ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 150
гр. Перник , 17.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:РЕНИ П. КОВАЧКА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500072 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна вх.№ 262304/28.01.2021год.от „ Кредито „ ООД гр. С.
против Разпореждане № 267952 на Районен съд Перник от 08.12.2020год. , В ЧАСТТА МУ,
с която е отхвърлено заявление № ***год. , подадено от частния жалбоподател за издаване
на заповед за изпълнение против З. Т. М. от *** за заплащане на основание сключен на
***год. Договор за потребителски кредит № *** следните суми:
= сумата от 650.37 лева, представляваща неустойка по чл.25 от догвора за кредит
=сумата от 105лева, представляваща начислени разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението.
Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за неправилно и необосновано
, поради което моли то да бъде отменено и разпоредено издаване на заповед за изпълнение
против З. Т. за сумите , посочени по-горе. Сочи се ,че между него и З. Т. е сключен по реда
на ЗЕДЕП валиден договор за кредит,който обвързва страните. Твърди ,че З. Т. не е
изпълнила поето с чл.25 от договора задължение да осигури двама поръчители , отговарящи
на определени условия ,поради което дължи и предвидената в цитираната клауза неустойка.
поддържа , че клаузата и индивидуално договорена ,не противоречи на добрите нрави и на
закона,като напълно отговаря на изискванията на чл.10а от ЗПК .Не е и неравноправна , тъй
като договорът не е сключен при общи условия. Поддържа ,че е направил разходи за
извънсъдебно събиране на дълга ,поради което претендираните такива са дължими. Касае се
1
за разходи за адвокатска защита ,като договорената сума не е прекомерна и напълно
съответства на изискванията на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима като
подадена от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.дело № 5446/2020год. на ПРС е образувано по
заявление по чл.410 от ГПК с вх.№ ***год. , подадено от „ Кредито“ ООД гр. С. за
заплащане на следните суми :
= сумата от 1500 лева ,представляваща дължима главница по Договор за
потребителски кредит № ***год.
= сумата от 650.37лева неустойка , дължима по договор за кредит № ***год.
=сумата от 208.39лева , представляваща договорна лихва , дължима по договор
за кредит № ***год.
=сумата от 105 лева , представляваща разноски за извънсъдебно събиране на
вземането
В обстоятелствената част на заявлението се посочва ,че вземанията произтичат
от Договор за кредит № ***год , сключен между „ Кридито“ ООД гр. С. и З. Т. М. ,като
кредитополучател, че договорът е сключен онлайн, със срок от 17 месеца и с падеж ***год.
Посочва се също така ,че поради неспазване на задължението по чл.25, ал.1 от договора ,
кредитополучателя дължи на заявителя неустойка в претендирания размер, а с оглед
направени разходи за извън съдебно събиране на дълга, а именно такива за ползвана
адвокатска помощ и уговорката в този смисъл, дължи и тяхното възстановяване .
Твърди се ,че подписване на договора кредитополучателят се е съгласил както със
заплащането на неустойката ,така и със заплащане на направените разходи за
извънсъдебно събиране на задълженията,поради което същите се явяват дължими.
С атакуваното в настоящото производство разпореждане районния съд е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 650.37лева
,представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на договорно
обезпечение и за сумата от 105лева ,представляваща разходи за извънсъдебно събиране на
задължения. За да отхвърли заявлението в тази му част районният съд е приел, че с клаузите
,въз основа на които е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение и
разноски за извънсъдебно събиране на дълга се цели заобикаляне на ограничението на чл.33
от ЗПК , поради което същите са нищожни. Приел е също така нищожност на неустойчната
клауза и като противоречаща на добрите нрави и справедливостта по смила на чл.26, ал.1
,пр.трето от ЗЗД, тъй като изискването за обезпечение за осигуряване на поръчител
2
отговарящ на конкретни изисквания и за толкова кратък срок противоречи на принципа на
добросъвестност и цели да създаде единствено и само предпоставка за начисляване на
неустойка,която да се включи към печалбата на търговеца заемодател и по този начин да си
осигури допълнителни доходи като икономически по –силна страна.Позовал се е
застъпеното в Директива № 2008/48 виждане и противоречието на договореното между
страните с нейните цели.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт.
Съгласно т.3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая неустойката е предвидена за неизпълнение на задължение на
кредитополучателя за осигуряване на обезпечение на заема чрез солидарни длъжници като
е въведен кратък срок за представяне на обезпеченията – в деня на подписване на договора
или най-късно до три календарни дни след подписването му. Това задължение не е
уговорено предварително, а едва след сключване на договора, което лишава заемателя от
предварителната яснота за възможните тежести, които би понесъл ако сключи договора.
Въведени са редица условия, на които да отговарят солидарните длъжинци , които в
голямата си част са несъобразени с конкретния размер на предоставения заем, като дори го
превишават. При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката не
съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в
случай на неизпълнение на договорните задължения.
На първо място горното следва от това, че на кредитополучателя е отпуснат кредит
в размер на 1 500 лева , а претендираната неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение е в размер на 1 579.62 лева / преди приспадане на частично
заплатените вноски/ , т. е. надвишава получената главница. Освен това неустойката се
начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна
неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по
кредита и за периода на неизпълнението, и затова не може да се приеме, че размерът й е
висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на периода на
неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се дължала и при редовно,
точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното
задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му
в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и
съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка
възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция.
Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на
3
кредитора би покрила неустойката. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който
да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като
проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица
правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да
прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на
обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в
тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.
Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като
задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е
определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните
изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването
на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в деня на подписване или в
предвидения 3-дневен срок от подписване на договора за кредит като по този начин се
нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да
създаде предпоставки за начисляване на неустойката и води до оскъпяване на кредита.
Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за
връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен
при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на
длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по
договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.
Неустойката противоречи и на чл.143, т.5 от ЗЗП, който предвижда забрана за
уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Цитираната разпоредба не прави
разграничение относно вида на неустойката, а се акцентира върху нейния необосновано
висок размер, какъвто безспорно е настоящият случай. Както се посочи по-горе не е ясно
какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка, а нейният размер надвишава
получената главница, което води до реализиране на по-висок доход за кредитора, който не е
предварително обоснован и регламентиран.
Като договорен подход неустойката цели да се заобиколи и забраната на чл. 143, т. 3
от ЗЗП, защото със задължението за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е
извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си
клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от
неизпълнението на това свое задължение.
Посоченото обуславя извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон
функции, както и е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я
прави нищожна поради противоречие на повелителни норми на закона- чл. 146, ал. 1 ЗЗП и
4
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
В противоречие на закона- чл.33, ал.1 от ЗПК е и клаузата, която предвижда такси и
разходи за извънсъдебно събиране на вземанията , в които се включват и комисионни,
адвокатски хонорари или разходи при ангажиране на човешки ресурс за извъсъдебно и
съдебно събиране на вземането. От изложеното в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е видно, че процесните разноски се претендират поради забава на длъжника.
Според цитираната разпоредба ,при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата / чл.33, ал.1 от ЗПК/.Предвид на
това , валидността на уговорката , от която произтича вземането за разходи в размер на
150лева води до извод за нейната нищожност. Освен това, конкретната уговорка
противоречи и на императивната разпоредба на чл.10а,ал.4 от ЗПК.Кредиторът може да
събира само такси и комисионни за допълнителни услуги,свързани с договора за
потребителски кредит/чл.10а,ал.1 от ЗПК/,като посочване на вземането като „разноски“ не
променя факта,че това задължение не съответства на никаква допълнителна
услуга,предоставяна от заемодателя.
Освен това заплащането на адвокатско възнаграждение за извършване на правни и
фактически действия с цел извънсъдебно погасяване на задължението по естеството си не
касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а за евентуално
извършвани от кредитора във връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямат
характеристиката "допълнителни услуги" в полза на потребителя, а са разходи, както самият
заявител ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране на задължението,
следователно не попадат в изброените в чл. 10а ал. 1 ЗПК услуги /така решение №
345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. на ВКС, ІІ ТК/. Дори и да се приеме, че става дума за
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то са такива по управление на
кредита. Поради това претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия за управление на кредита.
С оглед на всичко изложено, с разпореждането в обжалваната част районният съд е
достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да
бъде потвърдено. Частната жалба е неоснователна.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Р азпореждане № 267952/08.12.2020год. , постановено по
ч.гр.дело № 05446/2020год. по описа на Районен съд-Перник , в частта му, с която
отхвърлено заявление № ***год. , подадено от „Кредито „ ООД гр. С. за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК спрямо З. Т. М. с ЕГН ********** от *** за сумата
5
от 650.37 лева -неустойка за неизпълнение на задължение по чл.25 от договор за кредит №
***год. и сумата от 150лева –разходи извънсъдебно събиране на вземането по чл.12 от
същия договор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6