№ 2306
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20251110205578 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. П. И., с адрес гр. София, ул. Братя Пешеви,
№16, срещу Наказателно постановление № 25-4332-000809/04.02.2025 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел "Пътна полиция" при СДВР,
за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 6, т. 1 ЗДвП. На основание
чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложена “Глоба” в размер на 100 /сто/ лв. за
нарушението по чл. 6, т. 1 ЗдвП.
В жалбата се твърди, че са допуснати съществени процесуални
нарушения. Моли се за отмяна на обжалваното НП като неоснователно,
неправилно и незаконосъобразно и да се присъдят сторените деловодни
разноски.
За проведеното на 14.05.2025 г. открито съдебно заседание страните са
редовно призовани.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Не се явява и адв. А. И.
И..
Въззиваемата страна се представлява от юрк. В.П., която моли съдът да
потвърди атакуваното наказателно постановление, като излага подробни
съображения за това, включително и депозирано по делото писмено
становище. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата
1
на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното
наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 04.01.2025 г. около 21:35 часа в гр. София жалбоподателят И. П. И. е
управлявал лек автомобил, марка “**”, модел “*”, жълт на цвят, с
регистрационен номер **, собственост на фирма “***” АД, Булстат: ***, с
посока на движение от Централна ЖП гара - София към ул. Струга, като в
кръстовището, образувано от бул. Христо Ботев и бул. Княгиня Мария Луиза
приближава, навлиза и преминава на червен забранителен сигнал при
наличието на светофарна уредба, работеща в нормален режим. Водачът е сам в
автомобила. Съставен е АУАН № 3482558/04.01.2025 г. срещу И. П. И. за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП. АУАН бил предявен
и връчен на жалбоподателя.
В съдебното заседание на 14.05.2025 г. свид. Н. разказва за случая.
Докато е чакал заедно с колегата си със служебен автомобил да светне зелен
светофар, покрай тях е минал таксиметровият автомобил на червен светофар.
Настигнали са автомобила, спрели са водача със светлинен и звуков сигнал.
Посочва още, че водачът е бил видимо неадекватен.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при
идентично фактическо описание на нарушенията и дадена им аналогична
правна квалификация съобразно разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.
183, ал. 5, т. 1 ЗДвП на И. П. И. била наложена “Глоба” в размер на 100 /сто/
лв. за нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля Л.
С. Н., и писмени - справка-картон на водач; заповед № 8121з1632/02.12.2021
г., както и всички други доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Времето и мястото на извършване на нарушението и неговото авторство
от страна на жалбоподателя И. П. И. се установяват безпротиворечиво
посредством показанията на разпитаните свидетели-очевидци. Последните са
възприели пряко и непосредствено преминаването на управлявания от
жалбоподателя автомобил на светещ забранен /червен/ сигнал на работещата в
нормален режим светофарна уредба, което декларират в показанията си.
Съдебният състав кредитира изцяло депозираното от свидетеля, който
демонстрира съхранен спомен относно процесните събития, намирайки
показанията им за обективни, достоверни.
2
Материалната компетентност на актосъставителя по констатиране на
нарушения и съставяне на актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП, и компетентността на административнонаказващия орган
по издаване на НП, следват съгласно длъжностните им качества, респективно
правомощията.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от
правна страна следното:
Процесните АУАН и НП отговарят на законоустановените изисквания
относно съдържание и форма съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1
ЗАНН - съдържат всички изискуеми от закона реквизити, очертаващи с
необходимата степен на конкретизация обстоятелствата по твърдените да са
извършени нарушения, обусловили санкционирането на нарушителя по
административен ред, в това число времето и мястото, на които се твърди да
са осъществени. Издадени са от компетентни органи и в сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Предвид това съдът прие, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на
защита на нарушителя и да представляват формални основания за отмяната на
санкционния акт. Наведените възражения на защитника в тази насока са
напълно неоснователни, тъй като съвсем ясно в наказателното постановление
са описани нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е било извършено, както и са отразени цифрово и
словом в какво се състои нарушението.
С настоящото производство жалбоподателят оспорва санкцията.
Нарушителят е бил надлежно информиран за правото си да обжалва акта,
каквото и е сторил, поради което съдът намира, че не са били нарушени
правата на жалбоподателя.
Въз основа кредитираните доказателствени източници съдът прие, че
жалбоподателят И. П. И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, като
на посоченото време, навлизайки и преминавайки през кръстовището,
образувано между бул. "Христо Ботев" и бул. "Княгиня Мария Луиза", при
забранен /червен/ сигнал на работещата в нормален режим светофарна уредба,
е нарушил задължението си в качеството на участник в движението по
пътищата да съобразява поведението си със светлинните сигнали, в частност с
червения сигнал, означаващ "преминаването е забранено", и вменяващ му
задължение да спре. Нарушението е от категорията на формалните, поради
което настъпването на вредоносни последици като резултат от извършването
му не се изисква като елемент от обективната съставомерност.
Осъществено е при форма на вината пряк умисъл, тъй като
възприемайки светещата в червен сигнал светофарна уредба, като
правоспособен водач на МПС, запознат с правилата за движение по пътищата,
жалбоподателят е съзнавал задължението си да спре, въпреки което не го е
3
направил.
Административнонаказващият орган правилно е определил размера на
наложената глоба, която съгласно санкционната норма на чл. 183, ал. 5, т. 1
ЗДвП е предвидена в абсолютен размер от 100 /сто/ лв. Предвид това
атакуваното наказателно постановление по този пункт е правилно и
законосъобразно, и следва да бъде потвърдено. Депозираната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН
в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл.
58д, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-4332-
000809/04.02.2025 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел "Пътна
полиция" при СДВР, срещу И. П. И. за извършени нарушения на разпоредбите
на чл. 6, т. 1 ЗДвП, за което му е наложено административно наказание на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП - “Глоба” в размер на 100 /сто/ лв.
ОСЪЖДА И. П. И., ЕГН: **********, да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. "Антим I" № 5, на основание чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН сума в размер на 80,00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното съдебно
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4