№ 303
гр. Варна, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500025 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на С. Л. С.
чрез пълномощниците му адвокат Д. К. и адвокат Т. Р. против решение №
3185 от 24.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 4163 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Варна, осемнадесети състав, в частите, с които е прието за
установено по отношение на С. Л. С., Е. Х. Х. и Н. Х. Х. са собственици на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Варна,
одобрени със заповед РД-18-92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е със
заповед № 18-10044 от 21.10.2020 г. на началника на СГКК - Варна, с адрес на
имота в ***, който се намира на етаж -1 в сграда с идентификатор ***,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 19,01 кв.м,
ведно с 8,7579 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - № ***.15 и №
***.14; осъден е С. Л. С. да предаде на Е. Х. Х. и Н. Х. Х. владението върху
гореописания недвижим имот, на основание член 108 от ЗС; както и е осъден
С. Л. С. да заплати на Е. Х. Х. и Н. Х. Х. сумата от 1 137,18 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, на
основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и
1
необоснованост на атакуваното решение, както и за постановяването му при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага се, че
съдът не е обсъдил по същество твърдението на другия ответник И. Н. за
сключен между страните договор за наем, по силата на който Х. е ползвал
процесния гараж след сключването на предварителния договор; неправилно е
приел, че пълномощното от ответницата в полза на Х. е основание същият да
демонстрира намерение за своене на процесния имот; неверни са изобщо
изводите на съда, че ответниците за наличието на предпоставките за
придобиване на имота въз основа на изтекла в тяхна полза давност; ищците не
са успели да докажат дори и факта на непрекъснато ползване на имота в
продължение на 10 години. Сочи се, че съдът е допуснал само един свидетел
на С., което е нарушило принципа на равнопоставеност на страните. Иска се
отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърлят
предявените искове.
Въззиваемите страни в срока по член 263, алинея 1 от ГПК са депозирали
отговор по така подадената жалба, с който оспорват същата и искат да бъде
потвърдено атакуваното решение като правилно и законосъобразно, като
излагат аргументи за това. Оспорват се направените доказателствени
искания.
Постъпила е и въззивна жалба от И. И. Н. чрез адвокат Е. К. против
решение № 3185 от 24.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 4163 по описа за
2021 г. на Районен съд – Варна, осемнадесети състав, в частите, с които е
прието за установено по отношение на И. И. Н., че Е. Х. Х. и Н. Х. Х. са
собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР
на град Варна, одобрени със заповед РД-18-92 от 14.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект е със заповед № 18-10044 от 21.10.2020 г. на началника
на СГКК-Варна, с адрес на имота в град ***, който се намира на етаж -1 в
сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор
***, с площ от 19,01 кв.м, ведно с 8,7579 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма,
над обекта - № ***.15 и № ***.14; осъдена е И. И. Н.да заплати на Е. Х. Х. и
Н. Х. Х.сумата от 2 906,58 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваните му части е
неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че ищците никога не са били
владелци на имота, както и не им е предавано владението на имота. също така
се набляга, че на датата на сключване на предварителния договор страните са
сключили и други два договора – за наем на гаража и за заем в размер на
4 000 евро, дадени от Н. на Х., което е доказано от събраните по делото
доказателства и, което изключва твърдението на ищците, че са владели имота
повече от 10 години, респективно са го придобили по давност. Моли се за
2
ревизиране на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.
Въззиваемите страни в срока по член 263, алинея 1 от ГПК са депозирали
отговор по така подадената жалба, с който оспорват същата и искат да бъде
потвърдено атакуваното решение като правилно и законосъобразно, като
излагат аргументи за това.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищците сочат, че с предварителен договор от 10.02.2010 г. с нотариална
заверка на подписите И. Н. се е задължила да продаде на Е. Х. следният
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР
на град Варна, одобрени със заповед РД-18-92 от 14.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект е със заповед № 18-10044 от 21.10.2020 г. на началника
на СГКК-Варна, с адрес на имота в град ***, който се намира на етаж -1 в
сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор
***, с площ от 19,01 кв.м, ведно с 8,7579 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма,
над обекта - № ***.15 и № ***.14, за сумата от 6 000 евро, която била
изплатена напълно на продавача в деня на подписване на предварителния
договор. Излагат, че се уговорили окончателният договор за покупко-
продажба да бъде сключен в срок от пет работни дни след издаване на схема
на гаража от СГКК - Варна. Твърдят, че владението на гаража е предадено в
деня на подписване на предварителния договор и от този момент нататък са
ползвали гаража като склад за съхранение вещи, строителни инструменти и
материали и периодично са го посещавали. Сочат, че при посещение на имота
през месец октомври 2020 г. Е. Х. установил, че ключалката на гаража е
сменена и няма достъп до него. От извършена справка в Службата по
вписванията - Варна ищците установили, че на 23.10.2020 г. И. Н. се е
разпоредила с процесния недвижим имот в полза на ответника С. Л. С..
Поясняват, че И. Н. е прехвърлила на последния гаража чрез договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт /НА/ № 125, том II, рег.№
5858, дело № 304/2020 г. на помощник нотариус К.З. при нотариус К.П..
Навеждат доводи, че след подписване на предварителния договор през 2010 г.
многократно са търсили И. Н. за сключване на окончателен такъв, но не
могли да установят връзка с нея. Поддържат, че от 10.02.2010 г. до месец
октомври 2020 г. са владели процесния гараж непрекъснато и
необезпокоявано, като са афиширали намеренията за своенето му. Поради
3
това претендират, че са придобили собствеността върху него в режим на
съпружеска имуществена общност /СИО/ въз основа на давностно владение,
продължило повече от десет години. Считат, че към датата на сключване на
договора за покупко-продажба между двамата ответници И. Н. не е
притежавала правото на собственост върху имота, поради което сделката не е
породила целения вещно-прехвърлителен ефект. Намират, че при евентуално
отхвърляне на ревандикационния иск И. Н. следва да им върне заплатената по
предварителния договор продажна цена за гаража, тъй като, ако се приеме, че
тя е можела да се разпореди с имота в полза на С. С., то с тези си действия се
е поставила в невъзможност да изпълни поетите по предварителния договор
задължения и същият следва да се счита развален по право, а в условията на
евентуалност – с изричното изявление на ищците, извършено с исковата
молба.
Ответникът С. Л. С. е депозирал отговор в срока по член 131 от ГПК, с
който оспорва предявения иск по член 108 от ЗС като неоснователен.
Оспорва, че ищците са придобили процесния имот по давност, както и, че са
получили владението върху имота на 10.02.2010 г. и са осъществявали
непрекъснато и необезпокоявано владение върху него от тази дата до месец
октомври 2020 г. Признава, че владее процесния имот. Намира, че липсват
доказателства процесния имот да е предаден на ищците в срок от 5 дни,
считано от датата на подписването на предварителния договор – така, както е
уговорено в договора. Счита, че дори ищците да осъществявали фактическа
власт върху гаража, то това е било в качеството им на държатели на вещта за
собственика И. Н.. Оспорва цената по предварителния договор да е била
изцяло и напълно платена. Ответникът С. излага, че при провеждането на
предварителните уговорки с И. Н. неколкократно е посещавал гаража за
извършване на оглед и не е констатирал той да се владее от трето лице.
Имотът бил занемарен, с образували се наноси от кал и прах пред вратите,
свидетелстващи, че същите не са отваряни много продължителен период от
време. Поддържа, че е влязъл в контакт с И. Н. по повод планирана продажба
на процесния гараж още през месец януари 2020 г., когато бил извършен
първият оглед на обекта, като още същия месец И. Н. освободила гаража от
своите стари, складирани в него, вещи. През следващите месеци ответниците
посещавали неколкократно гаража, като при всички посещения бил
отключван и отварян от И. Н.. Заявява, че след придобиване собствеността
върху гаража извършил подобрения в него и го ползва активно без
възражения или съпротива на трети лица, претендиращи права върху имота.
Ответницата И. И. Н. е депозирал отговор в срока по член 131 от ГПК, с
който навежда доводи за недопустимост и неоснователност на иска за
собственост и оспорва иска по член 55, алинея 1 от ЗЗД като неоснователен.
Счита, че ищците не са придобили собствеността върху процесния имот,
поради което не са легитимирани да предявят иск за собственост на същия.
Оспорва ищците да са изправна страна по предварителния договор, както и
същите да са владели имота спокойно и необезпокоявано с намерение за
4
своене. Обосновава се с обстоятелството, че ищците не са сторили всичко
необходимо за сключване на окончателен договор – нито са поканили
ответницата за сключване на окончателен договор, нито са завели иск за
обявяване на предварителния договор за окончателен. Оспорва плащането на
сумата от 6 000 евро по предварителния договор. Сочи, че в договора не е
посочено изрично, че същият изпълнява ролята на разписка, както и липсва
изявление, че е платено напълно и в брой преди подписването му. Поддържа,
че отношенията между страните по предварителният договор са претърпели
изменения. Твърди, че на следващия ден след сключването на договора -
11.02.2010 г. – между нея и ищецът са сключени договор за наем на
процесния обект, както и договор за заем, по силата на който И. Н. е
предоставила на Е. Х. сума в размер на 4 000 евро. Поддържа, че
фактическата власт върху имота е предадена в изпълнение на договора за
наем и ищците никога не са осъществявали владение върху имота. Твърди, че
действието на предварителния договор е поставено в зависимост от
изправността на ищеца по договора за заем, сумата по който била
предназначена за ремонт на гаража, за да може същият да се ползва като
сервиз за ремонт на коли. Сумата следвало да бъде върната в срок от три
години, като в случай че същата не бъде върната в посочения срок,
предварителният договор губи своето правно действие, което и се е случило
поради неизпълнение на задължението на заемателя. Твърди, че ищецът се
явява неизправна страна и по договора за наем, тъй като не е заплащал
данъците върху имота, въпреки постигнатата уговорка за това. Поддържа, че
при опит да получи обратно заемната сума ищецът скъсал оригиналите на
трите договора и ги стъпкал, поради което има запазени само копия.
Предявените от Е. Х. Х. и Н. Х. Х. искове са:
1/ с правно основание член 124 от ГПК за приемане за установено по
отношение на ответницата И. И. Н., че ищците са собственици на процесния
имот въз основа на давностно владение, осъществявано в периода от
10.02.2010 г. до месец октомври 2020 г.;
2/ с правно основание член 108 от ЗС за приемане за установено по
отношение на ответника С. Л. С., че ищците са собственици на процесния
недвижим имот въз основа на давностно владение, осъществявано в периода
от 10.02.2010 г. до месец октомври 2020 г. и за осъждане на С. Л. С., да
предаде на ищците владението върху процесния имот;
3/ предявен в условията на евентуалност иск с правно основание член 55,
алинея 1, предложение второ от ЗЗД за осъждане на ответницата И. И. Н. да
заплати солидарно на ищците сумата от 6 000 евро, представляваща
получената от нея продажна цена за процесния имот по предварителен
договор от 10.02.2010 г. с нотариална заверка, дължима на неосъществено
основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
/23.03.2021 г./ до окончателното й изплащане.
5
Правната квалификация на иска се дава от съда с оглед наведените
обстоятелства и петитума, като съдът не е обвързан от правната
квалификация, дадена от страната. В разглеждания случай с оглед
твърденията на ищците и исканията им, отправени до съда, настоящата
инстанция намира, че районният съд е дал правилна правна квалификация на
исковете. Когато съдът прецени, че дадената квалификация е неправилна, той
следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да даде правилната
правна квалификация, тъй като това е негово задължение. Промяната на
правната квалификация не представлява промяна на основанието на иска, тъй
като не е налице изменение на първоначално заявените фактически основания
и петитум.
Също така настоящият състав на съда намира, че е налице правен интерес
за ищците да предявят установителен иск против ответницата Н., доколкото
действителният собственик има правен интерес да установи правото си на
собственост не само срещу приобретателя, но и срещу праводателя, който
чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения
имот/ фактически е оспорил правото на собственост на действителния
собственик. В този смисъл е и тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г.,
постановено по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС – ОСГК.
Няма спор между страните, че с НА № 123, том VI, рег.№ 15711, дело №
952/2004 г. на нотариус Жана Кирчева, ответницата И. И. Н. е придобила
правото на собственост върху гараж № 4 с площ 19,01 кв.м, находящ се на
първи сутеренен етаж в сградата в *** при граници: улица, двор, гараж № 5,
гараж № 3 и 8,7579 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, цялото с площ 722 кв.м по НА, а по
скица 838 кв.м, представляващо поземлен имот № 132 по плана на 21
подрайон на град Варна.
Също така не се спори, че с НА № 125, том II, рег.№ 5858, дело №
304/2020 г. на помощник нотариус К.З. при нотариус К.П., на 23.10.2020 г.
между И. Н. и С. С. в сключен договор за покупко-продажба на процесния
гараж; както и, че ищците са съпрузи.
С доклада по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: че между
ищеца Е. Х. и ответницата И. Н. е подписан предварителен договор за
покупко-продажба, имащ за предмет процесния недвижим имот; че от
23.10.2020 г. ответникът С. Л. С. упражнява фактическа власт върху имота.
Ищците сочат, че с предварителен договор от 10.02.2010 г. с нотариална
заверка на подписите И. Н. се е задължила да продаде на Е. Х. гореописания
гараж за сумата от 6 000 евро, като страните са уговорили окончателният
договор за покупко-продажба да бъде сключен в срок от пет работни дни след
издаване на схема на гаража от СГКК - Варна. Ищецът Х. признава, че при
подписването на предварителния договор ответницата му предоставила и
пълномощно, съгласно съдържанието на което същият може да продаде
6
имота, в това число и като договаря сам със себе си. Излага, че след
сключване на предварителния договор не могъл да се свърже с Н., поради
което и не изповядали сделката в нотариална форма. Преценил да не завежда
дело, защото имал ключове за гаража и можел да го ползва, а и бил заплатил
уговорената с ответницата цена.
За основателното провеждане на предявените искове в тежест на ищците
е да установят наличието на следните предпоставки: че са собственици на
твърдяното придобивно основание / въз основа на изтекла в тяхна полза
придобивна давност/ и че ответникът владее спорния имот без основание.
Посочените факти трябва да бъдат установени при условията на пълно и
главно доказване, тъй като от тях зависи изхода на спора. В тежест на
ответниците е да установят противопоставимо право на собственост,
породено на твърдяните основания /правна сделка /, както и наведените
правоизключващи възражения, от които черпят благоприятни за себе си
правни последици.
Основателността на иска с оглед наведеното придобивно основание
предполага доказване на факта на владението в продължение на периода по
член 79, алинея 1 от ЗС – десет години, тъй като предварителният договор,
дори и сключен в писмена форма, не представлява юридическо основание,
годно да прехвърли собствеността.
С отговора на исковата молба И. Н. е представила договор за наем от
11.02.2010 г., с който цели да докаже, че ищците не са владели имота, а са
били държатели. По отношение на този договор е било проведено
производство по член 193 от ГПК и е установена неговата неистинност,
поради което и на основание член 194, алинея 2 от ГПК същият е изключен от
доказателствата по делото. Поради това и възражението й, че фактическата
власт е предадена въз основа на договор за наем се явява неоснователно.
Също така е необосновано и възражението за сключен договор за заем на
следващия ден след деня, в който е сключен и предварителния договор, по
силата на който И. Н. е предоставила на Е. Х. сума в размер на 4 000 евро, тъй
като наличието на заемно правоотношение по никакъв начин не влияе на
правоотношението по предварителния договор.
По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства
досежно релевантните за спора обстоятелства.
Свидетелят С.Г.К. заявява, че има гараж в съседство с процесния и му е
известно, че ответницата е предоставила гаража си на ищеца Х. за ползване.
Посочва, че е виждал ищеца в гаража и когато го запитал какво прави там,
той отговорил, че го е купил. Виждал е неколкократно него и сина му да
ползват гаража, като веднъж му дали 5 лева за разходите за общите части на
сградата, които той предал на домоуправителя. През лятото на 2019 г.
срещнал И. Н. и съпруга й, които му споделили, че имат намерение да
продават гаража. В началото на 2020 г. видял в гаража ответницата Н. с
някакво момиче. Н. отворила гаража и направили снимки, като обяснила на
свидетеля, че момичето е от фирма, която ще се погрижи за продажбата на
7
гаража. През лятото на същата година отново срещнал Н., този път
придружавана от ответника С., когото тя му представила като бъдещия
купувач на гаража. Впоследствие С. ремонтирал гаража и започнал да го
ползва. Свидетелят сочи, че когато срещнал двамата ответници пред гаража,
И. Н. отворила вратата и му направило впечатление, че отвътре идва силна
миризма. Видял, че в гаража имало стар мотор, строителни материали и
чували, които били пълни с дрехи, от които именно идвала неприятната
миризма.
От показанията на свидетелят Г.И.К. е видно, че двамата с Е. Х. са
работили заедно като строителни работници от 2010 г. В началото на 2010 г.
К. придружил ищеца при сключването на предварителния договор за
покупко-продажба на гаража, като сочи, че не е присъствал при подписването
на договора, а само закарал Х. до офиса на нотариуса, но впоследствие видял
договора и заедно с ищеца взели ключовете за гаража и отишли да го огледат.
На място ищецът отключил портата, водеща към гаражите в сградата, както и
самия гараж. Свидетелят уточнява, че като се влезе от входа има
разположени гаражи от двете страни, като ползваният от ищеца гараж е
предпоследният отляво. Заявява, че в гаража Х. съхранявал строителни
материали, машини, както и мотора си. Имота закупил именно с цел да го
ползва като склад. Сочи, че Х. посещавал гаража поне веднъж седмично,
самият той също ходел да взема инструменти и материали от там, като
ищецът му предоставял ключовете. Посочва, че при посещенията на гаража са
срещали съседи, но никой не е искал обяснение от тях във връзка с ползването
му. Излага, че никога не е виждал други лица да влизат в гаража или да
съхраняват вещи в него. От Х. научил, че не може да се свърже със
собственичката на гаража, като самият той предоставял на ищеца телефона
си, за да й се обади, тъй като на него не отговаряла. Сочи, че с Х. последно
посетили гаража към края на 2019 г. или началото на 2020 г., за да вземат
някакъв мотор. През есента на 2020 г. научил от ищеца, че някой е сменил
патрона и няма достъп до гаража.
Съгласно показанията на свидетеля А.С.А. - също работил заедно с Е. Х. -
около 2010 г. последният си купил гараж на „Почивка“, до обръщача, който
ползвал, за да съхранява инструменти и машини за строителни дейности.
Свидетелят посочва, че до около 2015 г. лично е посещавал гаража, за да
взема от него строителни материали и машини. При тези посещения винаги
били двамата с ищеца, тъй като самият той нямал ключове от гаража.
Срещали са други хора, но никой не им е правил забележка, че ползват
гаража. Заявява, че не е виждал други хора освен Х. да влизат в гаража.
Излага, че за да се стигне до гаража, се преминава през външен портал, след
което – през входна врата, водеща към гаражите в сградата. Сочи, че гаражът
на ищеца се намира отляво.
Свидетелят С.Н.В. /живеещ на семейни начала с ответницата И. Н./
посочва, че е виждал Е. Х. на „Почивка“ и не го познава лично. Знае, че
ответницата му е продала гаража си. Пояснява, че го е срещал пред сградата,
8
където се намира гаражът, но никога сам, а само когато се е срещал с Н..
Самият той не е присъствал на разговорите между тях и не може да
възпроизведе съдържанието им, тъй като винаги седял в колата. От И. Н. знае,
че ищецът е унищожил сключени между тях договори. Заявява, че
ответницата имала ключ за гаража, като потвърждава, че Х. съхранявал в него
свои вещи – катастрофирал мотор, чували с дрехи, винтове за гипскартон,
пана от камъчета, които е виждал лично, тъй като преди около 2 години И. Н.
го помолила да ги премести от гаража, за да може „да си влезе във владение“.
Сочи, че е посещавал гаража и преди това, като той бил в неподдържано
съС.ие – имало влага и паяжини, нямало ток и било разхвърляно.
Свидетелката Г. Н.а Н., излага, че с И. Н. са приятелки от 1982 г., а
впоследствие станали и колежки. Заявява, че същата сключила с ищеца Х.
предварителен договор за покупко-продажба на гараж, като тя лично е
присъствала на подписването му. Потвърждава, че при сключването му
ищецът заплатил сума в размер на 6 000 евро на ответницата. Впоследствие
от ответницата научила, че същата е сключила с ищеца и договори за заем и
наем. Излага, че присъствала на унищожаването на тези договори от Х. – Н.
се срещнала с него по повод неуредените им финансови взаимоотношения и
между тях възникнал спор, като той в яда си скъсал договорите. Самата тя
сочи, че е възприела лично съдържанието на унищожените договори преди
срещата между Н. и Х.. Сочи, че е присъствала на плащания от страна на Х. за
наем на имота. Заявява, че И. Н. винаги е разполагала с ключ от гаража и
периодично проверявала съС.ието му. Самата тя го е посещавала заедно с
ответницата и е виждала, че там се съхраняват дрехи и някакъв мотор.
Заявява, че през 2016 г. Н. сменила ключалката на гаража, изнесла вещите на
Х. от него и започнала да го предлага за продажба. При смяната на
ключалката гаражът изглеждал неподдържан.
Показанията на свидетеля С.К. следва да бъдат кредитирани, защото той
не е пряко или косвено заинтересован от изхода на спора, а като собственик
на гараж в съседство с процесния има преки впечатления относно начина, по
който имотът е ползван. В показанията му се констатират известни
разминавания, които той обяснява с възрастта си, но те не влияят на
цялостната достоверност на изложеното от него. Показанията на свидетелите
К. и А. също следва да бъдат ценени като достоверни, доколкото са логични,
вътрешно непротиворечиви и кореспондират, както помежду си, така и с
показанията на свидетеля К. и свидетелите В. и Н. /досежно
местонахождението на гаража и обстоятелството, че ищецът Х. го е ползвал
като склад/. Както Г. К., така и А. А. възпроизвеждат пред съда обстоятелства,
относно които имат лични и непосредствени впечатления. Показанията на С.
В. в преобладаващата си част възпроизвеждат твърдения на ответницата Н.,
като самият той признава, че не е присъствал лично на разговорите между нея
и ищеца. Неговите лични и непосредствени впечатления са единствено
относно обстоятелствата, свързани с разчистването на гаража от вещите на
Х., поради което и следва да им бъде дадена вяра само в тази част. Също така
9
показанията му следва да бъдат ценени при условията на член 172 от ГПК,
защото същият е във фактическо съжителство с ответницата. Настоящият
състав на въззивния съд също не кредитира показанията на свидетелката Н.,
защото в тях са налице множество вътрешни противоречия – веднъж сочи, че
научила от И. Н. за сключените с ищеца договори за наем и заем, а след това
заявява, че лично е присъствала на разговорите между Н. и Х. по този повод.
Показанията й противоречат не само на показанията на свидетелите на
ищцовата страна, но и на тези на ангажирания от ответницата Н. свидетел С.
В.. Н. твърди, че Н. изнесла от гаража вещите на Х. и сменила ключалката
през 2016 г., а В. от своя страна заявява, че лично е опразнил гаража от
складираните в него вещи преди около 2 години, тоест през 2020 г., когато и
свидетелят К. твърди, че разбрал за смяната на ключалката. Н. е категорична,
че между страните е сключен договор за наем, че лично е възприела
съдържанието на такъв договор и е присъствала при заплащането на наем от
страна на Х., както и, че при спор между двамата тя е видяла как ищецът е
скъсал договорите, като същевременно по делото е представен договор за
наем, за който категорично е установено, че е неистински.
По делото посредством събраните доказателства безспорно се установи,
че Е. Х. е получил владението на процесния гараж в деня на сключването на
предварителния договор с ответницата И. Н.. Също така безспорно се доказа,
че между страните по предварителния договор не е съществувало наемно
правоотношение, каквото твърдение е направила ответницата Н..
Представеният по делото договор за наем е изключен от доказателствата като
неавтентичен. Събраните гласни доказателства в тази насока също не могат
да обосноват категоричен извод за наличието на наемно правоотношение
между ищецът и ответницата, въз основа на което тя да му е предоставила
владението, тъй като в подкрепа на това твърдение на ответницата са само
показанията на свидетелите В., който знае за договора за наем от И. Н. и с
когото тя живее на семейни начала, и Н., чиито показания съдът не кредитира
поради тяхната противоречивост и поради обстоятелството, че същата е
близка приятелка на Н. и съобразно нормата на член 172 от ГПК следва да се
отчете нейната заинтересованост от изхода на спора. От показанията на
другите свидетели обаче е видно, че ищецът Х. се е възприемал и афиширал
като собственик на гаража – пред свидетеля К. той е заявявал, че го е купил;
свидетелите К. и А. също потвърждават, че се е манифестирал като такъв.
Индиция, че в посочения период ищецът е упражнявал фактическа власт
върху процесния имот се съдържа в показанията на свидетеля В., който
заявява, че И. Н. го помолила да й съдейства за опразването на гаража от
вещите на Х., за да може „да си влезе във владение“. Фактът, че при
изнасянето на вещите на Х. от гаража същият е бил в неподдържано съС.ие
/влажен и мръсен/ не сочи на липса на упражнявано владение, а че същият е
ползван като склад за строителни материали и непотребни вещи.
Обстоятелството, че макар Х. е разполагал с пълномощно за извършване на
разпоредителни действия с гаража, не е предприел действия по сключване на
10
окончателен договор в нотариална форма, по никакъв начин не влияе върху
възможността той да упражнява владение върху него, както и не може да се
възприеме тезата на ответницата, че тъй като е разполагала с ключ за гаража,
то владението му е било смущавано. От събраните доказателства се
установява, че Н. е прекъснала владението на Х. едва със смяната на
ключалката, което е станало през есента на 2020 г., като с тези си действия тя
категорично е демонстрирала, че третира имота като свой.
С оглед събраните по делото гласни доказателства се установява, че Е. Х.
е упражнявал фактическа власт върху гаража от деня на сключване на
предварителния договор до смяната на ключалката през есента на 2020 г. ,
тоест повече от посочения в закона десетгодишен срок. Ищецът е
манифестирал намерението си за своене, представяйки се за собственик на
имота, и това владение е било необезпокоявано, трайно, със знание и без
противопоставяне от страна на ответницата Н. през посочения период.
Доколкото фактическата власт върху имота е установена и упражнявана от Е.
Х. по време на брака му с Н. Х., ищците са придобили имота в режим на
съпружеска имуществена общност.
Поради изложеното към 23.10.2020 г., когато И. Н. и С. С. са сключили
договора за покупко-продажба на гаража, Н. вече не е била собственик на
същия и сделката между тях не е могла да породи вещно-транслативния си
ефект.
Като резултат предявеният положителен установителен иск за
собственост против И. Н. следва да бъде уважен, .
Фактът на упражняваната от ответника С. фактическа власт върху имота
е обявен като безспорен и ненуждаещ се от доказване между страните.
Фактическата власт на ответника С. не почива на валидно правно основание,
тъй като към датата на сключване на договора за покупко-продажба между
него и И. Н., последната не е била собственик на процесния имот, тоест не е
можела да му прехвърли правото на собственост върху гаража. Това налага
уважаване и на предявения срещу ответника С. С. ревандикационен иск.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание член
78, алинея 3 от ГПК въззивниците следва да заплатят сторените от
въззиваемите разноски пред настоящата инстанция, които съгласно списък по
член 80 от ГПК и доказателства за сторени такива са в размер общо на 1 500
лева.
Съдът, обсъждайки направеното от въззивниците възражения за
прекомерност на адвокатските възнаграждения на насрещните страни,
основани на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира същите за
11
неоснователни. Съобразно нормата на член 7, алинея 1, точка 2 /за иска по
член 108 от ЗС/ и точка 3 /за иска по член 124 от ГПК/ от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията й към датата на сключване на договора за правна помощ и
съдействие – 20.02.2023 г./ за една инстанция дължимото минимално
възнаграждение е 2 022,28 лева.
Съставът на въззивният съд установи, че в диспозитива на решението на
районния съд е налице очевидна фактическа грешка, доколкото са разгледани
положителен установителен иск и ревандикационен иск, основани на
твърдение за придобиване на процесния имот въз основа на изтекла в полза
на ищците придобивна давност от 10.02.2010 г. до есента на 2020 г., но
въпреки формираните в тази насока мотиви първоинстанционния съд не ги
отразил в диспозитива на решението. Поради това след връщане на делото
във ВРС, следва да се проведе процедурата по член 247 от ГПК.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3185 от 24.10.2022 г., постановено по гр.д.
№ 4163 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, осемнадесети състав, с
което е прието за установено по отношение на И. И. Н. ЕГН ********** от
***, че Е. Х. Х. ЕГН ********** и Н. Х. Х. ЕГН **********, двамата от ***,
са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по
КККР на град Варна, одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект е със заповед № 18-10044 от 21.10.2020 г. на началника
на СГКК - Варна, с адрес на имота в ***, който се намира на етаж -1 в сграда
с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
предназначение на самостоятелния обект – гараж, с площ от 19,01 кв.м, ведно
с 8,7579 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - ***.15 и ***.14, на основание
изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода 10.02.2010 г. – есента на
2020 г., на основание член 124 от ГПК; с което е прието за установено по
отношение на С. Л. С. ЕГН ********** от ***, че Е. Х. Х. ЕГН ********** и
Н. Х. Х. ЕГН **********, двамата от град ***, са собственици на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Варна,
одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е със
заповед № 18-10044 от 21.10.2020 г. на началника на СГКК - Варна, с адрес на
имота в ***, който се намира на етаж -1 в сграда с идентификатор ***,
12
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на
самостоятелния обект – гараж, с площ от 19,01 кв.м, ведно с 8,7579 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
няма, под обекта - няма, над обекта - ***.15 и ***.14, на основание изтекла в
тяхна полза придобивна давност в периода 10.02.2010 г. – есента на 2020 г., и
е осъдил С. Л. С. ЕГН ********** да предаде на Е. Х. Х. ЕГН ********** и
Н. Х. Х. ЕГН ********** владението върху гореописания недвижим имот, на
основание член 108 от ЗС; осъдена е И. И. Н., ЕГН ********** да заплати на
Е. Х. Х. ЕГН ********** и Н. Х. Х. ЕГН ********** сумата от 2 906,58 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, на
основание член 78, алинея 1 от ГПК; осъден е С. Л. С. ЕГН ********** да
заплати на Е. Х. Х. ЕГН ********** и Н. Х. Х. ЕГН ********** сумата от
1 137,18 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. И. Н. ЕГН ********** от *** да заплати на Е. Х. Х. ЕГН
********** и Н. Х. Х. ЕГН **********, двамата от *** сумата от 750
/седемстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски във въззивното
производство, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Л. С. ЕГН ********** от *** да заплати на Е. Х. Х. ЕГН
********** и Н. Х. Х. ЕГН **********, двамата от *** сумата от 750
/седемстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски във въззивното
производство, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13