Р Е
Ш Е Н
И Е
260000/17.1.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 13 състав, в открито съдебно заседание на 24.11.2021
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 4448 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „М.г.б.“ ЕАД, представлявано от Поля Димитрова Пеева, депозирана чрез
адв. С.Ж., срещу Наказателно постановление Наказателно постановление №
39/2020г. на директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция
„Митници“, с което на дружеството било наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 1993.01 лева, на основание чл. 234, ал.2,
т.1, вр. ал.1, т.1 ЗМ, чл. 83 ЗАНН, вр.
чл. 175, ал. 1 и ал. 3, чл. 178, ал. 1 ДОПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗАНН.
В
жалбата си въззивникът излага съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради нарушение на материалния закон, доколкото
липсва осъществен състав на административно нарушение. Оспорва
доказателствената стойност на изготвената в хода на адм.производство експертизата от
Централната митническа лаборатория, като излага твърдения за липса на законност
на използваният метод AOCS Cc 16-60, тъй като това не е нормативен акт според
трайната европейска съдебна практика.
според европейската стандартизация. Счита и че взетата проба от продукта
не е от процесния внос, тъй като към момента на вземане на проба не е имало
налична стока от този внос в митническия склад. Моли съда да постанови решение,
с което да отмени изцяло наказателното
постановление.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател,
редовно уведомено, се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата на посочените в нея основания.
Представител
на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата
е подадена от надлежна страна–санкционираното
юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното
нарушение, поради което е процесуално допустима.
Въз
основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното:
На
26.02.2020 г. на Пристанище Варна била подадена митническа декларация за режим
„допускане за свободно обръщение на стоки, които са предмет на освободена от
ДДС доставка до друга държава
членка", регистрирана под № 20BG002005026259R5 с получател „М.Г.Б."
ЕАД, ЕИК *********.
Стоката
е описана в единна данна /Е.Д./ 6/8 на митническата декларация като „Палмова
мазнина IFFCO HQPO 36/39- 1 133 колета х 20 кг. нето тегло в товарен автомобил
ТХ0809АМ/ТХ1057ЕЕ", деклариран код по ТАРИК **********, произход Малайзия,
мито по отношение на трети страни - 9,00%.
В Е.Д.
2/1 „Предходни документи" е вписана митническа декларация за режим
„митническо складиране" с MRN 19BG002002021741R5 от 19.12.2019г.
На
25.03.2020г. от стоката, декларирана първоначално за режим „митническо
складиране" с митническа декларация MRN: 19BG002002021741R5/19.12.2019r.,
били взети проби за проверка на тарифно класиране, за което е съставен Протокол
за вземане на проба № 19/25.03.2020г. Пробите са изпратени до Централна
митническа лаборатория, придружавани от Придружително писмо № 32-95676/26.03.2020г.
и Заявка за анализ/контрол № 19/25.03.2020г.
Била изготвена Митническа
лабораторна експертиза №02_30.03.2020, в която се приемало, че продукт с търговско наименование“ IFFCO HQPO 36/39“ представлява висококачествено,
текстурирано, палмово масло-шортънинг със средна твърдост, отлична окислителна
стабилност и подобрен срок на годност на готовия продукт. Било дадено
заключение, че продуктът представлява палмов шортънинг- препарат, съставен само
от палмово масло или негови фракции, химически непроменен и получен чрез
текстуриране.
За резултата от анализа бил
уведомен директора на дирекция „Митническа дейност и методология“, който
изпратил до директора на ТД Северна морска Становище за тарифно класиране peг. №32-181549/ 25.06.2020г., в което се посочвало, че тарифното
класиране (определянето на тарифния код) на стоките се извършва предвид
обективните им характеристики, въз основа на Общите правила за тълкуване на КН
на ЕС и съобразно термините на позициите и подпозициите на КН, както и
забележките към разделите и главите на същата. При извършване на тарифно
класиране се вземат предвид и Обяснителните бележки към Хармонизираната система
за описание и кодиране на стоките (ОБХС) и Обяснителните бележки към КН, които
са признато от Съда на Европейския съюз средство за тълкуване на обхвата на
позициите и подпозициите на номенклатурата. Било посочено, че съгласно
експертизата, анализираната проба с лаб. код №2279 2005 20 представлява пластична до твърда маслена
маса, при стайна температура 25°С, с хомогенна структура и гладка кремообразна
текстура, термично стабилна, без разслояване. Това давало основание, с оглед
проведените изследвания и цялостната експертна оценка, да се приеме, че
изпитаната проба от стока с търговско наименование „IFFCO HQPO 36/39“ представлява палмово масло, рафинирано,
химически немодифицирано, но преминало през допълнителна крайна обработка за
модифициране на кристалната структура, т.нар. текстуриране - палмов шортънинг, за влагане в хранителни
продукти, например теста. Въз основа правила 1 и 6 от
Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и предвид ОБХС за позиция 1517 било изразено становище, че процесната
стока се класира в код 1517 90 99 на КН, който е различен от декларирания, както и че приложимият ТАРИК код е 1517 90 99 90, с
мито по отношение на трети страни 16,00 %. Направен бил извод, че декларираният в подадената от въззивното
дружество митническа декларация от
26.02.2020г. код от позиция 1511
на КН не е коректен, тъй като тази позиция обхваща единствено палмовото масло и
неговите фракции, сурови, дори рафинирани и химически непроменени, но стоката
представлява палмово масло, което освен рафиниране е претърпяло допълнителна
необратима обработка за модификация на кристалната структура, а именно
текстуриране, който процес е специфично и единствено упоменат в ОБХС за позиция 1517, като допустим именно за стоките от позиция 1517 на КН.
По
митническа декларация MRN 20BG002005026259R5 от 26.02.2020г. за стоката е
заплатено мито - 2 562,43 лв. Предвид установената разлика в декларирания тарифен
номер и размера на ставките, съобразно приложимия ТАРИК код е 1517 90 99 90, с
мито по отношение на трети страни 16,00 %, трябвало да се заплати мито - 4
555,44 лв.
Предвид изложеното по-горе, резултатите от Митническа
лабораторна експертиза № 02 30.03.2020/24.06.2020г. и Становището за тарифно
класиране per. № 32-181549/ 25.06.2020г. било установено, че „М.Г.Б." ЕАД,
ЕИК ********* извършило митническа измама за това, че на 26.02.2020г., на МП
Пристанище Варна, BG002005, декларирало по митническа декларация MRN
20BG002005026259R5 от 26.02.2020г. стока, описана като: „палмова мазнина IFFCO
HQPO 36/39 - 1 133 колета х 20 кг нето тегло", със страна на произход
Малайзия, с код по ТАРИК ********** с мито по отношение на трети страни 9,00 %,
вместо с код по ТАРИК **********, с мито по отношение на трети страни 16,00 %,
като по този начин „М.Г.Б." ЕАД, ЕИК ********* избегнало частично
заплащане на публични държавни вземания в размер на: 1 993,01 лв. мито и 0 лв.
ДДС, с което осъществило състава на митническо нарушение по чл. 234, ал.1, т.1
от ЗМ.
Поради това
св.А.Г.Г. - старши инспектор в ТД на АМ, МП Пристанище Варна съставила на
въззивното дружество АУАН за нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за
митниците.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства: от разпита на свидетелите А.Г.Г. както и от приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да
бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда
не съществуват основания за съмнение в тяхната достоверност.
Приложените
писмени доказателства Протокол за вземане на проба №19/25.03.2020г., Митническа
лабораторна експертиза, становище за тарифно класиране, митнически декларации и др. кореспондират напълно на
показанията на свидетелите и подкрепят извода за тяхната достоверност, като позволяват изложената фактическа обстановка, аналогична на възприетата в
наказателното постановление, да бъде установена по
несъмнен начин.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на
законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да
прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП
факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Жалбата
е подадена от надлежна страна– санкционираното
юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното
нарушение, поради което е процесуално допустима.
При
извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП съдържат законоустановените в чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН
реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на
Заповед № ЗАМ-42/32-8714/07.01.2019г. на директора на Агенция „Митници“. Описанието на нарушението е
достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата
си.
Разпоредбата на
чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ определя състава на митническата измама, като
предвижда, че за такова деяние следва да бъде наказано лице, което избегне или
направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата
или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи. От
своя страна втората алинея на цитираната норма определя предвидените за
митническа измама санкции.
Наказващият орган
правилно е издирил приложимия закон за твърдяното от него нарушение, както и
относимата санкционна разпоредба, като е определил наказание в минималния
размер, предвиден в чл.234, ал.2 от ЗМ, а именно 100 % от размера на счетените
за избегнати публични вземания.
Спорът по делото е продукта по
митническата декларация за внос е палмова мазнина или палмов шортънинг и
съответно правилно ли е било извършено тарифното класиране на продукта и
съответно- избегнало ли е въззивното дружество частично заплащане на публични
държавни вземания в сочения в НП размер.
АНО се позовава
на Митническа лабораторна експертиза
№02_30.03.2020г./24.06.2020г. в която се приема, че процесният продукт
представлява палмов шортънинг- препарат, съставен само от палмово масло или
негови фракции, химически непроменен и получен чрез текстуриране представляващо
крайна обработка за модификация на кристалната структура. Изводът е формиран
въз основа проведено изпитване за определяне на консистенцията на продукта чрез
измерване с пенетрометър, съгласно стандартен метод AOCS Сс16-60 (American Oil
Chemists Society), при което било установено, че консистенцията на изследваната
проба има стойност, характерна за пластични мазнини, шортънинги и маргарини.
По искане на
въззивното дружество в хода на съдебното производство е назначена
съдебно-химическа експертиза, изготвена от професор д-р М.Д.З. и проф м.П.,
катедра „Химична технология“, Химически факултет, ПУ „Паисий
Хилендарски“-Пловдив. Вещите лица дават заключение в своята експертиза, че
липсват стандартизирани методики за определяне на типа на мазнината, липсват
всякакви коректни показатели , които да определят типа и. Приложената методика
от ЦМЛ AOCS Сс16-60 е от сръбски доклади
и вътрешна метоздика на ЦМЛ., но те са невалидни тъй като не са калибрирани и
валидирани по БДС. Поради това вещите лица приемат в своето заключение, че
липсват основания и доказателства, въз основа н акоито продукта предмет на делото да се квалифицира като допълнително
модифицирано палмово масло, обозначено в
случа като шотъринг.
В съдебно
заседание вещите лица заявяват, че не съществува методика за определяне вида на
продукта по неговата твърдост. Проф. д-р З. сочи, че тази методика, разработена
от сръбски автори, е докладвана на научна конференция у нас, но на такива
конференции наречени от него „конгресен туризъм“ и няма рецензенти и статиите и
докладите нямат особена научна стойност. Подчертава, че подобна методика не
може да се възприема като достоверна, докато не се превърне в официален
стандарт.
Според разпоредбата на чл.154, ал.1 от НПК експертното заключение не е
задължително за съда. При наличието на две противоречащи си заключения съдът
следва да прецени кое от тях да кредитира. За решаването на този въпрос не е необходимо
назначаването на повторна експертиза, когато въз основа данните по делото съдът
може да формира извод кое от заключенията да счете за правилно. В практиката си
ВКС подчертава, че допускането на нова експертиза е процесуална
възможност, предвидена в НПК,
но не във всички случаи на искане от някоя от страните, а само когато съдът
счете, че заключението ще има значение за правилното решаване на делото.
Повторна или допълнителна експертиза по смисъла на чл. 126 НПК се назначава, само когато
заключението на експертите не е обосновано и възниква съмнение за неговата
правилност или когато не е достатъчно пълно и ясно. Такъв извод може да се
направи при оспорена компетентност на експертите, неизползуването на достатъчно
научните достижения и в пълнота на материалите по делото, в които се съдържат
данни за относими към предмета на доказване обстоятелства (Решение
№ 439 от 13.07.2005 г. на ВКС по н. д. № 864/2004 г., II н. о., НК).
В случая съдът няма съмнения, че за достоверно следва да бъде счетено
заключението на съдебно-химическата експертиза, назначена в хода на съдебното
производство. На първо място, за разлика от Централна митническа лаборатория,
вещото лице проф. З. и проф. П. са
напълно независими експерти са незаинтересувани и непредубедени към резултата
от изследването. Имат нужната научна и професионална компетентност да извършат
възложената им експертиза. Те освен това аргументирано обосновава заключението
си, което е изградено въз основа на стандартизиран метод, като обяснява
причините, поради които заключението на ЦМЛ не може да се счете за достоверно.
Сочи и че е направил експерименти с процесния продукт, които опровергават
изводите на ЦМЛ относно неговата хомогенност. Заключението на
съдебно-химическата експертиза е изготвено от дългогодишни преподаватели в
катедра „Химична технология“,
Химически факултет, ПУ „Паисий Хилендарски“-Пловдив,
специализирана именно по анализ на мазнини. Необходимите за заключението
изследвания са извършени в лабораторията на катедрата, явяваща се една от двете
съществуващи специализирани лаборатории по химия на липидите, работеща по
европейски стандарти и БДС в страната за анализ на липиди. При това положение заключението,
изготвено от орган без съответна специализация, основано на неутвърдена по
надлежния ред методология, каквото е заключението на ЦМЛ, очевидно не би могло
да бъде противопоставено на заключението, изготвено в академична обстановка от
учен, притежаващ нужната специализация и дългогодишен опит, въз основа утвърден
стандартизиран метод, в специализирана лаборатория. Изводът за достоверност на
експертното заключение на съдебно-химическата експертиза се потвърждава и от
приложените писмени доказателства-в издадения здравен сертификат (л.112) и
фактура (л.115) продуктът е вписан като рафинирано палмово масло, а не като
шортънинг, а в приложение (л.110) е удостоверено, че качеството на стоките
отговаря на спецификацията на договорното качество за износ. Предвид всичко
изложено съдът приема за несъмнена правилността и достоверността на изготвеното
от в.л.З. заключение, тъй като компетентността му не е
оспорена, а е използвал както съответните научни
методи, така и относимите материали по делото.
Този извод не се опровергава от обстоятелството, че същият е изследвал проба,
предоставена от санкционираното лице, а не такава, съхранявана от въззиваемата
страна. З. е категоричен, че предоставените му за изследване контролни проби са
били запечатани и пломбирани, с ненакърнена опаковка. Следователно пробите са
били със съдържание, аналогично на тези, намиращи се при наказващия орган.
Съдът също така е длъжен да посочи, че
действително е основателно възражението на въззивната страна, че не е спазена
процедурата от страна на ЦМЛ при изследване на пробата с посочения сръбски
доклад. Безспорно описания метод в лекцията по отношение на стопяване на
мазнината и последващото и охлаждане не е спазен при извършване на пробата от
страна на ЦМЛ. Само следва да се посочи, че методиката предвижда 48часово
охлаждане, а ЦМЛ е направило едно 60 минутно охлаждане и едно 90 минутно
охлаждане. Също така трябва да се обърне внимание, че сръбският доклад е със
заглавие „Опростени методи за тестване на твърдостта на текстурата на
растителните мазнини“. АНО не представи доказателства, че този доклад е приета
от страна на ЕС стандартизация със съответните референтни стойности и е
приложим както на територията на страната ни така и в ЕС.
И не на последно място настоящият състав следва да посочи, че в
изготвената експертиза в ход на адм.производство експертизата е изготвена по
митническа декларация №20BG002005028077R9 от 25.03.2020г., а обект на
разглеждане на настоящото дело е митническа декларация MRN
20BG002005026259R5 от 26.02.2020г. В протокола за вземане на проби и
придружителното писмо за изготвяне на експертиза не фигурира митническа
декларация MRN 20BG002005026259R5 от 26.02.2020г., която е обект на настоящото
дело.
С оглед
коментираното заключение на СХЕ съдът формира извода, че извършването на
процесното нарушение не е доказано. Липсват достоверни доказателства процесният
продукт действително да е представлявал палмов шортънинг, а не палмова мазнина
и следователно не е доказано избягването
от страна на дружеството на частично заплащане на публични държавни вземания.
Поради това обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
необосновано.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на жалбоподателя съответно
искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на „М.Г.Б.“ ЕАД следва да се присъдят
направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. за процесуално представителство,
изплатени по сметка, видно от представените договор за правна защита и
съдействие и фактура (л.7). Разноските са в размер на минимума, определен по реда на чл.
18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което следва да бъдат присъдени в пълен
размер.
Предвид изхода на делото на
въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 49/2020г. на директора на Териториална дирекция
Северна морска в Агенция „Митници“ (сега
Териториална дирекция Митница Варна), с което на „М.Г.Б.“ ЕАД-гр.София,
ЕИК:*********, на основание чл. 234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 ЗМ, чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1 и ал. 3, чл. 178, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗАНН е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 2042,91 лв.,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“ да заплати на „М.Г.Б.“
ЕАД-гр.София, ЕИК:********* сумата от 360,00 /триста и шестдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: