№ 408
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110208149 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. С. Б. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата № **********, с който на основание чл.179, ал.3а, вр. чл.187а, ал.5 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800 (хиляда и
осемстотин) лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 71
(седемдесет и един) лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен. Посочва се, че за
процесното нарушение първо е имало издаден Електронен фиш срещу ***, но тъй като
Управителят на Дружеството е подал декларация по чл.187а, ал.4 от ЗДвП на 27.02.2024г., е
бил съставен процесният Електронен фиш срещу К. С. Б.. Претендира се за нарушение на
чл.34, ал.3 от ЗАНН, защото бил изтекъл 6-месечният срок за издаване на Електронен фиш,
който започнал да тече от датата на регистрирането му. Според жалбоподателя Електронният
фиш се приравнява по юридическа сила и правни последици на Наказателно постановление
по силата на чл.58д, т.4 от ЗАНН. Твърди се, че доколкото самото заснемане има
установителна доказателствена функция на Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), а Електронният фиш – на Наказателно постановление, то срокът по
чл.34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в неговата
административна фаза /съставяне на Електронен фиш/ започва да тече от датата на
заснемането с техническо средство. В тази връзка жалбоподателят посочва, че нарушението
1
е констатирано на 20.02.2023г., а обжалваният Електронен фиш е издаден след 27.02.2024г.
Поради това се иска СРС да отмени Електронния фиш като незаконосъобразен.
По делото е депозирано и писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ – Национално
ТОЛ управление с вх. № 259277 от 12.08.2024г., в което се твърди, че техническо средство №
10192 не подлежи на периодичен контрол. То представлява стационарна контролна точка
(СКТ) и е автоматично устройство за записване на пътния трафик (АУЗПТ), разположено на
път А-6 (автомагистрала „Европа“) км. 60+705 метра, намаляващ километър, попадащо на
територията на Столична община. Твърди се, че устройството е част от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Съгласно чл.167а, ал.1 от ЗДвП се
приема, че АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1
от ЗП чрез електронната система за събиране на пътни такси (ЕССПТ) по чл.10, ал.1 от ЗП,
като за всяко установено нарушение се създава доклад, към който автоматично се прилага
снимков материал и/или видеозапис, които са доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, дата, час, място на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и
местонахождението на техническото средство. В писмото се цитира чл.10, ал.1 от Наредба за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние. Твърди се, че в нормативен акт не е предвидено изискване ЕССПТ или
нейните компоненти да са преминали проверка по Закона за измерванията (ЗИ). В писмото
се цитират чл.1, чл.5 и чл.57 от ЗИ, както и §1, т.1 от ДР на ЗИ. Посочва се, че ЕССПТ и
нейните компоненти не извършват измервания на стойности и величини, а само сравнителен
анализ на данните относно регистрационен номер, категория на ППС, брой оси и
екологичен клас на ППС. При установяване на нарушенията по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП
нямало измерване на величина. Отчитането на нарушението се извършвало при преминаване
на ППС по участък от платената пътна мрежа, върху който е разположена СТК, като
техническото средство заснемало движещия се автомобил и неговия регистрационен номер,
снимковият материал се пазел в база данни, от която специален софтуер разчитал
регистрационния номер и го сравнявал със списъци за заплатени пътни такси. В случай, че
не се установи заплатена такса, съответстваща на характеристиките на ППС, системата
автоматично изтегляла данните за нарушителя от регистрите на Министерство на
вътрешните работи (МВР) чрез платформата за междурегистров обмен RegiX. В писмото се
твърди още, че СКТ – част от електронната система разполага със система за мониторинг,
която сигнализира за настъпили неизправности в някой от техните елементи, като в случай
на такъв сигнал – служител от Сектор „Техническа поддръжка на крайпътна и
правоприлагаща инфраструктура“ на Отдел „Управление на информационна система и
инфраструктура“ към Национално ТОЛ управление при АПИ отстранявал възникналата
неизправност. Посочва се, че изискванията на ЗИ били относими към автоматизираните
технически средства и системи (АТСС), използвани в структурите на МВР, тъй като
служели за количествено измерване на определени величини – скорост на движение, както и
за тяхното сравняване с величини от същия вид. Подобно измерване на величини и тяхното
2
съпоставяне една с друга не било налице в процесите на обработка на данни от
електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Използването на различни термини в чл.189,
ал.4 от ЗДвП и в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП също показвало, че става въпрос за различни
средства /системи/, като системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП не попадала в обхвата на
определението на АТСС, дадено в т.65 от ДР на ЗДвП и прилагането на правните норми по
аналогия в случая било недопустимо. В заключение в писмото на Агенция „Пътна
инфраструктура“ – Национално ТОЛ управление (приложено на лист 25-26 от делото) се
казва, че техническо средство № 10192 е въведено в експлоатация заедно с ЕССПТ след
измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, бр.105/2018г.), тъй като е предвиден нов начин за заплащане
на такси за преминаване по платената пътна мрежа (пътни такси), при която се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории ППС – винетни такси и такси на база
време и на база изминато разстояние. В писмото се заявява, че пътен участък км. 60 + 705 на
път А-6 е изграден и въведен в експлоатация към момента на извършване и документиране
на нарушението от СКТ № 10192, която е част от ЕССПТ. Във връзка с това се цитира чл.10,
ал.3 от ЗП и се казва, че въз основа на Решение на Министерски съвет № 101 от 20.02.2020г.
за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние – ТОЛ такса следва да се приема, че процесният участък от път А-6 попада в
категорията на пътищата, за които се събира ТОЛ такса.
Пред СРС, НО, 10 състав К. С. Б. не се явява лично, но се представлява от адв. Н.,
която в съдебното заседание на 10.09.2024г. заявява, че поддържа жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС адв. Н. пледира за уважаване на жалбата и за отмяна на
Електронния фиш като неправилен и незаконосъобразен. Подробни аргументи адв. Н. е
развила в писмени бележки, които представя по време на заседанието на 10.09.2024г. В тях
защитата моли за отмяна на обжалвания Електронен фиш като неправилен и
незаконосъобразен. Преповтарят се доводите от жалбата и се допълва, че с измененията на
ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 105 от 2018г. и създаването на новите разпоредби на чл.189ж от
ЗДвП е въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения
и ангажиране на административно-наказателна отговорност за тях по опростена процедура,
която се основава на установяване и заснемане от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от ЗП - чрез издаване на Електронен фиш в отсъствие на контролен
орган и на нарушител, т.е. ЗДвП въвежда особено производство по установяване на
административно нарушение и санкционирането му, но не регламентира отклонение по
отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. В тази връзка се
цитира чл.1 от ЗАНН и се посочва, че при липсва на специална уредба относно сроковете за
образуване, респ. приключване на процедурата по ангажиране на отговорността на
нарушителя, приложение намира чл.1 от ЗАНН, а от там и чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Адвокатът се позовава и на Тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015г. на ОСНК на ВКС и
ОС на Втора колегия на ВАС, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни и с тяхното
изтичане се погасява възможността на административно-наказващия орган да упражни
своите правомощия. Според адв. Н. приемането за Електронния фиш на последици,
3
различни от установените за Наказателното постановление и приложението на различни
давностни срокове би означавало да се третират по различен начин нарушителите, които са
извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с
електронна система или е констатирано от контролен орган, а това не било нито нормативно
предвидено, нито оправдано от гледище на закона. Според адвоката от мотивите на
цитираното по-горе Тълкувателно решение не може да се извлече, че между Електронния
фиш и Наказателното постановление има разлика по отношение на сроковете. В
Тълкувателното решение било записано, че Електронният фиш се приравнява едновременно
към АУАН и Наказателно постановление само по отношение на правното му действие, но не
и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Не следвало Тълкувателното
решение да се тълкува разширително. Това разбиране било в унисон и с измененията на
чл.186а от ЗДвП /ДВ, бр.66 от 2023г., в сила от 01.08.2023г./, към който препраща чл.189ж,
ал.8 от ЗДвП. Във връзка с това адв. Н. цитира и съдебна практика в писмените си бележки.
Освен аргументите от жалбата, в писмените бележки защитата излага и други мотиви за
отмяна на Електронния фиш. Посочва се, че едва с измененията на ЗДвП в ДВ бр.13 от
13.02.2024г. се допуска издаване на Електронен фиш за нарушения по чл.179, ал.3а-3б от
ЗДвП. Твърди се, че неправилно на жалбоподателя е била ангажирана отговорността по
чл.179, ал.3а от ЗДвП като е издаден Електронен фиш при условията на чл.189ж от ЗДвП,
тъй като според чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, действащ към датата на нарушението, Електронен
фиш може да се издава само, когато се установи нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП. За
нарушения като процесното (по чл.179, ал.3а от ЗДвП) не е била предвидена възможност за
издаване на Електронен фиш. Посочва се, че нормите на чл.179, ал.3 от ЗДвП и на чл.179,
ал.3а от ЗДвП имат различно съдържание. Разликата е в субектите, на които може да се
наложи наказание. Разлика има и в нарушенията, за осъществяването на които се налагат
наказанията – незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП (при чл.179, ал.3 от ЗДвП) и изцяло
или частично незаплатена дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП, включително и в
резултат на невярно декларирани данни (при чл.179, ал.3б от ЗДвП). От тук адв. Н. прави
извода, че за извършеното от жалбоподателя деяние по чл.179, ал.3а от ЗДвП
незаконосъобразно бил издаден Електронен фиш. Претендира се, че е следвало да се състави
АУАН и Наказателно постановление. Защитата се позовава на чл.46, ал.3 от Закона за
нормативните актове и на чл.3, ал.2 от ЗАНН за приложението на по-благоприятната
разпоредба. В подкрепа на твърденията си адвокатът посочва съдебна практика. На
следващо место процесуалният представител на жалбоподателя цитира и чл.2, §7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване
/ЕУЕПТ/, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните
елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО за това, че
доставчиците на ЕУЕПТ следва да информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки
случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и да предложат
възможност за отстраняване на нередовността преди предприемане на принудителни мерки,
4
когато такива са предвидени съгласно националното законодателство. В тази връзка се
заявява, че АПИ е следвало да даде възможност за предеклариране на данните, ако е
установила несъответствие при осъществяване на контролните си функции по чл.18, ал.1, т.7
от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние. Сочи се още, че доставчикьт на електронната услуга за събиране
на пътни такси за изминато разстояние на *** е следвало да го уведоми за недекларирането
на ТОЛ данни за конкретното пътно превозно средство (ППС) и едва след изпълнение на
това задължение и проявено бездействие от страна на ползвателя на услугата, е следвало да
се пристъпи към ангажиране на отговорност. В тази връзка се сочат и измененията в ЗП (ДВ,
бр.14 от 2023г.), с които са създадени новите разпоредби на чл.10б, ал.7-9 от ЗП, с които
националното законодателство е приведено в съответствие с изискванията на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. и в частност с чл.2, §7 от същия.
Макар към датата на деянието разпоредбите на чл.10б, ал.7-9 от ЗП да не са били в сила,
доколкото правилата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г.
имат пряко действие, то същите следва да бъдат зачетени. По отношение на размера на
санкцията адвокатът сочи, че е нарушен принципът за съразмерност. Макар по делото да не
е налична информация за размера на дължимата, но непратена пътна такса, при изчисление в
общодостъпния електронен калкулатор на сайта на TollPass.bg, защитата е установила, че
дължимата такса за преминаване на ППС през цялата тангента (15,12 км.), където се намира
стационарна контролна точка № 10192 е 3,92 лева. Доколкото, обаче, размерът на санкцията
е в твърд размер, не може да бъде индивидуализиран по правилата на чл.12 от ЗАНН, което
да осигури спазването на принципа за пропорционалност като част от общите принципи на
общностното право на Европейския съюз (ЕС), които държавите – членки трябва да спазват.
В подкрепа на твърденията си адв. Н. цитира практика на Съда на ЕС. С тези аргументи се
иска СРС да отмени Електронния фиш като неправилен и незаконосъобразен.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) се представлява пред
СРС, НО, 10 състав от юрк. Г., която в съдебното заседание пред СРС на 10.09.2024г. заявява,
че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС юрк. Г. моли съдът да остави
без уважение жалбата като неоснователна и недоказана, както и да потвърди Електронния
фиш като правилен и законосъобразен. Процесуалният представител на въззиваемата страна
претендира и юрисконсултско възнаграждение, като иска срок, в който да депозира писмени
бележки.
В писмено становище с вх. № 294620 от 18.09.2024г. гл. юрк. Г. иска съдът да остави
без уважение жалбата на К. Б. като неоснователна и недоказана, като съответно потвърди
Електронен фиш № **********, издаден от АПИ, като правилен, обоснован и
законосъобразен. Преповтаря се съдържанието на Електронния фиш и се твърди, че той е
издаден при спазване на всички материално-правни и процесуални изисквания, както и в
съответствие с целта на закона. Според юрк. Г. в съответствие с чл.189ж, ал.1 от ЗДвП и
установените специални правила, при нарушение, установено и заснето от електронната
5
система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП в отсъствие на контролен орган и на нарушител, по
образец, утвърден от Управителния съвет на АПИ, е бил издаден процесният Електронен
фиш. Нарушението било установено и санкционирано по специален закон – ЗДвП. Поради
това ЗАНН бил неприложим. Електронният фиш притежавал всички задължителни
реквизити по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Във връзка с извършеното деяние, регистрирано в
електронната система за събиране на пътни такси бил създаден доклад с приложени към
него статични изображения (снимки), които се явявали годни доказателства в процеса.
Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава на чл.189е, ал.8 от ЗДвП и
сочи, че отразените в електронната система за събиране на пътни такси данни се ползват с
презумптивна доказателствена сила. Мястото, на което е установено нарушението, било
посочено конкретно в текстовото описание, индивидуализиращо точно определено място на
извършване на нарушението. Списъкът на републиканските пътища, за които е необходимо
заплащане на ТОЛ такса се твърди да е приет с Решение на Министерски съвет № 101 от
20.02.2020г. (обнародван в Държавен вестник). От генерирания на основание чл.167а, ал. 3
от ЗДвП доклад било видно, че нарушението е установено от устройство (ТОЛ секция) №
10192, намиращо се на път А-6, км. 60 + 705 стационарна контролна точка, където било
заснето движението на процесното ППС и е генериран снимков материал. Процесуалният
представител на въззиваемата страна се позовава и на чл.189е, ал.8 от ЗДвП, че отразените в
системата данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на превозното средство, както и данни, свързани с
движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса
или наличие на декларирани ТОЛ данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси. По отношение на възражението на жалбоподателя относно неспазването на сроковете
по чл.34 от ЗАНН, юрк. Г. посочва, че тези срокове не са част от специалното производство
по издаване на Електронни фишове, тъй като чл.189, ал.11 от ЗДвП приравнява влезлият в
сила Електронен фиш към влязло в сила Наказателно постановление единствено по
отношение на неговото правно действие. Касателно формата, съдържанието, реквизитите и
процедурата за издаване на Електронни фишове – нормите на ЗАНН били неприложими,
като това включвало и преценката относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. След
установяване на нарушението следва да се съобразява единствено срока от четири години и
шест месеца за административно – наказателно преследване. В случая срокът по чл.81, ал.3,
вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК не бил изтекъл. Процесуалният представител на въззиваемата
страна не споделя и тезата, че за нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП не е предвидена
възможност за издаване на Електронен фиш. Посочва се, че за санкциониране на деяние по
чл.179, ал.3а от ЗДвП е допустимо да се издаде Електронен фиш от гледна точка на
действащото законодателство. Заявява се, че разпоредбата на чл.189ж от ЗДвП предвижда
възможност при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП (установено и заснето от електронната
система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП) да се издаде Електронен фиш в отсъствие на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Признава се, че чл.189ж, ал.1 от ЗДвП препраща единствено към
нарушенията по чл.179, ал.3 от ЗДвП, но от друга страна се казва, че чл.189ж, ал.7 от ЗДвП
6
регламентира приложение на чл.189, ал.10 от ЗДвП по отношение на Електронния фиш за
нарушение по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП. В чл.167а, ал.2, т.8 от ЗДвП и чл.167а, ал.4 от ЗДвП
също се визирали Електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП. Сочи се и
практика на РС – Шумен. Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава
и на измененията в чл.189ж от ЗДвП, като достига до извода, че е налице изрична правна
уредба относно връчването и анулирането на Електронен фиш за нарушение на чл.179, ал.3а
от ЗДвП, както и изрична правна уредба относно влизането в сила на Електронен фиш за
нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП. В тази връзка се допълва, че нормите, обуславящи
административно-наказателната отговорност следва да се прилагат точно, а при
необходимост - да се тълкуват стриктно, като аргумент за това юрк. Г. черпи от разпоредбата
на чл.46, ал.3, вр. ал.2 от ЗНА. Цитира са съдебна практика, от която се прави извод, че е
явна волята на законодателя наказващият орган да може да издава Електронен фиш и на
основание чл.179, ал.3а от ЗДвП. Според юрисконсулта наличната в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП
правна празнота касае единствено процесуалните правила, а при приравняването на
Електронния фиш към АУАН и Наказателно постановление /по отношение на правното му
действие/ не бил налице риск от ограничаване правото на защита на адресатите на нормата.
От съдържанието на чл.167а, ал.3 от ЗДвП и чл.187а, ал.4 и ал.5 от ЗДвП също се твърди, че
може да се достигне до извода, че е допустимо издаването на Електронен фиш в процесния
казус. На следващо место процесуалният представител на въззиваемата страна счита, че са
неоснователни възраженията на жалбоподателя досежно приложението на чл.2, §7 от
Регламент за изпълнение (EС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, тъй
като тази норма не съдържа задължение за предоставяне на възможност за предеклариране
на пътни такси. Разпоредбата касаела регламентирането на европейската услуга за
електронно пътно таксуване. Според процесуалния представител на въззиваемата страна
съгласно чл.1, § 4 от Директива (ЕС) 2019/520 европейската услуга е допълнителна по
отношение на националните услуги за електронно пътно таксуване в държавите членки, т.е.
не се припокрива с нея и текстовете, касаещи европейската услуга не са приложими към
националните доставчици на услуги. Заявява се, че в България няма регистрирани
доставчици на европейска услуга за електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ), към дейността на
които да се приложи нормата на чл.2, §7 от Регламента. Посочва, че дори да се приеме, че
цитираната разпоредба има приложение към националните доставчици, то следва да се има
предвид, че тя съдържа две отделни задължения към доставчиците - да информират
незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса и да
предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава възможност е предвидена съгласно националното
законодателство. В тази връзка се обяснява, че към момента на извършване на деянието в
българското законодателство не е имало нормативно предвидена възможност, свързана с
предоставяне на опция за нарушителите за „отстраняване на нередност“, в това число за
даване на възможност за ,,предеклариране“ на недекларирани пътни такси вместо да понесат
предвидената в закона санкция. На административния орган не била дадена оперативна
7
самостоятелност да преценява дали да санкционира нарушителя или да му предостави
възможност за ,,предеклариране“ на недекларирани пътни такси. Според юрк. Г.
предвидената възможност за заплащане на компенсаторна такса представлявала „предлагане
на възможност за отстраняване на нередност преди предприемането на принудителни
мерки“, тъй като със заплащането й потребителят бил освобождаван от административно-
наказателна отговорност. Заявява се, че наличието на договор с национален доставчик на
услуги за електронно събиране на ТОЛ такси не отменя отговорността на търговеца да
заплаща дължимите такси. Процесуалният представител на въззиваемата страна обяснява, че
при навлизането във всеки един ТОЛ сегмент от участък на път от платената пътна мрежа
бордовото устройство предава данни за изминато разстояние от ППС на избрания доставчик
на услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние. Отрича се и
възражението за това, че е нарушен принципът на пропорционалност. В процесния случай
не можело да се приложи изискването за пропорционалност и чл.9а от Директива
1999/62/ЕО, тъй като Директивата е законодателен акт, с който се определя цел, която
всички страни от ЕС трябва да постигнат, но отделните страни членки можели да приемат
свои собствени закони с оглед постигането на тези цели. В допълнение се сочи, че
заложената цел на държавите членки е да установят контрол и да определят система от
наказания, приложими за нарушаване на национални разпоредби. Установените наказания
трябвало да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В писменото становище се
обсъждат и вредите, които тежкотоварните ППС причиняват на пътната настилка, за да се
обоснове висока степен на обществена опасност на процесното нарушение. Твърди се, че
създадената в България система от наказания е ефективна, съразмерна и възпираща, като
съществува система от правни възможности за заплащане на дължимите ТОЛ такси преди да
бъде издаден акт, с който да бъде ангажирана отговорността на нарушителя посредством
налагане на административно наказание в твърд размер. Според юрк. Г., ако едно наказание
е съобразено единствено с изискването за съразмерност, без да се държи сметка за неговите
ефективност и възпиращо действие, основната цел на административно-наказателната
отговорност щяла да остане нереализирана с оглед разпоредбите на чл.12 от ЗАНН. Случаят
не се различавал от други подобни. Достига се до извода, че обжалваният Електронен фиш е
законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна. Твърди се, че
Електронният фиш е издаден при спазване на процесуалните правила, от компетентен орган
и съдържа всички задължителни реквизити, като нарушението е ясно описано и без да е
нарушено правото на защита на санкционираното лице. Налице били обективният и
субективният елемент от състава на нарушението и същото се приема за безспорно
доказано. Поради това юрк. Г. иска от съда да потвърди обжалвания Електронен фиш и да
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Дружеството *** е собственик, а Дружеството *** е ползвател на товарен автомобил
*** с рег. № **** с технически допустима максимална маса 27000, допустима максимална
8
маса на състав от превозни средства 40000, категория N3, екологична категория – ЕВРО 6D,
с брой оси – 3.
Техническо средство SCP_10192 с ID № 08882 е разположено в ТОЛ секция № 10192,
на път А-6, км. 60+705, намаляващ километър, попадащо на територията на гр. София.
На 20.02.2023г. товарен автомобил *** с рег. № **** бил управляван от К. С. Б.. В
14:48 часа на 20.02.2023г., при ТОЛ секция № 10192, на път А-6, км. 60+705, посока
намаляващ километър, превозното средство, управлявано от Б., било заснето да се движи и
автоматично било установено, че то няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ
декларация за преминаването. Въз основа на снимковия материал от устройство № 10192,
срещу *** бил съставен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата № **********, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от
ЗДвП на Дружеството – ползвател на превозното средство била наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2500 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, както и такса по
чл.10б, ал.5 от ЗП в размер на 71 лева.
На 27.02.2024г. законният представител на *** подал декларация по чл.187а, ал.4 от
ЗДвП, в която посочил, че на 20.02.2023г. в 14:48 часа превозното средство с рег. № **** е
било управлявано от К. Б..
Въз основа на подадената декларация бил издаден процесният Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** срещу К. С. Б. за това, че на
20.02.2023г. в 14:48 часа е установено нарушение №
F5EBBCF99A4726DFE053011F160A4CBE с пътно превозно средство (ППС) товарен
автомобил *** с рег. № ****, с технически допустима максимална маса 27000, брой оси – 3,
екологична категория – ЕВРО 6D, без ремарке, в община Столична, за движение по път А-6,
км. 60+705, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от
ЗП, тъй като за това ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за
преминаването. Нарушението е квалифицирано по чл.139, ал.7 от ЗДвП и на основание
чл.179, ал.3а, вр. чл.187а, ал.5 от ЗДвП на жалбоподателя Б. е наложена „глоба” в размер на
1800 лева. В Електронния фиш е записано, че независимо от налагането на това
административно наказание, К. Б. дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б, ал.5 от
ЗП съобразно категорията на ползваното ППС в размер на 71 лева.
Електронният фиш бил изпратен по пощата на К. Б. и е получен от неговата майка на
15.04.2024г., след което е обжалван с жалба, подадена по пощата на 18.04.2024г. и входирана
в АПИ – Национално ТОЛ управление на 19.04.2024г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : декларация по чл.187а, ал.4 от
ЗДвП; Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
9
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №
**********; известие за доставяне на жалбата; извлечение от информационната система на
АПИ за нарушение № F5EBBCF99A4726DFE053011F160A4CBE; снимков материал от
техническо средство SCP_10192 с ID № 08882 (2 бр.); извлечение от информационната
система на АПИ за собственика и ползвателя на ППС с рег. № ****; известие за доставяне на
Електронен фиш № **********; извлечение от информационната система на АПИ за
местоположението на техническо средство с № 10192 - с приложена карта, както и писмо от
ОПП – СДВР с вх. № 231303/15.07.2024г. с приложени справки за ППС с рег. № ****
(335М012).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са обективни и достоверни. Освен
това данните, отразени в справките в електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от ЗП имат доказателствена сила на основание чл.189е, ал.8 от ЗДвП.
Извлечението от информационната система на АПИ за нарушение №
F5EBBCF99A4726DFE053011F160A4CBE (приложено на лист 7 от делото), както и
извлечението от информационната система на АПИ за местоположението на техническо
средство с № 10192 - с приложена карта (на лист 30-31 от делото) са обективни и достоверни
писмени доказателства, които намират опора помежду си относно мястото и ТОЛ секцията,
където е установено нарушението. От съвкупната преценка на тези писмени доказателства
съдът установява, че техническо средство с № 10192 се намира в района на Чепинци, на път
А-6, 60+705 км., посока намаляващ километър. Същевременно писменото доказателство,
приложено на лист 7 от делото намира опора и в снимковия материал, приложен на лист 8 и
лист 9 от делото – относно техническото средство, регистрационния номер на ППС, датата и
часа на заснемане. С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП съдът кредитира изцяло
приложения по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено
доказателствено средство. Посредством снимките на лист 8 и лист 9 от делото се
установява, че техническо средство SCP_10192 с ID № 08882 е заснело товарен автомобил
*** с рег. № **** на 20.02.2023г. в 14:48 часа, а от извлечението от информационната
система на АПИ, приложено на лист 7 от делото, се доказва, че по същото време и за
същото превозно средство е констатирано нарушение с №
F5EBBCF99A4726DFE053011F160A4CBE, за което е издаден процесният Електронен фиш.
Приложените на лист 10 и лист 35-39 от делото извлечение от информационната
система на АПИ за собственика и ползвателя на ППС с рег. № ****, писмото от ОПП –
СДВР с вх. № 231303/15.07.2024г. и приложените към него справки за ППС с рег. № ****
(335М012) са издадени от държавен орган и разполагат с доказателствена сила за посочените
в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и установява марка, модел и
регистрационен номер на превозното средство, неговите собственик и ползвател,
технически допустимата максимална маса, категорията на превозното средство,
екологичната категория, броя на осите и пр.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на декларацията по чл.187а, ал.4 от ЗДвП,
10
както и на Електронния фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №
**********, тъй като са обективно съществува и взаимно допълващи се. От тях се
установява, че първоначално е бил издаден Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** срещу *** за нарушение на чл.102, ал.2 от
ЗДвП, но на 27.02.2024г. законният представител на Дружеството е подал декларация по
чл.187а, ал.4 от ЗДвП, в която посочил, че на 20.02.2023г. в 14:48 часа ППС с рег. № **** е
било управлявано от К. Б.. От тук съдът приема, че на процесните време и място водач на
товарния автомобил е бил жалбоподателят Б..
Приложените на лист 6 и лист 11 от делото известие за доставяне на жалбата и
известие за доставяне на Електронен фиш № ********** имат достоверна дата. Поради това
съдът ги кредитира и приема, че процесният Електронен фиш е бил изпратен по пощата на
К. Б. и е бил получен от неговата майка на 15.04.2024г., след което е обжалван с жалба,
подадена по пощата на 18.04.2024г. и входирана в АПИ – Национално ТОЛ управление на
19.04.2024г. Това означава, че жалбата е подадена три дни след като е бил връчен
Електронният фиш, т.е. спазен е срокът за неговото обжалване.
Протоколът за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и
монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019г. (на лист 27-29 от делото) се
отнася до път „ССТ, км. 11+200“. Макар този участък да е в района на Чепинци, доколкото
посочените на лист 27-гръб от делото координати се различават от тези, вписани в
извлечението от информационната система на АПИ за местоположението на техническо
средство с № 10192 (на лист 31 от делото), то се налага изводът, че цитираният Протокол е
неотносим към предмета на доказване и съответно следва да остане извън доказателствената
маса.
Настоящият съдебен състав не подложи на анализ и приложеното на лист 12 от
делото Становище, тъй като в него се възпроизвеждат данни от информационната система
на АПИ, без да се твърди съставителят на този документ да е очевидец на претендираното
нарушение. Поради това СРС приема, че Становището съдържа свидетелски показания,
които са дадени в писмен вид, а не устно и непосредствено пред съда и това го прави
негодно и като писмено, и като гласно доказателство. Не без значение е и обстоятелството,
че Становището е изготвено от експерт анализатор Пирдопски от Отдел „УИСИ“ от
Национално ТОЛ управление, което означава, че този документ съдържа становище /в
смисъла на мнение/ на една от страните по спора, поради което също не следва да се цени
като част от доказателствената маса.
На лист 41-42 от делото е приложена справка за изминато разстояние по зададен
маршрут. Тази справка не носи белезите нито на писмено, нито на гласно доказателство. Тя
отразява общодостъпна информация от интернет сайт и като такава не подлежи на анализ.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ,
11
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата на К. Б. е основателна, поради следните
съображения :
Електронен фиш № ********** е издаден на основание чл.187а, ал.5, вр. чл.179, ал.3а
от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП. Според чл.187а, ал.4 и ал.5 от ЗДвП
вписаният собственик или ползвател на ППС се освобождава от административно-
наказателна отговорност за нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, ако в 7-дневен срок от
връчването на АУАН или Електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за
лицето, което е извършило нарушението, ведно с копие от свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. В тези случаи въз основа на първоначално издадения АУАН
не се издава Наказателно постановление и административно-наказателното производство се
прекратява, а първоначално издаденият Електронен фиш се анулира, като се образува
административно-наказателно производство срещу лицето, за което са установени данни, че
е извършило нарушението. Словесно, обаче, в процесния Електронен фиш не е посочено, че
преди това е бил издаден друг Електронен фиш срещу ***, че същият е анулиран и че
процесният такъв е издаден срещу лице, за което има данни, че е извършило нарушението.
На следващо място - на жалбоподателя е вменено нарушение по чл.139, ал.7 от ЗДвП.
Според този текст от закона водачът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗДвП е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от
трето лице. Нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП също е адресирана до водач, който управлява
ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние /съгласно изискванията на ЗП/ за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на ППС. Същевременно, обаче, от текстовото описание на
нарушението не става ясно, че се ангажирана административната отговорност на К. С. Б.
именно като водач на ППС с рег. № ****. В Електронния фиш не е посочено, че Б. е бил
длъжен да купи маршрутна карта или да установи изминатото разстояние и да плати
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Не е посочено и дали лицето е сторило или не е
сторило това и коя от двете алтернативи на изпълнително деяние /предвидени в чл.139, ал.7
от ЗДвП/ му се преписва. Поради това СРС счита, че има несъответствие между словесното
и цифровото описание на нарушението, за което е издаден обжалваният Електронен фиш.
Стигнало се е до там, че на жалбоподателя не са били словесно предявени релевантни за
нарушението факти, срещу които той да се защити. Нарушено е правото на защита на
12
наказаното лице, тъй като не е ясно формулирано обвинението поради допуснато
разминаване между словесното и цифровото описание на нарушението.
Административно-наказателното обвинение е неясно и поради други съображения.
Според чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за
изминато разстояние – ТОЛ такса за ППС по чл.10б, ал.3 от ЗП, даваща право на едно ППС
да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в
които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Доколкото в
Електронния фиш се прави позоваване на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и се твърди, че изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса за изминато разстояние, то наказващият орган е следвало
изрично, ясно и недвусмислено да посочи за конкретния път и съобразно данните на ППС
каква е трябвало да бъде платената ТОЛ такса. Освен това в Електронния фиш няма
възведени данни и за това какво е било конкретно изминатото разстояние, ТОЛ сегменти, в
които процесното ППС е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните
ТОЛ сегменти такси. Това също е основание съдът да приеме, че в Електронния фиш няма
ясно и подробно описание на нарушението, не са пояснени всички относими обстоятелства
относно фактическия състав на деянието, поради което административно – наказателното
обвинение е останало неясно.
В случая посочването, че Б. следва да плати съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП
„съобразно категорията на ползваното“ от него ППС също не може да се приеме, че внася
информация за качеството „водач“ на ППС на наказаното лице. Наред с това използваният
израз „изцяло не е заплатена дължимата пътна такса“ също не изяснява от кой е следвало да
се плати тя, респ. не се сочи словесно в Електронния фиш, че се ангажира
административната отговорност на К. Б. именно като водач на ППС.
Освен гореизложеното – при описание на нарушението в процесния Електронен фиш
е посочено, че за ППС „няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването“, без да е уточнено кое от двете в случая липсва. Това също показва, че в
Електронния фиш не са посочени конкретните обстоятелства, при които е извършено
твърдяното нарушение.
Според чл.3 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният
акт, който е бил в сила по време на извършването му, ако до влизане в сила на
Наказателното постановление, респ. Електронния фиш последват различни нормативни
разпоредби - прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Воден от това
принципно положение СРС приема, че в случая следва да се приложи нормата на чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП в редакцията й преди измененията в закона, обнародвани в ДВ, бр. 13 от 2024г.,
в сила от 13.02.2024г. Според чл.189ж, ал.1, изр.1 от ЗДвП (в сила до 13.02.2024г.) за
13
нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДвП, които са установени и заснети от електронната система
по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да се издава Електронен фиш в отсъствие на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Според сега действащата редакция на същата разпоредба -
Електронен фиш се издава при нарушение по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП. Видимо действащата
преди 13.02.2024г. норма на чл.189ж, ал.1, изр.1 от ЗДвП е по-благоприятна за
жалбоподателя от действащата сега разпоредба, тъй като до 13.02.2024г. е липсвала законова
възможност за процесното нарушение да се съставя Електронен фиш, защото действащата
тогава редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е препращала само към чл.179, ал.3 от ЗДвП, а не и
към чл.179, ал.3а от ЗДвП. Доколкото за вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.139,
ал.7, вр. чл.179, ал.3а от ЗДвП не е била предвидена до 13.02.2024г. възможност за издаване
на Електронен фиш, то ангажирането на административната отговорност на водача на ППС
от категорията на чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло не е заплатена дължимата такса по
чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и е приложим чл.179, ал.3а от ЗДвП е следвало да стане като се състави
АУАН /в 3-месечен срок от установяването на дееца, т.е. до 3 месеца след подаването на
декларацията по чл.187а, ал.4 от ЗДвП/ и съответно се издаде Наказателно постановление
след това, а не Електронен фиш. В този смисъл са Решение № 4438 от 05.07.2023г. на АССГ
- XIII касационен състав по дело № 3117/2023г., Решение № 6424 от 30.10.2023г. на АССГ –
ХXI касационен състав по дело № 6809/2023г. и други.
Това, че на 27.02.2024г. е била депозирана декларация по чл.187а, ал.4 от ЗДвП не
освобождава наказващия орган от задължението да приложи по-благоприятния закон за
нарушителя. Освен това – до 13.02.2024г. наказващият орган е можел да съставя само АУАН
/не и Електронен фиш/ за нарушения, предвидени в чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП, но като не
е сторил това в 1-годишен срок от извършване на деянието (до 20.02.2024г.), се е
преклудирала възможността му след 20.02.2024г. да ангажира отговорност за процесното
нарушение от 20.02.2023г. Правилно жалбоподателят приема, че процесният Електронен
фиш е бил издаден със сигурност след 27.02.2024г., тъй като тогава е подадена декларацията
по чл.187а, ал.4 от ЗДвП. Като не се е съобразил с нормата на чл.3 от ЗАНН и действащите
до 13.02.2024г. разпоредби, които не са позволявали издаване на Електронен фиш, както и
като не е бил съставен АУАН в 1-годишния срок по чл.34 от ЗАНН, административно –
наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което не може да се
санира на този етап от производството и което винаги води до ограничаване правото на
защита на наказаното лице.
Във връзка с гореизложеното следва изрично да се посочи, че съдът не споделя
становището на юрк. Г., че е било допустимо и преди 13.02.2024г. да се издава Електронен
фиш за нарушения по чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП. Настоящият съдебен състав счита, че
редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (която е била в сила до 13.02.2024г. и която в случая се
явява по-благоприятна от действащата след 13.02.2024г. разпоредба на същия текст от
закона) дава възможност на наказващия орган да издаде Електронен фиш само за нарушение
по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от
14
ЗДвП. Съдебният състав не счита, че с оглед нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е било
възможно преди 13.02.2024г. да се издават Електронни фишове за нарушения по чл.179,
ал.3а и ал.3б от ЗДвП, тъй като за това обстоятелство съществува специална норма (чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП), която до 13.02.2024г. е сочела, че Електронен фиш може да се издава само за
нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е насочена към
това чрез препращане към чл.189, ал.10 от ЗДвП да се посочи кога влиза в сила
Електронният фиш. В гореизложения смисъл е и Решение № 4387/17.11.2022г. на СРС, НО,
116 състав. За това, че до 13.02.2024г. чл.189ж, ал.1 от ЗДвП не е допускал издаване на
Електронен фиш за нарушения по чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП говори и законодателна
промяна от 2024г.
Във връзка с доводите, релевирани в жалбата, настоящият съдебен състав следва да
посочи, че не споделя мнението, че заснемането на нарушението има функция на АУАН, а
Електронният фиш – на Наказателно постановление, както и че срокът по чл.34, ал.3 от
ЗАНН бил изтекъл. Този състав на СРС е на мнение, че няма законодателно приравняване
между Електронен фиш и Наказателно постановление. В ЗДвП законодателят е посочил, че
влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но
това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила
Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на
Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш.
Именно поради това за Електронния фиш важат специалните правила на чл.189ж, ал.1 от
ЗДвП, а не общите правила на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Поради това при
издаден Електронен фиш не намират приложение и другите норми, отнасящи се за АУАН и
НП като чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от ЗАНН.
Въпреки, че съдът изведе по-горе няколко допуснати съществени процесуални
нарушения, възпрепятстващи жалбоподателя да разбере за какво е обвинен и за какво точно
деяние му се ангажира отговорността, по съществото на спора следва да се посочи, че
административно – наказващият орган не е ангажирал нито едно доказателство, че
нарушението по чл.139, ал.7, вр. чл.179, ал.3а от ЗДвП е реализирано от водача на товарния
автомобил умишлено или по непредпазливост. Не е изяснено дали ППС не е имало валидна
маршрутна карта или не е имало валидна ТОЛ декларация за преминаването, нито е
установено дали водачът на ППС е имал знания за това или поне е предполагал, че не е
налице валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. Поради
това излиза, че обвинението не е доказано и от субективна страна. Формалното
установяване на нарушение от електронната система за събиране на пътни такси не означава
автоматично, че е налице и субективната страна на нарушението, когато то се вменява на
водача на ППС. А като не е проведено съответното доказване в тази връзка, излиза, че и
самото административно – наказателно обвинение е недоказано.
Водим от всичко изложено по-горе този съдебен състав прие, че обжалваният
Електронен фиш следва да се отмени изцяло : най-вече на формално основание, тъй като са
15
налице множество съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
наказаното лице, но също така и защото не е доказано административно – наказателното
обвинение от субективна страна. Поради това и не следва да се коментират останалите
доводи, релевирани от двете страни по спора.
При този изход на делото не следва да се присъждат разноски в полза на органа,
издал Електронния фиш, който следва да се отмени. Жалбоподателят е бил защитаван от
адвокат, но нито по време на съдебните прения пред СРС, нито в жалбата или писмените
бележки на адв. Н. има искане за присъждане на разноски. Освен това не са ангажирани и
доказателства такива да са направени и в какъв размер. Поради това СРС не следва да
присъжда разноски в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за сбиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №
**********, с който на основание чл.179, ал.3а, вр. чл.187а, ал.5 от ЗДвП, за нарушение на
чл.139, ал.7 от ЗДвП на К. С. Б. е наложено административно наказание „глоба” в размер на
1800 (хиляда и осемстотин) лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от ЗП в размер на 71
(седемдесет и един) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16