Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 279 от 17.11.2021 г., гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 271 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от Община Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд” № 1, представлявана от Петър Паунов – кмет, срещу Решение № 260194/05.07.2021 г., постановено
по административнонаказателно дело (АНД) № 1339/2020 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 757/15.10.2020 г., издадено от кмета на
община Кюстендил. С посоченото НП на К.Г.К., с ЕГН **********, на основание чл.
19, ал. 1 от Наредбата за поддържане и опазване на чистотата на територията на
община Кюстендил (приета с Решение № 158/29.10.2004 г. на Общински съвет
Кюстендил) е наложено административно наказание глоба в размер на 250,00 лева
за нарушение по чл. 9, ал. 1, т. 17 от същата наредба. В жалбата е наведено
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния
кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното
постановление.
В съдебното заседание по делото юрисконсулт Г. М. – процесуален представител
по пълномощие на Община Кюстендил, поддържа жалбата и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – К.К., чрез процесуалния
си представител по пълномощие адвокат В.П., оспорва същата като неоснователна.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 757/15.10.2020 г., издадено от кмета на община
Кюстендил. Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че при
извършена на 21.09.2020 г. в с. Т., община Кюстендил, по сигнал на П.Й.П.,
проверка от Н.А.П.и К.И.К.– служители в общинско
предприятие „Управление на общински имоти” – гр. Кюстендил, в присъствието на Л.С.Л.–
кметски наместник на с. Т., е установено, че до ваната за смет, намираща се до
моста на р. Струма, са изхвърлени строителни и растителни отпадъци. За
резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № 235/21.09.2020 г.,
в който е посочено, че по данни на П.Й.П. отпадъците са изхвърлени от К.Г.К.. Срещу К. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение №11263/21.09.2020
г. за нарушение по чл. 9, ал. 1, т. 17 от Наредбата за поддържане и опазване на
чистотата на територията на община Кюстендил. Посочената
разпоредба забранява
на територията на община Кюстендил изхвърлянето на животински, растителни
отпадъци, изкопни маси, строителни отпадъци на тротоарите, улиците, площадите,
край деретата, по зелените площи, пасища, ниви, канали, крайни и горски
насаждения и др., освен на определените за това места. Въз основа на съставения акт е издадено
процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. Районният
съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но
административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, като
е ангажирал отговорността на К. на основание чл. 19, ал. 1 от горепосочената
наредба (съгласно посочения текст от наредбата за
нарушаване на разпоредбите ѝ на виновните физически лица се налагат глоби в размер от 50,00 до 500,00 лева), вместо
на основание чл. 133, ал. 1, т. 1 от Закона за управление
на отпадъците (ЗУО) (съгласно посочената
разпоредба,
в приложимата редакция, се наказва с глоба от 300,00 до 1000,00 лева физическо
лице, което изхвърля отпадъци на неразрешени за това места или в съдове или торби, различни от определените от
общината за измерване на количество битови отпадъци по чл. 67, ал. 8 от Закона
за местните данъци и такси (ЗМДТ).
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното
в жалбата касационно основание настоящият касационен състъв намира,
че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие
с материалния закон – правилно.
Правилен
е изводът на районния съд за нарушение на материалния закон при издаване на
процесното НП. Наредбата за поддържане и опазване на
чистотата на територията на община Кюстендил, по която е санкциониран
жалбоподателят, е приета на основание чл. 19 от
действащия към датата на приемането ѝ Закон за управление на отпадъците
(обн., ДВ, бр. 86/30.09.2003
г., отм. бр. 53/13.07.2012 г., в сила от 13.07.2012 г.). Съгласно последната
разпоредба общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда
за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането,
претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови, включително
биоразградими, строителни опасни отпадъци, образувани от физически лица и
масово разпространени отпадъци на своя територия, разработени съгласно
изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на ЗМДТ (аналогична
е разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от сега действащия
ЗУО). По арг. от чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) общинските
съвети могат да приемат наредби само по въпроси от местно значение, които не са
от изключителната компетентност на други органи. Правомощията на общинския съвет по чл. 19 от ЗУО (отм.), чл. 22, ал. 1 от действащия ЗУО, който
е специален закон спрямо ЗМСМА, не включват такива по приемане на наредба, в
която да се определят наказания за неизпълнение на задължения във връзка с
управление на отпадъците (вж.
в т. см. и Решение № 9587/14.07.2020
г. на ВАС по адм. д. № 3829/2020 г., VI о.). В Раздел II от ЗУО,
озаглавен „Административни нарушения и наказания”, законодателят
е предвидил административни наказания за изрично изброените в чл. 133 и 134 от ЗУО нарушения.
Изложените
съображения обуславят извод за правилност на решението на районния съд, поради
което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на Община
Кюстендил не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260194/05.07.2021
г., постановено по АНД №1339/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.