МОТИВИ към присъда № 260008 от 15.07.2022г. по
НОХД № 1798/2019г. по описа на КРС
Кюстендилска районна
прокуратура е внесла за разглеждане от Районен съд - Кюстендил обвинителен акт
против А.В.М., роден на *** ***, ***, ***, със средно образование, женен,
безработен, неосъждан, живущ ***, ЕГН ********** за това, че на 02.09.2017 г. в гр.Кюстендил, на ул.“***“ № ***,
чрез нанасяне на удар с метален прът в областта на лявата част на главата е
причинил на Ц.Г.С. *** средна телесна повреда, изразяваща се в травматичен
неврит на слуховия нерв на ляво ухо с прогресиране, причинило на пострадалия
трайно отслабване на слуха на лявото ухо
- престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура поддържа обвинението срещу подс. М. и предлага същият да бъде
признат за виновен за извършено престъпление по по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1
от НК, като му се наложат наказание „лишаване от свобода“ в размер на една
година и шест месеца и изтърпяване на наказанието да бъде отложено с четири
години изпитател срок.
Адв. В.П. – защитник на
подсъдимия, пледира за постановяване на оправдателна присъда, като излага
подробни съображения за това. Счита, че обвинението не е доказано от обективна
страна, защото в хода на съдебното следствие не е установен механизмът на
деянието и не е иззет като веществено доказателство металния прът, с който се
твърди, че е нанесена телесната повреда. При условията на алтернативност се
иска, ако съдът приеме, че подс. М. е нанесъл телесна повреда, то с това деяние
според защитата са осъществени признаците на престъпление, което се възбужда по
тъжба на пострадалия и респ. е от частен характер.
Подс. А.М. заявява, че не е
виновен.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства при условията на чл.14
и чл.18 НПК, прие за установено следното:
Родители на пострадалия Ц.Г.С. живеели
на втория етаж в съсобствена къща с семейството на подс. А.М.,***. Първият и
третият етаж от къщата били собственост и обитавани от семейството на подс. А.М.,
а родителите на Ц.С. закупили етажа от къщата преди около четиридесет години,
като отношенията между двете семейства се влошили през последните десет години.
На 02.09.2017г. вечерта,
пострадалия Ц.С., свид. К.М. /сестра на пострадалия/, свид.
С.Г. и свид. Д.С. *** с лек автомобил „Фолксваген Пасат“, управляван от свид. М..
Свид. К.М. решила да паркира автомобила на улицата пред къщата, а подс. М. и
съпругата му — св.М.В. се намирали
на тротоара. При приближаването и спирането на автомобила, подс. М. излязъл на
пътното платно и това му поведение било възприето от пътуващите, като
провокативно действия към тях с оглед влошените отношение между двете съседски
семейства. Свид. К.М., пострадалия Ц.С. и свид. Д.С. слезли от автомобила, а свид.
С.Г. останала на предната седалка в автомобила. Последвала размяна на обидни
думи и закани от страна на слезлите от автомобила лица, така и от страна на подс.
М., В този момент свид. Д.С. нанесъл няколко удара с ръка в областта на главата на подс. М., който успял
да се отскубне от агресивното поведение на свид. С. и влязъл в двора на къщата
си, след което се върнал обратно тичайки, като носел в ръце дълъг бял на цвят прът,
с който замахвал и нанесъл удар върху пострадалия Ц.С. по лявата част на
главата в областта на ушната мида. Удара засегнал и лявата му ръка, с която се
опитал да се предпази, но не успял и пръта попаднал върху лявата ушната мида.
Пострадалия С. изпитал силна болка и пищене в лявото ухо вследствие на
нанесения му удар, като получил травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана
на ляво ухо и следтравматичен неврит на левия слухов нерв. Свид. Д.С. успял да отнеме
пръта от ръцете на подс. М. и със сила го препънал с коляно. Подс. М. след като
видял, че му е отнет пръта побягнал в посока към Първо основно училище в гр. Кюстендил.
Пострадалия С., свид. М., и свид. С. се качили в автомобила и напуснали
местопроизшествието, като впоследствие свид. К.М. позвънила на тел. 112 за да
съобщи за сбиването. Уведомена била, че има подаден обратен сигнал и да отидат
в полицията да обяснят за случая. На място, на ул.“***“ №** били изпратени
полицейските служители - свид. С. Б. и свид. Т. Т., които установили подс. М.,
който бил в автомобила си, не отговарял на зададени му въпроси, нямал видими
външни наранявания. Свид. В. обяснила, че съпруга и се е сбил със съседи, след
което го закарала до ЦСМП гр.Кюстендил, за преглед. В същото време, в следствие
на подадения сигнал на тел. 112 от свид. К.М., оперативния дежурен при ОДМВР
гр.Кюстендил уведомил свидетелите Б. и Т., че в полицията са пристигнали лицата
участвали в скандала и ги извикал да им снемат обяснения. Свид. Св. Б. и свид. Т.
Т. се върнали в управлението, където снели обяснения по случая от пострадалия С.,
св.К.М., св.Д.С. и св.С.Г.. Пострадалият се оплаквал от болки в ухото и ръката.
Уведомили го, че подс. М. бил закаран за преглед в ЦСМП гр.Кюстендил и с цел да не ескалира
напрежение помежду им да изчакат с посещението си в болничното заведение. След
полунощ пострадалия Ц.С. ***, където му бил извършен преглед, тъй като се
оплаквал от болки в главата и ръката, имал световъртеж и гадене. След направени
снимки на главата и ръката било установено, че няма фрактури. Болките в главата
му не спирали, имал оток на главата и пищене в лявото ухо. Посетил кабинет
„Уши, нос и гърло“ и бил насочен за болнично лечение, като на 05.09.2017г.
постъпил в отделение „УНГ“ при МБАЛ гр.Кюстендил и бил изписан на 09.09.2017г.,
след което подал жалба в Районна прокуратура гр.Кюстендил.
В хода на разследването е
изготвена съдебно-медицинска експертиза от д-р В.Н. - началник ОСМ при МБАЛ
„Д-р Н.Василиев”, гр.Кюстендил и д-р Л.К. - началник УНГ при МБАЛ гр.Кюстендил.
От заключението й се установява,че у пострадалия Ц.С. са налице травматични
увреждания: контузия/натъртване на меки тъкани на главата/. Контузия на лява
предмишницав областта на китката. Травматична руптура на тъпанчевата мембрана
на ляво ухо и следтравматичен неврит на левия слухов нерв - проявили се с
периферен отоневрологичен синдром и отслабване на слуха на ляво ухо над 40 Дб
за период от поне около 2 месеца. Не са установени данни за заболявания или
предхождащи увреждания на слуховия нерв на ляво ухо. Описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на удари с или върху твърд тъп предмет и е
възможно да са получени по съобщения от пострадалия начин - за травмата на
главата и ухото - удар с предмет с плоска повърхност, с възможност за затваряне
на отвора на външния слухов проход при удар в тази област - възможно с „метален
профил“, летва, плесница и др.подобни; за контузията на лява предмишница - удар
със същия предмет или други.
Преценени като медико-биологични
признаци на телесни повреди установените травматични увреждания се отнасят към:
уврежданията на ляво ухо- неврит на слухов нерв с периферен отоневрологичен
синдром и руптура на тъпанчевата мембрана/довели до отслабване на слуха над 40
Дб-първоначално 46 дб, при преглед след 2 месеца -42дб/ са причинили на
пострадалия С. трайно отслабване на слуха на ляво ухо. Срок на възстановяване -
2 до 3 месеца. Останалите увреждания - болка и страдание.
От заключението на изготвената тройна
съдебно-медицинска експертиза и изслушването на вещите лица се установява, че Ц.С.
е получил следните травматични увреждания: Контузия на главата. Контузия на
лявата предмишница. Травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на лявото
ухо. Постравматичен неврит на слуховия нерв в ляво.
Увреждането на тъпанчевата мембрана на
лявото ухо е възможно да се получи от удар в областта на ушната мида, при което
се получава сгъстяване на въздуха, изпълващ слуховия проход и натиск върху
тъпанчето, водещо до разкъсване на тъпанчевата мембрана. Такова увреждане е
възможно да е получено при удар в областта на ушната мида с предмет с плоска
повърхност с ширина 2.5-3 см. Перфорацията е заздравяла спонтанно, като към
момента на инцидента е реализирала критериите на медико-биолгичния признак Временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Получените
мекотъканни травматични увреждания са причинили на пострадалия Болка и страдание. По отношение
на намалението на слуха на лявото ухо, при Ц.С. вещите лица
сочат, че се касае за травматичен неврит на слуховия нерв с прогресиране към
днешна дата и загуба на слуха от 6000хер до
8000хер. Процеса е необратим, възможно е да прогресира във времето.
Травматичния неврит на слуховия нерв е резултат от удар с твърд тъп предмет в
областта на главата - около лявата ушна мида и може да бъде получен и при липса
на разкъсване на тъпанчевата мембрана. В
заключението на изготвената експертиза и след изслушване на вещите лица в
съдебно заседание се установява, че в случая се касае за едностранно отслабване
на слуха на лявото ухо с травматична генеза и практическа стойност и се
реализира критериите на медико-биологичния признак трайно отслабване на слуха
на ляво ухо.
Изложените
фактически положения съдът прие за безспорно установени на базата на събрания
по делото доказателствен материал:
Свидетелски
показания на Ц.С., К.М., С.Г., Д.С., М. С., Св. Б., Д. Ст. и Д.Г., приетите
съдебно-медицински експертизи, видео техническа експертиза и съдебно
психолого-психиатрични експертизи и справка за съдимост.
Съдът
кредитира свидетелските показания на горепосочените свидетели, като последователни,
логични и взаимно кореспондиращи си по отношение на приетата от съда за
установена фактическа обстановка с изключение на твърдението на свид. Г., който
сочи в показанията си, че подс. М. след като е замахнал с прът, но не е успял
да нанесе удар, тези твърдения са в противоречи с показанията на пострадалия,
останалите свидетели очевидци, като и в противоречие със заключенията на вещите
лица изготвили съдебно медицинските експертизи и заключението на видео
техническата експертиза.
Постр. С. сочи
в показанията си, че той се озовал на ул. „***“ №*** в гр. Кюстендил по молба
на майка си, която помолила него, сестра му М. и останалите, с които били
същата вечер /Д.С. и С.Г./, да бъдат пред домът им, тъй като имали словесни
пререкания с подсъдимия от известно време. На място заварили подсъдимия.
Пострадалият, сестра му и Д.С. слезли от колата и започнали с острите реплики и
обидите, при което Д.С. замахнал и ударил подсъдимия. Последният отишъл за
момент в двора си и се върнал с метален прът. С. успял да го изтръгне от ръцете
му и го захвърлил на земята. След това М. взел отново пръта и ударил по ушната
мида пострадалия, след като последният се опитал да защити сестра си, тъй като
подсъдимият се опитал да я удари с ръка. Впоследствие ухото на пострадалия
посиняло, потърсил лекарска помощ и се оказало, че тъпанчето е спукано, при
което бил хоспитализиран за пет дни.
Свид. К.М. /сестра
на пострадалия С./ заявява, че на 02.07.2017г. управлявала собствения си
автомобил, като в него били още С., С. и Г.,***, където трябвало да се срещне с
родителите си. На тротоара пред жилището се намирали подсъдимия М. и съпругата
му. Същият застанал пред колата, при което започнали обидите. Свидетелката
потвърждава казаното от брат й в съдебно заседание, като допълва, че
първоначално подсъдимият се опитал да удари нея с пръта, но поради намесата на
брат й, той получил удар в главата. След удара подсъдимият хвърлил пръта и
избягал в посока Първо основно училище в гр. Кюстендил.
Свидетелят Г.,
която също била в процесния ден в колата на М., споделя, че подсъдимият
застанал пред колата, докато била в движение, с цел да предизвика инцидент.
Потвърждава казаното от другите свидетели, в качеството й на пряк свидетел, тъй
като седяла на предната седалка на автомобила, с който пристигнали на място. Инцидента
се случил на два-три метра от мястото, където автомобила бил спрял. Според Г.,
това бил първият път, при който се стигнало до физическа саморазправа.
Според
свидетеля С., той блъснал първи подсъдимия, като не е сигурен дали било
блъскане или удар. Потвърждава казаното от другите свидетели, като добавя, че и
съпругата на подсъдимия била на мястото на спречкването, но не участвала в
действията, а се опитвала да потуши напрежение между страните.
В открито
съдебно заседание са разпитани свидетелите Д.Г. /съсед на пострадалия и
подсъдимия/ и М.В. /съпруга на подсъдимия/.
М.В. твърди,
че тъй като с монтираните камери пострадалия постоянно снимал общите части на
сградата, в това число и съпругът й, след което качвал снимки в социалните
мрежи без негово позволение, подсъдимият завъртял едната камера така, че да не
го снима. Малко след това се появили горепосочените лица и започнали да го
обиждат и да търсят саморазправа с него, именно заради завъртяната камера. Свидетелката
заявява, че единствено по съпругът й имало следи от насилие, тъй като устните
му кървели от ударите на Д.С., а съпругът й по никакъв начин не е нанасял удари
по който и да било.
От
свидетелските показания на Е. и В. Г. се установява, че между двете семейства
са налице проблеми, но те не са запознати с тях, съответно не са били и преки
наблюдатели на спречкването. Свидетелят К. К. е бил пряк наблюдател как М. е бил
удрян от две лица, които не познавал. Подсъдимият взел бяла пръчка, която му е
била отнета от един от двамата мъже и е била свита от коляното му. След това се
появили полицията и линейка, като отишъл на следващия ден в болницата, за да
види М., който бил настанен за лечение там.
М. С., майка
на пострадалия Ц.С., споделя, че живее заедно със съпруга си в постоянен тормоз
от страна на съседа си А.М.. Твърди, че подсъдимият е нападнал съпруга й през
2008г., като му счупил носа. Подавала е множество жалби до момента на разпита.
На конкретната дата получила обаждане от синът си, който и казал да не се
прибират, тъй като били на вилата в с. *** в този момент и им предстояло
прибиране в домът им на ул „***“.
От показанията
на полицейските служители С. Б., Т. Т. и Д. Ст. се потвърждават останалите
показания, че е настъпил съседски скандал, като на място е установен А.М. в
неадекватно състояние, по който нямало външни наранявания в областта на лицето.
Полицейските служители разбрали от съпругата на подсъдимия – М.В., че тръгвайки
да се качват в личния автомобил с мъжа й, пристигнали в този момент децата на
съседите, заедно с други две лица и започнали да ги обиждат и да удрят съпруга
й. След това се качили в автомобила си и се оттеглили в незнайна посока. От
разговор с дежурен лекар, полицейските служители разбрали, че подсъдимият няма
фрактури или вътрешни кръвоизливи, но трябвало да остане под наблюдение.
От
заключението на изготвената видео техническа експертиза, заключенията на
съдебно-медицинските експертизи, от показанията на пострадалия С. и от
показанията на присъствалите по време на извършване на деянието К.М., С.Г., Д.С.
може да се достигне до извод, че подс. М. е нанесъл инкриминиран удар с
неустановен по делото бял на цвят прът /вероятно алуминиев държач за дограма/ и
с това си действие е причинил телесно увреждане, което е довело до трайно
отслабване на слуха на лявото ухо на Ц.С..
Съдът не дава
вяра на показанията на свид. К. К., който твърди, че е видял две лица, от който
едното е пострадалия С. да бият подс. М., което твърдение е в пълно
противоречие с останалите свидетелски показания и заключението на видео
техническата експертиза, от която се установява, че пострадалия не е бил
физически агресивен при разразилия се междусъседски спор и не е нанасял удари
към подсъдимия.
Настоящият
съдебен състав не дава вяра и на твърдението на съпругата на подс. М., че
същият не е нанесъл удар върху пострадалия, тъй като тези твърдение не
кореспондират със останалия доказателствен материал, а именно изготвените
експертни заключения и показанията на останалите свидетели присъствали на
инцидента. Показанията на свид. В. разколебават своята достоверност по
отношение на инкриминираното поведение на подс. М., защото свидетелката може да
бъде възприета като заинтересована от изхода на делото, тъй като подсъдимия е
нейния съпруг.
От изготвените
съдебно психолого-психиатрични експертизи се установи липсата на афект при
действията на подс. М., а по-скоро същите са продиктувани от раздразнение и
страх от случилото /размяна на обиди и нанесените му удари от свид. С./ се
преди извършване на процесното инкриминирано деяние.
Съдът не
констатира други съществени противоречия в събраните по делото доказателства,
които следва да бъдат обсъждани.
Действайки по описания по-горе
начин, както от обективна, така и от субективна страна, подс. А.В.М., роден на ***
***,***, *** гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан,
живущ ***, ЕГН ********** е осъществил състава на престъплението по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК от обективна страна на 02.09.2017 г. в
гр.Кюстендил, на ул.“***“ № ***, чрез нанасяне на удар с метален прът в
областта на лявата част на главата е причинил на Ц.Г.С. *** средна телесна
повреда, изразяваща се в травматичен неврит на слуховия нерв на ляво ухо с
прогресиране, причинило на пострадалия трайно отслабване на слуха на лявото ухо.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като подс. М. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване.
При
индивидуализацията на наказанието за извършеното от подсъдимата престъпление
съдът съобрази целите по чл.36 НК, формиращи т.нар. лична и генерална
превенции.
Степента на
обществена опасност на дееца не особено висока, защото подс. М. не е осъждан до
момента, няма данни за други негови противообществени прояви и същият е
извършил деянието след като непосредствено преди това върху него е упражнено
физическо насилие /нанесени два-три удара с ръце/ от страна на свид. С., който
е бил заедно с пострадалия по време на междусъседското скарване прераснало във
физическа саморазправа.
За конкретното престъпление се предвиждат наказания – „лишаване от свобода“
от шест години.
При индивидуализация на наказанията съдът,
преценявайки наличието на смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства,
определи като такива необремененото съдебно минало на подсъдимия към момента на
деянието и че същият е извършил деянието непосредствено след като
върху него е упражнено физическо насилие от страна на свид. С., който е бил
дошъл заедно с пострадалия. Отегчаващи отговорността не бяха установени.
Съдът приема, че следва да бъдат определено наказание при условията на
чл.54 от НК, което да бъде в минимален размер, а именно три месеца „лишаване от
свобода“.
Съдът счита, че по отношение на подсъдимия са налице материалноправните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 66 от НК – подс. М. към момента на извършване на
инкриминираното деяние не е осъждан за престъпление от общ характер. Съвкупната
преценка на степента на обществена опасност на деянието от една страна и на
дееца, от друга страна, водят до извода, че условното осъждане би осъществило
установените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав прецени, че за постигане целите
по чл. 36 от НК и най-вече за поправянето на подсъдимия не е наложителна
социалната му изолация, чрез установяване в пенитенциарно заведение за
изтърпяване на наказанието. Ето защо, след като съществуват и другите
предпоставки по чл. 66, ал. 1 от НК /чисто съдебно минало и наказване с
„лишаване от свобода” под три години/, съдът на основание разпоредбата на чл.
66 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание “лишаване от свобода” за
срок от три години. При определяне на размера на изпитателния срок съдът взе
предвид всички обстоятелства по делото, както и приоритетната цел на условното
осъждане, изрично подчертана в НК, а именно поправянето на извършителя на
престъплението.
Веществените доказателства: обект №1-USB C008/32GB, обект
№2 – диск от НС 112, запечатан плик, обект № 3 USB - флаш памет записващо
устройство DVR и обект №4 – част от стъклодържател следва да остават по делото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подс. А.В.М. да заплати по делото сторените разноски за изготвените
експретизи в размер на 1835.76 лв. (хиляда осемстотин тридесет и пет лева
е седемдесет и шест стотинки) лева по сметка
на ОД на МВР гр.Кюстендил и 1226.00 лв. (хиляда двеста двадесет и шест лева) по
сметка на КРС.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: