№ 20742
гр. София, 16.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110121569 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК във вр. чл. 439 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от В. Г. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес по лична карта в гр. София, ул. „........“ № 21, ап. 2 и със
съдебен адрес за получаване на ПРИЗОВКИ И съобщения в гр. София, бул. „В. Л.....“ № 65,
ет. 1. ап. 5„ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ“ ЕАД, вписано в търговския регистър при Агенция
по вписванията към Министерство на правосъдието с ЕИК *********, представлявано и
управлявано от Сашо Петров Чакалски и със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „Ястребец“ № 235, с която е предявен отрицателен установителен иск да се признае за
установено по отношение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, че
ищеца не дължи сумата от 1991.28 (хиляда деветстотин деветдесет и един лева и двадесет и
осем стотинки) лева - главница за доставена топлинна енергия през периода месец 02.2009
до месец 04.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2011 г. до
изплащане на вземането; сумата от 268.73 (двеста шестдесет и осем лева и седемдесет и три
стотинки) лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.04.2009 г. до 13.10.2011
сумата от 145.20 (сто четиридесет и пет лева и двадесет стотинки) лева - разноски по
заповедното производство, включително и следващата се такса по т. 26 от Тарифа за таксите
и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, и за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.11.2011 г, издаден по
гр.д. № 15968/2011 г., 81 - ви състав, СРС Претендират се сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че срещу ищеца с молба от 18.01.2013 г., ответното дружество е
образувало изпълнително дело № 20138580400036 по описа на ч.с.и. Уляна Димоларова,
което изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 30.11.2012 г.,
издаден в полза на □ „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, по гр.д. № 15968/2011 г„ 81 - ви
състав, СРС, както и че ищецът не дължи сумите посочени в издадения в полза на
взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД изпълнителен лист, тъй като вземането на
взискателя е погасено по давност, поради следните факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството по гр.д. № 15968/2011 г, 81 - ви състав, СРС, по което е
издаден изпълнителния лист, а именно: Изпълнителното дело е образувано на 18.01.2013 г.
по молба на взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, към която е представен
изпълнителен лист, издаден на основание чл. 416 от ГПК след констатация на съда, че
1
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.11.2011 г, издаден по
гр.д. № 15968/2011 г., 81 - ви състав, СРС, и решение от 12.06.2012 г. по гр.д. № 199/2012 г,
77 състав, СРС, е влязла в сила и подлежи на изпълнение. По силата на така издадения
изпълнителен лист ищеца е осъден да заплати на взискателя следните суми:
-1991.28 (хиляда деветстотин деветдесет и един лева и двадесет и осем стотинки) лева -
главница за доставена топлинна енергия през периода месец 02.2009 до месец 04.2011 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2011 г. до изплащане на
вземането;
-268.73 (двеста шестдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки) лева, представляваща
лихва за забава за периода от 01.04.2009 г. до 13.10.2011 г.
-145,20 (сто четиридесет и пет лева и двадесет стотинки) лева - разноски по заповедното
производство.Твърди се, че с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят, на
основание чл. 18, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители е възложил изцяло на
частния съдебен изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави
справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнение.В
изпълнение на така дерогираните му права, частният съдебен изпълнител с образуване на
изпълнителното дело е разпоредил да бъде извършено цялостно проучване имущественото
състояние на длъжника, като едновременно с това е разпоредил да бъде наложен запор
върху банковите сметки на ищеца в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, „ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНК“ АД, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, „БАНКА ДСК“ ЕАД,
„ОБЩИНСКА БАНК“ АД, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и
“СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД.
Твърди се, че по изпълнително дело, освен наложените запори в изброените банки, с
постановление за налагане на възбрана от 12.05.2016 г., частния съдебен изпълнител е
наложил възбрана върху недвижим имот, собственост на ищеца, който имот се намира в гр.
София, ул. „........“ № 21. Ищецът сочи, че така извършеното от частния съдебен
изпълнително действие, е последното принудително действие, прекъснало давността, по
смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД, респективно тази по чл. 117 ЗЗД, като от 12.05.2016 г., в
продължение на 2 години, не са поискани от взискателя и не са предприемани по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ, изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ, поради което
на 13.05.2018 г., изпълнителното производство се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК.Въпреки настъпилото на 13.05.2018 г. ех lege прекратяване на изпълнителното дело,
частния съдебен изпълнител Уляна Димоларова, не е прекратила производството по
образуваното пред нея изпълнително дело № 20138580400036.
В молбата , ищецът се позовава на основание т. 10 от Тълкувателно Решение от 26 юни 2015
година на ОСГТК по т.д. № 2/2013 г.,като твърди , че вземането на взискателя по издадения
изпълнителен лист е погасено по давност на 13.05.2019 г. на основание чл. 111, б. ”в” от ЗЗД,
респективно на 13.05.2021 г. на основание чл. 117 ЗЗД. Съгласно посоченото тълкувателно
решение, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
С оглед на гореизложените съображения, ищецът счита, че давността по посоченото по-горе
изпълнително дело не е прекъсвана от 12.05.2016 г., нито по искане на взискателя за
извършване на изпълнителното действие, нито с предприемането му от съдебния
изпълнител, като посочените действия съществуват в тясна връзка помежду си и едното не
би могло да породи прекъсващо действие без наличие на другото.
Твърди, че последното валидно изпълнително действие е налагането на възбрана от
12.05.2016 г., а погасяването на вземането на взискателя на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД е
настъпило три години след това действие, а именно на 13.05.2019 г., като на основание чл.
2
117 ЗЗД погасяване на вземането по давност е настъпило на 13.05.2021 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който изразява
становище за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск. Сочи, че по
посоченото в ИМ изп.дело , с оглед наложените обезпечителни мерки, ищецът е подал
Молба вх. № 11996/06.06.2013г. за разсрочване на задължението с посочен конкретен размер
на доброволни вноски. В хода на изпълнителното производство органът по принудително
изпълнение е предприемал действия, както с оглед депозирани молби от взискателя с
посочени конкретни способи за изпълнение, така и по своя инициатива, въз основа на
възложените по реда на чл. 18 ЗЧСИ правомощия. Изпълнителни действия са поискани от
взискателя чрез подаването на нарочни Молби вх. № 129/07.01.2015г., 69240/29.12.2016г.
6725/28.02.2019г. По повод депозираните молби от ответното дружество и съобразно
предоставените правомощия по чл. 18 ЗЧСИ ЧСИ е налагал съответните обезпечителни
мерки, както следва: запор на вземания по банкови сметки, открити в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД (Запорни съобщения изх. № 38668/17.09.2015г. и
38671/17.09.2015г.). Последващия действия са извършвани през 2016г„ когато е наложена
възбрана на недвижим имот (Искане за вписване на възбрана изх. № 23092/12.05.2016г.).
Посочва се, че в периода 22.08.2016г. - 18.01.2017г. са постъпвали плащания от длъжника в
резултат на проведеното срещу него принудително изпълнение.Позовавайки се на съдебната
практика (Решение №3/04.02.2022 по гр.дело 1722/2021 на ВКСГУГО, ГК). Възразява срещу
изложеното в исковата молба , че давността за вземанията, установени след проведено
заповедно производство по ГПК и издаден изпълнителен лист, е винаги петгодишна, а не
както се твърди в исковата молба, а именно - че погасителната давност за конкретното
вземане е тригодишна. С оглед изложеното, в рамките на приложимия петгодишен
давностен срок са предприети действия по принудително изпълнение и давността за
вземането е прекъсната за първи път с депозиране на молбата за образуване на
изпълнителното дело (вх. № 892/18.01.2013г.). В тази връзка следва да се отбележи, че са
предприети действия по принудително изпълнение, както по инициатива на съдебния
изпълнител, така и по повод депозирани молби от взискателя, съобразно гореизложената
хронология. Счита, че нито нормативно, нито по тълкувателен път се прави разграничение
между поискани и извършени действия, с оглед прекъсване на давностния срок.
На следващо място, счита че неправилно се явява твърдението, че новата погасителна
давност започва да тече от датата на последните валидни действия. Следва да се има
предвид, че това твърдение не съобразява обстоятелството, че е образувано тълкувателно
дело № 2/2023г. по описа на ОСГТК на ВКС, по въпроса от кой момент започва да тече
новата погасителна давност. В тази връзка, се позовава на възприетото в мотивите към
Решение № 77 от 05.01.2024г. по в.гр.д. № 2579/2023г. на СГС, II-А възз. с-в, където се
посочва, че в хипотеза на настъпила „перемпция“ обезсилването по право на
изпълнителните действия по прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК дело, като
законни последици на перемпцията не се отразява на настъпилото по същото дело
прекъсване на погасителната давност, съгласно чл. 116 б. „в“ ЗЗД. Съобразно актуалната
съдебна практика на ВКС по въпроса (напр. решение № 10/16.02.2016 г. по гр. д. №
3231/2014 г. на ВКС, Шг. о.; решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV
г. о.; решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, ЙУг. о. и в решение №
127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, III г. о.), може да се направи обоснован
извод, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено в
хипотеза на вече настъпила перемпция. Счита, че дори и да е налице перемпция, то, както се
посочва и в горецитираните решения, „давност не би могла да тече в случаите, когато
кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител
бездейства и не предприема изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора, в
това число и когато не приложи правилата на чл. 129 ГПК/.
Поддържа, че независимо дали по горецитираното изпълнително дело е изтекъл
двугодишния срок по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, т.нар. „перемпция“, това
обстоятелство се явява ирелевантно по отношение течението на давностния срок за
3
вземането. В допълнение към изложеното, следва да бъде посочено и възприетото в
Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. NQ 1722/2021 г., ГУг. о., ГК. Съгласно
съдържанието на последното, служебното задължение на съдебния изпълнител и
обезсилването на предприетите изпълнителни действия, като законни последици на
перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД. Фактическият му
състав е осъществен. Погасителната давност е прекъсната и не зависи от по-късно настъпила
перемпция.
Позовава се и на това, че извън изложеното следва да се вземе предвид обстоятелството, че
при действието на ППВС № 3 от 18.11.1980г. до обявяването му за изгубило сила с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, давността
започва да тече от датата на прекратяване на делото. Относно противоречивата практика по
въпроса е прието Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г., ОСГТК на
ВКС. В този смисъл, дори и да е налице перемпция в процесния случай, давността започва
да тече от датата на настъпване на това прекратително основание. При съобразяване с
горното и предвид константната съдебна практика, че погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено в хипотеза на вече настъпила перемпция, то следва, че
към датата на предявяване на иска по чл. 439 ГПК (21.04.2022г.) давността за вземането не е
изтекла.
Отделно от това и във връзка с изложеното се поддържа тезата , че и към настоящия момент
давността отново е спряла да тече, поради предявяването на настоящия иск по арг. чл. 115 б.
„ж“ ЗЗД. В този смисъл е и Решение № 50017/27.03.2023г. по гр.д. № 720/2022г. по описа на
ВКС, IV г.о., според което законът свързва началото на погасителната давност с
изискуемостта, т.е. с възможността кредиторът да иска изпълнение (чл. 114 ЗЗД), и го
санкционира при бездействие - с изтичане на давностния срок кредиторът губи държавната
защита по принудителното изпълнение, а длъжникът може да изпълни само доброволно (чл.
118 ЗЗД). Основанията за спиране на погасителната давност по чл. 115, ал. 1 ЗЗД са свързани
с обстоятелства, които обясняват бездействието на кредитора. Следователно изходната база
за тълкуването на чл. 115, ал. 1,6. „ж“ ЗЗД е в обосноваване или изключване на втория
елемент на погасителната давност - трябва ли да се приеме, че кредиторът бездейства, когато
длъжникът е иницирал висящ исков процес, оспорвайки вземането. Буквалният прочит на
чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД налага извод, че законът не предвижда други условия за
осъществяване на това основание за спиране на погасителната давност, освен висящ исков
процес относно вземането. Кредиторът не бездейства, когато длъжникът оспорва вземането
пред съд.
Поддържа, и това, че поради обявеното извънредно положение на територията на Република
България и съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
изменен с Държавен вестник бр. 34 от 09.04.2020г., за срока от 13 март 2020 г. до отмяната
на извънредното положение на 20.05.2020г. спират да текат определени изрично посочени
срокове. Един от тези законоустановени срокове е срокът на погасителната давност.
С оглед на гореизложеното според ответната страна - давността е прекъсвана многократно в
изпълнителното производство и към настоящия момент вземането на Дружеството не е
погасено на основание чл. 117 ал. 2 ЗЗД.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Съдът намира предявените искове за допустими, тъй като ищецът се позовава на
новонастъпили след влизане в сила на изпълнителното основание факти, на които
длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК, а именно:
4
изтекла погасителна давност.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели
да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист от 30.11.2022
г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15968/2011 г. по описа на СРС,
81 състав и Решение от 12.06.2012 г. по гр.д. № 199/2012 г. по описа на СРС, 77 състав за
сумата в размер на 1991,28 лева – главница за потребена топлинна енергия през периода от
месец 02.2009 г. до месец 04.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.11.2011 г. до изплащане на вземането, законната мораторна лихва в размер на 268,73 лева
за забава от 01.04.2009 г. до 13.10.2011 г., както и сумата от 145,20 лева, представляваща
разноски по делото, а именно: държавна такса в размер на 45,20 лева и 100,00 лева –
възнаграждение за юрисконсулт, не съществува, респективно не подлежи на принудително
изпълнение, тъй като същото е погасено поради изтичането на погасителна давност, който
факт е настъпил след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 от ГПК) и
въведените от страните твърдения, в тежест на ищеца е да докаже, че срещу него е издаден
изпълнителен лист за горепосочената сума, че ответникът е легитимиран кредитор за
процесните вземания спрямо него и е образувал посоченото изпълнително дело, както и да
докаже твърдените от него положителни факти, включително и правопогасяващото си
възражение – че е изтекъл предвиденият в закона срок за извършване на изпълнителни
действия.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респективно спирането
или прекъсването на предвидения в закона срок.
С оглед релевираното от ищеца твърдение за настъпване на правопогасяващ факт – давност,
ответникът следва да установи фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението
на погасителната давност за съдебно предявената главница.
В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР № 2/2013 г. на ОСГТК е
посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва
еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Исковото
производство започва с предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът
е длъжен служебно да движи производството до постановяването на решение, независимо от
това извършва ли ищецът други процесуални действия. Изпълнителният процес обаче не
може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В този смисъл, ищецът
няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ, както и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи. В гражданското право давността е правна последица на
бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, тогава давност не
тече. Ако кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го
стори, давността тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
Правният спор между страните в настоящото производство се концентрира във въпроса
настъпила ли е погасителна давност по отношение на вземанията на ответното дружество, за
които е издаден процесният изпълнителен лист, или не е.
По делото е представен Изпълнителен лист от 30.11.2012 г., издаден от СРС, 81 състав на
основание чл. 404, т. 1 и чл. 405, ал. 1 от ГПК, който констатира, че Решение от дата
12.06.2012 г. по гр.д. № 199/2012 г. по описа на СРС, 77 състав, е влязло в сила и подлежи на
изпълнение. Доколкото в настоящия случай по делото няма данни на коя дата е влязло в сила
5
горепосоченото решение, съдът приема, че давността започва да тече от датата на издаване
на изпълнителния лист – 30.11.2012г. Следователно съдът приема, че от дата 30.11.2012 г. е
започнала да тече петгодишна погасителна давност.
От приложеното по делото изпълнително дело № 20138580400036 по описа на ЧСИ Уляна
Димоларова, рег. № 858 в регистъра на ЧСИ се установява, че същото е образувано въз
основа на издадения изпълнителен лист от 30.11.2012 г. по молба на кредитора
„Топлофикация София“ ЕАД. В случая с подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е възложил на съдебния изпълнител на основание чл. 18
от ЗЧСИ да направи пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, да прави
справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнението.
/л. 48 от делото/
По делото се установява, че на дата 01.02.2013 г. са извършвани изпълнителни действия с
които се прекъсва давността, а именно изпратени запорни съобщения за запор на банкови
сметки на длъжника в различни банки, получени от третите задължени лица на 05.02.2013 г.,
поради което съдът приема, че на посочената дата давността е била прекъсната.
Представена е молба от длъжника – В. Г. А. от дата 06.06.2013 г., в която длъжникът изразява
готовност във връзка с дължимите суми, да заплаща всеки месец сумата от 390,00 лева до
погасяване на дълга. В Тълкувателно Решение № 4/2019 г. от 14.10.2022 г. на ОСГТК на
ВКС е посочено, че „За да е налице прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“ от ЗЗД,
изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването на вземането,
следва да е адресирано до кредитора“. В настоящия случай по делото липсват данни
горепосочената молба да е достигнала до знанието на кредитора, поради което съдът приема,
че обективираното в молбата не представлява признание по смисъла на разпоредбата на чл.
116, б. „а“ и не прекъсва давността.
Представени са множество справки за банкови сметки срещу длъжника – В. Г. А., които не
прекъсват давността.
На дата 17.09.2015 г. е изпратено запорно съобщение за запор на банкова сметка на
длъжника в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, получено от третото задължено лице на 24.09.2015 г.,
което представлява изпълнително действие с което се прекъсва давността.
Представено е Съобщение за налагане на запор от 17.09.2015 г. върху банковите сметки на
длъжника, но по делото не са налице данни такъв реално да е наложен.
По делото са представени искане за вписване на възбрана от дата 12.05.2016 г., адресирано
до АВ и Постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот , която е вписана в
книгите за вписване на дата 25.05.2016 г., което на практика представлява последното
изпълнително действие с което се прекъсва давността.
От всяко прекъсване на давностния срок започва да тече нов такъв, който, както беше
посочено е 5 – годишен и към настоящия момент е изтекъл, поради което и задълженията на
ищеца са погасени по давност, тъй като последно давностният срок е прекъснат на дата
25.05.2016 г. В конкретния случай исковата молба е депозирана на дата 21.04.2022 г., т.е. към
датата на исковата молба давността за вземането е изтекла.
Предвид гореизложените аргументи и позоваването на изтекла погасителна давност от
страна на ищеца, се налага изводът, че ответникът не е титуляр на подлежащи на
принудително изпълнение вземания срещу длъжника, поради което образуваното
изпълнително производство се явява лишено от основание, а правото на ответника на
принудително изпълнение на оспорените вземания – отречено с решението по настоящия
спор.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
направените от него разноски в исковото производство. Ищецът е сторил разноски в размер
на 150,00 лева за платена държавна такса, претендира и адвокатско възнаграждение, но по
делото не е представил доказателства за действително заплатено такова, съответно
6
адвокатско възнаграждение не му се дължи.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, вр. чл.124, ал.1 от
ГПК, по предявения от В. Г. А., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „........“ № 21, ап. 2
против „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Александър
Александров – Изпълнителен директор и Ивайло Ивов Епитропов – Председател на
Управителен съвет, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, иск с правно основание чл.
439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните, че ищецът не
дължи на ответника по изпълнителен лист от 30.11.2022 г., издаден по гр.д. № 199/2012 г., по
описа на СРС, 77 състав за сумата в размер на 1991,28 лева, представляваща главница за
потребена топлинна енергия за период м.02.2009 г. до м.04.2011 г., ведно със законната
лихва, считано от 01.11.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата от 268,73 лева лихва за
забава в плащане на цената за доставена топлинна енергия, дължима за пероиода от
01.04.2009 г. до 13.10.2011 г., както и сумата от 145,20 лева, представляваща разноски по
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
Александър Александров – Изпълнителен директор и Ивайло Ивов Епитропов –
Председател на Управителен съвет, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, да заплати на
В. Г. А., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „........“ № 21, ап. 2, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата от 150,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7