О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд –Русе, VІІІ-
ми състав, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през 2021 г. в
състав:
Съдия: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 617 по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по чл.268 от ДОПК.
Образувано е по
първоначално подадена жалба от М.Г.М. ***, чрез пълномощник А.М., срещу мълчалив отказ на Директора на ТД на
НАП-Варна за отмяна на мълчалив отказ на
публичен изпълнител по молба с вх.№С210018-000-0390553 от
25.08.2021г. до публичен изпълнител по изпълнителното
дело ИД №18110001040/2011 г .
По повод постъпилата жалба, в
изпратената до съда административна преписка е приложено постановено от Директора на ТД на НАП-Варна Решение №222 от 27.09.2021 г. по направеното от жалбоподателя оспорване по
административен ред мълчаливия отказ на публичния изпълнител по молба с вх.№С210018-000-0390553
от 25.08.2021г. Това решение на директора на ТД на НАП-Варна, видно от
молба от ТД на НАП-Варна вх.№ 4293 от 29.10.2021 г. по описа на АС-Русе, е
предадено за връчване на куриер, но няма върната разписка, респ. няма данни за
връчването му на М.М..
От М.М., чрез упълномощения процесуален представител – адв. В.М., е
постъпила молба с вх.№4315 от 01.11.2021 г. по описа на АС-Русе, с която е
уточнен предметът на оспорване и са формулирани искания до съда, при
съобразяване на постановеното горецитирано решение на директора на ТД на НАП-Варна.
Във връзка с преценка на предмета на
оспорване и допустимостта на производството, съдът следва да проследи в
хронология извършените в производството действия:
С молба
вх.№С210018-000-0390553 от 25.08.2021 г. до
публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна от длъжника по изп.дело
№18110001040/2011 г. М.Г.М. /настоящия жалбоподател/ са били направени две искания /л.6 от преписката/.
В
т.1 от молбата искането е:
1.1.
да се прекрати производството по принудителното изпълнение в частта му - продажба,
чрез търг на конкретен недвижим имот – апартамент в гр.Русе, ул.“Сърнена гора“
№7, бл.“Голям Богдан“, вх.2, ет.8, ап.6 и
1.2.
да се вдигнат наложените възбрани върху два недвижими имота – гореописания
апартамент и имот, представляващ земя и сграда в с.Червена вода, Община Русе.
В т.2 от същата молба е направено
искане да се прекрати изпълнителното дело - ИД №18110001040/2011 г. поради
погасяване на задълженията, на основание ДИРЕКТИВА (EC) 2019/1023
на Европейския Парламент и на Съвета от 20.06.2019 г. и Директива (ЕС)
2017/1132.
От публичния изпълнител не е
последвало произнасяне по молбата.
М.М. е подал жалба по административен ред с вх.№22498
от 14.09.2021 г. до Директор на ТД на
НАП-Варна, с която е оспорил мълчаливия
отказ на публичния изпълнител по молбата му с вх.№С210018-000-0390553
от 25.08.2021 г. /л.4 от преписката/.
Директорът на ТД на НАП-Варна се е произнесъл по жалбата на М. с Решение
№222 от 27.09.2021 г. /л.1 и л.2 от преписката/. Постановил е два диспозитива:
1.Отменя мълчалив
отказ на публичен изпълнител по молбата вх.№С210018-000-0390553 от 25.08.2021г.
в частта, в която се иска отмяна на наложените обезпечителни мерки върху гореописаните два недвижими имота и
Връща преписката на публичния изпълнител за ново произнасяне по вх.№С210018-000-0390553
от 25.08.2021 г. в частта, в която се
иска отмяна на
наложените обезпечителни мерки върху гореописаните два недвижими
имота.
2.Оставя без
разглеждане жалба вх.№22498 от 14.09.2021г. в частта за
прекратяване на производството по принудително изпълнение-продажба, чрез търг
на първия от процесиите недвижими имота /има се предвид
апартаментът в гр.Русе/.
Това решение на директора на ТД на НАП-Варна към датата на подаване на
жалбата до съда, чрез решаващия орган – 06.10.2021 г., все още не е било
съобщено на оспорващия М.М. /както се установи по- горе по данните от самия
ответник същото е изпратено чрез куриер, но не е върната разписка за връчването
му, т.е. не са налични данни за връчването му на адресата и към 29.10.2021 г./.
Предвид постановеното решение от директора на ТД на НАП –Варна и
неизвестяването за него на жалбоподателя към момента на подаване на жалбата по
съдебен ред, съдът с определение от з.з. на 18.10.2021 г. е дал подробни
указания до страната да уточни предмета на оспорване и формулира конкретно
искане до съда, съобразявайки и постановеното решение от решаващия орган.
По повод указаното от съда, от М.М., чрез пълномощника адв. В.Минчева, е
депозирана молба с вх.№ 4315 от
01.11.2021 г. по описа на АС-Русе. В нея е направено уточнението, че се иска:
1. отмяна на мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП-Варна за отмяна на мълчалив отказ на публичен изпълнител по молба с вх.№С210018-000-0390553 от 25.08.2021 г., в частта в която е
отказано да
се прекрати производството по принудителното изпълнение - продажба, чрез търг
на конкретен недвижим имот /апартаментът
в гр.Русе, описан по-горе/;
2. отмяна на мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП-Варна за отмяна на мълчалив отказ на публичен изпълнител по молба с вх.№С210018-000-0390553 от 25.08.2021 г., в частта, в която е
отказано да
се прекрати производството по принудителното изпълнение по ИД
№18110001040/2011г. поради погасяване на задълженията.
По искането в жалбата до съда по
т.1, съгласно молбата-уточнение с вх.№
4315 от 01.11.2021 г. по описа на АС-Русе, съдът намира следното:
В тази част жалбата е допустима, но относно предмета на оспорване,
заявеното от жалбоподателя търпи корекция.
По
подадената от М.М. жалба по административен ред с вх.№22498 от 14.09.2021 г. срещу мълчаливия
отказ на публичния изпълнител да се прекрати производството по принудителното
изпълнение в частта му - продажба, чрез търг на конкретен недвижим имот –
апартамент в гр.Русе, от директора на ТД на НАП-Русе има изрично произнасяне с
постановеното Решение №222 от 27.09.2021г., с което органът е оставил жалбата
на М. без разглеждане в тази част.
Жалбата срещу мълчаливия отказ на публичния изпълнител да
прекрати
производството по принудителното изпълнение в частта му - продажба, чрез търг
на конкретен недвижим имот, е
депозирана в ТД на НАП-Варна на 14.09.2021 г. Директорът на ТД на НАП – Варна в
14-дневен срок съгласно чл. 267, ал. 2 ДОПК
следва да се произнесе с решение. В случая този срок е до 28.09.2021 г. и
същият е спазен, тъй като е издадено решение №222 от 27.09.2021 г., т. е. в
предвидения от закона срок решаващият
орган е постановил диспозитив в съответствие с правомощието му по чл.267, ал.2,
т.6 от ДОПК – оставил е жалбата срещу мълчаливия отказ на публичния изпълнил в
тази част без разглеждане.
При липсата на доказателства за връчване на това решение
на М. към датата на подаване на жалбата по съдебен ред /което е станало и
причина той да оспори пред съда мълчалив отказ на решаващия орган/, съдът
намира, че жалбата е насочена и срещу изрично издаденото решение на директора
на ТД на НАП – Варна в коментираната му част. В този смисъл определение по
адм.д. №12269/2020 г.на ВАС.
Предвид
изложеното съдът приема, че липсва мълчалив отказ, тъй като в
предвидения в чл. 267, ал. 2 ДОПК срок директорът
на ТД на НАП – Варна
се е произнесъл с изрично решение по жалбата по административен ред срещу
коментирания мълчалив отказ на публичния изпълнителе и след като няма данни за връчване на решението на жалбоподателя, то съдът следва да се
произнесе по същество по жалбата срещу Решение №222
от 27.09.2021 г. на
директора на ТД на НАП – гр. Варна в частта му, в която е
оставена без разглеждане жалбата на М.М. с вх.№22498 от 14.09.2021г. срещу мълчаливия отказ на публичния изпълнител за прекратяване на
производството по принудително изпълнение - продажба, чрез търг на първия от процесните
недвижими имота /има се предвид апартаментът в гр.Русе/.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание по направеното оспорване при очертания по-горе предмет на
спора.
По искането в жалбата до съда по
т.2, съгласно молбата-уточнение с вх.№
4315 от 01.11.2021 г. по описа на АС-Русе, съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 167 от ДОПК
публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и осъществява
дейността си по реда на ДОПК, като в кодекса е предвидено правомощие и
задължение за него да предприеме съответни действия по прекратяване на
производството по принудителното изпълнение при наличие на законовите
предпоставки за това. Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1
от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника
пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител.
Съгласно чл. 267, ал. 1 от ДОПК
решаващият орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и
представените от страните доказателства и се произнася в 14-дневен срок от
постъпването на редовна жалба с решение по чл. 267, ал. 2, т. 1
- 6 от ДОПК. На
основание чл. 268, ал. 1, изр. 1 от ДОПК
в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2,
4, 5 и 6 от ДОПК длъжникът
може да обжалва решението пред административния съд по местонахождението на
компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от съобщението.
Цитираните
правни норми, регламентиращи защитата срещу принудително изпълнение по Глава двадесет и седма от Дял
ІV на ДОПК, са специални и дерогират разпоредбите, приложими в
производствата по обжалване по другите дялове на ДОПК. Дерогират също и общите
разпоредби на АПК, приложими за административните производства пред всички
държавни органи, доколкото със закон не е установено друго – по аргумент на чл. 2, ал. 1 от АПК.
В тази
връзка съдът приема, че депозираната в настоящото производство жалба е
недопустима в частта, в която се иска
отмяна на мълчалив отказ на директора на ТД на НАП-Варна да
се произнесе против мълчалив отказ на публичния изпълнител за прекратяване по изп.д №18110001040/2011 г.
Действително, както твърди оспорващият, решаващият орган
не е постановил решение по жалбата му срещу коментирания мълчалив отказ на органа
по изпълнението, но следва да се отбележи, че не всяко бездействие на
административен орган представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК.
Съгласно цитираната разпоредба мълчаливият отказ представлява бездействие на
административен орган в случаите, когато този орган има задължение да се
произнесе с изричен акт по направено пред него искане за издаване на
индивидуален административен акт в определен срок или да направи предложение до
друг орган за издаване на акта /по арг. от чл. 58, ал. 2 от АПК/.
Тоест мълчалив отказ би бил налице при непроизнасяне в срок по искане за
издаване на индивидуален административен акт, но не и в случаите на
осъществяване на контрол за законосъобразност от по-горестоящ административен
орган.
В случая
съдът счита, че с жалбата, в коментираната й част, се оспорва неподлежащ на
съдебно обжалване мълчалив контролен административен акт. За да се приеме, че е
налице мълчалив отказ, е необходима изрично предвидена в закона правна фикция,
каквато не се съдържа в защитата срещу принудително изпълнение по Глава двадесет и седма от ДОПК,
нито в Глава седемнадесета от ДОПК,
чиито норми съгласно чл. 144, ал. 2 от ДОПК
се прилагат в производства от други дялове на ДОПК, ако не е предвидено друго.
Законовата фикция, уредена в нормата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК,
съгласно която непроизнасянето на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК
в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК
се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната по административен
ред част, в случая не е пряко приложима, тъй като не се обжалва ревизионен акт.
В този
смисъл липсата на волеизявление на решаващия орган в срока
по чл. 267, ал. 2 от ДОПК
не е приравнена от процесуалния закон, специален или общ, на конклудентно
изразена воля чрез нормативна фикция, валидна за уреденото в Глава двадесет и седма от ДОПК
административно обжалване. При тази регламентация, непроизнасянето на решаващия
орган, след сезирането му с жалба на длъжник срещу
действия на публичен изпълнител, не може да се
приравни нито на отрицателен, нито на положителен мълчалив контролен
административен акт.
Съдът
приема, че всеки мълчалив акт на решаващия орган е по принцип
недопустим, тъй като законът задължава този орган, упражнявайки правомощията си
по чл. 267, ал. 2, т. 1
- 6 от ДОПК, да се
произнесе с писмено решение. От директора на компетентната териториална
дирекция на НАП се изисква да реши всяка отправена до него административна
жалба по реда на чл.266 от ДОПК. Единствено
изричните контролни актове на решаващия орган подлежат на
правораздавателен контрол. По аргумент за противното възможността съдебно да се
оспорва какъвто и да е негов мълчалив контролен акт е изключена.
Изводът,
който се налага е, че жалбата по настоящото дело срещу мълчалив отказ на
директора на ТД на НАП – Варна, доколкото не е изрично решение по чл. 267, ал. 2, т. 2
- 6 от ДОПК,
не подлежи на съдебно обжалване съгласно чл. 268, ал. 1, изр. 1 от ДОПК.
Жалбата на М.М. следва да бъде оставена без
разглеждане в тази част, съответно производството по настоящото дело да бъде
прекратено в същата част. В същото време, доколкото решаващият орган, в лицето
на директора на ТД на НАП – Варна, следва да осъществи контрол за законосъобразност
и дължи произнасяне, преписката следва да му бъде изпратена за издаване на
съответен акт по реда на чл.267, ал.2 ДОПК по подадената по административен ред
от М.М. жалба с вх.№22498 от 14.09.2021г. до Директор на ТД на НАП-Варна,
срещу мълчалив отказ на публичния
изпълнител по молбата с вх.№С210018-000-0390553 от 25.08.2021 г. в
частта й на направено искане да се прекрати изпълнителното дело ИД
№18110001040/2011г. поради погасяване на задълженията, на основание ДИРЕКТИВА (EC) 2019/1023 на Европейския Парламент и на Съвета от
20.06.2019 г. и Директива (ЕС) 2017/1132.
Мотивиран
така, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито
съдебно заседание на 23.11.2021 г. от 9.30 часа за разглеждане на жалбата на М.Г.М. ***,
представляван от адв. В.М., само в частта й срещу Решение
№222 от 27.09.2021 г. на Директор
на ТД на НАП – Варна /издадено по заместване от Заместник-директор на ТД
на НАП-Варна/ в частта му, в която е оставена без разглеждане
жалбата на М.М. с вх.№22498 от 14.09.2021 г. срещу мълчаливия отказ
на публичния изпълнител за прекратяване на производството по
принудително изпълнение - продажба, чрез търг на първия от процесните
недвижими имота /апартамент в гр.Русе/ по ИД №18110001040/2011 г.
КОНСТИТУИРА като страни в
производството:
1.
Жалбоподател:М.Г.М. ***, представляван от адв. В.Минчева.
2.
Ответник: Директор
на ТД на НАП – Варна.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото
за насроченото открито съдебно заседание.
Препис от
жалбата и приложението към нея да се връчи на ответника и заинтересованата страна, като всеки от тях в 14
дневен срок от получаването й може да подаде писмен отговор, като представи
писмени доказателства и посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани в
съдебното производство.
УКАЗВА на ответника, на основание параграф 2 от ДР на ДОПК вр. чл.171,а л.5 АПК, че
най-късно в насроченото открито съдебно заседание, във връзка с установяване
компетентността на органа - издател на оспореното решение /издадено в условия
на заместване от заместник-директор на ТД на НАП-Варна Чавдар Янков/, следва да
представи доказателства за отсъствието на законово основание на титуляра
на длъжността директор на ТД на
НАП-Варна на датата 27.09.2021 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на М.Г.М. ***, представляван от адв. В.М., в
частта й срещу мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП-Варна за отмяна
на мълчалив отказ на публичен изпълнител
по молба с вх.№С210018-000-0390553 от 25.08.2021 г., в частта й, по
искането да се прекрати производството
по ИД №18110001040/2011г. поради погасяване на задълженията на основание ДИРЕКТИВА
(EC) 2019/1023 на Европейския Парламент и на Съвета от
20.06.2019 г. и Директива (ЕС) 2017/1132.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 617/ 2021
год. по описа на АС-Русе в тази част.
ИЗПРАЩА административната
преписка на директора на ТД на НАП - Варна за произнасяне по реда на чл.267 ДОПК по подадената по
административен ред жалба от М.Г.М. *** от 14.09.2021 г. по описа на ТД на
НАП-Варна, офис Русе, в частта й, срещу
мълчаливия отказ на публичния изпълнител по молба с вх.№С210018-000-0390553
от 25.08.2021 г. на М.Г.М. ***, в частта по искането да се прекрати производството по
принудителното изпълнение по ИД №18110001040/2011г. поради погасяване на
задълженията на основание ДИРЕКТИВА (EC) 2019/1023 на
Европейския Парламент и на Съвета от 20.06.2019 г. и Директива (ЕС) 2017/1132.
Определението в прекратителната му част подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: