РЕШЕНИЕ
№ 614
гр. Пловдив, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225300100458 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Ю. С. Б. и Н. С. Г. срещу „ФЕМИ
14“ АД, с която е предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищците твърдят, че с решение № 12921/04.10.2010 г. на ОС „Земеделие” - ***** на
наел. на А. Й. К. е възстановен имот от 2.481 дка, находящ се в строителните граници на гр.
*****, местност „*****”, имот № *****, по кадастралния план от 1955 г. С решение №
12921/07.10.2010 г. на ОС „Земеделие” - ***** на насл. на А. Й. К. е възстановен имот от
6.000 дка, находящ се в строителните граници на гр. *****, местност „*****”, имот № **.
Съгласно удостоверение № 10П-3588/05.07.2010 г. и скица на общ. *****, издадени на
основание чл. 13, ал.4, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ имоти № ***** са с обща площ от 12908 кв. м.
Съгласно заповед № 10ОА 1298/17.06.2010 г. на ***** на общ. ***** застроената площ от
имотите възлизала на 4 427 кв. м. Останалата част от 8481 кв.м. подлежала на
възстановяване, от които 1513 кв. м. в имот № ** и 6968 кв. м. в имот № **. Понастоящем,
съгласно действащата кадастрална карта на гр. *****, одобрена със заповед № РД-18-
48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК възстановената част от имот № ** попадала в ПИ № ***** с
5580 кв. м., в ПИ ***** с 620 кв. м. и в ПИ ***** с 784 кв. м. Посочените имоти били
записани в кадастралния регистър, като собственост на „Феми 14” АД, съгласно констативен
нот. акт № ***** и нот. акт № ***** на нотариус ***** и план за преобразуване на „Балкан -
Рекорд” АД от 25.06.2014 г. Възстановената част от имот № ** попадала, съгласно КК в ПИ
***** с 16 кв. м., записан като собственост на „Феми 14” АД и в ПИ ***** с 1484 кв. м.,
1
записан като държавна собственост.
Имоти № ***** попадали в УПИ *****, УПИ ***** и УПИ *****. Поземлените
комисии, сега Общински служби „Земеделие” били компетентните органи за възстановяване
на собствеността върху земеделските имоти по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, попадащи в строителните
черти на населените места. Доколкото представените възстановителни решения и
придружаващите ги документи по чл.13, ал.4, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ били официални такива,
то същите имали обвързваща съда материална доказателствена сила. Към момента на
тяхното издаване имот с идентификтор *****, върху който попадали процесиите имоти с №
***** бил с неустановена собственост по кадастралната карта на гр. *****, като същият
никога не бил включван в активите на „Балканкар Рекорд” АД, праводател на ответника
„Феми 14“ АД. Собствените на ищеца имоти към 2015 г. попадали в имот с идентификатор
***** с площ от 51 422 кв. м. и ПИ с идентификатор ***** с площ от 3335 кв. м. Двата
имота „Феми 14” АД твърдяло да е получило в собственост чрез план за преобразуване на
„Балканкар Рекорд” АД от 25.06.2014 г. Посоченото придобивно основание, обаче било
деривативно и можело да породи правни последици само ако праводателя на дружеството
валидно придобил собствеността върху имотите. „Балканкар Рекорд” АД било отделено от
„Балканкар холдинг” ЕАД, последното образувано от държавната фирма „Балканкар” с
разпореждане № 125/25.11.1993 г. на МС на РБ. Впоследствие „Балканкар Рекорд” АД било
приватизирано с договор от 11.09.2000 г., сключен между Агенцията за приватизация и
„Рекорд - Кар” АД. В състава на приватизираното предприятие влизал сграден фонд,
машини и съоръжения, както и земя от 287 дка, съгласно АДС № 1 178/28.12.1984 г. - 116
000 кв. м. и АДС № 1703/05.03.1987 г. -171 675 кв. м., съставляваща парцел ***** по плана
на *****. Така описаната земя, била деактувана от ***** на Област *****. С последващи
заповеди, при липса на законови основания за това били деактувани още 20104 кв. м.
С изменения на КК ПИ ***** и ПИ ***** били заличени и образувани нови имоти с
идентификатори **********, ***** и *****, които са предмет на първоначалната искова
молба. В хода на настоящият исков процес била извършена нова променя на КК, като ПИ с
идентификатор ********** бил заличен и от него образувани, съответно ПИ с
идентификатор *****, ПИ с идентификатор ***** и ПИ с идентификатор *****.
Ищците отправят искане съдът да постанови решение, с което да признае по отношение
на тях като наследници на А. Й. К., че „Феми 14“ АД, не е собственик на ПИ № ** по КП на
гр. ***** от 1955 г. с площ от 6984 кв.м., който имот съгласно действащата КК на гр. *****
попада в ПИ с идентификатор ***** с 620 кв. м., в ПИ с идентификатор ***** с 784 кв. м., в
ПИ с идентификатор ***** с площ от 3239 кв.м. и в ПИ с идентификатор ***** с площ от
2340 кв.м. съгласно представената комбинирана скица, изд. от „Геопроектстрой“ ЕООД.
На основание чл.537, ал.2 ГПК се иска да бъдат отменени нотариалните актове,
легитимиращи ответника като собственик.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения отрицателно
установителен иск. На първо място твърди, че искът е погасен по давност. Оспорва ***** на
ищците да е собственик на процесиите ПИ с пл. №***** по кадастралния план на град
2
*****- юг от 1955 година. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на
решенията на ОСЗ, на които се позовават ищците, като се твърди, че са издадени без да е
уточнено точното местоположение на имота, без А. К. да се легитимира като собственик,
при наличие на данни за постановен отказ за възстановяване на имота и без да е налице
съответствие със заявените площи за възстановяване. Излагат се и твърдения, че скицата
използвана за постановяване на решенията е издадена без основание.
На следващо място, ответникът твърди, че е собственик на процесните имоти.
Собствеността придобил на основание преобразуване чрез отделяне от „Балканкар- Рекорд”
АД, съгласно план за преобразуване, вписан в Службата по вписванията- град *****.
Държавата била праводател на „Балканкар-Рекорд” АД по силата на приватизационната
сделка, като никой не забранявал на държавата да упражнява владение.
Алтернативно, ответникът посочва, че дори „Феми 14” АД да не е придобило правото
на собственост върху процесиите имоти на основание плана за преобразуване, то същото е
придобило собствеността върху тях на основание упражнено несмущавано давностно
владение, упражнявано собствено и в продължение на владението от праводателя си
„Балканкар-Рекорд” АД. Придобивната давност за „Феми 14” АД, като собственик с титул за
собственост от вписване на преобразуването в Търговския регистър на 25.08.2014 година,
била петгодишна, тъй като дружеството било добросъвестен владелец. Дори ако се
приемело, че дружеството е недобросъвестен владелец, то за същото била изтекла и
десетгодишна придобивна давност относно процесиите имоти и същото ги е придобило на
оригинерно основание. Иска се отхвърляне на исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
От представеното по делото решение № 12921 от 07.10.2010 г. на ОСЗ Пловдив се
установява, че на наследниците на А. Й. К. е възстановено в съществуващи реални граници
правото на собственост върху имот 6 дка находящи се в строителните граници на гр. *****,
местност *****, имот № ** (част от парцел *****) от кад. план изработен 1955 г. при
граници съгласно скица и удостоверение по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ с изходящ № 10П3588 от
05.07.2010 г., удостоверен с нотариален акт № ***** г.
С решение от 04.10.2010 г. на наследниците на А. Й. К. е възстановено в
съществуващи /възстановими/ реални граници правото на собственост върху нива от 2.481
дка в строителните граници на гр. *****, местност *****, имот № ***** (част от парцел
*****) от кад. план изработен 1955 г., при граници съгласно скица и удостоверение по чл. 13,
ал. 6 ППЗСПЗЗ с изходящ № 10П3588 от 05.07.2010 г., удостоверено с нотариален акт от
1929 г.
По делото е представено и удостоверението от общината за бивши имоти с пл. № ** и
**.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че А. Й. К. е починал на
***** г. като е оставил за свои наследници ***** си В. Г. Б. и **** си Ю. С. Б.. След *****
3
на В. Б. през 2019 г. като неин наследник се легитимира ищцата Н. С. Г.. Доколкото не се
установява ***** да е извършено преди ***** на А. Б. то неговата ***** и ***** се явяват
наследници по закон. Фактът на наследяване е настъпил към момента на ***** и
последващи действия не го променят.
Предвид горното ищците представят документи, с които се легитимират като
собственици на възстановен имот и следва да се приеме, че за тях съществува интерес от
предявяването на иска.
Според мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
8/2012 г., ОСГТК всяка страна в процеса следва да установи фактите и обстоятелствата, на
които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за
собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния
си интерес, тъй като в противен случай производството се прекратява. Единствено
ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на
собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си,
че такова право не е възниквало или е било погасено. Проверката на съда е формална и се
изразява в преценка дали в действителност между двете страни по делото е налице
извънпроцесуален спор относно посочения в исковата молба недвижим имот, тъй като всяка
от тях има документ за собственост. В този смисъл Определение № 50141 от 11.07.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 2949/2022 г., I г. о.
Ето защо следва да се приеме, че предявеният иск е допустим, след като между страните
съществува спор за правото на собственост върху имота и двете се легитимират като
собственици с отделни титули.
Относно доводите на ответника във връзка с реституцията следва да се посочи, че в
производството по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът не
може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е
бил собственик на имота към момента на обобществяването му, ако той самият не заявява
права върху имота към този момент. В този смисъл Решение № 329/27.04.2010 г по гр. д. №
927/2009 г. на I ГО и Решение № 185/28.05.2010 г. по гр. д. № 1303/19.10.2009 г. на II ГО.
Доколкото предмет на делото е правото на собственост на ответника, на първо място
следва да бъде разгледано въведеното от него производно придобивно основание, а именно
правоприемство от „Балканкар Рекорд“ АД. За да се осъществи то трябва да се установи
дали праводателят е притежавал правата към 2014 г.
От акт за държавна собственост № 1703 от 05.03.1987 г. се установява, че за такъв е
обявен парцел I разширение с площ от 246000 кв.м. и дворно място за ЖП коловози от 31
000 кв.м. В акта изрично е посочено основанието, на което земята е станала държавна
собственост, а именно Заповед № 1044 от 15.11.1984 г. и Заповед № 1604 от 26.11.1985 г. В
част 21 е записано, че имотът е предоставен за оперативно управление на КМ „Рекорд“-
завод 2, който е въведен във владение на 24.09.1986 г. На гърба на акта в част
„Допълнителни данни и промени“ е посочено, че с решение от 1994 г. на Пловдивски
4
окръжен съд се вписва в търговския регистър на държавните и общински предприятия
акционерно дружество „Балканкар- Рекорд“ АД, като правоприемник на КМ „Рекорд“ и ДФ
„Балканкар- Централно управление“
С разпореждане № 125 от 28.11.1993 г. държавната фирма „Балканкар“ е преобразувано
в ЕАД „Балканкар-холдинг“ с търговски дружества с държавно имущество като дъщерни
дружества, съгласно приложение № 2. Едно от тези дружества е „Балканкар-Рекорд“ АД
Пловдив. Съгласно приложение № 2.2 към разпореждането дружеството поема активите и
пасивите на КМ „Рекорд“ Пловдив и на Държавна фирма Балканкар- Централно управление,
съгласно разделител протокол към датата на обнародване на регистрацията.
С нотариален акт № ***** г. „Балкан Рекорд“ АД е признато за собствени на ПИ с
идентификатор ***** по КК на гр. *****, на основание представени документи. А с
нотариален акт № ***** г. „Балкан Рекорд“ АД е признато за собствени на ПИ с
идентификатор ***** по КК на гр. *****, на основание давностно владение. Имотът на
който претендират да са собственици ищците попада и в двата поювмлвни имота по КК.
На 25.08.2014 г. е вписано преобразуване на „Балканкар Рекорд“ АД чрез отделяне, като
е образувано дружеството ответник „Феми 14“ АД. Съгласно представения план за
преобразуване имотите, в който попада земята на ищците са му били прехвърлени.
От приетата по делото СТЕ се установява, че имот № **, за които ищците твърдят, че са
собственици, попада според регулационния план, одобрен със заповед от 15.11.1984 в УПИ
I-КМ Рекорд- завод 2 по червените линии на приложение № 3 и комбинирана скица на лист
134 по делото. Вещото лице проследява в заключението и следващите изменения на
регулацията, включващи обособяването на два УПИ през 2003 г.- УПИ I-стоп дейност
Балканкар Рекорд АД и УПИ ****- стоп дейност.
Спорната площ от имот № **, попада изцяло в УПИ ****, като след изменение на плана
от 2020 г. са образувано нови имоти. Съгласно заключението имот № ** по плана от 1955 г. е
част от терен, отреден за КМ „Рекорд“ и след това включен в УПИ ****. Наред с това
вещото лице извършва изследване на разположението на имот № ** по плана от 1955 г.,
съобразно заснемането на земята към настоящия момент. Към настоящия момент имот № **
попада в поземлени имоти с идентификатори *****, *****, ***** и ***** по КК, с посочена
за всеки от тях площ.
За изясняването на статута и правата на страните върху терена повече яснота дава
допълнителната СТЕ. Съгласно заключението двата акта за държавна собственост № 1178 от
1984 г. и 1703 от 1987 г. се отнасят до площ от общо 393 дка (116+246+31). Съгласно
констативната част, дворното място от 116 000 кв.м. по АДС № 1178 е означено между точки
1,2,3,4,5,6,7,8,9,1 на приложение № 8. Вещото лице изчислява площта по данни от цифровия
модел на плана от 1984 г. на 117270 кв.м., като разликата е в границите на допустимата
точност. Дворното място парцел I-разширение с площ от 246000 кв.м. е разположено по
точки 3, 10, 46, 45, 44, 43, 42, 41, 40, 15, 16, 17, 18, 19, 5, 4, 3 на приложение № 8.
Заключението е обосновано не е оспорено от страните и следва да бъде кредитирано.
5
От така събраните доказателства се установява, че процесната площ от имот № ** с
категоричност попадат в терен, отреден за разширение на КМ Рекорд, като съгласно
предоставения на АДС № 1703 от 1987 г. земята е била предоставена за оперативно
управление на държавната организация КМ „Рекорд“ завод 2. Предвид горното, за да се
отговори на въпроса за принадлежността на правото на собственост първо трябва да се
изследва дали са настъпили последиците на чл. 17а ЗППДОбП (отм.).
В тази насока следва да се има предвид, че актът за държавна собственост няма
правопораждащо действие, но като официален документ се ползва до доказване на
противното с обвързваща доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства.
Това в особена степен важи за придобиването на земята от държавата, след като в документа
са изрично посочени заповедите, които представляват основание за това. От тези
доказателства с категоричност се установява, че процесната площ към 1987 г. е
трансформирана от кооперативна в държавна собственост.
При придобиване право на собственост по реда на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) в резултат на
преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества, при
разграничаването на държавното имущество от това на търговски дружества, актът за
държавна собственост е надлежно доказателство за това кои имоти на кое предприятие са
били предоставени за стопанисване и управление. В този смисъл е и разрешението, дадено в
Решение № 136 от 16.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2010 г., I г. о.
Доказателствената стойност на преписа от АДС не се опровергава от останалите приети
доказателства и следва да бъде възприета. Съгласно разпореждане № 125 от 25.11.1993 г.
Държавната фирма „Балканкар“ е преобразувана в акционерно дружеството с държавно
имущество „Балканкар-Холдинг“ и дъщерни дружества, едно от които е „Балканкар-Рекорд“
АД, което поема активите и пасивите на КМ „Рекорд“- Пловдив и на Държавна фирма
Балканкар- централно управление, съгласно разделителен протокол. Съгласно представеното
с отговора на исковата молба удостоверение дружеството е вписано в регистъра с решение
от 06.01.1994 г.
Според чл. 17а ЗППДОП (отм.), при преобразуваните държавни предприятия в
еднолични търговски дружества с държавно имущество, предоставеното на тези
предприятия за стопанисване и управление имущество с акта за преобразуването се
предоставя в собственост на търговското дружество, освен ако в акта не е предвидено друго,
от който момент то става негова собственост. В Тълкувателно Решение № 4 от 14.03.2016 г.
по тълк. д. № 4/2014 г. в т. 2Г се прие, че фактическият състав на придобивния способ,
уреден в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за
прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и
приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата да е собственик на
конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и
управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на
държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично
изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При
6
наличието на тези предпоставки вещно- транслативният ефект настъпва по силата на самия
акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на
възникване на това търговско дружество. Този факт се доказва на първо място със
съответния административен акт за предоставяне на имуществото, или с косвени
доказателства, в това число с АДС, без да е задължително отразяването на имуществото в
счетоводен баланс или инвентарна книга.- Решение № 221 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1453/2015 г., I г. о., ГК, Решение № 466 от 9.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4851/2022 г., I г. о.,
Решение № 50076 от 9.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1207/2020 г., II г. о.
В настоящия случай, придобиването на собствеността се установява от съвкупния
анализ на ангажираните доказателства. На първо място това е актът за държавна
собственост, в който предоставянето на имота на КМ „Рекорд“ е изрично посочено,
констатираните дейности извършени върху част от имота, (съгласно заключението върху
част от терена по АДС № 1703 е реализирано разширение на завода) и липсата на
доказателства за изричното изключване на процесната площ. Тук следва да се отбележи, че
към момента на преобразуването на държавното предприятие частта от терена, в която
попада имот № **, не е била отделена. Тя е представлявала част от парцел I, върху който е
било реализирано разширение на завода и до 2003 г., когато се одобрява изменение на РП, е
била част от УПИ I-КМ Рекорд- завод 2, включващ всички земи и сгради на предприятието.
Този извод не се опровергава от записването в приложение № 2.2 към разпореждането
на Министерски съвет, че активите и пасивите се поемат съгласно разделителен протокол.
При прочита на т. 5 от приложението съдът намира, че разделителният протокол се отнася
само до активите и пасивите на Държавна фирма „Балканкар“- Централно управление, но не
и до тези на КМ „Рекорд“, чиито активи и пасиви са преминали към дружеството изцяло.
Дори да не се приеме това тълкуване, от ангажираните по делото доказателства не се
установява, че с акта за преобразуване принципалът е изключил част от имуществото на
предприятието, което ще бъде включено в капитала на новообразуваното търговско
дружество, поради което следва да се приеме, че регистрираното с решение на ПОС от
06.01.1994 г. "Балканкар- Рекорд" АД е придобило собствеността върху целия парцел I- КМ
Рекорд завод 2. Включването на имуществото в капитала на търговското дружество води до
прекратяване правото на собственост на държавата, което се трансформира в право на
собственост върху акции.
Тук следва да се посочи, че съгласно приетата СТЕ се установява разминаване в
площите посочени в АДС № 1703 от 1987 г. и изчисленията на вещото лице с 2%. Тази
разлика не може да се приеме, че води до опровергаване на горните изводи, доколкото е
несъществена с оглед големите площи на имотите и следва да се отдаде на напредналата
точност в измерванията от 1987 г. до настоящия момент. Освен това от съществено значение
за определяне на пространствените предели на имота не е неговата площ, а установените с
ДСТЕ точни граници от всички страни.
Предвид горното, се установява, че решенията на ОбСЗ за реално възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ са издадени след приключила процедура по трансформиране на
7
собствеността от държавна в частна по реда на преобразуване на държавно предприятие в
търговско дружество по ЗППДОП (отм.). Тази колизия на права е уредена от § 6, ал. 6 от
ЗППДОП (отм.), а след отмяната му от § 11 от ДР на ЗПСК.
В тази насока в Решение № 250 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3215/2013 г., II г. о. се
приема, че когато реституционното решение на ПК/ОбСЗ за реално възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ е издадено след приключила процедура по
трансформиране на собствеността от държавна в частна по реда на преобразуване на
държавно предприятие в търговско дружество по ЗППДОП (отм.), а впоследствие и
надлежно сключена приватизационна сделка на това дружество, то това решение за
земеделска реституция на имот- бивша земеделска земя, включен в капитала на
преобразуваното дружество, е непротивопоставимо на собственика по приватизационната
сделка. Вещноправният ефект на реституционното решение може да настъпи, само и
доколкото към момента на влизането му в сила не е завършена процедурата по
трансформация на правото на собственост в полза на собственика по приватизация. В тези
хипотези законосъобразността на решението на органа на земеделска реституция се
съобразява в правилата на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОП (отм.) и § 11 от ДР на ЗПСК. Касае
до хипотеза на ограничение за реално възстановяване на собствеността, аналогична на чл.
10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, при която бившите собственици получават обезщетение, но не и бившата
собственост. В тази хипотеза практиката приема (например Решение № 22 от 11.02.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1339/2009 г., II г. о. и Решение № 66 от 18.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №
493/2011 г., I г. о., ГК), че включването на един имот в капитала на търговско дружество не
може да бъде приравнено на мероприятие, което не позволява възстановяване на
собствеността по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ. Преобразуването и последващата приватизация
на едно предприятие с държавно имущество, в чиито активи е включен имот, за който по
реда на ЗСПЗЗ е заявена претенция за възстановяване на собствеността, по естеството си е
правно действие, което ако е извършено при спазване на установените в закона правила,
представлява самостоятелна пречка за възстановяване правото на собственост на имота в
реални граници.
Тези обстоятелства, се установяват в настоящото производство, тъй като АДС е издаден
преди преобразуването, а именно през 1987г. и неговата доказателствена стойност не се
опровергава от останалите събрани доказателства. Този документ удостоверява, че целият
парцел I е бил собственост на държавата и е бил предоставен за стопанисване и управление
на КМ „Рекорд“. Впоследствие активите и пасивите му са били поети от „Балканкар-Рекорд“
АД през 1994 г. придобиването на имуществото от преобразуващото се държавно
предприятие представлява пречка за възстановяване в реални граници на правото на
собственост по реда на ЗСПЗЗ.
Решенията на ОСЗ, които са в основата на правата на ищците за процесните площи са
издадени на 04.10.2010 г. и на 07.10.2010 г. Към този момент парцел I, в който попадат
процесните площи са били собственост на образуваното търговско дружества, като към този
момент е бил сключен и приватизационен договор- писмо от 04.12.2007 г. приложено към
8
исковата молба лист 57. Издаденото след приключване на процедурата по трансформиране
на собствеността от държавна в частна и при приключила процедура по продажба,
реституционно решение е непротивопоставимо на ответника, като правоприемник на
„Балкан Рекорд“ АД, чрез отделяне. Парцел I, съответстващ на УПИ **** в спорната част, е
станал собственост на преобразуващото се дружество, преди издаването на решението на
ПК и наследниците на А. Й. К. не са можели да претендират за реално връщане на земята.
Ето защо реституционните решения не могат да легитимират наследниците на А. К.
като собственици на имот № ** в частта му попадаща в парцел I, съответстващ на УПИ
****. Тази реална площ, заключена между точки 1, 11, 12, 2, 15, 14, 19, 5, 16, 6, 7, 10, 1 на
приложение № 5- лист 392, като част от стария парцел I, вече е била собственост на
преобразувалото се дружество.
Ето защо по делото се установяват права на ответника по отношение на спорните
реални части и предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Не може да се сподели възражението в писмената защита, че ответникът не се е позовал на
тези обстоятелства за възникване на правата си. В отговора страната изрично посочва, че е
собственик на имота като правоприемник, чрез отделяне от дружеството „Балканкар Рекорд“
АД. Това възражение е достатъчно, за да се извърши преценка на наличието на
предпоставките за възникване на право на собственост в полза на дружеството. Дори да се
приеме, че такова основание не е въведено с отговора на исковата молба, съдът е длъжен
служебно да съобрази приложението на императивни материалноправни разпоредби
(каквито се явяват нормите, свързани с възникването, съществуването и погасяването на
право на собственост), според ангажираните от страните доказателства.
Неоснователно е и позоваването на ищците на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗВСОНИ. В
този закон е уредена различна процедура за възстановяване на право на собственост по
отношение на опредЕ. група отчуждени имоти. С представените по делото решения на ОСЗ
ищците се позовават на реституция на земеделски земи, която не настъпва по силата на
закона, а въз основа на изричен административен акт, който има конститутивно действие.
Относно позоваването на ищците на практика на ВКС по подобни на настоящия
случаи, следва да се посочи, че представените решения са постановени при различна от
установената по настоящото дело фактическа обстановка.
В допълнение следва да се посочи, че предявеният иск е неоснователен и поради
неустановяване на материалноправната легитимация на ищците.
Както бе посочено по-горе ищците основават правото си на собственост на две решения
на ОСЗ, с които в полза на наследниците на А. Й. К. се възстановява правото на собственост
върху части от имот № ***** от плана от 1955 г. Наред с това от ответника е представено
решение от 05.01.1996 г. на ПК Пловдив за отказ да се възстанови нива от 6 дка, имот № ** и
** от кадастралния план от 1955 г. Решението е постановено по същата преписка на
поземлената комисия и се отнася до същите имоти.
Данни за постановяването на решение, с което на наследниците на А. К. се отказва
9
възстановяването на имота има в мотивите на Решение по гр.д. 2025/2007 г. на ПРС, в
становище на Общинска поземлена комисия- Пловдив от 08.08.1996 г., в което е посочено, че
е признато право на собственост, но не се възстановява, както и в писмо на ОСЗГ от
25.10.2005 г., където е посочено, че е постановено решение по чл. 19, ал. 8 ЗСПЗЗ и
наследниците са поискали да бъдат обезщетение със земя. Данни за решение с което се
определя обезщетение по чл. 19, ал. 8 ЗСПЗЗ има и в протоколно решение от 07.10.2010 г., с
което ОСЗ Пловдив отменя собствения си административен акт.
От ищците е отправено искане по чл. 183 ГПК за представянето на решението на ПК от
1996 г. в оригинал. Такъв не е представен по делото, като съгласно постъпилото от ОСЗ
писмо преписката на А. Й. К. със заявител Ю. С. Б. не е открита и не е налична нито на
хартиен, нито на магнитен носител. При така установената фактическата обстановка, за
ответника се явява невъзможно представянето на административния акт в оригинал,
доколкото самият административен орган не съхранява никакви документи по преписката на
ищците. В такава хипотеза съдът намира, че съществуването и съдържанието на документа
може да бъде установено с всички доказателствени средства, като разпоредбата на чл. 165,
ал. 1 ГПК допуска и свидетелски показания.
При описаната по-горе съвкупност от доказателства, в които се удостоверява
съществуването на акт, с който на наследниците на А. К. се отказва възстановяването на
имоти № ** и ** по кадастралния план от 1955 г. и предвид представянето на копие на
решението на ПК, съдът намира, че по делото с категоричност се установява, че
административният орган е издал акт в този смисъл и същият следва да бъде взет предвид.
Възраженията на ответника за несъответствия в годините- 1995/1996, са неоснователни.
Решението е от 1996 г. като в него е изрично посочено, че се постановява във връзка с
решение по гр.д. № 1984/1995 г. на ПРС.
Неоснователно е и искането за провеждане на косвен контрол, доколкото такъв е
възможен само, когато страната не е участвала в административното производство, а ищецът
е заявител по преписката.
При тези доказателства се установява, че ОСЗ е изменила свое решение, с което се
отказва възстановяването на имот, като е постановила ново в обратна насока. ОСЗ /ПК/
може да измени решението си само по реда на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ при открИ.е на нарушение
на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за постановяване на решението по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съгласно
разпоредбата на чл. 7 в редакция към 2010 г. тази възможност е ограничена със срок до 1
година от открИ.е на новите обстоятелства или от новите писмени доказателства, но не по-
късно от 2 години от влизане в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на
решението на общинската служба по земеделие по чл. 14, ал. 1, т. 1. В настоящия случай по
делото е установява, че отказът за възстановяване е бил постановен през 1996г. и до
издаването на новото решение двугодишният срок по разпоредбата е изтекъл. Предвид
горното решенията от 2010 са издадени от ОСЗ извън определените от закона правомощия,
поради което следва да се приеме, че са нищожни като индивидуални административни
10
актове и не пораждат предвидените в закона правни последици.
Съгласно тълкуването, дадено в Решение № 60078 от 13.09.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3368/2020 г., II г. о., ГК отрицателен установителен иск за собственост е допустим, но
неоснователен, когато ищците обосновават правния си интерес с твърдение, че притежават
самото спорно право, но не са го доказали успешно в производството. В този смисъл и
Решение № 15 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4705/2015 г., II г. о., Решение № 92 от
25.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 216/2010 г., II г. о. и Решение № 386 от 06.03.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 193/2011 г., I г. о.).
Поради изложеното искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При описанието на спорните площи следва да се вземат предвид данните от СТЕ, като
се посочат изчислените от вещото лице площи.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят разноските по делото в размер на 8191.90 лева за адв. възнаграждение,
СТЕ и държавни такси.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. С. Б., ЕГН ********** адрес: гр. ***** и Н. С. Г., ЕГН
**********, адрес: гр. *****, срещу „Феми 14“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. Кукленско шосе № 17, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. С. Б. и Н. С. Г., че „Феми 14“ АД, НЕ Е собственик на
поземлен имот № ** по кадастрален план от 1955 г., заснет като: реална част с площ 622
кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***** по КК и КР на гр. *****, одобрени с заповед
№ *****г. на ИД на АГКК, разположена между точки 11, 12, 13, 14, 19, 18, 17, 11, съгласно
приложение № 5 към съдебна техническа експертиза, лист 391 от делото; реална част с площ
796 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***** по КК и КР на гр. *****, одобрени с
заповед № *****г. на ИД на АГКК, разположена между точки 12, 2, 15, 14, 13, 12, съгласно
приложение № 5 към съдебна техническа експертиза, лист 391 от делото; реална част с площ
3240 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***** по КК и КР на гр. *****, одобрени с
заповед № *****г. на ИД на АГКК, разположена между точки 1, 11, 17, 16, 6, 7, 10, 1,
съгласно приложение № 5 към съдебна техническа експертиза, лист 391 от делото; реална
част с площ 2316 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***** по КК и КР на гр. *****,
одобрени с заповед № *****г. на ИД на АГКК, разположена между точки 16, 17, 18, 19, 5,
16, съгласно приложение № 5 към съдебна техническа експертиза, лист 391 от делото.
Приложение № 5 към съдебна техническа експертиза, лист 391 от делото, подписана
от съдията, да се счита неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Ю. С. Б., ЕГН ********** адрес: гр. ***** и Н. С. Г., ЕГН ********** адрес:
гр. *****, да заплатят на „Феми 14“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
11
управление: гр. Пловдив, бул. Кукленско шосе № 17, сумата от 8191.90 лева- разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд - Пловдив:
12