Р Е Ш E Н И Е
№ 177
Гр. Перник, 05.06.2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Моника Любомирова от
Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 76/2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на от С.В.Н.
с ЕГН ********** ***, ****, чрез адвокат Я.С. ***, ****срещу Главна дирекция „Национална
полиция“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър
Малинов“ № 1. Ищецът претендира присъждане на имуществени
вреди в размер на 300 лева, представляващи претърпени вреди по отменен Електронен
фиш (ЕФ) Серия „К“ № 1179463 за установено нарушение с АТСС от 20.08.2015
година на ГД „национална полиция“, с който й е наложена „Глоба“ в размер на 100
лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП). Твърди, че ЕФ е
отменен с Решение № 886 от 02.12.2019 година, постановено по а.н.дело № 01313/2019
година по описа на Районен съд Перник, влязло в сила
на 24.01.2020 година. Настоящият ищец твърди, че пред първоинстанционния съд е
ползвал адвокатска защита и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева, видно от приложеният по делото договор за правна защита и съдействие 28.05.2019
година.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300.00 лева, изразяващи се в
платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по а.н.дело № 1313/2019 година по описа на Районен съд Перник. Претендира
и заплащане на законната лихва върху претендираната сума, считано от 27.01.2020
година – датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
В проведеното съдебно заседание на 26.05.2020
година процесуалният представител на ищеца адвокат Я.С. *** моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан.
Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство по
приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 26.05.2020
година ответникът Главна дирекция „Национална полиция“ не изпраща процесуален
представител.
Депозира отговор на исковата молба, в
който изразява становище, че предявеният иск е недопустим, признава иска, но
само в размер от 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за защита
по а.н.дело № 01313/2019
година на Районен съд Перник, като прави възражение относно претендираната
лихва за забава от датата на подаване на исковата молба и срещу направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на предявения
иск, поради което предлага да бъде уважен изцяло.
Административен съд –
Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на
страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени
доказателства, съдържащи се в а.н.дело № 01313/2019 година по описа на Районен
съд Перник, се установява, че с ЕФ Серия „К“ № 1179463
от 20.08.2015 година на ГД „НП“ на С.В.Н. с ЕГН ********** ***, Местността ****(настоящ ищец) на
основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3от ЗДвП й е наложена
„Глоба“ в размер на 100 лева за извършено административно нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1от ЗДвП.
Решението на Районен
съд Перник не е обжалвано и е влязло в сила на 24.01.2020 година. Пред Районен съд Перник настоящият
ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат К.С.от АК
Перник, съгласно пълномощно от 28.05.2019 година и договор за правна защита и
съдействие от същата дата. Страните по сключения договор са уговорили,
съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по
същество е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
В
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ горепосочената правна норма е доразвита, като е
определено, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай
претенцията се основава на това, че е налице отменен като незаконосъобразен ЕФ
и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
Адвокатската защита е конституционно
гарантирана от чл. 56 от Конституцията
на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата като дейност, която се осъществява от адвокати
– лица с висше юридическо образование, които не са държавни служители и които
за висококвалифицирания си труд получават хонорар от доверителя си на принципа
на свободното договаряне при нормативно определен минимум. Тази защита е по
закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от
лица, но на практика за всеки един чужденец, български гражданин без юридическо
образование, а още повече, за неграмотен или гражданин с начално или основно
образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справи със
защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна,
както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган,
носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни
служители с висше юридическо образование – юрисконсулти.
Правото на обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане е институт, познат от римското право и е бил
прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата и на чл. 45 и следващите от действащия Закон
за задълженията и договорите (ЗЗД) и изцяло на него е базиран
и Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ). Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК
за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините
за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по
административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази,
включително и чрез касация – за индивидуалните административни актове пред ВАС
и за наказателните постановления пред административните съдилища, не е
задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано
по-горе, гражданинът изключително трудно, почти невъзможно, би се справил със
съдебното обжалване без неговата помощ. В подкрепа на това становище е въведеното
с чл. 284, ал. 2 от ГПК
задължително приподписване на касационната жалба до ВКС от адвокат. Следователно, след като едно от условията
на АПК за образуване на
производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административният акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след
като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е
могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на
тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в случая ЕФ) и е
непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход.
Неразделната взаимовръзка между издадения ЕФ и потърсената от наказаното лице
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие, тъй като гражданинът не би потърсил
адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни
права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платеният
адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издадения ЕФ, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да
се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е
мотивирано от издадения срещу него ЕФ, с цел той да бъде отменен по предвидения
от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите.
В потвърждение на горния извод е и
обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга
законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за
невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски,
включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ
за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.
Основно задължение на съда при тези
производства е първо да установи дали искането се основава на действително
настъпил в житейския мир правно релевантен факт – издаденият незаконосъобразно ЕФ,
отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е
заплатил хонорар, и едва след това да установи неговия действителен размер.
Ето защо настоящият съдебен
състав намира, че отмененият ЕФ е основание за ангажиране на отговорността на
държавата, изразяваща се в репариране на причинените имуществени вреди в размера,
посочен като претенция в исковата молба, а именно 300 лева. Изложените по – горе
мотиви са изцяло в синхрон с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на
Върховния административен съд на Република България по тълкувателно дело №
2/2016 година.
В случая следва да се приеме, че
предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 300 лева се явява основателен и като такъв следва да се уважи, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно му изплащане.
Относно разноските:
Процесуалният
представител на ищеца претендира съдебни разноски в общ размер на 310.97 лева,
от които 10.97 лева платена държавна такса и 300 лева платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.01.2020 година.
Така направеното искане следва да се уважи, тьй като е налице предвиден
специален ред за присъждане на съдебните разноски при уважаване на иска изцяло,
съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ /нова/ – ДВ, бр. 94/29.11.2019 година, а от
друга страна не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК при наличие на една от двете предпоставки – признаване на иска, какъвто е
настоящия случай. В тази връзка е съдебната практика на Върховния
административен съд, обективирана в Определение № 3983 от 28.03.2018 година,
постановено по адм. дело № 3647/2018 година и Решение № 14605 от 27.11.2018 година,
постановено по адм. дело № 9487/2018 година.
С оглед изхода на делото направеното
искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Национална полиция“, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1 да заплати на
С.В.Н. с
ЕГН ********** ***, местност ****, сумата от 300 (триста) лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди по платено адвокатско възнаграждение,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 27.01.2020
година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1 да
заплати на С.В.Н. с ЕГН ********** ***, ****сумата от 310.97 (триста и десет
лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща направени съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/