е посочил, че санкционната норма на чл.179, ал.3а от ЗДвП
изрично предвижда глобата да се налага на водач, който управлява ППС в
нарушение на изискванията за заплащане на пътна такса. Намерил е това
възражение като допълнителен аргумент, доказващ, че на жалбоподателя не му е
ясно какво конкретно нарушение му е вменено.
Решението е правилно. Настоящата инстанция намира, че
при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При
пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства районният съд е
достигнал до правни и фактически изводи, които изцяло се споделят от настоящия
състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр.
второ от АПК.
Правилни са изводите на районния съд, че при
издаването на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Задължителен реквизит от съдържанието както на АУАН,
така и на НП е нарушената материалноправна норма. Изискването на закона същата
да бъде посочена има за цел да определи от една страна единството между
нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение и от
друга страна да обезпечи извършването на контрол за законосъобразност. В процесният
случай, както в АУАН, така и в НП, е посочена само санкционната норма на чл.
179, ал. 3а от ЗДвП, която е поместена в Глава седма „Административнонаказателна
отговорност" от ЗДвП заедно с останалите санкционни норми по този закон.
Касационният състав не възприема изложените съображения от касатора, че нормата
едновременно съдържа правило за поведение и санкция. Съответна на нея законова
норма е императивната разпоредба на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, както правилно е
възприел районният съд. В този смисъл се налага извода, че в АУАН и в НП не е
налице реквизита по чл. 42, ал. 1, т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Порокът е съществен, тъй като нарушава правото на защита на санкционирания
субект, а също така възпрепятства възможността за извършване на контрол за
законосъобразност.
Неоснователно се твърди от касатора наличието на
доказаност на авторството на нарушението. Съгласно посочената в АУАН и НП
санкционна норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП субект на нарушението е водача,
който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на пътното превозно средство. В случая не е спорно, че на
16.03.2022г., в 17:18 часа ответник-жалба
е управлявал посоченото в АУАН и НП МПС с рег. № ***, влекач, марка
„ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.510“, с обща техническа допустима маса над 12 тона,
брой оси – 5 в направление излизане от територията на Р България на ГКПП
„Кулата“, когато е спрян за проверка и е установено, че на 05.03.2022г., в
01:02 часа МПС е управлявано по път І-3, км 25+271, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е
била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата. Обстоятелството, че ответникът по касация е спрян на излизане от
територията на страната със същия товарен автомобил на 16.03.2022 г. на ГКПП
Кулата, не означава непременно, че именно той е извършил твърдяното нарушение и
на 05.03.2022 г. Липсват данни на 05.03.2022 г. товарният автомобил да е спиран
за проверка от контролните органи на АПИ или установяването по друг начин на
водача на автомобила на тази дата. Наказващият орган, чиято е доказателствената
тежест, не е ангажирал категорични доказателства, установяващи по необходимия
несъмнен начин, че именно ответникът е управлявал ППС на инкриминираната дата.
Обстоятелството, че пред актосъставителя в последващ датата на извършване на
нарушението момент, ответникът не е оспорил твърдението, че е управлявал ППС на
05.03.2022г., е недостатъчно да бъде установено авторството на извършеното на
тази дата нарушение. Отразяването на конкретни писмени възражения в акта,
съответно възможността за депозирането им в последващ етап, е проявление на
правото на защита на лицето и отсъствието им само по себе си не налага извод за
доказаност на авторството на деянието. Да се възприеме противното би имало за
резултат нарушение на основополагащия принцип, заложен в чл. 116 от НПК.
Следва да се посочи, че административнонаказателният
характер на производството изисква именно наказващият орган да докаже по
несъмнен начин, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
конкретно лице за реализирано от него правонарушение. По преписката обаче не се
съдържат доказателства, че е спазена процедурата по установяване на лицето,
което в действителност е управлявало ППС на сочената дата. Недоказаността на
извършителя на административното нарушение води до незаконосъобразност на НП.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на основание чл. 63д от ЗАНН,
в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. Сумата на адвокатското
възнаграждение е в предвидения минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 във
връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Предвид това възражението за прекомерност е
неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1 от
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София да заплати на Н.А.Н., с ЕГН **********,*** разноски по делото в размер на
480 /четиристотин и осемдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.