Решение по дело №1355/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 627                                                26.11.2019г.                       гр.С.З.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, II състав,

на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година,

в публичното заседание, в следния състав :

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА   

                                                                                    ВЕСЕЛИНА МИШОВА

                                                                                                        

Секретар : Катерина Маджова

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1355 по описа за 2019 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

         Производството е на основание чл.267, ал.1, изр.1 и 2 във вр. с чл.153- 164 и 178- 183 от ГПК и във вр. с чл.135 от ЗЗД.

 

         Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.250, ал.1 от ГПК Въззивна жалба вх.№ 19975/05.07.2019г. от ищеца Т.А.Т. от гр.Ст.Загора, против изцяло негативното за него първоинстанционно Решение № 800/14.05.2019г. по гр.д.№ 1009/2018г. по описа на РС- гр.С.З., с което е бил отхвърлен Павловия му иск по чл.135 от ЗЗД против двамата ответника П.А.Д. и Д.Г.Г./и двамата също от гр.Ст.Загора/, чрез който той е поискал от РС да обяви за недействителна спрямо него извършената от първия ответник П.А.Д. продажба с Нот.акт № 10, т.II, рег.№ 2412/01.03.2013г., дело № 163/201Зг на нотариус Денчо Недялков- Ст.Загора, с рег.№ 181 в регистъра на НК на подробно описаните в молбата недвижими имоти, в полза на втората ответница Д.Г.Г., като претендира, че за да постанови своето решение, след като бил обсъдил част от събраните по делото доказателства, РС бил направил два основни извода, които предопределили неговото решение- че атакуваната правна сделка е увреждаща за ищеца, доколкото с нея най- малкото се затруднявало удовлетворяването на неговото вземане, и че обсъждайки само части от приетите по делото свидетелски показания, РС бил приел, че от информацията, съдържаща се в горепосочените свидетелските показания не се установявало пълно и пряко истинността на ищцовото твърдение, че при сключване на атакуваната сделка приобретателката била знаела за наличието на неизпълнено задължение на прехвърлителя към ищеца по договор за потребителски кредит № **********/26.12.2012г.- т.е., че не било доказано наличието на субективния елемент на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД- знание на третото лице за увреждането. Излага подробно своите фактически и правни аргументи в тази насока. Моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло атакуваното първо инстанционно Решение, което счита за необосновано и незаконосъобразно, и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковите му претенции по чл.135 от ЗЗД против двамата ответници- въззиваеми, ведно със законните последици от това. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат пред въззивната инстанция.

 

         В законоустановения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК двамата въззиваеми- ответниците П.А.Д. и Д.Г.Г./и двамата също от гр.Ст.Загора/ са подали общ писмен Отгово  на в.жалба, в който заявяват, че не били налице никакви косвени доказателства- индикатор за отношения между ответниците, че твърденията в тази насока били неоснователни, но били налице множество косвени доказателства, доказващи липсата на знание за увреждане у купувача по сделката, което знание не би могло дори да се предположи, тъй като не се касаело за прехвърлителни сделки на занижени цени, нито до последващи такива. Считат, че искането за приемане на ново писмено доказателство пред въззивната инстанция/Нотариален акт и протокол от съдебно заседание по гр.д.№ 990/2018г. по описа на РС- Ст.Загора/ е било преклудирано, и те били неотносими към предмета на спора. Молят да се остави без уважение искането на въззивника за разпит като свидетел на лицето П.Д.А., чиито евентуални показания вече били пресъздадени във въззивната жалба и касаели твърдени отношения между трети лица, според тях без връзка със спора. Считат, че качеството на ищеца/взискател по изп.дело/, твърдението му, че сега е узнал за сделка от 2016г. било невярно и без всякакво значение, тъй като касаело публичен регистър на сделките. Искането за преразпит на свидетеля И. не било обосновано, тъй като РС бил възприел показанията така, както свидетелят е пожелал да ги изложи и е обсъдил тези показания, които били относими към спора. Предвид което считат, че в.жалба била неоснователна и като такава следвало да се остави без уважение, като се потвърдяло атакуваното първоинстанционно Решение. Претендират да им бъдат присъдени извършените във въззивното производство разноски. Няма свои нови доказателствени искания пред въззивния съд. Пледират чрез общия си процесуален представител- адвокат пред настоящия въззивен съд, че молят да се потвърди атакуваното първоинстанционно Решение, със законните последици от това.

Въззивният ОС- Ст.Загора, в настоящия си състав, след като провери в обжалваната му част атакуваното първоинстанционно Решение, събраните по делото доказателства пред първата и пред въззивната инстанция, като обсъди становищата на страните, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, и задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК по други аналогични казуси, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следното по делото :

 

Решението е валидно постановено, процесуално допустимо и мотивирано от външна страна.

 

Разгледано по същество, в атакуваното първоинстанционно Решение обосновано, законосъобразно и правилно РС съд е приел, че не са налице законовите предпоставки по чл.135 от ЗЗД, обуславящи основателността на иска, тъй като ищецът не е доказал, че към датата на сключване на атакуваната сделка/01.03.2013г./ Д.Г./ е знаела за увреждането. Правилно първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спора събрани пред него писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице, и е дал отговор на направените ищцови искания и възражения. Същевременно видно от протокола от първото о.с.з. по делото, по отношение доклада по делото от РС не са направени абсолютно никакви възражения от страна на въззивника/ищец/.

 

В исковата молба и съответно в процесната въззивна жалба въззивникът/ищец/ излага свои съждения, интерпретации и изводи, касаещи трети за спора и за делото лица, които са извън личността на въззиваемата Д.Г., като добросъвестен купувач по процесния договор. Не са поискани и не са събрани никакви доказателства в подкрепа на ищцовата тези за негативен образ на ответницата/въззиваема/ по делото.

 

Въззивникът/ищец/ е придобил качеството на кредитор съгласно писмен Договор за цесия от 23.02.2018г., с който той е придобил вземане на собствен риск и във вид, различен от вземането на първоначалния кредитор, знаейки за извършената сделка и с цел водене на производство по чл.135 от ЗЗД, като договорът за цесия е от 23.02.2018г., а първоинстанционното съдебно производство е образувано само 4 дни след това. Още повече, че ищецът/въззивник/ е побързал да предяви иска си по чл.135 от ЗЗД още преди да бъде надлежно конституиран, като взискател по изпълнителното дело от ЧСИ и без да поиска предприемане на действия по принудителното изпълнение по това вече висящо изп.дело, което се доказва в тази насока и с представената с въззивната жалба молба от 01.07.2019г. до ЧСИ. поради което, проследявайки поредността на всички фактически и правни действия на въззивника/ищец/ се стига до извода, че неговата цел за изкупуването на това вземане е за воденето на настоящия съдебен исков процес.

 

Доказателство за скритата ищцова/сега въззивна/ цел е и заведеното по същото време друго гр.д. № 990/2018г. по описа на РС- Ст.Загора с идентично правно основание, идентични ответници и касаещо идентичен недвижим имот, което се подкрепя от разпитаните по него по искане на ищеца на същите лица- свидетели, както и неправилно адресираната молба от другия ищцец по настоящото дело.

 

Поради което настоящия въззивен съд приема, че РС правилно е възприел, че показанията на св. И. се отнасят за период от преди 2010г./т.е. 2 г. преди възникване на процесното задължение,/ като този свидетел тогава е бил с МН „Задържанае под стража” от 27.10.2011г. до 18.04.2013г. и следователно обективно не е бил в състояние да разговаря с никой от двамата въззиваеми/ответници/- нито с П.Д., нито с Д.Г. във връзка с каквито и да е тяхна правна сделка.

 

Разпитаният пред РС свидетел И. твърди, че в качеството си на адвокат е консултирал лицата С. и Д., както и И.Н., който бил разговарял с въззвника Т.Т. за изкупуването на дълга, което сочи, че настоящото гр.дело е заведено, тъй като въззивникът/ищец/ е бил уведомен за процесната сделка и това е причината той да рискува, купувайки чуждия дълг.

 

Не се установиха и доказаха твърдените във въззивната жалба множество косвени доказателства/индикатор за отношения между ответниците/, поради което те се явяват напълно неоснователни и недоказани. Същевременно многобройните „косвени доказателства“ само  категорично обосновават липсата на знание за увреждане у купувача по сделката.

 

Правилно РС е приел, че целта на всяка публична продан е да се уведомят по надлежен начин всички кредитори за нея и осигуряване участието на възможно най- голям брой надцавачи с цел достигането на възможно по- висока цена и съответното удовлетворяване на всички кредитори. Следва да се има прпедвид, че самата ипотека не представлява сделка на разпореждане. Още повече, че цената по сделката действително надвишава данъчната оценка на имота, самата сделка е била извършена още пред вече далечната 2013г. и предмет на сделката е била земеделска земя, в лошо състояние, която не е била обединена в един парцел. А и кредиторът е имал възможност да събере вземането си, като присъединен кредитор, което обаче той не е направил. Следователно знанието за увреждането не би могло дори да се предположи, понеже не се касае за прехвърлителни сделки на занижени цени, нито до последващи такива сделки, което е било доказано, че ответникът-приобретател владеел имота, предприети са били процедури по промяна на предназначението на имота, включващо геодезическо заснемане, утвърждаване на трасе и проектиране на подземен електропровод, изместване и преобразуване на въздушни електрически проводи, инвестиционно предложение, проект за изменение на ОУП и изменение на кадастралната карта, всяко едно от които представлява само по себе си скъпи и продължителни процедури. Въззиваемата Г. владеела имота, извършила е в него предвидените стротелно- монтажни работи по построяване на „бара” за пране на килими, изградила е ограда и до сега работела там.

 

Наред с това- видно от събраните пред въззивната инстанция ново писмено доказателство/Уведомление № 1647/11.06.2019г. на РП- Ст.Загора/ и ново гласно доказателство/свидетелските показания на св.П.А./, узнаването на факта за извършване на процесната сделка не се доказа пред настоящата въззивна инстанция да е станало по друго време и по друг начин, различен от установения и доказан по категоричен начин пред първата съдебна инстанция. Следователно въззивникът/ищец/ не е доказал и пред настояката въззивна съдебна инстанция твърдяното от него знание за увреждане у ответника- приобретател по атакуваната с иска по чл.135 от ЗЗД сделка, поради което втората ответница/въззиваемата/ Д.Г. да е знаела за увреждането, което процесната сделка нанасяла на кредиторите на първия ответник/въззиваемия/ П.Д./, поради което това не е достатъчно, за да бъде уважен предявения иск по чл.135 от ЗЗД.  

 

В тази връзка и предвид гореизложеното, въззивният ОС в настоящия си състав напълно споделя и поддържа мотивите на РС в атакуваното му Решение, поради което и на осн. чл.272 от ГПК препраща към тях в настоящото свое въззивно съдебно Решение.

 

И с оглед изхода на спора пред настоящата въззивна инстанция, предвид волеизявленията на страните, естеството на съдебното производство и липсата на доказателства за разноски пред въззивния съд от двамата въззиваеми, всяка страна следва сама да поеме направените от нея пред настоящата инстанция разноски.

 

Настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно касационно обжалване пред ВКС- София съгласно нормите на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

         Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.267, ал.1, изр.1 и 2 във вр. с чл.153- 164 и 178- 183 от ГПК и във вр. с чл.135 от ЗЗД, въззивният ОС- Ст.Загора                                                  

 

                                       Р   Е   Ш   И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 800/14.05.2019г. по гр.д.№ 1009/2018г. по описа на РС- гр.С.З..

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 ЧЛЕНОВЕ :