РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Членове:Дафина Н. Арабаджиева
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300503313 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 2133/17.11.2021г. постановено по гр.д.№11844/2021г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XVI гр.с., се:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: град *****, представлявано от изпълнителния директор Г. Т., да заплати
на П. В. Д., ЕГН: **********, от село *****, сумата от 434, 90 лева, недължимо
платена по клауза за неустойка по договор за заем № 307963/ 06.11.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 16.07.2021 г.
до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на П. В. Д., ЕГН: **********, за осъждане на „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК: *****, да му заплати сумата от 195, 65 лева, представляваща
възнаградителна лихва, заплатена по договор за заем № 307963/ 06.11.2017 г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 16.07.2021
г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА П. В. Д., ЕГН: **********, да заплати на „Изи Асет Мениджмънт”
АД, ЕИК: *****, направените по делото разноски в размер на 30, 97 лева, изчислени по
съразмерност.
1
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *****, да заплати на П. В. Д.,
ЕГН: **********, направените разноски по делото в размер на 68, 86 лева, изчислени
по съразмерност.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *****, да заплати на адвокат К. Й.
К., със служебен адрес: гр. *****, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца
П. В. Д., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в
размер на 247, 90 лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата и изчислено по съразмерност.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът П. В. Д., ЕГН:
**********, който чрез пълномощника си адвокат Д.Б., е подал въззивна жалба против
решението на районния съд в частта му, с която е отхвърлен иска за присъждане на
сумата от 195, 65 лева, представляваща възнаградителна лихва, заплатена по договор за
заем № 3073963/ 06.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба- 16.07.2021 г. до окончателното й плащане. Във въззивната
жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваната част на решението.
Излагат се доводи, че искът за връщане на сумата от 195, 65 лева, платена по клауза за
възнаградителна лихва, е обоснован както с цялостната недействителност на договора
на осн.чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.9, 10 и 11 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, така
и с нищожността на клаузата за възнаградителна лихва. Моли за отмяна на решението в
обжалваната му част и за уважаване на отхвърления иск.Претендира присъждането на
разноските по делото, включително и на възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата /ЗАдв./
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *****, чрез пълномощника по
делото юрисконсулт Д.Н., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се
поддържа, че договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК.
Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноските по делото.
Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
2
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като
същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения
на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има
изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени
с ТР 1/2013 ОСГТК.
Районният съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД от П. В. Д. с ЕГН ********** против „Изи
Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *****, с искане да се осъди ответника да му заплати
сумата от 196, 65 лева - недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по
договор за паричен заем № 3073963/ 06.11.2017 г., както и на сумата от 434, 90 лева-
недължимо платена по клауза за неустойка по договор за заем № 3073963/ 06.11.2017 г,
ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба-
16.07.2021 г., до окончателното им плащане.Предявените искове са обосновани с
твърдението за недействителност на договора за потребителски кредит на осн.чл.22,
вр.чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Изложени са
твърдения, че определената в договора неустойка представлява „скрито“оскъпяване на
кредита, която не е включена в ГПР и включването й води до надвишаване на ГПР от
50 %, с което се допуска нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, клаузата за неустойка е
нищожна, с което се обосновава и нищожността на договора на осн.чл.22, вр.чл.11,
ал.1 т. 10 от ЗПК. Изложените са и твърдения за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва и на неустойка, поради противоречието им с добрите нрави,
материалния закон и поради неговото заобикаляне.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: ***** е
подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, излага
доводи за действителността на договора и на отделните оспорени клаузи, моли за
отхвърляне на исковете.
От фактическа страна по делото се установява и страните не спорят, че са
сключили договор за паричен заем № 3073963/ 06.11.2017 г., с който на ищеца е
предоставен кредит в размер на 1 200 лева, за рефинансиране на друг негов текущ заем
в размер на 803, 16 лева, при следните условия: срок от 10 месеца, при фиксиран
годишен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите- 49, 02 %, при общ
размер на всички плащания от 1 430, 80 лева, с месечна вноска от 143, 08 лв. на
посочени падежи в договора. Включена е неустойка при неизпълнение на
задължението за представяне на обезпечение в размер на 1 334, 90 лева, която е
платима разсрочено заедно с всяка вноска, при добавяне на сумата от 133, 49 лева.
Няма спор, че ищецът е платил на ответника по договора сумата в общ размер на 2 731,
55 лева, от които: 1 200 лева - главница, 196, 65 лева - договорна лихва и 1 334, 90
лева - неустойка, за което свидетелства представената от ответника справка.
3
С постановеното по делото решение районният съд е уважил иска за връщане на
сумата от 434, 90 лева, платена по клауза за неустойка по договора за заем, след като е
приел същата за недействителна. За да отхвърли иска за връщане на сумата от 195, 65
лева, представляваща възнаградителна лихва, заплатена по процесния договор,
районният съд се е произнесъл по довода на ищеца за договарянето й в противоречие
на добрите нрави, който е приел за неоснователен.
С въззивната жалба се обжалва решението в частта, с която е отхвърлен искът за
присъждане на сумата от 195, 65 лева като платена възнаградителна лихва при начална
липса на основание с довода за цялостната недействителност на договора за
потребителски кредит, както и поради нищожността на клаузата за възнаградителна
лихва. Решението не е обжалвано в частта, с която ответното дружество е осъдено да
върне на П. В. Д. сумата от 434, 90 лева, платена по клауза за неустойка, поради
нейната недействителност.
В необжалвана част решението е влязло в сила по смисъла на чл. 296, т. 2, пр. 1 от
ГПК, съгласно чл. 297 и чл. 298, ал. 1 от ГПК е задължително за страните в настоящето
производство и за съда, като съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК спорът в тази му част не
може да бъде пререшаван. Това се отнася както за съществуване на задължението за
връщане на сумата и неговия размер, така и за правопораждащите факти, без които
задължението не би съществувало. Така според задължителните разяснения в ТР
3/2016 г. на ОСГТК на ВКС решението се ползва със сила на пресъдено нещо досежно
правопораждащите факти за спорното материално право.
По аргумент от изложеното следва да се приеме за установено със сила на
присъдено нещо между страните, че клаузата за неустойка в процесния договор е
недействителна на посоченото от районния съд основание. Според районния съд,
клаузата за неустойка съставлява добавък към възнаградителната лихва, а така и
сигурна печалба за заемодателя, поради което не отговаря на изискванията на чл. 11 ал.
1 т. 10 от ЗПК и е недействителна. В тази насока са и основните оплаквания във
въззивната жалба, че възприетата от районния съд недействителност на клаузата за
неустойка обосновава и недействителността на целия договор за потребителски кредит
на осн.чл.22 ЗПР, поради нарушаване на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Така
и жалбоподателят поддържа соченото от него основание в исковата молба за връщане
на сумата за възнаградителна лихва като платена при начална липса на основание,
поради недействителността на договора за потребителски кредит на осн.чл.22 ЗПК.
С оглед наведените в жалбата оплаквания настоящият съдебен състав достига до
следните изводите:
Договорът за потребителски кредит, сключен между страните, се подчинява на
специалната уредба в ЗПК, както и ЗЗП, доколкото кредитополучателят е потребител
по смисъла на този закон. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени
4
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които и на чл. 11, ал. 1, т.10
от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. По смисъла на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита /ГПР/, както и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за кредит
формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото е налице
посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини,
посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива съобразно
поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит.
В противовес на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в ГПР по договора не са
включени разходите, представляващи допълнително възнаграждение за кредитора,
скрито под формата на неустойка в размер на 1 334, 90 лева. Действително съгласно
чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, но в случая сумата от
1 334, 90 лева не съставлява разход по смисъла на посочената разпоредба, доколкото
със силата на присъдено нещо е установено, че е добавък към възнаградителна лихва,
тоест допълнително възнаграждение за кредитора. Въззивният съд намира, че след като
предоставената главница по договора е в размер на 1 200 лв. и общата сума за връщане
е в размер на 1 430, 80 лв. с включена договорна лихва, при срок за връщането от 10
месеца, то общата дължима от потребителя сума по договора с прикритото
допълнително възнаграждение под формата на неустойка от 1334, 90 лева не
съответства годишния процент на разходите от 49, 02%. Налице е разминаване между
посочения в договора ГПР и действителния прилаган ГПР, тъй като е следвало, но не е
било включено допълнителното възнаграждение от 1334, 90 договора. Допуснато е и
нарушение при посочването на общата дължима сума от потребителя, тъй като в
договор е записана обща сума за плащане от 1 430, 80 лв. и в същата не е включена
допълнителната сума от 1 334, 90 лева, с която общата дължима сума възлиза на 2
765, 70 лева. Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която е
насочена както към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на
5
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, така и за стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредити, по начин, че да бъде осигурен баланс между интересите на
двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора по см. на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. С посочването в
договора за заем на ГПР, който не е формиран при спазването на чл.19, ал.1 от ЗПК, а
така и отразява по - нисък от действителния ГПР, както и на дължимата обща сума в
по-малък размер от действителния, се създава заблуждение у потребителя за
финансовата тежест на кредита. Достига се до противоречие с Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на
потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и
задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своето
задължения, преди да сключи договора за кредит. Необходимостта от предоставянето
на ясна информация за финансовата тежест на кредита е и с цел извършването на
информиран избор от потребителя относно договора, който да сключи. В противен
случай потребителят би бил препятстван да сключи договора за кредит при най-
благоприятните за него условия.
С оглед на изложеното, предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал.1, т.10
от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на осн.чл.22 от
ЗПК. Според разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи. В случая е безспорно, че ищецът е върнал по
договора главницата от 1 200 лева - главница, както и е заплатил договорна лихва от
196, 65 лева. Следователно и предвид установената недействителност на договора за
потребителски кредит, се налага извода, че сумата за възнаградителна лихва от 195, 65
лева е платена при начална липса на основание и подлежи на връщане от ответното
дружество.
По изложените съображения, решението на районния съд следва да се отмени в
обжалваната част, с която е отхвърлен искът на П. В. Д. за осъждането на „Изи Асет
Мениджмънт” АД да му заплати сумата в размер на 196, 65 лева - платена като
възнаградителна лихва при начална липса на основание.
При този изход на делото следва да се отмени решението на районния съд в
частта, с която са присъдени разноски в полза на ответника в размер на 30, 97 лева по
6
съразмерност. С оглед основателността на исковата претенции за сумата от 196, 65
лева на ищеца следва да се присъдят допълнителни разноски за първата инстанция. В
решението си районният съд е посочил, че ищецът е направил разноски от 100 лева за
държавна такса, от която предвид уважаване на иска за сумата от 434, 90 лева, по
съразмерност е присъдил на ищеца държавна такса от 68, 86 лева. Следователно, с
настоящото решение на ищеца следва допълнително да се присъдят още 31, 14 лева за
държавна такса в първата инстанция. За въззивното производство на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на платената държавна такса от 25 лева.
Ищецът е представляван в първата инстанция от адвокат К. К. на осн.чл.38, ал.1
ЗАдв., на която районният съд е определил възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС
въз основа на общата цена исковете, съобразно Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тоест за двата иска е
определено възнаграждение от 360 лева с ДДС, от което по съразмерност районният
съд е присъдил сумата от 247, 90 лева. С оглед изхода на делото, на пълномощника на
ищеца се дължи пълният размер на определеното възнаграждение от районния съд,
поради което на адвокат К. следва допълнително да се присъди сумата от 112, 10 лева.
Във въззивното производство жалбоподателят е представляван безплатно от адвокат
Д.Б., по силата на договор за правна защита и съдействие между П.В.а Д. и Адвокатско
дружество „Г.“, на осн.чл.38,ал.1 ЗАдв. Ето защо, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати адвокатско възнаграждение
на Адвокатско дружество „Г.“ в размер на 360 лева с ДДС - на основание чл.7, ал.2, т.1
и § 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
за осъщественото безплатно процесуално представителство на П.В.а Д. във въззивната
инстанция.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2133/17.11.2021г. постановено по гр.д.№11844/2021г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XVI гр.с., в частта, в която се отхвърля иска на П. В.
Д., ЕГН: **********, за осъждане на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *****, да му
заплати сумата от 195, 65 лева, представляваща възнаградителна лихва, заплатена по
договор за заем № 307963/ 06.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба- 16.07.2021 г. до окончателното й плащане, както
и в частта, с която се осъжда П. В. Д., ЕГН: **********, да заплати на „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК: *****, направените по делото разноски в размер на 30, 97
лева, изчислени по съразмерност, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: град *****, представлявано от изпълнителния директор Г. Т., ДА
7
ЗАПЛАТИ на П. В. Д., ЕГН: **********, от село *****, сумата от 195, 65 лева,
представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по договор за заем №
3073963/ 06.11.2017 г. и получена при начална липса на основание, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 16.07.2021 г. до
окончателното й плащане.
Решението на районния съд в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *****, да заплати на П. В. Д.,
ЕГН: **********, разноските за първоинстанционното производство в размер още на
31, 14 лева и разноските за въззивната инстанция в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *****, да заплати на адвокат К.
Й. К., със служебен адрес: гр. *****, адвокатско възнаграждение за осъществено на
ищеца П. В. Д., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство в
първоинстанционното производство, в размер още на 112, 10 лева, на осн. чл. 38 ал. 2
от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *****, да заплати на Адвокатско
дружество „Г.“, БУЛСТАТ *********, с адрес гр.*****, представлявано от управителя
С. А. Г., адвокатско възнаграждение за осъществено на П. В. Д., ЕГН: **********,
безплатно процесуално представителство във въззивното производство, в размер на
360 лева, на осн. чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8