Р Е Ш Е Н И Е
535/3.6.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На двадесет
и първи май две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 3025 описа на ШРС за 2018 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е
положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка
с чл.422 от ГПК за сумата от 47.65 лв., представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги, както и осъдителен иск по чл.79 от ЗЗД, във връзка с
чл.205 от ЗЗД за сумата от 123.69 лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 07.09.2016г.
Настоящото
дело е образувано по повод предявена искова молба от “Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.*** чрез адв. В. П.от
АК – София със съдебен адрес *** срещу О.Й.Н. с
ЕГН ********** с адрес ***. Ищецът
сочи, че на 12.03.2015г. между
страните по делото било подписано
Допълнително споразумение, с което абонатът преминал на план Резерв 34.99 лв.
за срок до 10.05.2017г. Клиентския номер на абоната бил № *********. За
потребените от ответника услуги за периода 20.08.2016г. – 19.10.2016г. била
издадена фактура № ********** от 20.09.2016г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 24.49 лв. платима до 05.10.2016г.
Поради неплащането на сумата оператора прекратил едностранно договора и е
начислил сума в размер на 51.97 лв., която включвала 27.48 лв. за месечни и
еднократни такси и сума от 24.49 лв. за мобилни услуги. След направена корекция
ответника дължал 41.70 лв. С Договор за лизинг от 07.09.2016г. на ответника
било предоставено мобилно устройство марка Huawei модел Y3 II Black на изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на
5.89 лв. всяка за периода 12.2016г. до 08.2018г. Поради неплащането по договора,
ищецът го прекратил и начислил неустойка в размер на 222.01 лв., която не
претендира в настоящото производство. Предвид
неизпълнението на задължението от страна на ответника по инициатива на ищеца
било учредено заповедно производство и образувано ч.гр.д. № 2283/2018г. по
описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК № 1111/09.08.2018г. Поради депозиране на възражение от
длъжника, заповедния съд указал на ищеца – заявител, че следва да предяви иск.
Установителен иск бил предявен само за част от вземането, поради което и
заповедта била частично обезсилена за сумите, за които не е предявен иск. В
заключение се моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски в
производствата.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответника, който депозирал отговор, в който оспорва
изцяло иска по размер и по основание, както и всички факти в исковата молба. Предявява
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на упълномощения представител
на ищеца. В молба до съда рег. № 6512 от
12.04.2019г. ответникът оттегля изцяло изложените от него в писмения отговор
твърдения, като признава изцяло исковете.
За ищецът не
се явява представител в съдебното заседание по делото, като се депозира
становище във връзка направеното признание, като моли съда да постанови решение
на основание чл.237 от ГПК с оглед направеното признание, като присъди и
дължимите разноски в производствата.
Ответникът,
редовно призован, не се явява лично, не изпраща представител и не депозира
молба за отлагане на делото, поради уважителни причини.
Съдът
намира, че предпоставките за приложение на чл.237 от ГПК са налице. В
депозираното становище се прави ясно и недвусмислено признание на претенцията
на ищците, а именно да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че за ищеца съществува вземане от ответника в претендирания размер. Поради
горното съдът не следва да излага мотиви по основателността на исковете, като
решението се основава изцяло на направеното признание и ответникът е бил предупреден
за последиците при направеното от него признание, а именно, че решението се основава изцяло на
него и че същото не може да бъде оттеглено.
По отношение
на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото, то
разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника. В
заповедното са направени такива в общ размер от 205 лв., от които 25 лв.
заплатена държавна такса, 180 лв. адвокатско възнаграждение. Същите се дължат в
размер на 43.08 лв., предвид частичното обезсилване на заповедта. В исковото
производство са направени такива общо в размер на 255 лв., от които 75 лв.
заплатена държавна такса и 180 лв.
възнаграждение за адвокат. Тези разноски следва да се присъдят на ищеца, предвид
доказателствата, че са направени такива и предвид уважаването на исковете.
Предвид оттеглянето на писмения отговор в цялост, то съдът не дължи произнасяне
и по направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца, доколкото същото не се поддържа от
ответника.
Водим от
горното и на основание чл.237 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че О.Й.Н. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК
*********, чрез адв. В.Г.от АК – гр.София, със съдебен адрес ***.70лв.
(четиридесет и един левa и
седемдесет стотинки), представляваща
потребени и незаплатени мобилни услуги по Допълнително споразумение от
07.09.2016г., сключено към договор за
мобилни услуги от 16.08.2010г. за абонатен номер ********* за отчетен период от
25.08.2016г. до 24.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 09.08.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1111/09.08.2018г. по ч.гр.д. № 2283/2018г.
на ШРС.
ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл.205 от ЗЗД О.Й.Н. с ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от 123.69 лв.(сто двадесет и три лева и
шестдесет и девет стотинки), представляваща сбора от дължимите и
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 07.09.2016г. за предоставяне за възмездно и временно ползване на
устройство марка Huawei модел Y3
II Black за периода от месец декември
2016г. до месец август 2018г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК О.Й.Н. с ЕГН ********** да
заплати на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от 43.08
лв.(четиридесет и три лева и осем стотинки), представляваща извършените от
ищеца разноски в хода на ч.гр.д. № 2283/2018г. на ШРС, както и сумата от 255
лв.(двеста петдесет и пет лева), представляваща извършените от ищеца в хода на
исковото производство разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски Окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: