№ 383
гр. Несебър, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20252150101006 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените обективно съединени искове са за присъждане на издръжка от родител
на пълнолетно дете, което учи редовно в средно учебно заведение, както и издръжка за
минало време и намират правното си основание в чл.144 от СК и чл.149 от СК.
В исковата молба ищцата Д. П. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: град С.В.
улица Р. № ***, община Несебър, твърди, че ответникът П. И. П. с ЕГН **********,
постоянен адрес: град Я., улица Д.**, е неин баща. До месец февруари 2025г., когато ищцата
е навършила пълнолетие, ответникът й е заплащал ежемесечна издръжка, която е била
присъдена в размер на 220 лева, като понастоящем тя продължава образованието си в СУ
„Св. Св. Кирил и Методий“ в град Б., като обучението й е редовно, през учебната 2025/2026г.
тя е ученик в XII-и клас. Ищцата не може да се издържа от доходите си, като ответникът
може да й осигурява издръжка без особени затруднения. Необходими са й средства за учебни
материали и пособия, като пътните й разходи за посещение на училище възлизат на 200 лева
месечно, както и средства за свободното й време. Ответникът получава сравнително висок
размер на трудово възнаграждение, а според ищцата издръжката, която следва ответникът да
й заплаща, следва да бъде съобразен с размера на минималната работна заплата, наред с
нуждите на ищцата и възможностите на ответника. Прави искане ответникът да бъде осъден
да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 270 лева на месец, считано от предявяване
на иска, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Наред с това моли
ответникът да бъде осъден да й заплати издръжка за минало време в общ размер на 1 100
лева общо за периода от месец март до месец юли 2025г. включително (по 220 лева месечно).
1
В отговора на исковата молба ответникът П. И. П. заявява, че признава иска за
издръжка за бъдеще време и че е съгласен да заплаща на ищцата по 270 лева ежемесечна
издръжка. Оспорва иска за заплащане на издръжка за минало време като въвежда
правопогасяващо възражение, че сумата, която се претендира, е заплатена, поради което
моли искът да бъде отхвърлен. Оспорва претенцията на ищцата за присъждане на
направените от нея разноски по делото с оглед направеното от него признание на единия от
исковете и неоснователността на другия иск поради извършено плащане, включително и с
оглед обстоятелството, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, в която връзка
отбелязва, че той не е бил поканен от ищцата да й заплаща издръжка преди да предяви
исковете.
В съдебно заседание ищцата поддържа иска за заплащане на издръжка за бъдеще
време като намира същия за доказан по размер, поддържа иска си за издръжка за минало
време в претендирания размер от 1 100 лева, независимо, че тази сума вече й е заплатена от
ответника.
Ответникът не се явява в съдебно заседание и не се представлява.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи от
фактическа страна следното:
Ищцата Д. П. П. е дъщеря на ответника П. И. П. и е родена от съвместното
съжителство на последния с В.Г.И. – майката на ищцата.
Първоначално със съдебно решение от 2019г. е бил определен размер на
издръжката от 100 лева месечно, която П. И. П. да заплаща на ненавършилата пълнолетие
негова дъщеря Д. П. П.. Впоследствие с влязло в законна сила на 24.10.2023г. Решение №
*** от 02.10.2023г., постановено по гр.д.№ ***/2023г. по описа на Несебърския районен съд,
е изменен размерът на присъдената с Решение № 49 от 27.11.2019г. по гр.д.№ ***/2019г. по
описа на Окръжен съд – Я., месечна издръжка на непълнолетното дете Д. П. П. с ЕГН
**********, като е увеличена издръжката от 150 лева на 220 лева, която издръжка П. И. П. е
осъден да й заплаща чрез майката на детето и негов законен представител В.Г.И., считано от
28.02.2023г.
На 15.02.2025г. Д. П. П. е навършила пълнолетие. Същата през учебната
2025/2026г. е ученичка в XII-и клас в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – град Б., редовна
форма на обучение, съответно през учебната 2024/2025г. и по време на навършването на
пълнолетието й, тя е била ученичка в XI-и клас в същото учебно заведение – факти по които
страните не спорят. През настоящата учебна година ищцата завършва средното си
образование и й предстои абитуриентски бал.
Понастоящем ищцата продължава да живее със своята майка, както и с баба си
по майчина линия, като всички те, заедно с другата дъщеря на свид. В.И. и едноутробна
сестра на Д. П., обитават един от етажите на двуетажна къща, находяща се в град С.В. улица
Р. № ***. Ищцата разполага с необходимите условия, свързани с обучението й –
самостоятелна стая, обзаведена, компютър, осигурени учебници и помагала от училище, но
2
майката не е в състояние от получаваните от нея доходи да заделя такава част, с която да
посреща в пълен обем нуждите на по-голямата си дъщеря – ищцата. Ищцата се придвижва
до училище и обратно до дома си основно посредством обществен транспорт, като
месечните разходи за автобуси от град С.В. до град Б. и обратно възлизат на около 200 лева.
Тя продължава да има нужда да задоволява основни свои потребности, свързани с разходи за
дрехи, но поради обстоятелството, че учи редовна форма на обучение, няма възможност да
реализира доходи от трудова дейност, нито притежава имущество, от което да се издържа.
Ищцата не представя доказателства за доходите на своята майка, нито прави
искане за установяване доходите, получавани от нейния баща – ответника.
На 02.09.2025г., т.е. след образуване на настоящото производство и няколко дни
след връчване на препис от исковата молба, ответникът е извършил превод на сумата в
размер на 1 110 лева, който размер съвпада с издръжката за минало време, претендирана от
ищцата (от месец март до месец юли 2025г. включително). От представената вноска бележка
е видно, че тази сума е постъпила по банковата сметка на майката на ищцата, по която
ответникът е заплащал издръжката до навършване пълнолетие на Д. П. П..
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.144 от СК.
Исковата претенция е допустима. Разгледана по същество се приема за доказана
по основание и размер.
Според разпоредбата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или
от използване на имущество, когато учат в средни учебни заведения за предвидения срок на
редовно обучение до навършване на 20-годишна възраст. Възникването на такова
задължение за родителите не е безусловно, като издръжката се дължи, ако тя не съставлява
особено затруднение за родителите.
В закона няма легално определение за понятието „особени затруднения“, но
същността му лесно може да се изясни, като се има предвид същността на издръжката като
задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се. Дали са налице
особени затруднения или не, се преценява с оглед материалните възможности на родителите,
както и с оглед наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези
материални възможности. Издръжката по чл.144 от СК се дължи и от двамата родители
според материалните им възможности. При определяне на издръжката за пълнолетни лица
съдът не е обвързан с минималните размери на издръжката, определени съобразно
разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, а единствено следва да прецени дали с оглед
икономическата обстановка, престирането на определен размер издръжка ще съставлява
затруднение на съответното задължено лице.
В съответствие с разпоредбата на чл.144 от СК основателността на предявения
иск е обусловена от кумулативно установяване на обстоятелствата за ищцата, че учи редовно
в средно учебно заведение и не е навършила 20-годишна възраст, че няма имущество и
3
доходи, от които да се издържа, а по отношение на ответника следва да бъдат установени
такива доходи, които при съобразяването с останалите данни, касаещи неговите нужди и,
произтичащи от закона задължения, да позволят даването на издръжка, без особени
затруднения.
Не се спори и следва от доказателствата по делото, че ищцата учи редовна
форма на обучение в средно учебно заведение, не е навършила 20 годишна възраст и няма
доходи или имущество, от което да реализира доходи, за да осигури издръжката си.
Не са ангажирани доказателства за който и да е от двамата родители на ищцата,
от които да е видно дали същите реализират доходи от трудова дейност или от други
източници (наеми, граждански договори и други). Независимо от това обаче, с оглед
позицията на ответника, по делото е безспорно установено, че дори и да има задължения да
издържа и други лица, той има възможност да заплаща издръжката в претендирания от
ищеца размер от 270 лева месечно без особени затруднения. Поради това искът следва да
бъде уважен.
По иска с правно основание чл.149 от ГПК.
По силата на горецитираната разпоредба издръжка за минало време може да се
търси най-много за една година преди предявяването на иска. Периодът, за който се
претендира такава издръжка с настоящия иск е от 01.03.2025г. до 31.07.2025г.
Задължението за заплащане на издръжка възниква без да е необходимо
предявяване на иск, затова може да се търси за минало време, поради което искът се явява
допустим.
Извършеното след предявяването на иска плащане от страна на ответника на
претендираната от ищцата сума в размер на 1 100 лева следва да бъде отчетено именно като
факт, настъпил след предявяването на иска по смисъла на чл.235, ал.3 от ГПК. Това следва
да има за последица отхвърляне на този иск, защото неговото уважаване би означавало
ищцата да получи два пъти плащане за едно и също задължение, което законът не допуска.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението, касаещо
издръжката за бъдеще време, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Съгласно правилата на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на съдебната власт държавна такса в размер на 108 лева, определена върху
издръжката, която ответникът следва да заплаща на ищцата до 18.06.2026г. (2 700 лева).
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. И. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: град Я., улица Д.**, ДА
ЗАПЛАЩА на Д. П. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: град С.В. улица Р. № ***,
община Несебър, ежемесечна издръжка в размер на 270 лв. (двеста и седемдесет лева),
считано от 18.08.2025г. до завършване обучението й в средно учебно заведение, или до
4
навършване на 20-годишна възраст, или настъпването на друга законоустановена причина за
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. П. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: град
С.В. улица Р. № ***, община Несебър, иск за осъждане на П. И. П. с ЕГН **********,
постоянен адрес: град Я., улица Д.**, да й заплати сумата в размер на 1 100 лв. (хиляда и сто
лева), представляваща издръжка за минало време за периода от 01.03.2025г. до 31.07.2025г.
(по 220 лева на месец), поради извършено плащане след предявяването на иска, по който
начин задължението е погасено.
ОСЪЖДА П. И. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: град Я., улица Д.**, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд сумата в
размер на 108 лв. (сто и осем лева), представляваща държавна такса върху присъдената
издръжка.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта,
относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Б.кия окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от деня на постановяването му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5