Присъда по дело №313/2021 на Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №57/15.12.2021г. по НОХД №313/2021г., изготвени на
11.02.2022г.

РП- С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия П. Д. П. за
престъпление по чл.150, ал.1 от НК.
Пострадалата от престъплението в разпоредително заседание не се явява
и не изпраща представител.
В разпоредително заседание представителят на РП- С. дава отговори на
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
Подсъдимият се явява лично и с упълномощен защитник в
разпоредително заседание, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1
от НПК.
Съдът след като изслуша страните по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК
счете същите за изяснени и насрочи съдебно заседание.
В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с упълномощен
защитник. Не се признава за виновен. Дава обяснения по обвинението и
лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан.
В съдебно заседание представителят на РП- С. поддържа обвинението
като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подсъдимия да се
наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, чието
изпълнение да се отложи за изпитателен срок от ПЕТ години.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Св. М. Д. М. е родена на 10.09.1941г. От 2016 г. тя била със значителни двигателни
проблеми, тъй като левите й крайници (ръка и крак) били напълно неподвижни вследствие
на прекаран исхемичен мозъчен инсулт с левостранна хемиплегия (парализа на лявата
половина на тялото). Същевременно движенията на десния крак били силно затруднени
поради счупване на горния край на бедрената кост на десния крак в областта на
трохантерния масив през 2018г. Тя живеела със съпруга си св. Д.М. в дома им в гр. К., ул.
„Шипченска епопея“ №19. Двамата обитавали една стая от къщата, в която имало две легла.
Св. М. спял на леглото до прозореца, а св. М.М.- на леглото до стената. Тя почти не се
движела и основно лежала в леглото. Придвижвала се с помощта на инвалиден стол и
патерици.
На 21.04.2020г. около 10,00- 10,30 часа св. Д.М. отишъл до магазина като св. М.М.
останала сама. По същото това време подс. П. с прякор „Манко“, който живеел в съседство
на ул. „Шипченска епопея“ №13 отишъл в дома на пострадалата М.М.. Той влязъл в стаята
при нея и й предложил да й размачка болния крак. Св. М. се съгласила, тъй като много я
боляло. Подс. П. я преместил и сложил да легне на леглото до прозореца. След това
започнал да масажира бедрото на десния й крак. В един момент продължил нагоре по
вътрешната страна на крака й и проникнал с пръсти във влагалището й. Започнал да я
1

опипва. Св. М.М. се възпротивила и му се развикала да престане и да се махне от нея.
Доколкото можела предвид здравословното й състояние тя се дърпала и викала за помощ.
Подс. П. й наредил да мълчи и да не вика. Докато с едната си ръка опипвал и прониквал във
влагалището на св. М.М., другата си ръка пъхнал и държал в гащите си като бил прав. През
цялото това време гледал през прозореца. В един момент спрял, оставил св. М.М. и излязъл.
Докато подс. П.П. бил още в двора, св. Д.М. се върнал и го заварил там. Попитал го
какво прави в дома му, при което подсъдимият му отвърнал, че св. М.М. го повикала, след
което набързо изчезнал от двора.
Св. Д.М. влязъл при съпругата си. Веднага му направило впечатление, че тя не била на
нейното легло, на което той я оставил, а на другото до прозореца. Св. М.М. плачела и му
обяснила, как подс. П. влязъл в дома им, предложил да й размачка болния крак и докато я
масажирал проникнал с пръсти във влагалището й. В същото време с другата ръка си
бръкнал в гащите и си мачкал половия член. Св. М.М. го молела да не я пипа, крещяла, но
нямало кой да й помогне. След като разбрал за случилото се, св. Д.М. излязъл да търси подс.
П., но не го открил.
По- късно около 20,00 часа на същия ден той видял, че подс. П. се върнал и тогава
подал сигнал на тел. 112. На място бил изпратен полицейски екип в състав св. Н.С. и
колегата му Диян Динков- служители в Участък „Запад“ при РУ на МВР- С.. Те разговаряли
със св. Д.М., който им разказал за случилото се. Полицейските служители установили
подсъдимия и го отвели в РУ на МВР- С..
По случая работили свидетелите С.С. и И.И.. Те провели беседа с подс. П.. В началото
подсъдимият се срамувал да разкаже за случилото се, но след това обяснил подробно как
предложил да направи масаж на св. М., преместил я на другото легло и докато я масажирал
проникнал с пръсти във влагалището й. С другата си ръка подс. П. опипвал своя полов орган
като при тези действия изпитал възбуда. Когато видял през прозореца св. Д.М. да се прибира
прекратил действията си и излязъл на двора. Там обяснил на св. Д.М., че М.М. го повикала,
след което си тръгнал.
По делото е изготвена колективна съдебномедицинска експертиза относно
здравословното състояние на св. М.М.. Видно от заключението същата страда от следните
заболявания: състояние след исхемичен мозъчен инсулт с левостранна хемиплегия (парализа
на лявата половина на тялото); състояние след фрактура на дясна бедрена кост в нейния
горен край, пертрохантерно; стенокардия и сърдечна недостатъчност. Според вещите лица
човек с описаните в медицинските документи на М.М. трайни и тежки увреждания е
невъзможно да се движи самостоятелно и да се самообслужва, както и да оказва съпротива и
активно да противодейства при насилствени действия спрямо нея.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на свидетелските показания на свидетелите Д.М., Н.С., С.С. и И.И.,
дадени хода на съдебното следствие, както и от заключението на вещите лица
по изготвената комплексна съдебно- медицинска експертиза, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Д.М.,
2

Н.С., С.С. и И.И., тъй като същите са последователни, безпротиворечиви,
взаимно допълващи се и са относими към предмета на делото.
Съдът дава вяра отчасти и на показанията на пострадалата М.М.
дотолкова, доколкото от тях става ясно, че има някакви спомени за случилото
се. Съдът следва да отчете и здравословното състояние на пострадалата,
прекараните инсулти, нейната парализа и дългото време изминало от
случилото се до съдебното заседание, в което същата бе разпитана, а именно
на 03.06.2021г. в дома й.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като те
противоречат на останалия събран доказателствен материал. Представляват
негова защитна теза и с тях той цели да бъде оневинен.
Съдът не кредитира показанията на св. Г.Г., тъй като те в общи линии са
неотносими към предмета на делото. Същите могат да бъдат кредитирани
дотолкова, доколкото от тях става ясно, че той е разбрал какво се е случило
между подсъдимия и пострадалата. От друга страна той е женен за сестрата
на подсъдимия и е заинтересован от изхода на делото. Със своите показания
той се опитва да му осигури алиби, а именно че е бил с него в с. К. точно по
същото време.
Съдът не следва да кредитира показанията на св. Й. Г., тъй като те също
са неотносими към предмета на делото. Могат да бъдат взети под внимание
единствено в частта, в която става ясно, че е възникнал конфликт между
подсъдимия и св. Д.М. на следващия ден вечерта.
Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава вяра и на заключението на вещите лица по изготвената
комплексна съдебно- медицинска експертиза, тъй като същото не бе оспорено
от страните и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и
професионалната компетентност на експертите.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.150, ал.1 от НК, затова че на 21.04.2020г. в
гр. К., общ. С. е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна
възраст М. Д. М., родена на 10.09.1941г. от гр. К., общ. С. чрез използване на
безпомощното й състояние.
Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като той е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Подс. П. е знаел, че не
следва да извършва действията с цел да възбуди и удовлетвори половото си
3

желание без съвкупление по отношение на пострадалата М.М., тъй като тя се
е развикала и се опитала да го изгони, но поради безпомощното си състояние
нищо не е можала да стори. Въпреки това той използвайки нейното
безпомощно състояние е осъществил своите действия. Освен това той й е
казал да мълчи и да не вика. Едва когато е видял през прозореца
приближаването на св. Д.М. той я е оставил и излязъл навън от къщата.
Авторството на това деяние се установява по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства. По несъмнен
начин се установи, че именно подс. П. е извършил блудствените действия с
пострадалата М.М.. Това деяние той е извършил с пряк умисъл, тъй като е
съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици.
Следва да се посочи, че деянието подс. П. е извършил като се е
възползвал от здравословното състояние на пострадалата М.. От
заключението на изготвената по делото комплексна съдебно- медицинска
експертиза става ясно, че пострадалата е била напълно обездвижена, освен че
е била налице парализа на лявата половина на тялото при нея е било налице и
фрактура на дясна бедрена кост в нейния горен край. Налице е имала и
стенокардия и сърдечна недостатъчност. Всичко това показва, че тя не е
имала никаква възможност да се защити, т. е. била е в безпомощно състояние,
от което подс. П. се е възползвал, за да извърши действията на полово
удовлетворение.
Както бе посочено по- горе по несъмнен начин се установи от
доказателствата по делото авторството на извършеното противоправно
деяние. Доказа се безспорно, че именно подс. П. на посочената дата
21.04.2020г. е извършил блудствени действия с пострадалата М.М.. Както бе
посочено по- горе по несъмнен начин се установи, че това той е сторил след
като се е възползвал от безпомощното състояние на пострадалата. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели Д.М.,
Н.С., С.С. и И.И., тъй като същите се подкрепят от останалите събрани
доказателства. От показанията на тези свидетели макар да не са очевидци
може да се направи еднозначен извод, че именно подсъдимият е извършител
на деянието. Действително той е извършил деянието като само той и
пострадалата са били в къщата на ул. „Шипченска епопея“ №19. При разпита
на пострадалата М. проведен в дома й, поради здравословното й състояние
съдебният състав се убеди, че именно от двата прозореца на стаята се вижда
входната врата на двора и точно както свидетелстват тези свидетели, а и в
общи линии това твърди и пострадалата за да вижда кой идва действието е
следвало да се случи на леглото, на което е спял св. Д.М., а именно до
прозореца. Няма как ако пострадалата е била на нейното легло това да се
случи и подсъдимия да види кой и кога идва в имота, стопанисван от
пострадалата и съпруга й. Самите полицейски служители са възприели и
казаното от подсъдимия при проведената беседа и съдът няма основание да се
4

съмнява в достоверността на тези показания, тъй като те кореспондират с
показанията на съпруга на пострадалата.
Както бе посочено по- горе съдът не следва да кредитира обясненията на
подсъдимия, тъй като те представляват негова защитна теза и той по този
начин иска да бъде оневинен.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимия и в слабите му волеви
задръжки.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото му
съдебно минало.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността му обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимия П. съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанията.
Съдът счита, че предложеното от прокурора за престъплението по
чл.150, ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години е
справедливо и с него биха се постигнали целите на специалната и на
генералната превенция. Наказанието следва да се определи при условията на
чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства, нито е налице някое от изключително
естество. Съдът счита, че е най- подходящо наказанието на подс. П. да бъде
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в
размер на ТРИ години. В този размер наказанието съдът намира за
справедливо и отговарящо в максимална степен на обществената опасност на
деянието и на дееца.
Така определеното наказание съдът счита, че подсъдимия П. не следва
да изтърпи ефективно, тъй като са налице условията за прилагане института
на условното осъждане. От събраните по делото доказателства е видно, че той
не е осъждан на „Лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер,
наложеното наказание е до три години „Лишаване от свобода“, а именно ТРИ
години „Лишаване от свобода“ и за постигане целите на наказанието и най-
вече за поправянето на подсъдимия съдът счита, че не е наложително да го
изтърпи. Съдът счете, че е най- подходящо да му определи максималния
предвиден в закона изпитателен срок, а именно ПЕТ години за отлагане
изпълнението на наложеното наказание.
Съдът счете, че следва да отнеме в полза на държавата вещественото
доказателство един брой компакт диск с надпис „10584р- 295/05.02.2021г.
съдържащ записи на разговори от ЕЕН 112 и същото следва да се унищожи
като вещ без стойност.
С оглед правилата на процеса, съдът осъди подс. П. да заплати в полза
на държавата по сметка на ОД на МВР- С. сумата от 584 лева, представляваща
направени разноски по време на досъдебното производство.
5

Съдът следва да осъди подсъдимия да заплати в полза на съдебната
власт по сметка на С.ски районен съд сумата от 60 лева, представляваща
направени разноски по време на съдебното производство.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	57
Дата:	15 декември 2021 г. (в сила от 31 май 2022 г.)
Съдия:	Никола Георгиев Маринов

Дело:	20212230200313
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 март 2021 г.

Присъда по дело №313/2021 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите