Решение по дело №1149/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .....

 

гр.Плевен, 26,07,2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА

 

при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№1149 по описа на съда за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Производството по делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***., против Т.Б.П., ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 455,85 лева, от които сумата от 404,74 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,01,2015 г. – 30,04,2017 г., и сумата от 51,11 лева, представляваща лихва за забава за периода 05,03,2015 г. – 04,07,2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №5232/2017 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от “Техем сървмисис“ ЕООД отчети, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в ***, е с абонатен №17142. В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи претенцията.  

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен представител - адв.Р.Н. от ПАК, в който сочи, че искът е неоснователен. Твърди се, че искът е недоказан по отношение вида на претендираната топлоенергия. Сочи се, че ищецът е следвало да се възползва от възможността по чл.44, ал.1, т.1 от Общите условия и да прекъсне топлоподаването на абоната. В с.з. особения представител на ответника развива съобраения, подобни на изложението в исковата молба.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№5232/2017 г. по описа на ПлРС, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.

Не се спори между страните, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот, за който има открита партида при ищеца с аб.№17142.

Видно е от представеното извлечение от счетоводна сметка по същата партида, че през процесния период е била начислена сума в общ размер на 404,74 лева, които процесуалният представител на ищеца уточни в с.з., че са както следва – 217,44 лева за сградна инсталация, 178,06 лева за отопление от щранг-лира, 5,28 лева за услуга дялово разпределение и 3,97 лева корекции. При съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за периода на забава, ищецът е начислил върху дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 51,11 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По делото е налично заявление за откриване на партида от ответника от 19,01,2015 г., поради което съдът приема, че ответникът е собственик на процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№17142, и който се намира в топлоснабдена сграда. Ето защо ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и ответникът. Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана. Ответникът е собственик на апартамент №85 в сградата и поради това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител. Предвид наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ вменява като задължение на собственика на жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

   По отношение възраженията относно неспазване на чл.44, ал.1, т.1 от ОУ съдът счита, че предвидената възможност за спиране на топлоподаването зависи изцяло от волята на монополиста и същият не може да бъде укорен за това свое бездействие.

На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.

Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски, които са в размер на 75,00 лева за държавна такса.

По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева /в списък, депозиран в последното с.з./, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 150,00 лева, а в размер, определен от съда, съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г., съгласно което изменение в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно сочената разпоредба, в чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен материален е от 100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на 100,00 лева.

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 75,00 лева, които следва да се поемат от ответника с оглед изхода на настоящото производство.

Следва да се изплати на адв.Н. възнаграждение за особен представител.

Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че Т.Б.П., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, сумата от 455,85 лева, от които сумата от 404,74 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,01,2015 г. – 30,04,2017 г., и сумата от 51,11 лева, представляваща лихва за забава за периода 05,03,2015 г. – 04,07,2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5232/2017 г. по описа на РС Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т.Б.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, направените разноски в исковото производство в размер на 75,00 лева за държавна такса, 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 200,00 лева за депозит за особен представител.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т.Б.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 75,00 лева.

Да се изплати на адв.Р.Н. възнаграждение за особен представител в размер на 200,00 лева.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: