МОТИВИ
по Решение № 230 от 31.07.2020г. на Районен
съд-гр.Несебър,
постановено по АНД № 441 по описа
за 2020г. на съда
Производството по делото е по
реда на чл.375 и сл. от НПК.
Образувано е по повод постъпилото
в съда Постановление на Районна прокуратура – гр.Бургас, Териториално отделение
- Несебър от 03.06.2020г., с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия А.Н.А. с ЕГН **********, с налагане на
административно наказание ЗА ТОВА, ЧЕ
На 30.05.2019г., в гр.Несебър, обл.Бургас, в жилище,
находящо се в ж.к.“Младост“ № 29, ет.3, в условията на домашно насилие, чрез
нанасяне на удари с ръце и ритане с крак по лицето и тялото, причинил на Стела
Михайлова А. с ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и оттоци по лицето, крайниците и десет
хълбок, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота –
престъпление по чл.131, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК.
За Районна прокуратура – Бургас,
ТО – Несебър в съдебно заседание представител не се явява. Не сочат нови
доказателства.
Обвиняемият А. не се явява. Явява
се упълномощения от него защитник, който не оспорва установената в хода на
досъдебното производство фактическа обстановка. Представя писмени доказателства
за трудовата ангажираност и кредитни задължения на подзащитния
му. Пледира за налагане на минимално предвиденото в закона наказание на
обвиняемия.
След поотделна и
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
А.Н.А. е със средно-специално
образование. Разведен. Не е осъждан. Безработен.
Обвиняемият А.А.
и пострадалата Стела А. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в
сила Решение № 133 от 09.07.2019г. на Районен съд – гр.Несебър постановено по
гр.д. № 281/2019г. по описа на съда /л.98-98 вкл. по ДП/. По време на брака си,
двамата живеели в апартамент, находящ се в гр.Несебър, *********, заедно със синовете
им Е.А.А. /18г./ и З.А.А.
/18г./ и дъщеря им М.А.А./20г./. След сключване на
гражданския брак отношенията между съпрузите били добри, но от 2017г. се
влошили. Обв.А. често употребявал алкохол, в резултат
на което ставал агресивен, като обиждал съпругата си и упражнявал физическо
насилие над нея. От показанията на пострадалата по делото се установява, че през
месец май 2018г., преди бала на дъщеря им, обв.А. й нанесъл
побой, при който удари същата получила множество кръвонасядания
по ръцете. През месец февруари 2019г. свид.М.А.
/дъщеря на обвиняемия и пострадалата/ споделила с приятелка на майка си - свид.М.Г., че през последните две години баща й упражнявал
физическо насилие над майка й. Свид.Г.допълва, че
често била виждала синини по ръцете на пострадалата. Около 20.05.2019г., пострадалата
А. се срещнала със своя приятелка – свид.С.Х., с
която споделила, че съпруга й всеки ден я бие и обижда.
На 29.05.2019г., пострадалата А.,
била заедно със синовете си Е.А.А. и З.А.А. ***. След вечеря синовете й отишли стаята си, а А.
останала в хола и гледала телевизия. Обв.А. позвънил
по телефона на А. като й казал, че няма да се прибира, защото е много ядосан. А.
си легнала. Около 01:30 часа на 30.05.2019г. се позвънило на вратата, А. се
събудила и отключила. С отварянето на
вратата, обв.А. започнал да обижда пострадалата А.,
като я нарекъл „курва", „боклук". Двамата се сборичкали и А. започнал
да нанася удари по лицето на съпругата си. От изпитаната болка, А. се свлякла
на земята, при което А. продължил да нанася удари с крака по цялото й тяло. Дошли
синовете им Е.А.А. и З.А. Александрови казали на баща
си да спре. Пострадалата А. позвънила от личния си телефон на телефон 112.
Пристигайки в дома на пострадалата А. полицейските служители не установили обв.А., тъй като същият избягал. Половин час, след като си
тръгнали полицаите, обв.А. отново се прибрал в
жилището и отново нанесъл няколко удара с ръка по лицето на постр.А.,
след което пак излязъл. А. отново подала сигнал на телефон 112. Малко по късно,
обв.А. за трети път се прибрал в семейното им жилище,
хванал съпругата си за косата, издърпял я до
стълбищната площадка и я оставил там боса. След това изхвърлил част от дрехите
й през терасата.
Разпитан в качеството на
обвиняем, А.А., заявява, че разбира обвинението, като
възползва се от правото си да не дава обяснения за случилото се.
Гореописаната фактическа
обстановка се подкрепя изцяло от показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели и изготвените СМЕ и фоноскопна
експертиза, приети като доказателства по делото.
При така изяснената фактическа
обстановка по делото, съдът намира за безспорно установено, че извършеното от
обвиняемия А. деяние, осъществява състава на престъплението по чл.131, ал.1,
т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК, изразяващо се в употреба
на сила, чрез нанасяне на удари с ръце и ритане с крак по лицето и тялото на
пострадалата А., с което причинил на същата кръвонасядания
и отоци по лицето, крайниците и десен хълбок, довело до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Деянието е извършено в условията на домашно
насилие - на жена, с която обвиняемият е имал сключен граждански брак и
инкриминираното деяние е предшествано от множество актове на упражнено
физическо и психическо насилие спрямо пострадалата.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината “пряк умисъл”, съгласно чл.11, ал.2 от НК.
Видно от приложеното по делото
свидетелство за съдимост, обвиняемият А. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел четвърти от Наказателния
кодекс. За извършеното от него престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години.
Отчитайки гореизложеното, съдът
намира, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на
обвиняемия А. от наказателна отговорност, като за извършеното от него деяние му
бъде наложено административно наказание “глоба”.
При
определяне размера на предвидената в текста на чл.78а, ал.1 от НК санкция на
обвиняемия А., съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на
извършеното от него престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя
наказание – до три години лишаване от свобода и разновидността на формата на
вината – „пряк умисъл”. Като отегчаващо отговорността на обв.А.
съдът взе предвид многократно нанасяните на пострадалата А. побоища през
последните три години от брака им. Наред с това, съдът взе предвид проявената престъпна упоритост от страна на обвиняемия
– неколкократно нанасяне на удари в областта на лицето и тялото на пострадалата
при трикратното му връщане в семейното жилище за времето от 01.30 до 02.30 часа
на 30.05.2020г. и интензитета на извършване на инкриминираното деяние –
хващане на пострадалата за косата и издърпването й до стълбищната площадка на
блока. Отделно от това, съдът взе предвид и
обстоятелството, че деянието е извършено в присъствието на синовете на
обвиняемия А..
Представените от защитата писмени доказателства за липса на
трудова ангажираност на обвиняемия А. и наличието на кредитни задължения на
същия не обосновават налагане на наказание в предвидения от закона минимум, за
каквото пледира защитника му. По делото не се ангажираха доказателства за
заболяване на обвиняемия, препятстващо възможността му да работи, за да
погасява предоставения му през 2017г. потребителски кредит.
При
тези данни, съдът счете, че на обвиняемия А. следва да се наложи наказание –
“глоба” в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева.
Съдът
счете, че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на
степента на обществена опасност на престъплението като деяние, степента на
обществена опасност на обвиняемия, като личност и напълно достатъчно по размер
да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и
генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Мотивиран
от гореизложените съображения, настоящият съдебен състав постанови решението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: